Средновековен панаир в Талин
В Стария град на Талин са запленени от историята. Ако като мен попаднете през уикенда на площада пред кметството, сигурно ще се окажете във въртопа на същински феодален панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии оферират дудуци и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки, плетени чорапи...
Включих се в балтийския кадрил, който изпълняваха „ аристократите ”, пийнах една мътна бира в пръстена чаша, добре съпроводена от вид на средновековна наденица (не толкоз антична, де) в дървена копанка, пипнах всяко везмо и плетиво, пробвах по какъв начин работят странните играчки, хвърлях с децата парцалени кръгове по волски рогове... Прочи там, че площад „ Виру ” е нещо като нулева точка на Талин – всички дистанции се равняват по него и още през 1914 година е бил мястото, откъдето тръгвали такситата.
Всички продавачи бяха в достоверните облекла на гилдиите си и философски устояха с тях на юлския зной – въпреки всичко става дума за ръчно тъкани вълнени поли, панталони, забрадки и калпаци от кожа. Но...бизнесът си е бизнес!
В Стария град на Талин той е съществена движеща мощ. След като са настанили кафене на върха на крепостта и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е тестване, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не приказваме. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цялостен Талин да е в краката ти е невъобразимо. Познайте къде използвах следобедното си кафе с взор вторачен в града, основан през 13-и век, ръководен от шведи, датчани, руснаци и вписан в листата на Световното културно завещание на ЮНЕСКО.
Това се оказа най-широката крепостна стена на града, наричана Дебелата Маргарита.
А крепостни стени и кули в естонската столица наспорил Господ. От форта, издигнат през 1530 година, само че стартират още през 13-ивек, са оживели 2,5 км дувар и 20 кули. Навремето дружно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите са били 46.
Влизам в Стрия град през портата Виру (Вратата на времето) и като че ли престъпвам в приказка. Погледът ми притегля солидна кула с червен покрив. За да се качиш до него, обаче би трябвало самичък да си отсечеш средновековна монета с дупка по средата и да я овесиш ва връвчица на врата си. Извършвам процедурата с големия чук върху старинната наковалня, нанизвам конопа, давам си петте евро и поемам нагоре по витите стълби – старинни оръжия, топове, манекени, облечени в благороднически костюми. Кулата, кацнала измежду галерия на култивиран цветя, носи необикновеното име Кик ин де Кьок, в превод „ Надникни в кухнята “. По средновековните стандарти постройката от 38 метра била толкоз висока, че съгласно легендата стражите можели да надникват в кухните на Долния град през комините им, стоящи много под тях.
Кикинде Кьок е издигната през 1470 година. Веднага по-късно отбранителното оборудване било разширено и дебелината на стените му стигнала до 4 метра. В края на 1550 година, оръдията на Иван Грозни съумели да пробият дупка в горната част на кулата, само че тя устояла.
Абе, куца работа се оказа Старият Талин! Той се дели на Горен и Долен или Висок и Нисък. Издигнатият, естествено е по-аристократичен. Там е замъкът Тоомпеа, катедралата „ Свети Александър Невски “, зданието на Народното събрание. Ниският е оня квартал, населяван от търговци, занаятчии и „ по-простите “ поданици на града. Частите се съединяват посредством две живописни улички Pikk Jalg – в превод дълъг крайник и разумно, Luhike Jalg – пай крайник. От там и заключението ми за куцукането.
„ Пик Ялг “ – дългият крайник е прав и задоволително необятен, тъй като бил предопределен за каретите, с които аристократите стигали до замъка Тоомпеа. Дължината на улицата е съвсем 300 метра – нещо като автомагистрала по ограниченията на средновековните замъци, където нормално уличките са като кълбо, объркана от игриви котенца прежда.
Крепостната стена вдясно (ако се спускате по „ Пик Ялг “) била издигната през 1454 година, когато почнали кавги сред жителите на града. За да се оградят от Горния квартал, жителите на Долния залоствали тежките двери в девет вечерта. За знатните „ Пик Ялг “ се оказала единствената връзка с останалия свят и в последна сметка се разбрали с простосмъртните.
Късият крайник на Талин – Luhike Jalg постоянно си е бил пешеходен. Пресечката е дълга 95 метра и се вие край старинни къщи с съвсем отвесни стълби като колоритно се вписва в визията на туристите за уличка в феодален европейски град. Тя води до Градината на датския крал. Нищо чудно! И самото име на Талин значи в превод „ датски град “.
Най-руското място в лютеранската столица на Естония е катедралата „ Свети Александър Невски “. Толкова е величествена, че локалните я назовават „ петглавата камара “. Тя е осветена тържествено през 1900 година в памет на чудотворното избавяне на царското семейство в железопътна злополука на 17 октомври 1888 година Няколко вагона на императорския трен, пътуващ от Крим за Санкт Петербург излезли от релсите и таванът на купето, където пътувало най-височайшата фамилия на Русия почнал да пада. Монархът Александър Трети, който имал богатирска мощ, съумял да го удържи на плещите си, до момента в който всички вътре, включително и прислугата, не излезли на открито. Посветили храма на светеца-покровител на юначния цар.
Като внучка на магистър-фармацевт, израснала сред бурканчета и везни, не пропущам най-старата аптека в Европа, която към момента действа в първичното си помещение. В талинския списък има бележка от 1422 година, съгласно която на градския съвет е участвал фармацевтът Николаус, по това време трети подред аптекар в историята на града. Метална стрелка указва къде е магазинът, само че вратата му е толкоз пъстро изографисана, че не можеш да сбъркаш. От ситуацията погледът ми шари като игра на пинг-понг – в едната зала е аптеката, а в другата – музея. Собственици на мястото са 10 генерации фармацевти Бурхардт, което проличава от фамилните дипломи по стените. Жената зад щанда е потомка на същия жанр с брилянтен немски, на който драговолно споделя историята на аптеката.
Старинни дървени шкафове с резбовани грифони по облегалките на пейките, където посядат клиентите, до момента в който чакат илачите си. Хаванчета, филджанчета, керамични съдове за химични вещества, хербарии с лечебни треви и... сплитка чесън над вратата на музея.
В аптеката, с изключение на модерни медикаменти, продават билки, настойки, шоколад по антична рецепта и фамозното вино Кларет - Raeapteegi Klarett. На бутилката е посочена годината 1467, когато за първи път е записана рецептата за приготвянето му.
Включих се в балтийския кадрил, който изпълняваха „ аристократите ”, пийнах една мътна бира в пръстена чаша, добре съпроводена от вид на средновековна наденица (не толкоз антична, де) в дървена копанка, пипнах всяко везмо и плетиво, пробвах по какъв начин работят странните играчки, хвърлях с децата парцалени кръгове по волски рогове... Прочи там, че площад „ Виру ” е нещо като нулева точка на Талин – всички дистанции се равняват по него и още през 1914 година е бил мястото, откъдето тръгвали такситата. Всички продавачи бяха в достоверните облекла на гилдиите си и философски устояха с тях на юлския зной – въпреки всичко става дума за ръчно тъкани вълнени поли, панталони, забрадки и калпаци от кожа. Но...бизнесът си е бизнес!
В Стария град на Талин той е съществена движеща мощ. След като са настанили кафене на върха на крепостта и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е тестване, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не приказваме. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цялостен Талин да е в краката ти е невъобразимо. Познайте къде използвах следобедното си кафе с взор вторачен в града, основан през 13-и век, ръководен от шведи, датчани, руснаци и вписан в листата на Световното културно завещание на ЮНЕСКО.
Това се оказа най-широката крепостна стена на града, наричана Дебелата Маргарита.
А крепостни стени и кули в естонската столица наспорил Господ. От форта, издигнат през 1530 година, само че стартират още през 13-ивек, са оживели 2,5 км дувар и 20 кули. Навремето дружно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите са били 46.
Влизам в Стрия град през портата Виру (Вратата на времето) и като че ли престъпвам в приказка. Погледът ми притегля солидна кула с червен покрив. За да се качиш до него, обаче би трябвало самичък да си отсечеш средновековна монета с дупка по средата и да я овесиш ва връвчица на врата си. Извършвам процедурата с големия чук върху старинната наковалня, нанизвам конопа, давам си петте евро и поемам нагоре по витите стълби – старинни оръжия, топове, манекени, облечени в благороднически костюми. Кулата, кацнала измежду галерия на култивиран цветя, носи необикновеното име Кик ин де Кьок, в превод „ Надникни в кухнята “. По средновековните стандарти постройката от 38 метра била толкоз висока, че съгласно легендата стражите можели да надникват в кухните на Долния град през комините им, стоящи много под тях.
Кикинде Кьок е издигната през 1470 година. Веднага по-късно отбранителното оборудване било разширено и дебелината на стените му стигнала до 4 метра. В края на 1550 година, оръдията на Иван Грозни съумели да пробият дупка в горната част на кулата, само че тя устояла.
Абе, куца работа се оказа Старият Талин! Той се дели на Горен и Долен или Висок и Нисък. Издигнатият, естествено е по-аристократичен. Там е замъкът Тоомпеа, катедралата „ Свети Александър Невски “, зданието на Народното събрание. Ниският е оня квартал, населяван от търговци, занаятчии и „ по-простите “ поданици на града. Частите се съединяват посредством две живописни улички Pikk Jalg – в превод дълъг крайник и разумно, Luhike Jalg – пай крайник. От там и заключението ми за куцукането.
„ Пик Ялг “ – дългият крайник е прав и задоволително необятен, тъй като бил предопределен за каретите, с които аристократите стигали до замъка Тоомпеа. Дължината на улицата е съвсем 300 метра – нещо като автомагистрала по ограниченията на средновековните замъци, където нормално уличките са като кълбо, объркана от игриви котенца прежда.
Крепостната стена вдясно (ако се спускате по „ Пик Ялг “) била издигната през 1454 година, когато почнали кавги сред жителите на града. За да се оградят от Горния квартал, жителите на Долния залоствали тежките двери в девет вечерта. За знатните „ Пик Ялг “ се оказала единствената връзка с останалия свят и в последна сметка се разбрали с простосмъртните.
Късият крайник на Талин – Luhike Jalg постоянно си е бил пешеходен. Пресечката е дълга 95 метра и се вие край старинни къщи с съвсем отвесни стълби като колоритно се вписва в визията на туристите за уличка в феодален европейски град. Тя води до Градината на датския крал. Нищо чудно! И самото име на Талин значи в превод „ датски град “.
Най-руското място в лютеранската столица на Естония е катедралата „ Свети Александър Невски “. Толкова е величествена, че локалните я назовават „ петглавата камара “. Тя е осветена тържествено през 1900 година в памет на чудотворното избавяне на царското семейство в железопътна злополука на 17 октомври 1888 година Няколко вагона на императорския трен, пътуващ от Крим за Санкт Петербург излезли от релсите и таванът на купето, където пътувало най-височайшата фамилия на Русия почнал да пада. Монархът Александър Трети, който имал богатирска мощ, съумял да го удържи на плещите си, до момента в който всички вътре, включително и прислугата, не излезли на открито. Посветили храма на светеца-покровител на юначния цар. Като внучка на магистър-фармацевт, израснала сред бурканчета и везни, не пропущам най-старата аптека в Европа, която към момента действа в първичното си помещение. В талинския списък има бележка от 1422 година, съгласно която на градския съвет е участвал фармацевтът Николаус, по това време трети подред аптекар в историята на града. Метална стрелка указва къде е магазинът, само че вратата му е толкоз пъстро изографисана, че не можеш да сбъркаш. От ситуацията погледът ми шари като игра на пинг-понг – в едната зала е аптеката, а в другата – музея. Собственици на мястото са 10 генерации фармацевти Бурхардт, което проличава от фамилните дипломи по стените. Жената зад щанда е потомка на същия жанр с брилянтен немски, на който драговолно споделя историята на аптеката.
Старинни дървени шкафове с резбовани грифони по облегалките на пейките, където посядат клиентите, до момента в който чакат илачите си. Хаванчета, филджанчета, керамични съдове за химични вещества, хербарии с лечебни треви и... сплитка чесън над вратата на музея.
В аптеката, с изключение на модерни медикаменти, продават билки, настойки, шоколад по антична рецепта и фамозното вино Кларет - Raeapteegi Klarett. На бутилката е посочена годината 1467, когато за първи път е записана рецептата за приготвянето му.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ