В средите на своите колеги в България Алцек Мишев е

В средите на своите сътрудници в България Алцек Мишев е самобитна легенда. Наследник на остарял зографски жанр – прародител му е Иван Зограф от Кочериново, приключил Художествената академия в София, той напуща родината си при започване на 70-те и построява забележителна интернационална кариера в чужбина. Той е един от определените в  „ Българските посланици на културата 2021 " в акцията на БНР.

Живописец, концептуален актьор, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор… За извънредно къс интервал преди време той се трансформира в известно име, заемащо почтено място в артистичните среди на Запад.

Още през 1976-а в книгата „ Европа – Америка – другите авангарди “ на Акиле Бонито Олива, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници, е включен и Алцек Мишев.

Най-известната творба на Алцек Мишев е „ Преплуване на Атлантическия океан “ (1979 – 1982). След 3-годишна работа и 12 изложения сред Милано и Ню Йорк в интервала 1979 – 1981 година планът доближава крайната си точка по време на първото връщане на кораба „ Куин Елизабет 2 “ от военните дейности и рецесията в Окланд сред 15 и 20 август 1981 година

Проектът е приключен в басейна на кораба по време на автобус сред Англия и Ню Йорк, траещ 5 дни. В хода на тази самоиронично замислена акция художникът се оставя да го придвижват като златна рибка в аквариум – в дребен резервоар, цялостен с вода, той минава през митническите пунктове на потегляне от Лондон, а след това и при идването си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа заран и 4 часа следобяд в басейна на борда.

Алцек Мишев е основен воин в “Нашият ден “:

“Винаги наблягам, че съм дупнишки художник. Баба ми е от село Рила, другата е от Кочериново, а селото против Кочериново е родното място на Майстора. “




Напуска страната, откакто негова галерия е свалена поради модернистичния му изящен почерк

“Нямаше никакви съвременни работи, такива нереални, каквито правех, аз се бях определил, че ще бъда все по-абстрактен художник.

Там изложих други неща, които бяха по-спокойни, само че по някаква причина локалните управляващи ги смъкнаха. Дойде една комисия от Съюза на художниците с Владимир Пешев и Максимилян Киров, които взеха решение, че това би трябвало да се оправдава.

В тези години беше огромно мъжество, направихме изложбата на бул. “Руски 5 “ единствено няколко месеца преди да избягаме . “

Когато бях тръгнал да ставам абстракционист – да няма сюжет и изображения, да бъдат единствено цветове и нереални форми, живописец абстракционист, тогава ми споделиха – “много са ти хубави работите, само че това мина тук към този момент, в този момент сме на концептуалното “, приказваме за 1971 година Попитах “какво е това “ и ми обясниха, че е “въпрос на разбор на езика “.

Помислих си какъв ще бъде този разбор, защото не приказвам нито италиански, нито британски, единствено малко немски. Започнах да върша ефектни смехории и ги нарекох “Моите неистини “, не моите истини .

Докато мои сътрудници участваха доста съществено в това, аз бях някакъв лекомислен авангардист. Правех очевадни неточности в заглавията, само че доста ефектни. И ето, че ме вкараха в авангардистите дружно с Христо двамата. “



Плуването, летенето и музиката са три неща, които непроменяемо участват в неговото изкуство

“Те са нови или остарели метафори за пресичането, за контакта, за летенето. Те са колкото съществени, толкоз и леки. В епохата на средствата за връзка те са лесни за разбиране. “

Чуйте цялото изявление в звуковия файл.
Снимки: facebook/alzek.misheff