Емблематичната централа на БДЖ пак кацна на мушката
В средата на предходната седмица към управлението на „ Холдинг БДЖ “ била спусната джука заповед да бъдат готови документите - и то в най-бърз порядък - за прехвърлянето на емблематичната постройка в активите на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ). Официалният претекст е... една доста остаряла и доста грозна скица за източване на държавната хазна или " прилапване " на държавни и общински парцели, позната като " Дълг против благосъстоятелност ".
Истината е, че от 10 и недостатък години „ Холдинг БДЖ “ и дъщерното му сдружение „ БДЖ – Товарни транспорти “, дължат на НКЖИ към 70 млн. лева за инфраструктурни такси. Заедно с лихвите, този дълг бе надхвърлил 90 млн. лева , само че преди към две години НКЖИ и БДЖ подписаха дълготрайно съглашение за разсрочено заплащане. В тази връзка е разумно да бъде заложен въпроса " Откъде накъде, откакто съглашението към този момент работи, ей по този начин - от през днешния ден за през вчерашния ден - някой е решил да трансферира парцел за отчасти погасяване на остарял дълг? "
Според осведомени, една от дилемите на новоназначения член на Съвета на шефовете на „ Холдинг БДЖ “ Валя Петрова е тъкмо " тази " - да разчисти всички финансови и имотни взаимоотношения сред БДЖ и НКЖИ. Което е изцяло разумно заради обстоятелството, че като дълготраен чиновник на НКЖИ Петрова отговаряше за парцелите на инфраструктурната жп компания.
Всъщност, колкото и да се бърза, уреждането на всички въпроси по прехвърлянето на парцела надали ще стане толкоз незабавно, защото за задачата би трябвало да се изготви настояща оценка на постройката. Още повече, че съгласно решението за разполвяването на мастодонтта БДЖ - на НКЖИ и жп транспортьор (2001 г.), собствеността върху постройката също е разграничена по равно. С едничката " интимна мисъл "
никой да не продаде парцела и архитектурното украшение с един автограф
и зад гърбовете на всички останали.
Същото се отнася и за централата на НКЖИ, намираща се на столичния бул. „ Мария Луиза “ № 110 - собствеността върху нея е споделена сред НКЖИ и БДЖ.
Според брокери на недвижими парцели, каквото и да покаже оценката на парцела, действителната цена на застроения квадратен метър в красивата постройка на пресечката ул. „ Г. С. Раковски “ - ул. „ Иван Вазов “, не би трябвало да коства по-малко от 3000 евро. При 7800 кв. м. разгъната застроена повърхност (както се вижда от птичи взор - за жълтата геометрична фигура на " картинката " става дума), 50% от която е благосъстоятелност на НКЖИ, пазарната оценка на БДЖ-половинката би трябвало да е към 11.7 млн. евро (3900 кв. м х 3000 евро). Или към 23.89 млн. лв..
Следователно, даже прехвърлянето на постройката по пазарни цени би покрила не повече от една четвърт от неплатените инфраструктурни такси към НКЖИ. Тогава?
Тук ще напомним, че апетити към красивата централа на БДЖ в София през последните две десетилетия е имало нееднократно, и то от най-различни страни.
Стари железничари помнят, че преди три петилетки, още преди да купи красивата постройка на площад „ Гарибалди “, интерес към централата на БДЖ е имал и шефът на КТБ Цветан Василев.
По-късно, апетити към архитектурното завещание от време на време демонстрират най-различни кредитори на държавния жп транспортьор. И това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като през годините насъбраните му дългове са надхвърляли 850 млн. лв..
На 2 юни 2018 година частен правосъден реализатор публично разгласи постройката за обмен с начална тръжна цена 7.3 млн. лв.. Ищец беше консорциум от западноевропейски банки, кредитирал БДЖ по така наречен Втори облигационен заем.
През март 2018 година компанията беше наказана да заплати 19.8 млн. евро на кредиторите плюс 1.9 млн. евро разходи по делото. Тогава постройката оцеля единствено по една причина: незабавна интервенция на Кабинета „ Борисов - 3 “ и следващото преливане на живи бюджетни пари в следващото държавно сдружение на апаратно дишане. Или по-скоро - в будна кома...
За последно, концепцията за прекачване на цялата благосъстоятелност на централата на БДЖ към НКЖИ е била обсъждана в края на 2020 година - началото на 2021 година, когато общоприет шеф на НКЖИ беше сегашният зам.-министър на превоза инж. Красимир Папукчийски. И тогава задачата е била еднопосочна -
един път вечно да бъдат решени дълговите и имотни разногласия
сред БДЖ и НКЖИ, с цел да няма повече неясноти по тематиката " Коя компания с какво тъкмо разполага "!
Някъде по това време е бил обсъждан и разновидността БДЖ да трансферира на НКЖИ своите 50% от постройката на „ Мария Луиза “ №110, а НКЖИ – своята половина от „ Иван Вазов “ 3 – на БДЖ. Тази " размяна " не е предходна, тъй като шефовете на инфраструктурната компания подскочили до небето поради галактическата разлика в цените на двата парцела.
За последно (поне засега), на 18 януари 2022 година, - и то в извънработно време - постройката бе подложена на оглед от някогашния вицепремиер и министър на финансите Асен Василев и неколцина негови сътрудници. Целта на занятието - избор на централа за новосъздаденото тогава Министерство на нововъведенията и растежа. След по-задълбочено изследване на проблема обаче държавното управление се отхвърли от това свое желание.
Самата постройка, в която от към този момент 7 десетилетия се обитава БДЖ, е издигната в първите години на ХХ век за централа на тогавашната Българска земеделска банка. В интервала 1934 – 1944 година в нея се обитава Министерският съвет на Царство България, а бюрата на тогавашните министър председатели са били ситуирани точно в днешния кабинет на изпълнителния шеф на „ Холдинг БДЖ “.
Всъщност, постройката е била голяма, П-образна, с фасади към днешните улици „ Иван Вазов “, „ Г. С. Раковски “ и „ Славянска “. По време англо-американските бомбардировки в края на Втората международна война обаче бомба унищожава цялото крило на ул. „ Славянска “. Върху " петното " по-късно са издигнати постройките на днешното Министерство на стопанската система и на " Театър 199 ".
Въпреки че бомбата е развалила покривната структура по този начин, че днешната съвсем няма нищо общо с истинската, централата на БДЖ е оповестена за монумент на културата.
Същинският въпрос в действителност е " Кой има действителен инвеститорски интерес към постройката? ", защото надали прехвърлянето на сходен " златен парцел " от една държавна компания на друга, ще се прави единствено поради някакви си задължения на огромния притежател към... себе си! Още повече, че той към този момент се е споразумял със себе си да върне борча на разсрочено заплащане....
Белчо Цанев
Истината е, че от 10 и недостатък години „ Холдинг БДЖ “ и дъщерното му сдружение „ БДЖ – Товарни транспорти “, дължат на НКЖИ към 70 млн. лева за инфраструктурни такси. Заедно с лихвите, този дълг бе надхвърлил 90 млн. лева , само че преди към две години НКЖИ и БДЖ подписаха дълготрайно съглашение за разсрочено заплащане. В тази връзка е разумно да бъде заложен въпроса " Откъде накъде, откакто съглашението към този момент работи, ей по този начин - от през днешния ден за през вчерашния ден - някой е решил да трансферира парцел за отчасти погасяване на остарял дълг? "
Според осведомени, една от дилемите на новоназначения член на Съвета на шефовете на „ Холдинг БДЖ “ Валя Петрова е тъкмо " тази " - да разчисти всички финансови и имотни взаимоотношения сред БДЖ и НКЖИ. Което е изцяло разумно заради обстоятелството, че като дълготраен чиновник на НКЖИ Петрова отговаряше за парцелите на инфраструктурната жп компания.
Всъщност, колкото и да се бърза, уреждането на всички въпроси по прехвърлянето на парцела надали ще стане толкоз незабавно, защото за задачата би трябвало да се изготви настояща оценка на постройката. Още повече, че съгласно решението за разполвяването на мастодонтта БДЖ - на НКЖИ и жп транспортьор (2001 г.), собствеността върху постройката също е разграничена по равно. С едничката " интимна мисъл "
никой да не продаде парцела и архитектурното украшение с един автограф
и зад гърбовете на всички останали.
Същото се отнася и за централата на НКЖИ, намираща се на столичния бул. „ Мария Луиза “ № 110 - собствеността върху нея е споделена сред НКЖИ и БДЖ.
Според брокери на недвижими парцели, каквото и да покаже оценката на парцела, действителната цена на застроения квадратен метър в красивата постройка на пресечката ул. „ Г. С. Раковски “ - ул. „ Иван Вазов “, не би трябвало да коства по-малко от 3000 евро. При 7800 кв. м. разгъната застроена повърхност (както се вижда от птичи взор - за жълтата геометрична фигура на " картинката " става дума), 50% от която е благосъстоятелност на НКЖИ, пазарната оценка на БДЖ-половинката би трябвало да е към 11.7 млн. евро (3900 кв. м х 3000 евро). Или към 23.89 млн. лв..
Следователно, даже прехвърлянето на постройката по пазарни цени би покрила не повече от една четвърт от неплатените инфраструктурни такси към НКЖИ. Тогава?
Тук ще напомним, че апетити към красивата централа на БДЖ в София през последните две десетилетия е имало нееднократно, и то от най-различни страни.
Стари железничари помнят, че преди три петилетки, още преди да купи красивата постройка на площад „ Гарибалди “, интерес към централата на БДЖ е имал и шефът на КТБ Цветан Василев.
По-късно, апетити към архитектурното завещание от време на време демонстрират най-различни кредитори на държавния жп транспортьор. И това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като през годините насъбраните му дългове са надхвърляли 850 млн. лв..
На 2 юни 2018 година частен правосъден реализатор публично разгласи постройката за обмен с начална тръжна цена 7.3 млн. лв.. Ищец беше консорциум от западноевропейски банки, кредитирал БДЖ по така наречен Втори облигационен заем.
През март 2018 година компанията беше наказана да заплати 19.8 млн. евро на кредиторите плюс 1.9 млн. евро разходи по делото. Тогава постройката оцеля единствено по една причина: незабавна интервенция на Кабинета „ Борисов - 3 “ и следващото преливане на живи бюджетни пари в следващото държавно сдружение на апаратно дишане. Или по-скоро - в будна кома...
За последно, концепцията за прекачване на цялата благосъстоятелност на централата на БДЖ към НКЖИ е била обсъждана в края на 2020 година - началото на 2021 година, когато общоприет шеф на НКЖИ беше сегашният зам.-министър на превоза инж. Красимир Папукчийски. И тогава задачата е била еднопосочна -
един път вечно да бъдат решени дълговите и имотни разногласия
сред БДЖ и НКЖИ, с цел да няма повече неясноти по тематиката " Коя компания с какво тъкмо разполага "!
Някъде по това време е бил обсъждан и разновидността БДЖ да трансферира на НКЖИ своите 50% от постройката на „ Мария Луиза “ №110, а НКЖИ – своята половина от „ Иван Вазов “ 3 – на БДЖ. Тази " размяна " не е предходна, тъй като шефовете на инфраструктурната компания подскочили до небето поради галактическата разлика в цените на двата парцела.
За последно (поне засега), на 18 януари 2022 година, - и то в извънработно време - постройката бе подложена на оглед от някогашния вицепремиер и министър на финансите Асен Василев и неколцина негови сътрудници. Целта на занятието - избор на централа за новосъздаденото тогава Министерство на нововъведенията и растежа. След по-задълбочено изследване на проблема обаче държавното управление се отхвърли от това свое желание.
Самата постройка, в която от към този момент 7 десетилетия се обитава БДЖ, е издигната в първите години на ХХ век за централа на тогавашната Българска земеделска банка. В интервала 1934 – 1944 година в нея се обитава Министерският съвет на Царство България, а бюрата на тогавашните министър председатели са били ситуирани точно в днешния кабинет на изпълнителния шеф на „ Холдинг БДЖ “.
Всъщност, постройката е била голяма, П-образна, с фасади към днешните улици „ Иван Вазов “, „ Г. С. Раковски “ и „ Славянска “. По време англо-американските бомбардировки в края на Втората международна война обаче бомба унищожава цялото крило на ул. „ Славянска “. Върху " петното " по-късно са издигнати постройките на днешното Министерство на стопанската система и на " Театър 199 ".
Въпреки че бомбата е развалила покривната структура по този начин, че днешната съвсем няма нищо общо с истинската, централата на БДЖ е оповестена за монумент на културата.
Същинският въпрос в действителност е " Кой има действителен инвеститорски интерес към постройката? ", защото надали прехвърлянето на сходен " златен парцел " от една държавна компания на друга, ще се прави единствено поради някакви си задължения на огромния притежател към... себе си! Още повече, че той към този момент се е споразумял със себе си да върне борча на разсрочено заплащане....
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ