Какво мислят за еврото на Женския пазар в София
В средата на годината държавното управление одобри проект за въвеждането на еврото у нас, като се планува това да стане от 1 януари 2024 година.
Сценарият е новата валута да се вкара без временен интервал – от датата на приемане еврото да стане публична разплащателна единица, само че в първите шест месеца ще продължи потреблението и на националните банкноти и монети.
Това на процедура значи, че ще има шест месеца, в които ние ще плащаме в лв., само че ще ни връщат ресто в евро. Ще бъде основана и специфична група за отбрана на потребителите, която да следи преизчисляването на цените, с цел да се преодолее комерсиалната процедура за закръгляне нагоре.
Решихме да попитаме клиенти и търговци от Женския пазар в София какво е тяхното мнение за въвеждането на еврото и какви съгласно тях ще са резултатите. Отговорите им обгърнаха целия набор.
Като изгоди се виждат отпадането на потребността от превалутиране и присъединението към „ по-голяма общественост “.
„ Много по-добре е да сме в еврото. Човек и да не е огромен експерт схваща, че сме в една огромна общественост. Като сме дружно сме по-силни. В началото несъмнено ще има закръгляне нагоре. С течение на времето всичко ще си влезе в границите на рационалното “, споделя пред БТВ един от търговците.
Притесненията са, че цените ще се усилят, а покупателната дарба на потребителите – не.
„ Всичко се подвига. Преди една метла продавах за 4 лв.. Сега – за 8 лв.. Като се вкара еврото – още по-скъпо ще стане “.
Приспособяването към промяната и „ животът продължава “ са отговорите в третата категория.
„ Доколкото съм чувала, в други страни доста е поскъпнал животът, само че не знам дали ще е по този начин и тук. И да се тормозя – какво върша - нищо “.
Опитът в другите страни от еврозоната
Еврото се вкарва през 1999 година. Проучване на Центъра за европейски политики демонстрира, че в Германия и Холандия еврото е имало позитивно влияние от самото му въвеждане до 2017 година. В Гърция наклонността е позитивна до 2010 година, само че след „ спукването на балона “ на дълга страната стартира да губи.
Испания търпи негатив в първите 10 години, само че от 2011 година нататък брутния вътрешен артикул на глава от популацията се усилва.
Литва е последната страна, включила се към еврозоната през 2015 година. В отчета си пет години след въвеждането на еврото Централната банка на Литва показва, че участието е довело до рухването на лихвите и нарастване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията на годишна база.
Отчитат фактически нарастване на цените и инфлацията, само че го изясняват повече с растежа на стопанската система.
През 2015 година междинните годишни приходи на човек са 14200 $. През 2020 година брутният вътрешен артикул е 20200 $.
В България през 2015 година средният годишен приход доближава 7000 $, а през 2020 година - 10 хиляди $, по данни на Световната банка.
Сценарият е новата валута да се вкара без временен интервал – от датата на приемане еврото да стане публична разплащателна единица, само че в първите шест месеца ще продължи потреблението и на националните банкноти и монети.
Това на процедура значи, че ще има шест месеца, в които ние ще плащаме в лв., само че ще ни връщат ресто в евро. Ще бъде основана и специфична група за отбрана на потребителите, която да следи преизчисляването на цените, с цел да се преодолее комерсиалната процедура за закръгляне нагоре.
Решихме да попитаме клиенти и търговци от Женския пазар в София какво е тяхното мнение за въвеждането на еврото и какви съгласно тях ще са резултатите. Отговорите им обгърнаха целия набор.
Като изгоди се виждат отпадането на потребността от превалутиране и присъединението към „ по-голяма общественост “.
„ Много по-добре е да сме в еврото. Човек и да не е огромен експерт схваща, че сме в една огромна общественост. Като сме дружно сме по-силни. В началото несъмнено ще има закръгляне нагоре. С течение на времето всичко ще си влезе в границите на рационалното “, споделя пред БТВ един от търговците.
Притесненията са, че цените ще се усилят, а покупателната дарба на потребителите – не.
„ Всичко се подвига. Преди една метла продавах за 4 лв.. Сега – за 8 лв.. Като се вкара еврото – още по-скъпо ще стане “.
Приспособяването към промяната и „ животът продължава “ са отговорите в третата категория.
„ Доколкото съм чувала, в други страни доста е поскъпнал животът, само че не знам дали ще е по този начин и тук. И да се тормозя – какво върша - нищо “.
Опитът в другите страни от еврозоната
Еврото се вкарва през 1999 година. Проучване на Центъра за европейски политики демонстрира, че в Германия и Холандия еврото е имало позитивно влияние от самото му въвеждане до 2017 година. В Гърция наклонността е позитивна до 2010 година, само че след „ спукването на балона “ на дълга страната стартира да губи.
Испания търпи негатив в първите 10 години, само че от 2011 година нататък брутния вътрешен артикул на глава от популацията се усилва.
Литва е последната страна, включила се към еврозоната през 2015 година. В отчета си пет години след въвеждането на еврото Централната банка на Литва показва, че участието е довело до рухването на лихвите и нарастване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията на годишна база.
Отчитат фактически нарастване на цените и инфлацията, само че го изясняват повече с растежа на стопанската система.
През 2015 година междинните годишни приходи на човек са 14200 $. През 2020 година брутният вътрешен артикул е 20200 $.
В България през 2015 година средният годишен приход доближава 7000 $, а през 2020 година - 10 хиляди $, по данни на Световната банка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ