Алтернативните уроци по кино
В София март с изключение на женски месец (почти) постоянно е бил и месец на киното. Така е поради обичания от всички киномани София филм фест, който тази година чества своето 25-о издание, с богата стратегия и макар пандемията. Така е и поради едно българско момиче, което с гения си тъкмо в този месец вписа името си в историята – тази, която регистрира достиженията на българските кинотворци, само че и тази на американските кино награди „ Оскар “, която от близо 60 години насам не е включвала името на актриса от източните страни, какво остава за такава от България.
Ясно е, че този триумф е персонален и надалеч надвишава рамките на София, родната ни Академия и която и да било школа. И въпреки всичко, март, а и всеки различен интервал от годината, е кино. И то такова, което сбъдва фантазии, успокоява мозъци, въздига души и построява и възпитава персони. Кино, което потвърждава, че няма нищо по-хубаво от това да мечтаеш, да се стремиш към огромното и да стъпваш почтено и решително в живота. Това оферират различните форми на кинообразование у нас. Целогодишно. Те са малцина и са ниша, която образова във висши полезности. Не кого да е, а дребните и младите, на които занапред им следва да схванат какво значи, че „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “, а „ Вчера “ е също толкоз скъпо, колкото и през днешния ден.
Кинокласовете напомнят, че за седмото изкуство постоянно би трябвало да се приказва в подтекст и че преди хигиената на актьора е хигиената на личността. Припомнят и нещо очевидно забравено, а точно – че образованието е инвестиция, която би могла скъпо да се отблагодари в следствие. Когато тази инвестиция се прави в уроци по кино, младите създатели – осъзнати или не към момента – се учат да се себеизразят, да имат по-широк светоглед и да почитат себе си, другите и най-много живота, който за никого не трябва да е даденост.
Алтернативните форми на кинообразование, за които приказва „ Какво се случва “, включват „ Кино в учебно заведение “ и модела на европейската стратегия за съдействие CinEd, по който работи културната организация „ Арте Урбана Колектив “ със съосновател Ралица Асенова, сполучливата история на новаторското учебно заведение „ Неофит Рилски “ в село Дерманци, където киноателиетата, които Даниел Симеонов управлява, към този момент са част от образователната стратегия като предмет, който ще продължи четири години, както и школата „ Киноклас “, която режисьорката Надежда Косева основава преди три години и която среща гимназисти от цяла България с историята и езика на киното.
Чуйте детайлностите в звуковите файлове.
Ясно е, че този триумф е персонален и надалеч надвишава рамките на София, родната ни Академия и която и да било школа. И въпреки всичко, март, а и всеки различен интервал от годината, е кино. И то такова, което сбъдва фантазии, успокоява мозъци, въздига души и построява и възпитава персони. Кино, което потвърждава, че няма нищо по-хубаво от това да мечтаеш, да се стремиш към огромното и да стъпваш почтено и решително в живота. Това оферират различните форми на кинообразование у нас. Целогодишно. Те са малцина и са ниша, която образова във висши полезности. Не кого да е, а дребните и младите, на които занапред им следва да схванат какво значи, че „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “, а „ Вчера “ е също толкоз скъпо, колкото и през днешния ден.
Кинокласовете напомнят, че за седмото изкуство постоянно би трябвало да се приказва в подтекст и че преди хигиената на актьора е хигиената на личността. Припомнят и нещо очевидно забравено, а точно – че образованието е инвестиция, която би могла скъпо да се отблагодари в следствие. Когато тази инвестиция се прави в уроци по кино, младите създатели – осъзнати или не към момента – се учат да се себеизразят, да имат по-широк светоглед и да почитат себе си, другите и най-много живота, който за никого не трябва да е даденост.
Алтернативните форми на кинообразование, за които приказва „ Какво се случва “, включват „ Кино в учебно заведение “ и модела на европейската стратегия за съдействие CinEd, по който работи културната организация „ Арте Урбана Колектив “ със съосновател Ралица Асенова, сполучливата история на новаторското учебно заведение „ Неофит Рилски “ в село Дерманци, където киноателиетата, които Даниел Симеонов управлява, към този момент са част от образователната стратегия като предмет, който ще продължи четири години, както и школата „ Киноклас “, която режисьорката Надежда Косева основава преди три години и която среща гимназисти от цяла България с историята и езика на киното.
Чуйте детайлностите в звуковите файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ