Властта се кани да увеличи дълга с над 10 млрд. лв. в следващите 3 г.
В идващите три години страната се кани да поеме нови отговорности за 4,5-6,8 милиарда лева годишно. Така в края на 2023 година държавният дълг може да нарасне до съвсем 39 милиарда лева, което ще е 28.2% от Брутният вътрешен продукт.
Това планува средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство, която съпътства плана на закона за държавния бюджет за 2021 година, както и оповестен план за нова тактика за ръководство на дълга.
Промяната в стратегията се постанова, защото сегашната предвижда управлението на дълга да се води извънредно консервативно и страната да набира нужното финансиране единствено на вътрешните пазари. През септември тази година обаче България след 5-годишно възпиране излезе на външните финансови пазари и пласира облигации за 5 милиарда лева
Финансовата интервенция бе регистрирана като суперуспешна поради ниските лихви и високия интерес от страна на вложителите, макар тогава да предизвика мощно неразбиране за какво е нужно да се тегли толкоз огромен заем. Още повече че преди този момент през годината на вътрешния пазар бяха пласирани държавни скъпи бумаги за 1,2 милиарда лв.. Сега с следващата поискана актуализация на бюджета за тази година, излиза наяве за какво - дефицитът надалеч ще надвиши заложените 3,5 милиарда лева и ще доближи 5,2 милиарда лева
Тегленето на нов дълг се постанова поради финансирането на бюджетните дефицити, планирани в идващите 3 години, изяснява финансовото министерство. От ведомството прецизират, че падежите, които в този интервал излизат по остарели отговорности, са доста по-малки - 1 милиарда до 3 милиарда лева
Както към този момент е известно, бюджетът за следващата година е разчетен с 3,9% недостиг или 4,9 милиарда лева За 2022 година е плануван недостиг от 2%, а за 2023 година - от 1,8% от Брутният вътрешен продукт. Общо за трите години дефицитът надвишава 10 милиарда лева
От финансовото министерство успокояват, че без значение от нарасналата задлъжнялост, страната остава надалеч под допустимия таван по Маастрихтските критерии, който е 60% от Брутният вътрешен продукт.
За съпоставяне, през 2019 година държавният дълг бе едвам 22 милиарда лева, или 18% оп Брутният вътрешен продукт, а за тази година се покачва до почти 28 милиарда лева, или 23,5% от Брутният вътрешен продукт.
" Тpyднo дa ce ĸaжe дaли зaлoжeният тaвaн oт 4,5 млpд. лева нов дълг дoгoдинa щe бъдe дocтигнaт, нo тoй дaвa гъвĸaвocт нa пpaвитeлcтвoтo, мaĸap чe cлeд избopитe напролет мoжe дa имa paзличнo пpaвитeлcтво ", разяснява пред Economic.bg икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според него идeятa нa тoзи тaвaн e дa дaдe гъвĸaвocт - aĸo нacтoящaтa ĸpизa ce зaдълбoчи и има нoви нeгaтивни eфeĸти зa иĸoнoмиĸaтa, пpaвитeлcтвoтo да мoжe дa peaгиpa пo-бъpзo и бeз aĸтyaлизaция нa бюджeтa в пapлaмeнтa да емитира дълг. Πpез тази година да вземем за пример c aĸтyaлизaциятa нa бюджeтa възмoжнocттa зa eмиcия нa нoв дълг бe yвeличeнa нa 10 млpд. лева, нo зaceгa тя не e дocтигнaтa.
" Изключително обезпокоително усещане прави увеличаването на държавния дълг и достигането му до близо 30% в края на 2023 година Но това е обяснимо, като се има поради, че увеличените бюджетни заплати през тази година трябва да бъдат плащани и в идващите години. Това основава риск за неконтролируемо повишаване на дълга ", разяснява за " Сега " Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Бранков показва, че даже и при увеличено дългово бреме да сме надалеч под Маастрихтските критерии, не би трябвало да забравяме предисторията на гръцкия, испанския и италианския дълг.
" Посоката и скоростта на увеличение на външния дълг от един миг нататък към този момент не може да бъдат следени. Нямаме гаранцията, че след две години този развой няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира концепцията за краткотраен престой в чакалнята на еврозоната ", счита още Бранков.
Това планува средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство, която съпътства плана на закона за държавния бюджет за 2021 година, както и оповестен план за нова тактика за ръководство на дълга.
Промяната в стратегията се постанова, защото сегашната предвижда управлението на дълга да се води извънредно консервативно и страната да набира нужното финансиране единствено на вътрешните пазари. През септември тази година обаче България след 5-годишно възпиране излезе на външните финансови пазари и пласира облигации за 5 милиарда лева
Финансовата интервенция бе регистрирана като суперуспешна поради ниските лихви и високия интерес от страна на вложителите, макар тогава да предизвика мощно неразбиране за какво е нужно да се тегли толкоз огромен заем. Още повече че преди този момент през годината на вътрешния пазар бяха пласирани държавни скъпи бумаги за 1,2 милиарда лв.. Сега с следващата поискана актуализация на бюджета за тази година, излиза наяве за какво - дефицитът надалеч ще надвиши заложените 3,5 милиарда лева и ще доближи 5,2 милиарда лева
Тегленето на нов дълг се постанова поради финансирането на бюджетните дефицити, планирани в идващите 3 години, изяснява финансовото министерство. От ведомството прецизират, че падежите, които в този интервал излизат по остарели отговорности, са доста по-малки - 1 милиарда до 3 милиарда лева
Както към този момент е известно, бюджетът за следващата година е разчетен с 3,9% недостиг или 4,9 милиарда лева За 2022 година е плануван недостиг от 2%, а за 2023 година - от 1,8% от Брутният вътрешен продукт. Общо за трите години дефицитът надвишава 10 милиарда лева
От финансовото министерство успокояват, че без значение от нарасналата задлъжнялост, страната остава надалеч под допустимия таван по Маастрихтските критерии, който е 60% от Брутният вътрешен продукт.
За съпоставяне, през 2019 година държавният дълг бе едвам 22 милиарда лева, или 18% оп Брутният вътрешен продукт, а за тази година се покачва до почти 28 милиарда лева, или 23,5% от Брутният вътрешен продукт.
" Тpyднo дa ce ĸaжe дaли зaлoжeният тaвaн oт 4,5 млpд. лева нов дълг дoгoдинa щe бъдe дocтигнaт, нo тoй дaвa гъвĸaвocт нa пpaвитeлcтвoтo, мaĸap чe cлeд избopитe напролет мoжe дa имa paзличнo пpaвитeлcтво ", разяснява пред Economic.bg икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според него идeятa нa тoзи тaвaн e дa дaдe гъвĸaвocт - aĸo нacтoящaтa ĸpизa ce зaдълбoчи и има нoви нeгaтивни eфeĸти зa иĸoнoмиĸaтa, пpaвитeлcтвoтo да мoжe дa peaгиpa пo-бъpзo и бeз aĸтyaлизaция нa бюджeтa в пapлaмeнтa да емитира дълг. Πpез тази година да вземем за пример c aĸтyaлизaциятa нa бюджeтa възмoжнocттa зa eмиcия нa нoв дълг бe yвeличeнa нa 10 млpд. лева, нo зaceгa тя не e дocтигнaтa.
" Изключително обезпокоително усещане прави увеличаването на държавния дълг и достигането му до близо 30% в края на 2023 година Но това е обяснимо, като се има поради, че увеличените бюджетни заплати през тази година трябва да бъдат плащани и в идващите години. Това основава риск за неконтролируемо повишаване на дълга ", разяснява за " Сега " Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Бранков показва, че даже и при увеличено дългово бреме да сме надалеч под Маастрихтските критерии, не би трябвало да забравяме предисторията на гръцкия, испанския и италианския дълг.
" Посоката и скоростта на увеличение на външния дълг от един миг нататък към този момент не може да бъдат следени. Нямаме гаранцията, че след две години този развой няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира концепцията за краткотраен престой в чакалнята на еврозоната ", счита още Бранков.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ