Мармот - всичко за пухкавото животинче
В швейцарските Алпи измежду ароматните билки и меки треви може да бъде видяно едно симпатично и пухкаво зверче - това е мармотът. По своята мека четина той прилича на заек, катерица, чинчила, вомбат, бобър, капибара, прерийно куче или пък видра. Въпреки това се характеризира със лична специфичност.
Най-чаровният алпийски жител от семейство Катеричкови населява тучните зелени скатове, излежава се по тил с вирнати крачета и блажено се припича под сгряващите лъчи на слънцето измежду простора на величествената планина.
Сред процепите под огромните скали мармотите са построили къщичките си - функционални и просторни през лятото. Умните гризачи употребяват скалите като панорамни тераси, с цел да вършат обичаните си слънчеви бани през лятото, а през зимата се приютяват в зимната си къща, направена надълбоко, до 7 метра във вътрешността в земята. Там пухкавите гризачи се сгушват, когато на открито засвисти студеният зимен вятър и навали сняг, и заспиват бездънен сън, до идната пролет.
Като чудна приказка звучи животът на обичаното на доста хора животинче и за тези, които са решили да го отглеждат като другоземен домакински любим, или просто желаят да научат освен това за симпатичния гризач, е късата му характерност.
История на мармота
Мармотът, с латинско название Marmota, е жанр бозайник от семейство Катеричкови - Sciuridae. Всички са гризачи, включващи се към рода на лалугерите - Spermophilus citellus.
Известни са повече от 15 типа мармоти, които се срещат в Азия, Европа и северна Америка.
Тези животни са известни още от Древността. В проучванията си френският етнолог Мишел Пейсел споделя историята за копаещата злато мравка, докладвана от древногръцкия историк Херодот, съгласно който някои племена събирали златния прахуляк, изкаран при копаенето в техните бразди.
Анатомично прецизен пример на мармот е отпечатан и публикуван още през 1605 година от Якопо Лигоцци, който ги помества измежду своите изображения на флората и фауната.
Етимологията на думата мармот не е изяснена изцяло. Възможно е да е зародило от префикса, означаващ да мрънка или да мърмори.
Друг вероятен генезис е посткласическият латински. Mus montanos значи планинска мишка.
Къде живее мармотът?
Някои типове мармоти живеят в планински области, като Алпите, северните Апенини, Карпатите, Татрите и Пиренеите в Европа. Места, които са дом още на доста крави, кози, овце, коне, биволи. Населили са Скалистите планини, Черните хълмове, Каскадните и Тихоокеанските вериги и Сиера Невада в Северна Америка. Високи плата в Индия и Пакистан са дом за други типове.
Не всички обичат планината обаче. Някои мармоти живеят измежду грубите тревни площи и могат да се срещнат в Северна Америка и Евразийската степ. По-малкото и по-социално прерийно куче не влиза в фамилията на мармотите, а в сходен на него жанр.
Мармотите нормално живеят в шубраци, към скали и зимуват там.
Как наподобява мармотът?
Мармотите са относително огромни наземни катерици, които са дейни през лятото, само че не се следят през зимата, тъй като зимуват подземен. Те са най-тежките членове на фамилията на катериците.
Мармотите са огромни гризачи с особено къси, само че здрави крайници, необятни нокти, добре приспособени за копаене.
Имат здрави тела и огромни солидни глави. Характерни са дългите им резци за култивиране на всякаква растителност.
Повечето типове мармоти са обагрени в разнообразни нюанси на кафявия и сивия цвят. Те се разграничават по оцветяване на козината си въз основа на заобикалящата ги среда. Видовете, които са в по-открита среда, са по-бледи на цвят, до момента в който тези в добре залесените региони са по-тъмни.
Размерите на мармотите ги дефинират като едри гризачи. Общата им дължина варира в границите от 42 да 72 сантиметра, а телесната маса на по-дребните типове и приблизително 2 кг напролет и 8 кг през есента. Големите типове през есента надвишават 11 кг тегло.
В Северна Америка, съгласно междинното тегло минимален тип се явява Аляският мармот, а най-едър е олимпийският. Някои азиатски типове като хималайския доближават тежестта на олимпийския, само че не е ясно дали и дължината на тялото подхожда на тези килограми.
Животното се характеризира също с дългата си опашка, която е и много дебела и пухкава.
Поведение на мармота
Тези животни сходно на къртиците копаят дупки и живеят най-вече подземен като сляпото куче и язовеца. Макар че мармотът е постоянно подготвен да помогне на роднините си и да ги пусне в дупката си, той е на първо място отшелник. През пролетта е навън и макар късите си крайници и бавното си придвижване спрямо други животни, той не обича да седи на едно място. Понякога е забелязван да се катери по дървета или да плува. Обича топлото време и на драго сърце се припича на слънце. Затова студените месеци прекарва в хибернация като мечките, язовците и други.
Жилищата на мармотите са толкоз забавни, колкото са и те самите. Живеят в колонии, като фамилията се състои от един мъжки и няколко женски с дребни. Правят си по две дупки - зимна и лятна. На местата на колонията има няколко бразди, всяка е със лично предопределение. За отбрана, лятна, която е за развъждане на потомството и зимна за хибернацията.
Зимните са по-малки, само че доста дълбоки, стигат до 7 метра дълбочина. Това им подсигурява, че няма да замръзнат през зимата. За да не тормози никой спящото семейство входовете се запушват с тапи, направени от камъни и пръст.
По време на продължителния им зимен сън тялото се храни от насъбрания мастен пласт през лятото, като те отслабват доста през това време. През пролетта се разсънват постепенно и се връщат към нормалния си живот.
Лятната дупка е огромна и нормално се прави на рид или на канара, с цел да бъде комфортно за слънчевите им бани.
Тези бозайници са изключителни чистници. Поддържат дупките си в съвършен ред и непорочност, а стените облицоват с мека трева, мъхове и дори си вършат настрана помещение за тоалетна, а когато се запълни я затрупват надълбоко и изкопават нова.
Мармотите споделят между тях със звуци. При заплаха пищят, свирят или издават свистящи звуци, защото са мощно обществени животни и имат потребност да се свързват със себеподобните си.
С какво се хранят мармотите?
Мармотите са тревопасни и се хранят със зелените елементи на растенията. Те търсят храна както на земята, по този начин и по дърветата. Съставът на фуражната храна варира съгласно сезона и местообитанието.
Храната на мармота включва листата, цветята, билките и разнообразни култури. Напролет стартират да ядат кора, пъпки и издънки на ябълкови, дрянови, черешови, черницови и други дървета. Любими са им люцерната и детелината. Хранят се и с култивиран културни растения като грах и фасул. Един възрастен мармот изяжда към 700 грама храна на ден. Те не вършат ресурси, за разлика от катериците, които са им близки родственици.
Размножаване при мармотите?
Мармотите се развъждат през пролетта, като доближат повърхността на земята след зимния сън. Женската ражда до 4-5 дребни единствено след 32 дни бременност и ги кърми към 3 седмици в дупката, преди да стартират да се демонстрират на повърхността.
По това време зимуващите фамилии се разпадат и животните стартират да се заселват в многочислените летни дупки, без да напущат границите на фамилния имот.
По предписание през първите месеци от живота умират повече от половината мармоти, родени от женската. Те стават плячка на лисици, порове и орли.
Ползите от мармота за природата
Дупките на мармотите постоянно биват употребявани от други животни, тъй че те са потребни за фауната. Благодарение на тях почвата се почиства и усъвършенства. Не нанасят огромни беди на техника или машини като се изключи някои дребни повреди.
Това са едни от най-обичаните животни, изключително в Америка, и хората ги взимат от време на време за домашни любимци, като ги отглеждат в кафези като морските свинчета. И по този метод те конкурират други екзотични домашни любимци като хамстери, джербили, папагали, аквариумни рибки, домашни порчета, мини прасенца.
Въпреки че са нападани от хищници, репродуктивните им качества държат популацията на положително равнище и мармотите не са застрашени от изгубване.
