Журналистиката в търсене на решения - нов жанр или просто шанс
В щата Пенсилвания процентът на някогашните пандизчии, които се връщат още веднъж към остарелия „ поминък “, е 52 %. Висок %, който няма по какъв начин да остане неизречен. Журналистите оповестяват тези данни, само че тези от тях, които претендират да се нарекат „ положителни публицисти “, не стопират дотук, а търсят аргументите за рецидива. И по-важното – оферират решение. Като за начало се обръщат към статистиката, с цел да видят какво е ситуацията в останалите американски щати. А откакто видят кои от тях се оправят най-добре, изследват аргументите за триумфа и оферират опита на „ отличниците “ да се придвижи в Пенсилвания. Не икономисват обаче съществуващите минуси и рисковете пред опцията опитът просто да бъде „ заимствуван “.
Този вид работа бе показана през днешния ден (4 ноември) по време на конференцията „ Журналистиката в търсене на решение “, в мола „ Парадайс център “ в София. В нея участваха американският проверяващ публицист Дейвид Бордман, чешката екоактивистка Луси Черна, а по скайп бе включен и чешкият публицист Никита Поляков. Срещата се реализира с помощта на Асоциацията на европейските публицисти, фондацията „ Фридрих Науман “ и „ София ивент център “.
При откриването присъстващите бяха приветствани от американския дипломат в България Херо Мустафа, от Райнер Адам - шеф на „ Фридрих Науман “ за Югоизточна Европа, от Ленко Ленков – програмен шеф на фондация „ Америка за България “ и от Мария Черешева – заместник-председател на Асоциацията на европейските публицисти.
В уводните си думи Дейвид Бордман, който е ръководител на борда на „ Solutions Journalism Network” („ Мрежа на публицистите, търсещи решения “) и декан на Факултета за медии към университета „ Темпъл “ във Филаделфия, описа, че преди да се посвети на публицистиката в търсене на решения, правел разнообразни следствия, за които той и екипът му получили четири пъти премията „ Пулицър “. Писал е и за половите похищения на прочут сенатор, и за техническите проблеми на „ Боинг “, и за кражбата на стотици милиони долари по стратегия за създаване на жилища на индианци, и за „ дупка “ в законодателството, даваща опция на великански индустриални предприятия да изхвърлят радиоактивните си боклуци, без каквато и да било преправка.
Въпреки тези безспорни професионални триумфи, Бордман забелязал по какъв начин медията му непрекъснато губи читатели, а и че като цяло тиражът на американските вестници поголовно пада и хиляди негови сътрудници остават без работа. В същото време изследване на Би Би Си показвало, че 64% от младежите под 35 години чакат не просто да прочетат в медиите за разкрити далавери и за съществуващи проблеми, а да видят, че решения има. На първо място обаче трябвало да се уволнят всички тези служители, които или позволили злоупотребите, или единствено повтаряли, че „ няма метод обстановката да се оправи, тъй като е безнадеждна “.
Като източници на информация, които могат да се употребяват за публицистиката на действието, Бордман уточни:
- статистическите данни;
- дребното положителни служители, които съзнателно си правят работата и не търсят непрекъснато извинения и оправдания;
- откривателите от университетските среди, които, по думите му, когато провеждат конференция, „ са трима души начело (на катедрата), и двама – откъм гърба (в аудиторията).
Давайки образец с материал, осъществен по модела „ публицистиката търси решения “, Бордман описа за случай, при който всеобщо в Кливланд, щата Охайо, деца постъпвали в болница с недоволства за отравяне с олово. Журналистите деликатно проучили практиката в други градове и показали техния опит, обобщавайки го под формата на шест съответни решения. Същото било и когато трябвало да се реши проблем с непрекъснато радикализиращата се сомалийска общественост в Минеаполис, откъдето значително младежи се записвали в редиците на „ Ислямска страна “. За да оказват помощ за оправянето с сложното предизвикателство, публицистите изследвали какъв е опитът в Дания и предписали рецептата. Оказало се, че този вид журналистически материали се харесват на читателите – звучат им оптимистично, а в нередки случаи ги ангажират да работят.
От своя страна Луси Черна, програмен координатор на програмата „ Журналистиката в търсене на решения “ за Централна и Източна Европа, описа, че провежда образования за публицисти, защото към този момент е регистрирано, че този вид публицистика оказва помощ доста за съживяването на районните издания. По програмата се поддържат районни медии в Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Беларус, Румъния.
Чешкият публицист Никита Полякова пък описа за следствие в родината му, отдадено на казуса с високия % мъже, извършващи опити за самоубийство. Първоначално от здравното министерство в Прага изрично отказвали каквито и да било мнения, само че откакто видели по какъв начин публицистите преглеждат нещастието от всички вероятни страни (включително черпят опит от Япония) почнали да провеждат специфични конференции по казуса и да канят репортерите да показват резултатите от изследванията си.
„ Все отново измененията не се случват от през днешния ден за на следващия ден “ – предизвести в края на конференцията Дейвид Бордман. Въпреки това той акцентира, че е значимо да има „ встрастени публицисти “, които работят качествено и не се опасяват, че ще ги нарекат лобисти, тъй като са почтени в работата си.
Този вид работа бе показана през днешния ден (4 ноември) по време на конференцията „ Журналистиката в търсене на решение “, в мола „ Парадайс център “ в София. В нея участваха американският проверяващ публицист Дейвид Бордман, чешката екоактивистка Луси Черна, а по скайп бе включен и чешкият публицист Никита Поляков. Срещата се реализира с помощта на Асоциацията на европейските публицисти, фондацията „ Фридрих Науман “ и „ София ивент център “.
При откриването присъстващите бяха приветствани от американския дипломат в България Херо Мустафа, от Райнер Адам - шеф на „ Фридрих Науман “ за Югоизточна Европа, от Ленко Ленков – програмен шеф на фондация „ Америка за България “ и от Мария Черешева – заместник-председател на Асоциацията на европейските публицисти.
В уводните си думи Дейвид Бордман, който е ръководител на борда на „ Solutions Journalism Network” („ Мрежа на публицистите, търсещи решения “) и декан на Факултета за медии към университета „ Темпъл “ във Филаделфия, описа, че преди да се посвети на публицистиката в търсене на решения, правел разнообразни следствия, за които той и екипът му получили четири пъти премията „ Пулицър “. Писал е и за половите похищения на прочут сенатор, и за техническите проблеми на „ Боинг “, и за кражбата на стотици милиони долари по стратегия за създаване на жилища на индианци, и за „ дупка “ в законодателството, даваща опция на великански индустриални предприятия да изхвърлят радиоактивните си боклуци, без каквато и да било преправка.
Въпреки тези безспорни професионални триумфи, Бордман забелязал по какъв начин медията му непрекъснато губи читатели, а и че като цяло тиражът на американските вестници поголовно пада и хиляди негови сътрудници остават без работа. В същото време изследване на Би Би Си показвало, че 64% от младежите под 35 години чакат не просто да прочетат в медиите за разкрити далавери и за съществуващи проблеми, а да видят, че решения има. На първо място обаче трябвало да се уволнят всички тези служители, които или позволили злоупотребите, или единствено повтаряли, че „ няма метод обстановката да се оправи, тъй като е безнадеждна “.
Като източници на информация, които могат да се употребяват за публицистиката на действието, Бордман уточни:
- статистическите данни;
- дребното положителни служители, които съзнателно си правят работата и не търсят непрекъснато извинения и оправдания;
- откривателите от университетските среди, които, по думите му, когато провеждат конференция, „ са трима души начело (на катедрата), и двама – откъм гърба (в аудиторията).
Давайки образец с материал, осъществен по модела „ публицистиката търси решения “, Бордман описа за случай, при който всеобщо в Кливланд, щата Охайо, деца постъпвали в болница с недоволства за отравяне с олово. Журналистите деликатно проучили практиката в други градове и показали техния опит, обобщавайки го под формата на шест съответни решения. Същото било и когато трябвало да се реши проблем с непрекъснато радикализиращата се сомалийска общественост в Минеаполис, откъдето значително младежи се записвали в редиците на „ Ислямска страна “. За да оказват помощ за оправянето с сложното предизвикателство, публицистите изследвали какъв е опитът в Дания и предписали рецептата. Оказало се, че този вид журналистически материали се харесват на читателите – звучат им оптимистично, а в нередки случаи ги ангажират да работят.
От своя страна Луси Черна, програмен координатор на програмата „ Журналистиката в търсене на решения “ за Централна и Източна Европа, описа, че провежда образования за публицисти, защото към този момент е регистрирано, че този вид публицистика оказва помощ доста за съживяването на районните издания. По програмата се поддържат районни медии в Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Беларус, Румъния.
Чешкият публицист Никита Полякова пък описа за следствие в родината му, отдадено на казуса с високия % мъже, извършващи опити за самоубийство. Първоначално от здравното министерство в Прага изрично отказвали каквито и да било мнения, само че откакто видели по какъв начин публицистите преглеждат нещастието от всички вероятни страни (включително черпят опит от Япония) почнали да провеждат специфични конференции по казуса и да канят репортерите да показват резултатите от изследванията си.
„ Все отново измененията не се случват от през днешния ден за на следващия ден “ – предизвести в края на конференцията Дейвид Бордман. Въпреки това той акцентира, че е значимо да има „ встрастени публицисти “, които работят качествено и не се опасяват, че ще ги нарекат лобисти, тъй като са почтени в работата си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ