Италия изяде българските чорбаджийски чушки
В сезона на туршиите, когато сергиите изобилстват с примамливи, цветни и вкусни зеленчуци, все по-трудно се намират по този начин обичаните чорбаджийски чушки. Те са основа за голям брой туршии, само че пък са вкусни и като гарнитура за скара, за разнообразни ястия и разядки.
На Женския пазар в столицата, прочут и като " морето от зеленчуци ", чорбаджийки въобще няма, видя кореспондент на БГНЕС.
Оказва се, че италиански гастрономи обикалят и изкупуват цялото количество български чорбаджийски чушки, с цел да го изнасят за своята страна. Там то се употребява за разнообразни предписания и се консервира, описа продавач на щанд за зеленчуци.
А в случай че до момента сте се чудили за какво на някои места в България споделят " чушка ", а на други - " пипер ", в този момент е моментът на истината.
Историята на забавния зарзават, който другояче се среща в стотици подвидове, стартира с транспорт от Америка в Испания в края на 15-ти век и съвсем незабавно се популяризира в цяла Европа. В продължение на век чушките са отглеждани като декоративни растения поради другите си по форма и цвят плодове, като се смятало, че те са отровни.
Първите данни за потреблението на чушки в разнообразни предписания са от края на 16-ти век, като са влагани главно за подлютяване и като замяна на черния пипер, от където идва и името им ПИПЕР (piperi, pepper).
Ранните сортове чушки са били много люти и дребни. Първите култивирани сортове са пренесени от Америка при започване на 17-ти век и са били много по-едри и доста по-малко люти. Едно от първите места в Европа, където стартират да се търгуват семена за тези култивирани сортове, са пазарите на Османската империя. Това е и повода чушките да се появят по същото време в Северна България поради връзките сред Търново и Константинопол.
След Чипровското въстание от 1688 година, дружно с българската вълна емигранти напуснали Османската империя и се заселили на територията на Австро-Унгария в региона Банат. Те пренесли облагородените сортове чушки и познанията за развъждането им. Това е и повода първоначално в Унгария по-едрите чушки да се назовават Турска паприка. Истински взрив в развъждането и потреблението на чушки в района стартира в края на 18 ти век и се свързва с всеобщото изселване на български градинари в Унгария, Румъния и Сърбия.
Унгарците първи стартират да смилат сухите чушки и да създават познатия ни през днешния ден червен пипер. Поради климатичните условия в Унгария, чушките отгледани там са с по-малко капсаицин и пиперът е по-малко пикантен и добива известност в цялата империя.
През 19 ти век се разгаря конкуренция за селектиране на сладка чушка, която не съдържа капсаицин - т.е., не е люта. Около 1850 година братята Палфи от Сегед изобретяват машина за унищожаване на жилките и семената на чушките, които съдържат най-вече от лютивината. По този метод те съумяват да управляват степента на пикантност и вършат допустимо всеобщото произвеждане на сладостен червен пипер, който е имал по-голям пазар от лютивите типове. Чак през 1920 г Ференц Хорват и Йено Обермайер съумяват да селектират изцяло сладка чушка, без наличие на капсаицин.
Това е през днешния ден познатият тип чушка. Впоследствие, посредством инцидентни и умишлени кръстосвания, типовете чушки към този момент са стотици. /БГНЕС
На Женския пазар в столицата, прочут и като " морето от зеленчуци ", чорбаджийки въобще няма, видя кореспондент на БГНЕС.
Оказва се, че италиански гастрономи обикалят и изкупуват цялото количество български чорбаджийски чушки, с цел да го изнасят за своята страна. Там то се употребява за разнообразни предписания и се консервира, описа продавач на щанд за зеленчуци.
А в случай че до момента сте се чудили за какво на някои места в България споделят " чушка ", а на други - " пипер ", в този момент е моментът на истината.
Историята на забавния зарзават, който другояче се среща в стотици подвидове, стартира с транспорт от Америка в Испания в края на 15-ти век и съвсем незабавно се популяризира в цяла Европа. В продължение на век чушките са отглеждани като декоративни растения поради другите си по форма и цвят плодове, като се смятало, че те са отровни.
Първите данни за потреблението на чушки в разнообразни предписания са от края на 16-ти век, като са влагани главно за подлютяване и като замяна на черния пипер, от където идва и името им ПИПЕР (piperi, pepper).
Ранните сортове чушки са били много люти и дребни. Първите култивирани сортове са пренесени от Америка при започване на 17-ти век и са били много по-едри и доста по-малко люти. Едно от първите места в Европа, където стартират да се търгуват семена за тези култивирани сортове, са пазарите на Османската империя. Това е и повода чушките да се появят по същото време в Северна България поради връзките сред Търново и Константинопол.
След Чипровското въстание от 1688 година, дружно с българската вълна емигранти напуснали Османската империя и се заселили на територията на Австро-Унгария в региона Банат. Те пренесли облагородените сортове чушки и познанията за развъждането им. Това е и повода първоначално в Унгария по-едрите чушки да се назовават Турска паприка. Истински взрив в развъждането и потреблението на чушки в района стартира в края на 18 ти век и се свързва с всеобщото изселване на български градинари в Унгария, Румъния и Сърбия.
Унгарците първи стартират да смилат сухите чушки и да създават познатия ни през днешния ден червен пипер. Поради климатичните условия в Унгария, чушките отгледани там са с по-малко капсаицин и пиперът е по-малко пикантен и добива известност в цялата империя.
През 19 ти век се разгаря конкуренция за селектиране на сладка чушка, която не съдържа капсаицин - т.е., не е люта. Около 1850 година братята Палфи от Сегед изобретяват машина за унищожаване на жилките и семената на чушките, които съдържат най-вече от лютивината. По този метод те съумяват да управляват степента на пикантност и вършат допустимо всеобщото произвеждане на сладостен червен пипер, който е имал по-голям пазар от лютивите типове. Чак през 1920 г Ференц Хорват и Йено Обермайер съумяват да селектират изцяло сладка чушка, без наличие на капсаицин.
Това е през днешния ден познатият тип чушка. Впоследствие, посредством инцидентни и умишлени кръстосвания, типовете чушки към този момент са стотици. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ