В северната част на Рио, която преди време е била

В северната част на Рио, която преди време е била пристанищна зона, наоколо до центъра се намират Музеят на утрешния ден и Олимпийският бул. (пл. Мауá). Лесно и безвредно е да се стигне до такава степен с метро (поне от Ипанема, където бяхме отседнали). Там инцидентно попаднахме на гастрономен уикенд пазар, отдаден на бразило-френското съдействие.



Дори бях интервюирана от някаква бразилска телевизия, само че изпитото шампанско не ми оказа помощ да запомня името на канала, произнесено със характерния бразилски акцент. Денят беше извънредно мокър и топъл, тъй че това разведряващо събитие дружно със сенчестите масички и приятната атмосфера ни пристигна тъкмо като по поръчка.



В същия регион се намира и 190-метровата стена на графити майстора Едуардо Кобра. Намерихме я с огромен възторг – творбата показва пет лица от пет континента като отговор на олимпийските кръгове. Стената на Кобра, както е известна, доближава височина от 15.5 м и обгръща обща повърхност от съвсем 3 000 кв.м. – опит за слагане на връх за най-обширна стена, изрисувана от един-единствен актьор.



На юг, откакто прекосихме центъра, стигнахме до кварталите Санта Тереза и Лапа, свързани между тях посредством известните стъпала на Селарóн – арт творба на чилиеца Хорхе Селарóн. Той ги назовава " Моята признателност към бразилския народ ". В горната част на стъпалата (откъм Санта Тереза) е по-безлюдно и човек може умерено да прегледа и да се наслаждения на всяка неповторима плочка.





В долната част на стъпалата (откъм Лапа) можеш да танцуваш и пируваш даже и по обед.



Всъщност точно Лапа е сърцето на нощния живот в Рио. Тук във всеки бар се свири и танцува салса.

Съвет: не се отклонявайте от основната улица (именно тук станахме очевидци на махленски грабеж).

Също тук се намира и известната зала за спектакли " Сирко Воадор " (Circo Voador или  " летящият цирк " )



Красивият Акведукт Кариока (известен още като Арката на Лапа) е издигнат през средата на XVIII век, с цел да даде на популацията на града вода от реката Кариока. Днес в горната му част минава дребен трамвай. В неделя на площада под арките се провежда пазар за ръчно направени артикули. На същото място през уикенда, откакто се свечери, се настаняват голям брой дребни фургони, предлагащи многообразие от типични бразилски варианти за ядене на крайник.



Нямаше по какъв начин да си тръгнем от Рио, без да посетим тропическата гора Тижука и гетото Росиня – най-голямото в цяла Латинска Америка, с население повече от 200 000 индивида. Също по този начин е считано и за едно от най-богатите, защото е заобиколено от първокласни квартали от двете си страни. В другите две страни към Росиня се разполага Тижука.



Интересен факт е, че в действителност животът в гетото не е толкоз на ниска цена, колкото си мислех. Цените на наемите, които жителите на Росиня заплащат, в реалност не са доста по-ниски, в сравнение с тези в Копакабана да вземем за пример. Разликата е, че в гетото се заплащат единствено " обществени такси " за водоснабдяване и електричество, а не действителната консумация. Също по този начин, защото Росиня я заобиколена от първокласни квартали, жителите й имат достъп до относително добре платени работни места, без спомагателни транспортни разноски.



Днес съвсем всички гета в Рио са относително спокойни. Само в Росиня 700 военни чиновници се грижат за спазването на ежедневния мир. Въпреки че ние я посетихме с гид, изцяло допустимо е да се посети независимо, само че деликатно и внимателно.

По пътя ни назад към Ипанема минахме през гората Тижука. В предишното всичко това е било плантации с кафе и захарна тръстика, а през днешния ден е една от най-големите градски тропически гори. Презасята е в интервала сред 1861 година и 1888 година в (успешен) опит да се отбрани достъпът на града до питейна вода.



Тижука има всичко належащо за прекарването на един ветровит ден отвън града, само че без да лишава прелестните гледки към Рио – има туристически пътеки, зони за пикник и даже музеи.



Благодаря ти, Рио, за твоите разлики и разнообразие!

 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.