В сериала Мен не ме мислете“ Ирина Митева е в

В сериала „ Мен не ме мислете “ Ирина Митева е в ролята на юрист Лора Кънева, която тя самата с обич назовава „ дребната сухарка “, въпреки че по ù харесва определението на един от режисьорите на сериала, Станислав Тодоров-Роги (другият е Димитър Димитров), за който Лора е „ кинжала “. „ Нали разбираш, хладно оръжие “ – споделя ми Ирина с доста смях в погледа, тъй като тя самата не е нито „ дребна сухарка “, нито „ кинжал “, а е актриса, която може доста да те разсмее, в случай че реши. И ще запомни снимачния развой на сериала с позитивната атмосфера и с това, че не е имало ден, на който да не са се забавлявали. А това постоянно се отразява на крайния резултат, няма метод. " Мен не ме мислете “ на bTV и „ Междинна станция “ (продуцентската компания на Иван Христов и Андрей Арнаудов) е по лиценз на полска телевизия и е акомодация на хитовия полски сериал „ O mnie się nie martw “, част от стрийминг платформата Netflix. В основните функции са Весела Бабинова, Руши Видинлиев, Дария Симеонова, Иван Юруков и др.Ирина Митева е родена в Добрич. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 2017 година Голяма известност ѝ носи ролята на Ина Фотева от сериала „ Откраднат живот “. В момента е част от актьорските сформира на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ и на Драматичния спектакъл – Пловдив.
 
Ирина, какво се случи с теб след самоубийството на Ина Фотева от „ Откраднат живот “? Аз си продължих съществуването. (Смях.) Два сезона и половина бях част от сериала и постоянно ще си обичам моя персонаж Ина, тъй като тя ми е първата обич в киното и малкия екран – най-невинната, най-чистата, най-ярката. Почувства ли се във вакуум след присъединяване си в сериала? Имах потребност от отмора тогава, бях натрупала отмалялост. Репетирах в театъра, изкарвах и зрелище, пътувах… Хората от екипа ми липсваха доста. По-любопитна ми беше раздялата с персонажа ми. Осъзнах, че се сбогувам с моя другарка, мое алтер его. Промени ли се животът ти от този момент? Разбира се. Имаше миг, в който инцидентни хора на улицата започнаха да ме разпознават. После нещата си утихнаха и аз съм щастлива с това утихване. Чувствам се по-добре по този начин, по-спокойно ми е. Не че хората са ме тормозили, обиждали или навлизали в персоналното ми пространство, в противен случай. Получих  извънредно доста обич, само че се усещах обезпокоена. Когато взех решение, че желая да стана актриса, въобще не си представях, че един ден, видиш ли, славата може да ме застигне. Мислех си, че в случай че това въобще ми се случи в миналото, ще бъде толкоз напред в годините, че имам премного време… Но тогава преди малко бях приключила Академията, още нямах работа в театъра, напълно други ми бяха проблемите.И внезапно пристигна този сериал и аз бях грубо неподготвена. Дори си припомням първата жена, която ме разпозна, беше доста смешно. Бях в един магазин след фотоси, доста разсеяна, доста изтощена, и преди малко си бях купила от топлата витрина две кебапчета, тъй като умирах от апетит. Отгоре на всичко ги бях прибрала в чантата си и бях не запомнила за това и питах продавачката къде са ми кебапчетата. Тя ми сподели с голяма скука, че съм ги платила и съм ги прибрала, и в същия този миг дамата след мен на опашката ми споделя: „ Вие не сте ли актрисата от „ Откраднат живот “? Аз толкоз се паникьосах, че се наведох към нея и ѝ споделих: „ Шттт! Да, аз съм “. И тя ми прошепна в отговор: „ Много ви одобрявам! “ (Смях.) И ето те в този момент в нов сериал – „ Мен не ме мислете “. Два сериала единствено за пет години, откогато си се дипломирала. Главна роля в документален филм – „ Малката маркиза “ на Станислав Дончев. Участваш в страхотни представления като „ Калигула “ и „ Коприна “ на Диана Добрева, надлежно в Народния спектакъл и в театъра в Пловдив, в „ Народът на Вазов “ в Народния. Не можеш да се оплачеш.
Чувствам се късметлийка в действителност. За „ Мен не ме мислете “ ме поканиха на кастинг, аз си пратих видеата и ме харесаха. Успоредно започвах и подготовки за представлението „ Коприна “ в Пловдивския спектакъл, с режисьор Диана Добрева. Някак успяхме да напаснем графиците за фотоси и за подготовки. Беше доста уморително, тъй като снимах в София, репетирах в Пловдив и имах представления в София. Около месец-два продължи този по-интензивен интервал, в който, почтено казано, най-вече време май прекарах на автомагистралата. Поне най-вече мемоари имам оттова – по какъв начин хапвам в едната посока, по какъв начин дремя в другата, по какъв начин си изучавам текста в едната посока и така нататък Представих си го съвсем като във филм. Беше мъчно, само че пък и аз се бях подготвила душевен, че интервалът ще е подобен. Какво пък! Работя това, което желая, с хората, които желая, вземам си парите и си пребивавам живота! Лора, твоят персонаж в „ Мен не ме мислете “ е адвокатка. Как се приготви за ролята? Четох някакви неща за юристите, четох и адвокатски вицове, не ги разбрах. Не ми бяха смешни. Аз по принцип не се дръзвам на вицове. Изобщо! Може би единствено татко ми е съумял да ме разсмее, просто тъй като ми е смешно по какъв начин самият той ги споделя. Повечето хора си мислят, че не ги разбирам вицовете, а на мен просто не са ми смешни. Но на черен комизъм се дръзвам, това ми е слабото място. Нямаше ли познати юристи, които да ти дадат насочни точки? Разбрах сарказма в „ адвокатския комизъм “, който много ми припомня на медицинския. При работата върху персонажа подходих извън във вътрешността. От визията и облеклата към вътрешните прекарвания. Тоест не съм сигурна, че в случай че не ме обличаха по този начин строго и с това яркочервено червило, щеше да ми се получи дотам. Помолих девойките от гримьорския екип да ми вършат горната джука по-рязко обрисувана и по-триъгълна, с цел да придава суровост и да наподобявам по-голяма сухарка по този начин. Аз по този начин назовавам моята Лора – дребната сухарка. Ние сме цялостна диаметралност – аз си мисля, че съм привлекателен и ухилен човек, а пък тя все върти очи… Беше ми доста занимателно да я играя. Имаше ли си някакви референции за този облик от действителния живот? Може да се каже. Преди време бях на вечеря – една голяма маса единствено с дами, такова беше събитието. В единия завършек на масата седеше дама, която в някакъв миг другите попитаха с какво се занимава и тя с височайше неуважение сподели: „ Ох, юрист съм! “ (Ирина го споделя с комедиен възторг и излиза наяве, че би могла да изнесе страхотна комедийна роля – б.р.). На масата обаче имаше още една адвокатка, диаметрално противоположна като лъчение, и ние започнахме да импровизираме по какъв начин след време двете ще се срещнат в съда и ще си кажат: „ Ех, какъв брой хубаво си изкарахме на онази вечеря преди 10 години “. А „ киселата “ адвокатка промърмори: „ Е чак пък хубаво! “. Всички ние толкоз я отегчавахме! Така че тя ми беше нещо като първообраз. Как се сработи с екипа на сериала? Бързо и леко. С Весела и Руши не бяхме работили дружно, въпреки да се познавахме. С Иван Юруков – също. Беше извънредно занимателен развой, а първият ми работен ден беше напряко най-смешният в живота ми. Болеше ме физически коремът от смях. Имаше ли и по-труден миг, чисто актьорски? Да, когато моята героиня Лора Кънева трябваше да се разплаче в болничното заведение, където е нейната огромна обич. От една страна, беше ми мъчно да си показва по какъв начин човек като Лора плаче. От друга страна, разбирах, че това пък ѝ е единствената обич и … Много комплицирана за научаване ми беше адвокатската терминология. С Руши имахме огромни проблеми в това отношение. За него беше изключително мъчно, тъй като той най-вече снимаше в съда, а и е доста съзнателен и всичко си научаваше. Аз си позволявах понякога да преразказвам. По принцип елементарно изучавам текст. За 10-15 минути мога да науча една сцена. В театъра отстранявам повече време, само че там и стресът не толкоз от забравяне на реплики, колкото от тотално бели петна е голям. Особено към министър председателите, когато адреналинът е доста, доста висок. В постоянните представления имаш просто дребна, сладка тръпка, само че на министър председатели актьорите нормално сме пренавити, пренатегнати, постоянно има лапсуси, неточности, треперят ти ръцете. След десетото зрелище всички тези неща са се утаили, улегнали са. Отдавна не съм го задавала този въпрос – имаш ли изключително мнение по въпроса за голотата на сцената и екрана? Зависи от доста неща – кой е режисьорът, който желае от теб да се съблечеш, каква е сцената, по какъв начин е стимулирана, какво е осветлението… Да не е просто дай в този момент да вдигнем малко звук и по тази причина ще ви „ изплющим “ голи под една електрическа крушка. По принцип считам, че голотата е най-малкото, което актьорът и изобщо създателят може да даде. Той дава толкоз повече от себе си, от цялото си създание. Бързо ли взимаш решения? Решения не взимам елементарно, само че ги взимам изрично. По отношение на хората също ли? Вярвам, че съм търпелива. Много ми се желае да не съм неоправдателна, преди в действителност да съм схванала индивида против себе си. Но когато кажа „ край “, това значи в действителност „ край “. Не съм от хората, които с лекост се разочароват, и постоянно давам втори късмет, тъй като бих желала и на мен да ми се дава. Макар да казваш, че сред теб и твоята Лора няма нищо общо, въпреки всичко харесваш ли нещо в нея? О, да, одобрявам такива дами – самостоятелни. Които сякаш нямат потребност от мъж. Аз не съм подобен вид и по тази причина несъмнено има нещо симпатично в тази диаметралност. И на мен ми се е желало от време на време да съм по-силна, като Лора. От 16-17 години докъм 23 минах през всевъзможни показа за себе си и през всевъзможни „ функции “, в това число и през тази да съм самостоятелна и мощна. Иначе бях и хипарка, метълка, рапърка, на токчета, със мощен грим, единствено в черно от глава до пети, всичко. И след това това се трансформира в твоя специалност. А мечтала ли си в миналото да изиграеш екшън роля? О, да! Винаги ми е било доста занимателно да виждам по какъв начин дами пердашат мъже в  екшън филми. Нищо персонално срещу мъжете, само че е доста симпатично. Затова, като бях дете, бях огромна фенка на „ Лара Крофт: Томб Райдър “ и Анджелина Джоли. А Марго Роби като Харли Куин! Колко е яка, не я слуша главата изобщо. Жена откачалка, която бие всички. Жестоко ми харесва! Кой е най-големият риск, който си поела в специалността до този миг? Поела съм повече опасности с тези планове, които съм отказала, в сравнение с с тези, които съм приела. Домошар ли си, Ирина? Твоят дом твоята цитадела ли е? Да, несъмнено. Искам си моите неща, моето легло. Живях в Пловдив два месеца на хотел, до момента в който репетирахме една пиеса… Едва не се побърках! Имам потребност от вкъщи си, обичам го. Ако не бях станала актриса, несъмнено щях да съм интериорен дизайнер. Много ми харесва да върша поправки, да оцветявам, да съединявам, претапицирам. На всеки шест месеца изпитвам неистова потребност най-малко да разместя мебелите. Някога мислила ли си за прословутия Терминал 2, да си потърсиш щастието в чужбина? Никаква потребност не изпитвам от това. Дори и във връзка с специалността си не бленувам за работа в чужбина. Чувствам се на мястото си. Което е за мен – ще ме откри.