Днес не се провежда обикновен партиен форум, а последен съд

Днес не се организира елементарен партиен конгрес, а финален съд над смисъла на една историческа идея. Конгресът на Българска социалистическа партия е миг на истина, в който към този момент не оказват помощ нито процедурите, нито апаратните трикове, нито кухите апели за „ единение “. В този разбор търсим отговора на най-болезнения въпрос: ще има ли Българска социалистическа партия моралната и политическа мощ да се прероди, или ще бъде заровена безшумно от личните си елити. Между покаянието и разпада, сред народа и апарата, сред историята и забравата – този конгрес може да се окаже последният предел, след който няма връщане.
Конгресът като финален предел
Днес Българска социалистическа партия не организира следващия си конгрес. Днес тя застава на последния предел – сред историческа партия и административен спомен, сред политическа мощ и списък. Това не е миг за процедурни хватки, нито за апаратни победи. Това е екзистенциален момент – ще има ли Българска социалистическа партия бъдеще като индивид, или ще остане единствено като етикет върху нечия биография.

Партията влезе в този конгрес без концепция, без заряд и без честен център . Влезе с умората на дълго излъчена идея и с езика на хора, които от дълго време не имат вяра даже на личните си думи . Това е най-страшното – не загубата на избори, а загубата на вътрешната истина . Когато една лява партия престане да знае кого пази , против какво се бори и за какъв свят приказва , тя престава да бъде партия. Тя става уред.

Драмата през днешния ден не е лична. Имената са вторични. Истинският въпрос е дали Българска социалистическа партия ще признае, че моделът ѝ е привършен , че езикът ѝ е подправен , че елитът ѝ е изтощен и затворен , и че народът, към който претендира да принадлежи, към този момент не я разпознава . Защото хората усещат фалша без да четат стратегии. Усещат го в гласа, в държанието, в мълчанието.

Този конгрес не е за обновяване, в случай че не стартира с смирение . Не с ритуално, а с политическо смирение – за пропуснати борби, за предадени гласоподаватели, за превръщането на левицата в кариера , а не в служене . Без това самопризнание всичко друго е фон. А декорите не раждат бъдеще.
Елитът – казусът, за който не се приказва
Най-болезнената истина е тази, която никой на трибуната няма храброст да изрече: Българска социалистическа партия не е в рецесия поради враговете си, а поради личния си хайлайф . Не тъй като хората там са „ неприятни “, а тъй като са се откъснали от действителността , от обществения инстинкт, от класовия нюх, от гнева на улицата, от страха на бедния, от унижението на работещия безпаричен.

Днешният хайлайф приказва за ляво като за бранд , не като за орис. Говори за обществена правдивост без персонален риск . Говори за страна без спор с капитала . И най-лошото – приказва за народ от горната страна , не от вътрешната страна. Лявото не се управлява – лявото се живее. А когато престанеш да го живееш, започваш да го имитираш.

Този хайлайф не е в положение да поведе, тъй като няма какво да жертва . Няма какво да загуби. А без жертва няма възобновление. Историята на Българска социалистическа партия – от незаконните години, през антифашистката опозиция, през обществената страна – постоянно е минавала през риск, лишаване и конфликт . Днес виждаме комфорт, боязън от борба и фикс идея по „ толерантност “.

Лявото, което желае да е харесвано от всички, престава да бъде ляво. То става безцветно, безвредно и ненужно. И по тази причина хората не гласоподават – не тъй като са десни, а тъй като не виждат смисъл .
Народът, който си потегли безшумно
Най-тежката присъда над Българска социалистическа партия не е в социологията, а в тишината . Хората не стачкуваха, не се бунтуваха, не се скараха. Те просто си потеглиха . Към апатията, към негласуването, към цинизма. Това е гибелта на доверието – без драма, без звук, без финален зов.

Партията приказва за „ електорални ниши “, а народът приказва за оцеляване . Говори за „ политически формули “, а хората броят сметки. Говори за „ европейски контексти “, а майките мислят по какъв начин да изхранят децата си. Тук се скъса връзката. И не с изразителност ще се възвърне.

Ако този конгрес не сложи действителния обществен въпрос в центъра , не като девиз, а като война – против бедността, против монополите, против унижението на труда – Българска социалистическа партия ще продължи да се свива, до момента в който изчезне без фанфари . Историята не санкционира шумно. Тя просто не помни .
Възкресение или заравяне
Рационално видяно, шансът за възкресение е дребен. Но историята – изключително лявата история – в никакъв случай не се е движила единствено по рационални линии. Понякога възкресението идва оттатък елитите , макар тях, против тях. Понякога идва от гнева, от глада, от унижението, от нови хора, които не желаят позволение.

Въпросът е дали Българска социалистическа партия ще отвори врата за такова възобновление или ще я залости с процедурни ключалки. Дали ще разреши раздор с комфортното минало , или ще избра тихото оцеляване без смисъл . Защото има нещо по-страшно от загиването – безсмисленото битие .

Дали Господ ще откри метод да ѝ помогне!? Може би. Но в политиката Бог п