Как Правец стана град заради Бай Тошо
В селото имаше четири публични здания – общината, здравната лечебница, учебното заведение и църквата
Правец – населено място, сгушено в източния завършек на Ботевградската долина, с малко работна земя, заобиколено от красиви свежи гори. Спомените ми са от началото на 40-те години на предишния век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата. В главното учебно заведение се учеше до трети (сегашния седми) клас. В селото имаше четири публични здания – общината, здравната лечебница, учебното заведение и църквата. Улиците и дворовете бяха кални. Сиромашията беше всеобхватна. По-голяма част от хората се трудеха в селското стопанство, други бяха на гурбет из страната. Земеделските стопани с неправдоподобен труд обработваха с животинска двигателна сила и ръчно не изключително плодородната земя. В Правец обичайно се отглеждаха дребни свине за продажба. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – по този начин нареченият мед от концерн. Захарта по това време беше извънредно дефицитна, написа вестник Ретро.
Най-тежко беше ситуацията на дамите. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и развъждане на децата. Младите майки, откакто свършат заран домашната работа, вземат торбичката с оскъдната храна, задяват детето с цедилото, сграбчват люлилата и отиват на равнищата. Там побиват люлилата (тринога), връзват люлката с детето, приспиват го и стартират копането. Вечерта се прибират изтощени и не престават домашната работа. Вкуса на днешното кафе не познаваха. Есента, като се прибереше реколтата, започваха тлаките и седенките, белене на царевица, предене, плетене, тъкане на платове, черги.
Тогава започваха и сватбите. За тази цел родителите на младоженеца изпращаха калесар, който с ветленик, цялостен с ракия, закичен със здравец и червен конец, обикаляше избраните хора и ги калесваше за сватбата. Сватбите се правеха в неделя със селска духова музика, с която дружно с младоженеца се вземаха от домовете булката и кумовете и ги отвеждаха за венчавка. След това младите и гостите сядаха на дълги трапези, направени нормално на улицата до дома на младоженците. Там се сервираха приготвената в огромни казани вкусна манджа, ракията и виното. Следваха хората и ръчениците. Честността на булката се определяше със специфичен обред. Въобще макар сиромашията се водеше един идиличен живот. На формалните празници се правеха увеселения – общоселски угощения.
След 9 септември 1944 година, по време на Втората международна война, на фронта имаше и доста правчани. След войната и в страната, и в Правец ситуацията беше тежко. Нямаше храна, облекло и други артикули от първа нужда. Младите хора, проведени в бригади, се включиха с възторг във възобновяване на страната. Бяха одържавени главните индустриални средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Селото бързо промени образа си – беше благоустроено, построиха се доста публични здания. Правец бе разгласен за град по случай 1300-годишнината на Българската страна с декрет на Държавния съвет на Народна република България от 16 октомври 1981 година Тук бе построен и Комбинатът по микропроцесорна техника.
Правец имаше шанс, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави страната през 1956 година Главно под негово управление и в града, и в страната в продължение на 45 години се извърши голямо строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец.
Правец – населено място, сгушено в източния завършек на Ботевградската долина, с малко работна земя, заобиколено от красиви свежи гори. Спомените ми са от началото на 40-те години на предишния век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата. В главното учебно заведение се учеше до трети (сегашния седми) клас. В селото имаше четири публични здания – общината, здравната лечебница, учебното заведение и църквата. Улиците и дворовете бяха кални. Сиромашията беше всеобхватна. По-голяма част от хората се трудеха в селското стопанство, други бяха на гурбет из страната. Земеделските стопани с неправдоподобен труд обработваха с животинска двигателна сила и ръчно не изключително плодородната земя. В Правец обичайно се отглеждаха дребни свине за продажба. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – по този начин нареченият мед от концерн. Захарта по това време беше извънредно дефицитна, написа вестник Ретро.
Най-тежко беше ситуацията на дамите. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и развъждане на децата. Младите майки, откакто свършат заран домашната работа, вземат торбичката с оскъдната храна, задяват детето с цедилото, сграбчват люлилата и отиват на равнищата. Там побиват люлилата (тринога), връзват люлката с детето, приспиват го и стартират копането. Вечерта се прибират изтощени и не престават домашната работа. Вкуса на днешното кафе не познаваха. Есента, като се прибереше реколтата, започваха тлаките и седенките, белене на царевица, предене, плетене, тъкане на платове, черги.
Тогава започваха и сватбите. За тази цел родителите на младоженеца изпращаха калесар, който с ветленик, цялостен с ракия, закичен със здравец и червен конец, обикаляше избраните хора и ги калесваше за сватбата. Сватбите се правеха в неделя със селска духова музика, с която дружно с младоженеца се вземаха от домовете булката и кумовете и ги отвеждаха за венчавка. След това младите и гостите сядаха на дълги трапези, направени нормално на улицата до дома на младоженците. Там се сервираха приготвената в огромни казани вкусна манджа, ракията и виното. Следваха хората и ръчениците. Честността на булката се определяше със специфичен обред. Въобще макар сиромашията се водеше един идиличен живот. На формалните празници се правеха увеселения – общоселски угощения.
След 9 септември 1944 година, по време на Втората международна война, на фронта имаше и доста правчани. След войната и в страната, и в Правец ситуацията беше тежко. Нямаше храна, облекло и други артикули от първа нужда. Младите хора, проведени в бригади, се включиха с възторг във възобновяване на страната. Бяха одържавени главните индустриални средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Селото бързо промени образа си – беше благоустроено, построиха се доста публични здания. Правец бе разгласен за град по случай 1300-годишнината на Българската страна с декрет на Държавния съвет на Народна република България от 16 октомври 1981 година Тук бе построен и Комбинатът по микропроцесорна техника.
Правец имаше шанс, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави страната през 1956 година Главно под негово управление и в града, и в страната в продължение на 45 години се извърши голямо строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ