В село на Наската му думат Хитлер. Не за друго,

В село на Наската му думат Хитлер. Не за друго, а тъй като през войната го бяха ранили в края на лявата устна, шиха я, гориха я и в този момент там мустак му не никне. Пък и ти да си, да речем, като него с мустак и половина, няма да се движиш по света за бижу, а ще отрежеш десния, значи, с цел да стане като левия, и щеш, не щеш, ще заприличаш почти на Хитлер. Пък не е и единствено това. Природата му е ентелегентна. Гледаш го такава една мижитурка, но да турят неговия мозък, с опрощение, във вашата глава, като бомба ще я пръсне и ще експлодира мигновено. Три пъти е кметувал в село, един път за областен консултант го избраха и да има, да няма, две години всичко да е служил, но за двайсет топло ще му държат.

Като се насрочиха изборите, той цяла нощ не спа. Въртя се, пъшка, мисли, пресмята и като се съмна, без да се обади някому, запраши към града. Пита индивидът, разпитва, научи се кои са претендентите за народни представители, подаде заявление и след една неделя се върна и той претендент.

- Хъ - подсмиват се селяните, - от свинска кожа мях и от Хитлер депутатин!

- Видяло теле пещ и помислило, че е манастир - прибавят други. - Няма да си смени воловете с по-млади, че да си гледа работата, ами с огромни политики иска ми се занимава!

А той си мълчи, трае си и се прави, че ги не чува. Като му утвърдиха кандидатурата, сграбчи торбата, обу си най-скъсаните цървули и необръснат и гологлав, потегли по пропаганда из селата.

Хем пропаганда, хаа, не така смешка работа! Още в първото село, като събра народа, че като се провикна:

- Мили братя бедняци! Гледайте ме каква съм фигура и ме пишете! Това съм аз цял-целеничък, безпаричен и опърпан като вас, само че под тая дрипава антерия тупа юнашко българско сърце, което страда и го боли за народа и неговите необятни маси. Баща ми беше орач, дядо ми умря, като пасеше непознати кози в гората, а прародител ми не го помня, само че би трябвало да се е катерил по букаците из Балкана във тип на маймуна. Такива сме! Прости сме, само че толкоз години ни управляваха по ентелегентически и професорски, до момента в който ни докараха до просяшка сопа.

Мили братя! Наситихме се на тях! Кандисахме! Дайте ми вашата поддръжка и вашия глас, с цел да видите какво можем ний, простите и неуките! Помогнете ми, с цел да ви наредя една трудова страна за благополучие на земеделския собственик и неговия инвентар! Дайте ми опция да увелича двойно и тройно цените на житото, ръжта, ечемика, розовото масло, лайкучката, ментата, фъстъците и другите тям сходни маслодайни артикули! Гласувайте за мене, с цел да отстрани пенсиите, горските позволителни, поземления налог и акциза!...

Братя българи! Като влязох в селото ви - виждам - река. Крива, неканализирана, с мръсни и изронени крайбрежия река. Питам един вашенец:

- Риба най-малко има ли в нея?

- Каква ти риба, споделя, откак изкоренихме гората, и жабите из нея съставляват малцинство!

- Е, добре! Ще има риба! Трябва да има! Хайвер от Бургас ще наредя да доставят на държавна сметка, да го поръсим от моста! Сомове и шарани би трябвало да играят на безчинство из нея!

- За какво ни е риба без вино - обади се някой безшумно из публиката.

- Мълчи бе! Може и винце да има най-после - като свърши, смушка го съседът му.

- Не ми се има вяра. Я го погледни, наподобява ли на човек, който мисли да почерпи? Той не е вчерашният, дебелият претендент, дето поръча на всекиму по полвиница.

- Нищо се не знае, нищо се не знае! Мълчи в този момент и слушай единствено!

- Братя селяни - продължи Наската, - би трябвало да докажете на големците горе, че ний не сме към този момент единствено стадо за стригане и доене, а, противоположното, че виждаме и знаем всичко и желаеме сами да си нареждаме страната, сами да се управляваме! Долу ентелегенцията! Долу дебелите думбази, учените и професорите! Да живеят напуканите ръце, крайници и тям сходни! Да живее народът и неговите необятни маси!

Първата тирада на Наската има огромен триумф. Щом свърши, струпаха се към него, застискаха му ръцете, затупаха го, захвалиха го в очакване, че ще почерпи на края, само че той отклони въпроса, сграбчи торбата, сбогува се и пое за друго село. И там, и навсякъде, дето мина, беше посрещнат чудесно и мандатът му беше към този момент съвсем обезпечен.

Противниците му претенденти се бяха просто отчаяли. А най-вече дебелият търговец от столицата.

И до момента в който всичко се нареждаше като по вода, внезапно се разнесе слух, че Наската се отказал от депутатството. Получиха се писма по селата от него, че поставя мандата си и предлага на селяните да гласоподават за дебелия капиталистически детайл.

" Мили братя бедняци, пишеше в него, от шефа на някогашната ни партия получих разпореждане да отстъпя мястото си на господин Зяпко Лапков, търговец на едро от София. Той също бил наш човек и имал огромни връзки с Европа, имал женена щерка за банкер в Швеция и Норвегия и щял да подреди да се отпусне заем на страната от хиляда милиона, които да се раздадат на земеделските стопани. Като същински изпълнителен член на партията покорявам се на наредбите и ви предлагам господин Лапкова. Гласувайте за него всички единомислещо и с акламации, с цел да прокара същата стратегия, за която ви приказвах аз... "

В село му думат Хитлер, но и Кемал паша, и Мусолини ще тури в джеба си. Наската, хей! Продаде си мандата, кучето проклето, дружно с гласоподавателите, и толкова! Три хиляди лв. похарчи, а двайсет и три му наброил дебелият претендент. Натракал му ги: трак-трак-трак, до стотинка, купи си два коня, нова-новеничка каруца, качи си семейството целокупно и отиде на панаир, а дебелият претендент дано се поти, необятните национални маси дано да зяпат и чакат да им настъпи благоденствието на конския великден.