В съвременния забързан ритъм на живот правилното хранене е трудно

В актуалния забързан темп на живот вярното хранене е мъчно постижима цел. Голяма част от хората не хапват нищо през целия ден, само че вечер апетитът им е към този момент неукротим и не могат да се спрат. И защото тази обстановка е част от всекидневието ни, започваме да я възприемаме напълно обикновено. Всъщност става дума за съществено хранително нарушаване, Синдромът на нощното хранене, който за пръв път е диагностициран през 1955 година от американския психиатър Алберт Стънкард.

В основата на това нарушаване стоят стресът и тревогата. Проявява се с целодневен апетит и вечерно преяждане, а в тежките случаи с бодърствуване и хранене през нощта. Поведението денем се приближава до анорексията, а вечер до булимията. Причината е, че при при тези хора апетитът отсъства денем, само че се появява с цялостна мощ вечер.
След извършените задълбочени проучвания учените са стигнали до извода, че страдащите от Синдрома на нощното хранене имат нарушаване на хормоналния темп. Поради това при тях е биологичният часовник е преобърнат, а в резултат на това и обмяната на веществата.

Нощните пристъпи на апетит в множеството случаи са съпроводени с меланхолия, а от време на време и с ниска самокритика. Като предписание депресията е постоянно следствие от нарушаванията в храненето. Хората се срамят от нощните си нападения в кухнята, пробват се да скрият казуса от околните си и постоянно точно това ги предизвика да преяждат от ден на ден и повече.

Обикновено страдащите от синдромът на нощното хранене не вземат никакви ограничения за битка с наднорменото тегло. Те бързо се предават пред непотребните килограми, защото стихийният банкет на храна води до мъчно намаляване и извънредно бързо напълняване.
Основният метод на лекуване на синдромът на нощният апетит, както и при другите хранителни нарушавания, е психотерапията. Тя оказва помощ на засегнатият да преодолее стресът, който предизвика казуса и по този начин да промени питателните си привички.