В чужбина името на Гена Димитрова все още отваря врати,

...
В чужбина името на Гена Димитрова все още отваря врати,
Коментари Харесай

В чужбина името на Гена Димитрова все още отваря врати, казват оперните изпълнители Габриела Георгиева и Кирил Манолов

В чужбина името на Гена Димитрова към момента отваря порти, споделиха за Българска телеграфна агенция оперните реализатори и преподаватели от Националната музикална академия „ Панчо Владигеров “ доцент доктор Габриела Георгиева и доцент доктор Кирил Манолов. Двамата изпяха дует на Аида и Амонасро от операта „ Аида “ от Джузепе Верди при. Изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация е отдадено на 85-годишнината от рождението на Гена Димитрова.

Събитието се състоя в Оперния клуб „ Рихард Вагнер “ в Софийската опера и балет.

ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ Е „ ЛА ГЕНА “ – НЕДОСТИЖИМАТА

Пред кореспондент на Българска телеграфна агенция доцент доктор Кирил Манолов описа какви са усещанията по света и особено в Италия за Гена Димитрова. „ Името на Гена е на фундамент. Тя е вдигната в действителност на един доста висок връх “, сподели той и акцентира, че до този връх доближават доста малко реализатори от международната сцена. „ Гена е знак “, добави Манолов. По думите му италианците споделят, че тя е недостижима.

Кирил Манолов описа, че в продукциите, които е правил в Италия и се е срещал с по-възрастни сътрудници, които са пели с Гена, дирижирали са я или са й били режисьори, „ те я боготворят “.

По думите му в България също доста я обичаме и я оценяваме за всичко, което е. „ Но тази френетична честност на италианците към гласа й и към моженето на Гена е невероятна “, акцентира Манолов. „ Няма продукция, в която да съм взел участие, и да не е станало дума за Гена “, добави още той.

Доц. доктор Габриела Георгиева уточни, че в Италия поставят определение пред името на Димитрова – „ Ла Гена “, което по думите й значи „ безусловно недостижима “. „ Няма друга такава “, уточни Георгиева. „ Това е марка. Това е име, което свети в една светлина и е недостижимо там. Това е Ла Гена “, добави още тя.

ИМЕТО НА ГЕНА – ПОМНИ съдебна експертиза И ОТВАРЯ ВРАТИ

Доц. доктор Кирил Манолов описа за срещата си с възрастен сътрудник на име Джоджано, който е почнал работа в Римската опера през 1976 година и е изкарал целия си живот в нея. Той му е споделил, че доста неща е видял в операта, само че това, което ще помни до гибелта си, е осъществяването на Гена Димитрова в ролята на Абигайл. „ Казва, това беше нещо, от което те хваща боязън за живота ти “, цитира го Манолов.

Според доцент доктор Габриела Георгиева името на Гена Димитрова в чужбина към момента отваря порти. Тя описа по какъв начин в Римската опера е пяла в „ Аида “ с Джована Казола, която – по думите й – се славела с чепатия си темперамент. Но откакто Георгиева споделя, че е учила при Гена Димитрова, това трансформирало отношението на Казола към нея. „ Тя сподели: „ Да, усеща се, че има нещо друго в твоя глас “, напомни думите й българската оперна певица.

Георгиева уточни, че в чужбина съществува фетиш към Гена Димитрова и съгласно нея това е годно за всички диригенти и режисьори, които са работили с примата.

ГЛАС КАТО УРАГАН

Доц. Габриела Георгиева разказва гласа на Гена Димитрова като вихър. „ Нямаше жива мощ, която да застане до нея равностойно “, сподели тя. По думите й Гена Димитрова постоянно е срещала компликации в това да се балансира съставът. „ Просто мъчно се балансира един състав, в който сопраното е Гена Димитрова. Представете си по какъв начин би трябвало да е тенорът и баритонът, с цел да може да е равносилен, да има баланс в звука “, сподели доцент Георгиева.

Доц. Кирил Манолов добави, че макар големия си глас, Гена Димитрова е съумяла да го събере в една рамка и е правела най-красивите пианисими на света. „ Бяха меки, топли, като че ли те обгръща като едно одеяло отвред и просто към теб вибрира целият този глас в едно пианисимо. Просто необикновено чувство “, добави Габриела Георгиева.

ГОЛЕМИТЕ АРТИСТИ – ПРИМЕР ЗА МЛАДИТЕ

„ Много е значимо младежите да се допират до огромни актьори, тъй като в академията нямаме действителна визия кой е същинският тон, който би трябвало да се появи, когато си на сцената “, сподели доцент Георгиева. „ Защото едно е да пееш в стая, където има ехтене като в банята, друго е да застанеш на една огромна сцена и да преодолееш оркестъра с тази звукова преграда, която прави, и да стигнеш до 5000 души и на най-последния ред да се чуе “, описа тя.

„ Просто е значимо младежите да слушат огромни артисти. И в този смисъл съм имала голямата привилегия, чест, наслаждение, огромна наслада да съм с нея в един работен развой, в който мога да схвана по какъв начин стават тези неща “, разяснява срещите си с Гена Димитрова доцент Георгиева.

На мнението, че младежите имат потребност да слушат добре пеещи артисти е и Кирил Манолов. „ Защото в академията ние можем да се опитваме да ги научим, само че по-късно стартира огромната школа и огромното учене. В академията може да се стараем да създадем всичко. Доколко съумяваме обаче не зависи единствено от нас “, уточни той.

Габриела Георгиева означи, че се радва, че е взела доста неща от срещите си с Гена Димитрова. „ Радвам се, тъй като тя споделя, че това е нещо, което можеш да научиш единствено от огромните артисти, от огромните маестри. И доста искаше да го съобщи. Тя доста държеше на това – да преподаде, да оказва помощ на младежите “, сподели тя. По думите й Гена Димитрова си е давала сметка и е казвала, че геният е най-уязвим, когато приключва академията. „ Защото тогава няма задоволително можене и няма задоволително материални средства, с цел да може да си заплаща за уроци. Не е задоволително теоретичен, а има потребност да работи.

И тя точно тогава споделяше, че най-важно е да подадеш ръка на един младеж. И за това работеше без пари “, описа Габриела Георгиева. По думите й Гена Димитрова е раздавала знанията си с огромна обич. „ И искаше колкото може повече да даде “, добави тя.
Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР