Разликата между самокритика и саморазрушителност – как да бъдем по-добри към себе си
Всички сме били в обстановки, в които се подлагаме на критика за грешките си. Самокритиката може да бъде потребен инструмент за личностно развиване, само че когато премине в саморазрушителност, тя се трансформира в спънка, а не в тласък. Как да отличим двете и по какъв начин да изградим по-здравословно отношение към себе си?
Самокритика – градивната страна на оценката
Самокритиката е способността да проучваме своите дейности обективно, да осъзнаваме грешките си и да търсим способи за усъвършенстване. Това значи да одобряваме слабостите си без непотребна прочувствена тежест и да използваме този развой като мотивация за напредък.
Здравословната самооценка се характеризира с:
Обективност – анализиране на обстоятелствата, а не генерализации („ Допуснах неточност в този план “, вместо „ Аз съм цялостен неуспех “).
Фокус върху решенията – намиране на способи за усъвършенстване, вместо прекомерно ровене в предишното.
Състрадание към себе си – приемане на грешките като част от процеса на учене.
Саморазрушителността е противоположната страна на самокритиката. Вместо да ни оказва помощ да се подобряваме, тя ни кара да се усещаме безполезни и неспособни. Вместо да проучваме дейностите си, започваме да нападаме самите себе си.
Признаци на саморазрушителна рецензия:
❌ Прекалено сурови оценки – потребление на крайни изрази като „ Никога не се оправям добре “ или „ Все съм несръчен “.
❌ Фокус върху предишното – фиксиране върху грешките, без да се търси метод за тяхното коригиране.
❌ Липса на съчувствие – некадърност да си извиним и да се приемем такива, каквито сме.
Как да се отнасяме по-добре към себе си
Забелязвай вътрешния си разговор – следи по какъв начин приказваш на себе си. Бихте ли споделили същите думи на непосредствен другар? Ако не – значи е време да смениш тона.
Разграничавай обстоятелствата от страстите – вместо „ Аз съм неуспех “, пробвай „ Този път не се оправих, само че мога да науча нещо от това “.
Бъди собствен личен съдружник, а не зложелател – научи се да си съчувстваш. Представи си, че приказваш с по-младото си „ аз “ – по какъв начин би го насърчил?
Фокусирай се върху решенията – какво можеш да направиш друго идващия път? Концентрирай се върху растежа, а не върху самобичуването.
Приемай грешките като част от живота – никой не е съвършен, само че всеки може да се учи и да се развива.
Разликата сред самооценка и саморазрушителност е в метода. Първата ни оказва помощ да растем, втората ни спъва. Вместо да бъдем най-суровите си съдници, можем да изберем да бъдем най-хубавите си наставници. Следващият път, когато се критикуваш, се запитай: „ Това оказва помощ ли ми, или ме стопира? “ – и избери думите си умно.
Самокритика – градивната страна на оценката
Самокритиката е способността да проучваме своите дейности обективно, да осъзнаваме грешките си и да търсим способи за усъвършенстване. Това значи да одобряваме слабостите си без непотребна прочувствена тежест и да използваме този развой като мотивация за напредък.
Здравословната самооценка се характеризира с:
Обективност – анализиране на обстоятелствата, а не генерализации („ Допуснах неточност в този план “, вместо „ Аз съм цялостен неуспех “). Фокус върху решенията – намиране на способи за усъвършенстване, вместо прекомерно ровене в предишното. Състрадание към себе си – приемане на грешките като част от процеса на учене.Саморазрушителността е противоположната страна на самокритиката. Вместо да ни оказва помощ да се подобряваме, тя ни кара да се усещаме безполезни и неспособни. Вместо да проучваме дейностите си, започваме да нападаме самите себе си.
Признаци на саморазрушителна рецензия:
❌ Прекалено сурови оценки – потребление на крайни изрази като „ Никога не се оправям добре “ или „ Все съм несръчен “.
❌ Фокус върху предишното – фиксиране върху грешките, без да се търси метод за тяхното коригиране.
❌ Липса на съчувствие – некадърност да си извиним и да се приемем такива, каквито сме.
Как да се отнасяме по-добре към себе си
Забелязвай вътрешния си разговор – следи по какъв начин приказваш на себе си. Бихте ли споделили същите думи на непосредствен другар? Ако не – значи е време да смениш тона. Разграничавай обстоятелствата от страстите – вместо „ Аз съм неуспех “, пробвай „ Този път не се оправих, само че мога да науча нещо от това “. Бъди собствен личен съдружник, а не зложелател – научи се да си съчувстваш. Представи си, че приказваш с по-младото си „ аз “ – по какъв начин би го насърчил? Фокусирай се върху решенията – какво можеш да направиш друго идващия път? Концентрирай се върху растежа, а не върху самобичуването. Приемай грешките като част от живота – никой не е съвършен, само че всеки може да се учи и да се развива. Разликата сред самооценка и саморазрушителност е в метода. Първата ни оказва помощ да растем, втората ни спъва. Вместо да бъдем най-суровите си съдници, можем да изберем да бъдем най-хубавите си наставници. Следващият път, когато се критикуваш, се запитай: „ Това оказва помощ ли ми, или ме стопира? “ – и избери думите си умно.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ