Как войната в Украйна окончателно зачеркна подвига на руския войник освободител |
В Съветския съюз циркулираха, несъмнено, ужасни легенди и митове, само че в очите на Запада руският боец десетилетия наред си остана увенчан с ореола на избавител от фашизма.
Преломният миг във Втората международна война, борбата край Сталинград, окрили цяла Европа. Не инцидентно в Париж и до ден-днешен съществува площад на име „ Сталинград ", а в Брюксел – цялостен бул. със същото име.
Пострада обликът на съветския боец избавител
В Русия към паметта за победоносната война породи цяло направление на патриотическата мисъл, което ставаше все по-могъщо в хода на годините и възприемаше като тежко огорчение всяко съзнателно или несъзнателно омаловажаване на военната тематика. Либерални писатели като Владимов и Копелев се опитваха да оспорват чистите намерения както на руския режим, по този начин и на неговата войска, само че в последна сметка постоянно побеждаваше симпатичният боец Василий Тьоркин на Александър Твардовски – нищо, че мнозина го считат за чиста измислица.
На вътрешния пазар в Русия облик като този на Тьоркин се съхранява за безконечни времена, без значение от историческите промени. Но за Европа обликът на великия съветски боец към този момент е тежко засенчен: подвигът на боеца избавител беше дефинитивно зачеркнат след нахлуването в Украйна. Че Западът реагира по този начин – това е разбираемо. Кремъл обаче в никакъв случай няма да му го елементарни – нищо, че в това време изпраща същия този ненавиждан Запад на бунището на историята.
Оцелял в Бухенвалд, погубен в Харков
Сега Мемориалният фонд „ Бухенвалд " в Германия реши да не кани представители на Русия и Беларус на обичайното отбелязване на годишнината от освобождението на лагеристите на 10 април. Вместо държавни служители от двете страни, управлението на Мемориалния фонд предложения представители на гражданските общества. Поводи да не се канят държавни представители се бяха натрупали премного в хода на военните дейности в Украйна, само че чашата преля със гибелта на един от последните оживели от концлагера в Бухенвалд – 96-годишния Борис Романченко, който беше погубен от снаряд в жилището си в Харков на 21 март. По думите на внучката му, той безусловно е изгорен след попадението на снаряд в дома му – край леглото останали единствено костите му. Около тази покруса се подвигна доста звук. Руските коментатори твърдяха, че причина за нея е кръстосания огън на украинските националисти. На съветските пропагандисти би трябвало да им се признае най-малко едно: поредност. Те постоянно приписват всичко на неонацистките пориви на съперника. Понякога даже поражда усещането, че това е най-стабилният детайл от по този начин наречената „ военна спецоперация ".
За вътрешния пазар в Русия тв приемникът се оказва по-силен от църквата. Бившият концлагерист след войната е служил в Съветската войска, бил е болшевик – разумно би било паметта му да почетат таман съветските военни и комунистите. Но не: всичко друго се оказва без значение, когато е ясно кой е врагът. За Кремъл са значими само приятелите колаборационисти, каквито в Украйна няма толкоз доста.
Защо ни ненавиждате?
Борис Романченко не беше погубен в Бухенвалд, той почина в Харков. А това поражда естественото предпочитание да съпоставим тогавашните времена със сегашните. Прокълнатата от Кремъл Европа отсега нататък към този момент няма да се прекланя пред подвига на Василий Тьоркин. Вместо това, съгласно налудничавото мнение на Кремъл, тя непрестанно ще си открива нови и нови мотиви за русофобия, взирайки се в чудесно подправените от самата нея фотоси на унищожена съветска военна техника и разстреляни мирни жители. А нашите телезрители вечер след вечер ще гледат на екрана познатите лица на тв-водещите и с биричка в ръка с приятност ще се чудят и маят на невъобразимата ненавист, която Западът изпитва към тях: „ Защо бе, гадове? Защо толкоз ни ненавиждате? "
Б. ред. - Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион. Статията му препечатваме от
Преломният миг във Втората международна война, борбата край Сталинград, окрили цяла Европа. Не инцидентно в Париж и до ден-днешен съществува площад на име „ Сталинград ", а в Брюксел – цялостен бул. със същото име.
Пострада обликът на съветския боец избавител
В Русия към паметта за победоносната война породи цяло направление на патриотическата мисъл, което ставаше все по-могъщо в хода на годините и възприемаше като тежко огорчение всяко съзнателно или несъзнателно омаловажаване на военната тематика. Либерални писатели като Владимов и Копелев се опитваха да оспорват чистите намерения както на руския режим, по този начин и на неговата войска, само че в последна сметка постоянно побеждаваше симпатичният боец Василий Тьоркин на Александър Твардовски – нищо, че мнозина го считат за чиста измислица.
На вътрешния пазар в Русия облик като този на Тьоркин се съхранява за безконечни времена, без значение от историческите промени. Но за Европа обликът на великия съветски боец към този момент е тежко засенчен: подвигът на боеца избавител беше дефинитивно зачеркнат след нахлуването в Украйна. Че Западът реагира по този начин – това е разбираемо. Кремъл обаче в никакъв случай няма да му го елементарни – нищо, че в това време изпраща същия този ненавиждан Запад на бунището на историята.
Оцелял в Бухенвалд, погубен в Харков
Сега Мемориалният фонд „ Бухенвалд " в Германия реши да не кани представители на Русия и Беларус на обичайното отбелязване на годишнината от освобождението на лагеристите на 10 април. Вместо държавни служители от двете страни, управлението на Мемориалния фонд предложения представители на гражданските общества. Поводи да не се канят държавни представители се бяха натрупали премного в хода на военните дейности в Украйна, само че чашата преля със гибелта на един от последните оживели от концлагера в Бухенвалд – 96-годишния Борис Романченко, който беше погубен от снаряд в жилището си в Харков на 21 март. По думите на внучката му, той безусловно е изгорен след попадението на снаряд в дома му – край леглото останали единствено костите му. Около тази покруса се подвигна доста звук. Руските коментатори твърдяха, че причина за нея е кръстосания огън на украинските националисти. На съветските пропагандисти би трябвало да им се признае най-малко едно: поредност. Те постоянно приписват всичко на неонацистките пориви на съперника. Понякога даже поражда усещането, че това е най-стабилният детайл от по този начин наречената „ военна спецоперация ".
За вътрешния пазар в Русия тв приемникът се оказва по-силен от църквата. Бившият концлагерист след войната е служил в Съветската войска, бил е болшевик – разумно би било паметта му да почетат таман съветските военни и комунистите. Но не: всичко друго се оказва без значение, когато е ясно кой е врагът. За Кремъл са значими само приятелите колаборационисти, каквито в Украйна няма толкоз доста.
Защо ни ненавиждате?
Борис Романченко не беше погубен в Бухенвалд, той почина в Харков. А това поражда естественото предпочитание да съпоставим тогавашните времена със сегашните. Прокълнатата от Кремъл Европа отсега нататък към този момент няма да се прекланя пред подвига на Василий Тьоркин. Вместо това, съгласно налудничавото мнение на Кремъл, тя непрестанно ще си открива нови и нови мотиви за русофобия, взирайки се в чудесно подправените от самата нея фотоси на унищожена съветска военна техника и разстреляни мирни жители. А нашите телезрители вечер след вечер ще гледат на екрана познатите лица на тв-водещите и с биричка в ръка с приятност ще се чудят и маят на невъобразимата ненавист, която Западът изпитва към тях: „ Защо бе, гадове? Защо толкоз ни ненавиждате? "
Б. ред. - Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион. Статията му препечатваме от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ