Спанакът ни напомня, че зимата не е вечна
В сърцето на зимата, т.е. към средата на януари, когато към този момент са отминали протяжните съвсем като влакова комбинация тежки и шумни коледно-новогодишни и йордано-ивановденски празници със своите значителни трапези, всекидневно подчертани към свинското и аленото вино, на човек му се дощява да хапне нещо леко, прозаично, нещо лишено от непотребна блъсканица, зелено и свежо, което да припомня, че зимата въпреки всичко не е безконечна и след нея все в миналото ще пристигна пролетта. В съзнанието на множеството същински гурмани този неразбираем първоначално блян последователно добива съответни контури във тип на спанак.
Според някои съвременни проучвания спанакът заема почетно място измежду храните, които оказват помощ за положителното здраве на сърцето, а също така ускоряват паметта, хранят мозъка, защищават от алцхаймер и усъвършенстват зрението. Другите храни с сходни вълшебни свойства били алените боровинки, къпините, цвеклото, зелето и рибата. Лейди Гага в едно изявление твърди, че положителната си форма (интелектуална и физическа) дължала на секса и спанака. Което, въпреки това, би могло да значи също, че човек не би трябвало да разчита само на този или който и да било различен зеленчук. Понякога и четенето на книги прави работа.
Научно е потвърдено също, че спанакът укрепва и мускулите, т.е. че има стероиден резултат, в случай че си послужим с малко фитнес терминология. Иначе казано, комиксовият мит за Попай Моряка, който придобивал свръхестествена мощ, щом изяде консерва със спанак, не е бил фиктивен единствено с цел да развива конформистки настройки у децата.
Като татковина на растението Spinacia oleracea (спанак) историческата ботаника сочи земите на Персия, а най-ранните сведения за неговото обработване са от III-IV в. През VII в. е бил публикуван в Китай. Според някои данни заслуги за това имал един от владетелите на Тибет, който изпратил спаначени семена в двореца на китайските императори от династията Тан като знак за другарство. Проникването му в Европа е станало много по-късно и едвам към края на Средновековието e бил прочут в целия континент. През IX в. сарацини почнали да го отглеждат на остров Сицилия.
Два века по-късно арабски писатели го загатват като една от земеделските култури в Испания, само че едвам към XV в. зачестяват сведенията от други елементи на континента. Сравнително късното му въвеждане в европейската кухня проличава и от прекомерно околните му наименования в множеството европейски езици. Персийското му название aspanakh на арабски е станало isfinag, откъдето е влезнало в испанския език като espinaca, в италианския като spinaci, а във френския като epinard. В Англия дълго време го наричали испански зарзават (Spanish vegetable), откъдето е допустимо да е произлязла и британската дума spinach. Немското му име Spinat е влезнало в съветския език като шпинат. В другите славянски езици името е сходно - спинак на чешки, спинач на сръбски.
Огромно преимущество на това растение е, че може да се сее три пъти в годината - в ранна пролет, през есента и при започване на зимата, а избрана заслуга за неговата известност през Средновековието са имали дългите великденски пости.
Изглежда, откакто е опознала спанака, Европа е станала освен по-силна, само че и по-умна - разкрила е Америка, барута, алкохола, навигацията, изобретила е книгопечатането, парната машина, велосипеда и доста други съвременни неща. По този метод царят на зеленчуците, както някои го назовават, може да се окаже забъркан в Ренесанса и Реформацията, както и в Просвещението. Някой ден науката може и това да потвърди. Засега е несъмнено, че спанакът е доста апетитен и елементарно се поддава на всевъзможни кулинарни тълкования - става за супи, салати и сосове, може да се сготви с месо или с паста, с яйца или с някакви други зарзавати. Иначе казано, готвейки нещо със спанак, човек е свободен да прояви парченце от онази просветеност, която дължи на самия спанак.
Лазаня с спанак
Продукти: 300 г лазаня, 300 г сос бешамел, 150 г извара, 50 г настърган пармезан. За спаначения сос: 300 г изчистен спанак, 1 с.л. изсъхнал босилек, 3 скилидки чесън, 1 с.л. счукани бадеми, 50 г счукани орехи, 50 мл зехтин, сол, бял пипер, 50 г настъргана моцарела или пармезан.
Лазанята се пуска в кипяща подсолена вода за няколко минути. Отцежда се и се оставя да изстине. За спаначения сос се смесват спанакът, чесънът, бадемите и орехите и се разрушават с пасатор. Добавят се зехтин, сол, бял пипер, босилек, настърган пармезан и още веднъж се разрушава.
В намаслена тавичка се редят кори лазаня, намазват се с бешамел и извара, от горната страна се покриват с половината от спаначения сос и се поръсват с настърган пармезан. След това по същия метод се реди втори слой. Най-отгоре се разстилат кори лазаня, покриват се с бешамел и се наръсват с пармезан. Пече се в авансово загрята фурна (200 градуса) към 15-20 минути, до момента в който добие златист цвят.
Пилешки рулца със спанак
Продукти: 500 г пилешки гърди, 500 г спанак, 150 г моцарела, сол, черен пипер, 1 яйце, галета, зехтин.
Пилешките гърди се цепват с изострен нож, с цел да се получи по-голяма повърхнина. Върху всяко парче се слага плънка от задушен на пара спанак и ситно нарязано сирене моцарела. Подправя се със сол и черен пипер. Завиват се рулца и се защипват с клечки за зъби. Панират се с яйце и галета и се пържат в зехтин.
Спаначено руло
Продукти: 750 година картофи, 0,5 ч.ч. брашно, 2 яйца, 0,5 кг спанак, 60 г масло, половин глава лук, 2 твърдо сварени яйца, сол, черен пипер.
Картофите се сваряват, обелват се и още до момента в който са горещи, се пасират. Прибавят се брашното, две яйца, сол и черен пипер. Омесва се тесто и се слага върху влажна домакинска забрадка.
Спанакът се измива, задушава се, нарязва се на ситно и леко се запържва в малко масло дружно със ситно нарязания лук. Сваля се от огъня и се прибавят двете сварени яйца, нарязани на ситно, сол и черен пипер. Сместа се разбърква и се разстила по дължината на картофения лист. С помощта на кърпата деликатно се оформя руло, полива се с масло и се пече 15 минути в умерена фурна.
Кнедли със спанак
Продукти: 1 кг спанак, 200 г настъргано краве сирене, 1 яйце, 2 к.ч. брашно, 100 г шунка, 1 с.л. краве масло.
Измитият и измит спанак се сварява в подсолена вода, отцежда се и се нарязва на ситно. Прибавят се към две трети от сиренето, яйцето, ситно нарязаната шунка и брашното. Сместа се разбърква добре и от нея се оформят топчета, които се пускат в кипяща вода за няколко минути. След това се вадят с решетеста лъжица и се подреждат в намазан с масло съд. Поръсват се с останалото сирене и късчета масло и се запичат на фурна за към 10 минути. Поднасят се с кисело мляко, подправено със ситно нарязан копър и счукан чесън.
Спаначено суфле
Продукти: 1 кг спанак, 2 с.л. масло, 1 с.л. брашно, 300 мл прясно мляко, 4 яйца, 50 г кашкавал.
Измитият и изчистен спанак се сварява в подсолена вода. Щом изстине, се прибавят жълтъците, настърганият кашкавал и разрушените на сняг белтъци. Сместа се разбърква, изсипва се в намаслена форма и се пече в умерена фурна на водна баня.
Според някои съвременни проучвания спанакът заема почетно място измежду храните, които оказват помощ за положителното здраве на сърцето, а също така ускоряват паметта, хранят мозъка, защищават от алцхаймер и усъвършенстват зрението. Другите храни с сходни вълшебни свойства били алените боровинки, къпините, цвеклото, зелето и рибата. Лейди Гага в едно изявление твърди, че положителната си форма (интелектуална и физическа) дължала на секса и спанака. Което, въпреки това, би могло да значи също, че човек не би трябвало да разчита само на този или който и да било различен зеленчук. Понякога и четенето на книги прави работа.
Научно е потвърдено също, че спанакът укрепва и мускулите, т.е. че има стероиден резултат, в случай че си послужим с малко фитнес терминология. Иначе казано, комиксовият мит за Попай Моряка, който придобивал свръхестествена мощ, щом изяде консерва със спанак, не е бил фиктивен единствено с цел да развива конформистки настройки у децата.
Като татковина на растението Spinacia oleracea (спанак) историческата ботаника сочи земите на Персия, а най-ранните сведения за неговото обработване са от III-IV в. През VII в. е бил публикуван в Китай. Според някои данни заслуги за това имал един от владетелите на Тибет, който изпратил спаначени семена в двореца на китайските императори от династията Тан като знак за другарство. Проникването му в Европа е станало много по-късно и едвам към края на Средновековието e бил прочут в целия континент. През IX в. сарацини почнали да го отглеждат на остров Сицилия.
Два века по-късно арабски писатели го загатват като една от земеделските култури в Испания, само че едвам към XV в. зачестяват сведенията от други елементи на континента. Сравнително късното му въвеждане в европейската кухня проличава и от прекомерно околните му наименования в множеството европейски езици. Персийското му название aspanakh на арабски е станало isfinag, откъдето е влезнало в испанския език като espinaca, в италианския като spinaci, а във френския като epinard. В Англия дълго време го наричали испански зарзават (Spanish vegetable), откъдето е допустимо да е произлязла и британската дума spinach. Немското му име Spinat е влезнало в съветския език като шпинат. В другите славянски езици името е сходно - спинак на чешки, спинач на сръбски.
Огромно преимущество на това растение е, че може да се сее три пъти в годината - в ранна пролет, през есента и при започване на зимата, а избрана заслуга за неговата известност през Средновековието са имали дългите великденски пости.
Изглежда, откакто е опознала спанака, Европа е станала освен по-силна, само че и по-умна - разкрила е Америка, барута, алкохола, навигацията, изобретила е книгопечатането, парната машина, велосипеда и доста други съвременни неща. По този метод царят на зеленчуците, както някои го назовават, може да се окаже забъркан в Ренесанса и Реформацията, както и в Просвещението. Някой ден науката може и това да потвърди. Засега е несъмнено, че спанакът е доста апетитен и елементарно се поддава на всевъзможни кулинарни тълкования - става за супи, салати и сосове, може да се сготви с месо или с паста, с яйца или с някакви други зарзавати. Иначе казано, готвейки нещо със спанак, човек е свободен да прояви парченце от онази просветеност, която дължи на самия спанак.
Лазаня с спанак
Продукти: 300 г лазаня, 300 г сос бешамел, 150 г извара, 50 г настърган пармезан. За спаначения сос: 300 г изчистен спанак, 1 с.л. изсъхнал босилек, 3 скилидки чесън, 1 с.л. счукани бадеми, 50 г счукани орехи, 50 мл зехтин, сол, бял пипер, 50 г настъргана моцарела или пармезан.
Лазанята се пуска в кипяща подсолена вода за няколко минути. Отцежда се и се оставя да изстине. За спаначения сос се смесват спанакът, чесънът, бадемите и орехите и се разрушават с пасатор. Добавят се зехтин, сол, бял пипер, босилек, настърган пармезан и още веднъж се разрушава.
В намаслена тавичка се редят кори лазаня, намазват се с бешамел и извара, от горната страна се покриват с половината от спаначения сос и се поръсват с настърган пармезан. След това по същия метод се реди втори слой. Най-отгоре се разстилат кори лазаня, покриват се с бешамел и се наръсват с пармезан. Пече се в авансово загрята фурна (200 градуса) към 15-20 минути, до момента в който добие златист цвят.
Пилешки рулца със спанак
Продукти: 500 г пилешки гърди, 500 г спанак, 150 г моцарела, сол, черен пипер, 1 яйце, галета, зехтин.
Пилешките гърди се цепват с изострен нож, с цел да се получи по-голяма повърхнина. Върху всяко парче се слага плънка от задушен на пара спанак и ситно нарязано сирене моцарела. Подправя се със сол и черен пипер. Завиват се рулца и се защипват с клечки за зъби. Панират се с яйце и галета и се пържат в зехтин.
Спаначено руло
Продукти: 750 година картофи, 0,5 ч.ч. брашно, 2 яйца, 0,5 кг спанак, 60 г масло, половин глава лук, 2 твърдо сварени яйца, сол, черен пипер.
Картофите се сваряват, обелват се и още до момента в който са горещи, се пасират. Прибавят се брашното, две яйца, сол и черен пипер. Омесва се тесто и се слага върху влажна домакинска забрадка.
Спанакът се измива, задушава се, нарязва се на ситно и леко се запържва в малко масло дружно със ситно нарязания лук. Сваля се от огъня и се прибавят двете сварени яйца, нарязани на ситно, сол и черен пипер. Сместа се разбърква и се разстила по дължината на картофения лист. С помощта на кърпата деликатно се оформя руло, полива се с масло и се пече 15 минути в умерена фурна.
Кнедли със спанак
Продукти: 1 кг спанак, 200 г настъргано краве сирене, 1 яйце, 2 к.ч. брашно, 100 г шунка, 1 с.л. краве масло.
Измитият и измит спанак се сварява в подсолена вода, отцежда се и се нарязва на ситно. Прибавят се към две трети от сиренето, яйцето, ситно нарязаната шунка и брашното. Сместа се разбърква добре и от нея се оформят топчета, които се пускат в кипяща вода за няколко минути. След това се вадят с решетеста лъжица и се подреждат в намазан с масло съд. Поръсват се с останалото сирене и късчета масло и се запичат на фурна за към 10 минути. Поднасят се с кисело мляко, подправено със ситно нарязан копър и счукан чесън.
Спаначено суфле
Продукти: 1 кг спанак, 2 с.л. масло, 1 с.л. брашно, 300 мл прясно мляко, 4 яйца, 50 г кашкавал.
Измитият и изчистен спанак се сварява в подсолена вода. Щом изстине, се прибавят жълтъците, настърганият кашкавал и разрушените на сняг белтъци. Сместа се разбърква, изсипва се в намаслена форма и се пече в умерена фурна на водна баня.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ