В Сърбия нямаше да има избори, ако не се беше

В Сърбия нямаше да има избори, в случай че не се беше случило всеобщото ликвидиране в Белград, в едно главно учебно заведение, което в действителност си беше огромна покруса за сръбското общество. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус "  Зденка Тодорова, прочут правозащитник в Западните околности, публицист и публицист. Според нея все още ръководещите, Вучич и Бърнабич не са дали отговор, за какво се стигна до всеобщото ликвидиране.

" Защо след всеобщото ликвидиране последва още едно ликвидиране, а след убийството в едно село  близо до Белград последваха всеки ден по едно принуждение с ликвидиране, без значение дали става въпрос за възпитаници, дали за домашно принуждение, дали за ликвидиране на улицата, дали за ликвидиране някъде си, дали за ликвидиране на пътищата. Голяма експанзия, огромно напрежение се вихри из сръбските градове и сръбските учебни заведения. Ето, стартира новата образователна година на 1 септември и няма отговор на какво се дължеше това ликвидиране, в резултат на което последваха митингите в градове и села на  Сърбия. От 3 май насам всяка събота са огромните митинги в Белград. Дъжд, градушка, вятър, мраз, хората излизат и стачкуват ", разяснява още тя.

На въпрос: " На какво се дължи тази избликнала внезапно експанзия, изключително в столицата и в покрайнините й? ", Зденка Тодорова отговори по този начин:

" Многопластов е отговорът. Всъщност в някогашна Югославия имаше войни, имаше експанзия, имаше принуждение, имаше военни закононарушения, имаше геноцид по отношение на босненци. Има липса на отговори - кой беше отговорен за разпалване на тези войни, и то не една война. От Словения като се разпадна някогашна Югославия до Косово водиха се няколко войни и всяка война даваше доста жертви и доста въпроси на които не последваха отговори, най-много в Сърбия. Управляващите сега, чиито водач и президент Вучич е въплъщение на оня режим по времето на Милошевич, който поддържаше експанзията на режима на Белград върху босненци, върху хървати, върху косовски албанци. И в този момент този някогашен министър в държавното управление на Милошевич – по време на бомбардировките на НАТО той беше министър на информацията. Същият този човек, който е зареден с такава негативна сила по отношение на развиването на Сърбия като демократично общество, в този момент този човек към този момент 12 години е президент на Сърбия закрепостен с неговата партия. Всичко това, което се случи, това напрежение в обществото, тази липса на доста въпроси какво се случва с това общество, че то по-нататък да е в една задънена улица: нито към Европейски Съюз и демократичната общественост, нито към излизане от рецесията, което рано или късно би трябвало да се случи с цената на доста жертви, които към този момент се случиха. В самите учебни заведения експанзията е невероятна. Учители и преподаватели напущат учебните заведения, не устоят на това напрежение, което е основано. Директори са основно назначавани хора от ръководещата партия, която организира и прокарва тази политика. Превърнали са цяла Сърбия в рудник, в мина, в която се копае, раздава се на концесия едно село, един град, една област, един регион за щяло и нещяло, хората схващат, че общината гласувала да даде еди кое си село там да копае някоя задгранична компания. Всичко това основава напрежение, с цел да се конфронтират самите сърби между тях. И сега, въпреки всичко не сме 1999 година, когато падна Милошевич, излязла е Сърбия от 90-те години, само че последствията са огромни, напрежението в обществото е огромно. Вече идват нови генерации, които не желаят да живеят в такава Сърбия. И е за Нобелова премия, който ще може да отговори до по кое време ще продължи тази обстановка с това напрежение в Сърбия ", сподели журналистът.

Цоня СЪБЧЕВА