в руши нормалните отношения между двете държави. Тя изгражда

" " в разрушава естествените връзки сред двете страни. Тя построява ненавист и злост по отношение на. В нея вземат участие професори, публицисти, чиновници на националните служби за сигурност. По създание всички те не са македонски. От българска страна никой не желае смяна на Конституцията ни и нов Договор. Това го чух персонално от българските политици. София желае осъществяване на Договора от 2017 година и съответни резултати от работата на смесената комисия по историческите въпроси. Македонците би трябвало да научат за убийствата и терора след 1945 година Не е обикновено в страната ни да има улици, носещи имената на лица, които са избивали македонци. Югославската комунистическа историография признаваше, че македонската нация е най-младата на Балканите. нанесе тежък удар с та. ВМРО-ДПМНЕ се трансформира в проюгослвска партия. Обикновените хора от двете страни на границата се усещат близки. Трябва да признаем заслугите на Зоран Заев и желанието му за другарство с България. Чувал съм, че у нас са спирани български вложения и огромни планове. Бойко Борисов и Зоран Заев би трябвало да намерят решение и да тръгнат към същинско доближаване. Българското несъгласие ще нанесе огромни вреди на двете страни и ще активизира просръбските сили у нас.
Това сподели в извънредно изявление за организация БГНЕС някогашният македонски министър председател /1998-2002 г./ разгласява целия диалог с него без редакторска интервенция:
На какво се дължи манипулативната акция в СР Македония във връзка с протичащото се сред Скопие и София: Властите в София желали трансформира на език, Конституция – неща, които никой формален представител не е изискал от СР Македония. Разбирате ли какъв брой е рисково това за СР Македония?
Любчо Георгиевски: Навремето имаше един филм „ Изгубени в превода “ и считам, че България и Македония се намират тъкмо в такава обстановка сега. И двете страни вършат нещо, само че всяка счита, че другата не прави задоволително. Има доста операции и Затова имаше нужда да направя това посещаване в България и да разясня някакви неща. Имах срещи и по-рано и в този момент ще имам още. Искам да кажа, че никой в България не е желал смяна в Конституцията и на Договора, а единствено осъществяване на това, което към този момент е контрактувано. Не знам, за какво в този момент потегли тази агитация в Македония, че би трябвало да променяме Конституцията или да даваме някакви спомагателни гаранции. Досега не чух от никого, че има такова нещо.
Това е доста значимо и самите македонски жители да го чуят.
Любчо Георгиевски: Всеки си мисли, че другият по някакъв метод му взема нещо и го заплашва по някакъв метод. Това основава чувството за неприязън. Говоря за тези, които са вражески настроени да основават нови клюки, нови офанзиви. Затова считам, че би трябвало да се опитам да стопля връзките сред двете страни. Затоплянето на връзките би трябвало да докара до решение. Смятам, че ще бъде доста неприятно, в случай че България реши да наложи несъгласие по пътя на Македония към Европейския съюз през декември.
Нека да сме наясно, откакто България не желае тези неща, за които се приказва в Македония. Да споменем и другата част от разногласията, да вземем за пример,. Вие във вашата книга „ Това съм аз “ на 166 страница казвате, че не би трябвало да си огромен мъдрец, с цел да схванеш, че цялото Възраждане е българско. Нещо повече, единствено преди три години управляващите в Белград трансформираха бул. „ Гоце Делчев “ на бул. „ Толбухин “, тъй като е бил български бунтовник, който се е борил против сръбската войска.
Любчо Георгиевски: И за това нямаше никаква реакция в Македония. Идваме до онази тежка инерция на македонското общество по отношение на всичко, което е близко с България и до България. С тази инерция се сблъскваме, когато се приказва, че Македония е направила прекомерно малко през последните 30 години за доближаване с България, в това число стопански, културни и исторически въпроси. Искам да кажа, че при цялата тази тежка инерция и мъчно отваряне на Македония има и нещо позитивно. Както подлагам на критика в Македония македонската политика по отношение на България и доста пъти изпадам в обстановката да бъда юрист на България в Македония, в този момент ще се опитам да бъда малко юрист на Македония в България. Искам да обърна внимание на позитивните неща, които са отвън договорите и формалните документи. Ще ви дам няколко образеца. Преди 4-5 години, в случай че някой вземеше български паспорт, той беше разпъван на кръст от обществеността, от съседите, роднините. Днес приемането на български паспорт е обикновено и не се подлага на критика. Голям проблем беше преди години да се чуе обществено българска ария. Ако си спомняте преди Ковид-19 в граничните градове като Струмица, Крива Паланка и Делчево, в доста заведения за хранене можехте да видите български туристи, които си поръчват българска музика. Музикантите знаят български и в този момент към този момент можете да чуете освен сръбски песни в Македония. Ако желаеме да слушаме македонски песни, би трябвало да дойдем в България.
Какво желаете да кажете, че елементарните хора си поддържат връзка обикновено между тях. По-рано казахте пред македонската телевизия, че някой ще ви раздра. Кой е той? Заев е определен за министър председател. Кой ръководи тази страна, че е ужасно да кажете това, което е излязло примерно за предишното на Македония в самия Белград?
Любчо Георгиевски: Много добре познавам историята на Македония, Балканите и съм писал за това. Македонското общество към момента се намира под два хомота, единият е комунистическият, а другият – антиквизацията на Никола Груевски, с която той ни доуби. Тогава хората внезапно почувстваха, че имат 4000 години история. Интересното е, че и в тази, и в комунистическата история имаше доста фалшификации, само че имаше и обстоятелства. Комунистическата идеология твърдеше, че македонската нация е последната нация на Балканите, като пристигна антиквизацията от най-младата се превърнахме в най-старата освен на Балканите, само че и в Европа и отвън нея.
И знаете до какво докара това положение на безтегловност от 2008 година - до трагичните събития през 2017 година Дали Македония схваща, че поради една неистина, поради един мит, може да опропасти бъдещето си?
Любчо Георгиевски: Къде е напредъкът? Напредъкът от българска страна е, че с беше пресечена тази имитация с антиквизацията и стигнахме до историята, че сме славяни. Сега стигаме до комисията, която е основният осведомител дали връзките напредват или изостават. В българската преса непрестанно се разгласява информация, че нищо не напредва. Чувствам се задължен да кажа, че работата не е толкоз зле както се показва и ще ви дам няколко образеца. Факт е, че евентуално тази комисия не работи с темповете, с които на нас ни се желае, само че е реалност, че комисията е свършила доста повече, в сравнение с всички държавни управления са създали за 75 години.
Но Македония продължава по остарелия метод.
Любчо Георгиевски: Не се афишират още тези резултати. По моя информация, която е релативно точна, двете страни имат одобрено взаимно честване. Точката, за която в този момент имаме проблем, не е изчистване на македонската история, а съглашението за честване на общи персони.
Нито един български политик не е споделил, ние се взимаме Гоце Делчев. Защо е тази неистина?
Любчо Георгиевски: Искам да подчертая, че от македонска страна се декларира, че има единодушие, а от българска страна са съгласни с изказванието на македонците, за Светите Кирил и Методий, за Свети Наум и за. Значи има някакво доближаване, има някаква крачка. Може за българските историци това да е малко, само че като човек, който се е опитвал да пробие стени в Македония, мога да ви кажа, че е реализирано доста. Аз съм от дълго време в политиката и си припомням, че беше фантазия български политици взаимно с македонски да поднесат цветя на гроба на Свети Кирил и Методий.
А кой ги пази тези стени?
Любчо Георгиевски: " Дълбоката страна " в Македония, добре позиционирани публицисти, университетските преподаватели, държавни структури, структури на националната сигурност и когато малко напреднат връзките с България те се пробват да ги задушат.
Тези структури не са ли македонски?
Любчо Георгиевски: Не, не са, само че са доста мощни и аз съм го почувствал на гърба си.
Какво желаете да ми кажете: Вас ви избират за министър председател, вашата партия идва на власт, само че различен ръководи. Така ли излиза?
Любчо Георгиевски: Това е нещо като при, който се бори с невидими структури. Вие си спомняте доста добре, че когато бях министър председател се борих по същия метод. Мога да кажа, че и като политици вършат доста смели изказвания във връзка с доближаването с България, само че от другата страна се появяват 40 професори, които декларират, че договарянията с България би трябвало да бъдат прекъснати незабавно и че Гоце Делчев е македонец и не би трябвало да се позволява никаква връзка на Гоце Делчев с България.
В България има разнообразни отзиви на такива, които поддържат до такива, които тотално отхвърлят, до момента в който в Македония имам възприятието, че всичко е проведено и всички мислят като един. И Македония би трябвало да се осъзнае какво се е случило след 1945 година Докога ще продължава тази политика - Не е пристигнало времето. Това изречение е произнесено от Кръстьо Цървенковски в диалог с през далечната 1967 година Кога македонците ще стартират да се гордеят с същинските герои, а не с убийците? Кога ще схванат кой е Лазар Мойсов? Знаете ли, че Панте Марина убива персонално стотици наказани на гибел, избити и никой не ги знае. Знаете ли това?
Любчо Георгиевски: Човекът, който се пробва да приказва на тази затворена за македонската история тематика съм аз. И пиша, и приказвам. Македония се отхвърля от цели столетия в своята история единствено, тъй като в тях има непосредственост с България. Има и такива неуместни тези. Едно време македонската историография беше единствено санданоцентрично. Всички, които бяха срещу Яне Сандански, бяха неприятни, а тези, които бяха за него бяха положителни. Такова отношение имаше и от страна на българската историография, освен на югославската. После се разчисти в България, само че ние останахме плебеи. Имаме следната неуместна обстановка, която съм описал в книгата си в главата „ Македонската история: институции без персони и персони без институции “. Имаме Илинденското въстание и неговият основен уредник Борис Сарафов още не е оправдан. В Македония се пробвам да слагам въпроси по отношение на българската история, които никой не желае да разяснява.
Искам да подчертая нещо с идването на тандема Заев-Пендаровски имаме отваряне към България, има изказване, че желаеме непосредственост и другарство с България, имаме връзка с България. Това не се е случвало до момента.
Второ, вършат се действителни стъпки за доближаване. Когато се разгласяват материали от Архивите на Македония към този момент не се вършат тези фалшификации като по-рано, в които не се пишеше македонски българин, а македонец. Вече имаме най-малко 100 книги, които са оповестени както са в оригинал. Имаме 15-20 града, в които имаме българо-македонски сдружения, които се грижат за това другарство. Имаме партия, която има славата на българска партия.
И тук желая да слага акцента. Дали тази политика, която имаме сега в Македония би трябвало да бъде осъдена чрез ветото или да бъде подтиквана и да се продължи с корекциите, които би трябвало да създадем.
Как може организация, която носи името Вътрешна македонска революционна организация да празнува убийците на Вътрешна македонска революционна организация? Къде е логиката?
Любчо Георгиевски: По времето на Никола Груевски тази партия следваше курс на придвижване към Югославия. Не знам дали новият водач Христиан Мицковски ще успее да се освободи от тази идеология, само че към този момент е мъчно.
Вие говорите за ветото и за избрани крачки, които са създали Пендаровски и Заев. Но има и един различен факт и той е обществен, че от януари 2019 година България предизвестява, че нещата не вървят, че се стопират стопански планове в региона на телекомуникациите, инфраструктурата и културата. Тези неща също са факт и като говорите за Заев и Пендаровски дано не забравяме какво направи България през 2017 година На 27 април 2017 година след кървавите събития в македонския парламент българският министър председател се обади на Заев и го попита имате ли потребност от помощ. Заев можеше да не оцелее след тези събития. Имаше единствено един човек, който беше на линия до 3.00 часа през нощта.
Любчо Георгиевски: По време на срещи с политически представители в България ми беше казано, че има обсада от македонска страна във връзка с инфраструктурните планове. Не съм осведомен и няма бистрота в Македония по този въпрос. Искам да ви кажа, че имам възприятието, че и от двете страни има блокиране. Ще се опитам да ви подсетя за нещо друго. МПЦ излезе с позиция БПЦ да й стане майка. Знаете ли какъв брой храброст се изискваше тези монаси да показват тази позиция? Тази концепция просто умря в България. Постави се въпросът за връзките по отношение на РПЦ, СПЦ и Църквата на Елада да не се ядосат. Това предложение БПЦ да стане майка на МПЦ беше огромен жест, а българската общност го подцени.
По отношение на културата аз направих нещо в културно-информационен проект. Вие си спомняте, че се продаваха български вестници в Македония, само че българските медии споделиха, че им е доста скъпо да продават в Македония. Значи на хърватите не им е скъпо да продават вестници в Македония, а на българите им е скъпо?
Трето, малките екрани. Непрекъснато приказвам с доста български структури от десетки години. Дайте повече български малките екрани. Като отворите която и да било кабелна телевизия ще видите повече стратегии на страни от някогашна Югославия, а от българските единствено „ Планета “ и „ Балканика “. Те вършат повече от всички заявления на историците от България. Има кабелни малките екрани, чиито притежатели са българи, по тях се излъчват повече сръбски стратегии, в сравнение с български. Питам ги, за какво не излъчвате български малките екрани и отговорът е: българите желаят пари, а сърбите не. Сръбските малките екрани като купуват права за футболните шампионати в Европа купуват права и за Македония. А за какво българските не го създадат?
Т.е. има проблеми и от двете страни. Да погледнем инфраструктурата. Преди години има издигнати два нови гранични пункта – Делчево и Берово. От българска страна не се прави нищо за тях. Граничният пункт до Благоевград е стеснен от българска страна. Хората чакат по два-три часа, с цел да преминат.
Имам възприятието, че и двете страни вършат някои неща напук и не може да се упреква единствено Македония.
Има 20 дни, би трябвало да намерим решение. Приемаме вашите тези кой къде е сбъркал, само че политиката е сегашният миг. Какво ще извършите в този момент, в случай че вие сте Зоран Заев?
Георгиевски: Веднага да приемем името " Северна Македония "
Бившият македонски министър председател Любчо Георгиевски прикани всички политически водачи и най-много ръководещата партия ВМРО-ДПМНЕ да одобряват ко...
Любчо Георгиевски: Ако съм Зоран Заев мъчно бих решил въпроса. Трябва да съм по едно и също време Зоран Заев и Бойко Борисов. Мисля, че в България има песимистична настройка по отношение на протичащото се в македонско-българските връзки и евентуално имате съображение, тъй като се очакваше някои неща да се случат по-бързо, само че би трябвало да се види направеното досега.
Какво бих направил аз? Гледам, че съгласно декларацията на българския парламент има проблем с името Северна Македония, тъй като тя съставлява аспирации към България. Смятам, че от македонска страна не е проблем да се изясни, че това се отнася единствено до районен съд Македония и няма никаква териториални искания към България.
Второ, има проблем с македонското малцинство в България. Мисля, че няма проблем Македония да направи изказване, че няма да поддържа някакво македонско малцинство в България.
Трето, което съгласно мен е най-практично. Да се види работата на комисията. До момента има единодушие за 5 персони и за учебниците за пети и шести клас. Това не е по никакъв начин малко. Аз си припомням времето, когато за българските политици беше фантазия да честваме дружно единствено светите Кирил и Методий. Беше сън за българската политика от учебниците по история да бъдат извадени всички враждебни текстове против България, в този момент това се случва. Ако се затвори вратата през декември, не знам по какъв начин ще се развият нещата. Вероятно ще се прекратят всевъзможни диалози.
Само с отворена врата през декември могат да се поправят тези събития, за които приказваме.
Да се заяви какво е постигнала комисията досега.
За какво се разбираме със Северна Македония - че Климент, Наум и цар Самуил са част от българската история
Няма страна, която да се е отнасяла по-приятелски към Северна Македония от България. В това беше безапелационен проф. Кирил Топалов, койт...
От сигурен източник знам, че има подготвеност въпросът за Гоце Делчев да се реши. Според текста, който българската страна на комисията е дала, Македония 12 пъти би трябвало да признае българския темперамент на Гоце Делчев. Македонските представители от комисията считат, че това е меко казано унизително отношение. Какъв е казусът да намерим една формула, че Гоце Делчев е български и македонски воин или общ воин, че е значим и за двете страни, и за двата народа. За едно такова решение има подготвеност от македонска страна. И на тази основа има подготвеност да се одобряват биографични данни, за които досега е говорено доста малко в Македония. Кои са тези биографични данни: че Гоце Делчев е учил в българско екзархийско учебно заведение, че е учил в българската Военна академия в София, че е бил преподавател на Българската екзархия и серия други данни, за които доста малко е говорено в Македония.
Един елементарен актуален македонец знае, че Гоце Делчев е преподавател в македонско учебно заведение и е учил децата на македонски език.
Мисля, че сме изгубени в преводите. Искам да ви кажа, че от македонска страна имаме доста огромна подготвеност за това. Никой до момента не е казвал това цели 70 години в Македония. И в този момент имаме такава подготвеност, а от другата страна – закана за несъгласие. Не е нужно двете страни да влязат в един капан – България и Македония вместо да се сближат да се разделят още повече.
Трябва да вземем поради позициите и на едната, и на другата страна. Вие познавате българските позиции, а македонските ги познавате доста малко.
Всеки ден в Македония се приказва по какъв начин българите ще я окупират...
Любчо Георгиевски: И аз съм израснал в тази атмосфера
Ексклузивно: Какво написа в Меморандума на България за Северна Македония?
В обяснителен Меморандум за връзките сред България и районен съд Македония по отношение на присъединението на Скопие към Европейския съюз се подче...
Докога?
Любчо Георгиевски: Всички старания, които поставяме за доближаването на двете страни ще отидат напразно и ще дадем храна на всички проюгославски и просръбски сили в Македония, които ще употребяват ветото, с цел да кажат, че България не мисли положителното на Македония.
Цели поколения в Македония са обучавани, че Гоце Делчев е македонец и се е борил повече против българите, в сравнение с против турците.
Голяма работа е, когато някой като министър председател и президент или ръководител на комисията излезе и каже, че Гоце Делчев е общ воин на двата народа и на двете страни. Не може да се подценява това нещо и не би трябвало да се изпусне този късмет. Дълбоката страна, за която приказвах, не желае да чуе за такава формула, че Гоце Делчев е общ воин на Македония и България. Трябва да се има поради и тази действителност на Македония.
Политиците ги избират, с цел да показват проблемите, а да ги вземат решение. Според вас Македония и България имат ли потенциал да намерят решение?
Любчо Георгиевски: В България има един мит, че в случай че през декември дадем зелена светлина за договаряния на Македония с Европейски Съюз, това значи, че се признава македонския прочит на историята и всичко е свършено. Това изобщо не е по този начин, България по-късно в хода на договарянията може 100 пъти да наложи несъгласие. На датата през декември би трябвало да се гледа като на отворена врата – за пръв път се отваря историята на Македония и се основават благоприятни условия да се поправят някои неща. Вие споменахте за убийствата след 1945 година Това не може да се поправя, в случай че вие още сте на Гоце Делчев. Трябва да преминете няколко десетилетия, с цел да дойдете до 1945 година Сигурен съм, че в този момент ще има предпочитание да се откри решение за тези жертви, които са убити след 1945 година И в случай че мога да кажа, че цифрите са прекомерно надути...
Заев: Историците би трябвало да решат за Гоце Делчев, само че България да ни поддържа за Европейски Съюз
" Историята е доста значима и за двете страни, само че тя би трябвало да бъде насочна точка за създаване на бъдещето. Самото съглашение и задълж...
Вие знаете какъв брой тъкмо са убитите...
Любчо Георгиевски: Не, не знаем. Комунизмът в Македония не е бил мек, както на никое място не е бил мек. Жертвите на идеологическия спор сред Тито и Сталин са доста повече, в сравнение с сътрудниците на българските структури през 1945 година Има някои всеобщи кланета, за които намерено се приказва в Македония. Според мен няма никакъв проблем да се даде в допълнение информация от българска страна и да се беседва, само че с цел да се беседва би трябвало вратата през декември да остане отворена и интервал по интервал да стигнем до 1945 година Няма различен метод.
Македония би трябвало да разбере какво се е случило през 1945 година
Любчо Георгиевски: Абсолютно
Логично ли е в Македония да има улици, които са кръстени на хора, които са избивали македонци?
Любчо Георгиевски: Не е разумно. И ние сме се борили за смяната на имената на тези улици. Реформите на македонската историография би трябвало да ги създадем за нас, а не тъй като България ги желае от нас. В Македония няма една дума за 11-та Македонска дивизия, а за какво няма? Защото хиляди се борят на страната на България през Първата международна война. В Македония има податливост да се дискутира за тези тематики. У нас нямаше предпочитание да се приказва по тези тематики дълги години. Не можехте да намерите историци, които бяха склонни да ги разискват. Сега има нови поколения, които са подготвени да беседват на тази тематика. Трудно се приказва за целия интервал сред двете международни войни, за персони като Ванче Михайлов и Тодор Александров.
Проф. Иван Илчев: Трябва да се откажем от мисълта, че македонците са наши братя
Проблемите сред България и Северна Македония могат да бъдат решени с по-широко съдействие сред страните - медии, търговия, пътув...
Само за това, че някои са имали фотоси на Тодор Александров и Ванче Михайлов са отивали в пандиза.
Любчо Георгиевски: Знам за някои хора, които са страдали по ВМРО-вска линия. Но по какъв начин тези проблеми ще дойдат на дневен ред, в случай че през декември се затвори опцията за договаряния. Вярвайте ми, някои структури ще се съживят. Дълбоката страна в Македония ще се съживи, в случай че България наложи несъгласие през декември. Това ще бъде моментът наново всички да чуем речта на омразата. Докъде ще се докараме? До война ли ще се докараме.
Между България и Македония в никакъв случай не е имало конфликти и не би трябвало да има. Ние сме в обстановка, при която политиците носят огромна отговорност за бъдещето. Сега би трябвало да поемат отговорност. Вие се връщате от София с убеждението, че всички тези неща, които се приказват за нов Договор, Конституция не съществуват?
Любчо Георгиевски: България упорства за осъществяването на договорите. Македония има предпочитание да беседва по някои от проблемите и е подготвена да го направи. Македония към този момент е подготвена да беседва за 1945 година Има легитимност да се приказва по тази тематика, тъй като в Македония има доста живи наследници на тези хора, които са избити.
За мен е учудващо, че в центъра на Скопие можете да намерите десетки монументи на убийците, на тези, които са преследвали и получават заплати и пенсии за това, а нямате даже една костница, където околните да сложат едно цвете на убитите. Това не е обикновено.
Любчо Георгиевски: Това не е проблем да бъде направено. Когато бях министър председател започнаха да се вършат гробища на падналите български бойци, макар съпротивата на дълбоката страна. Наскоро се откри и монумент на полк. Каварналиев.