"Страх от светлината" на Дъглас Кенеди
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Страх от светлината ", с създател Дъглас Кенеди, възложен от Издателство " Колибри "
Добре пристигнали във взривоопасния нов свят, в който в борбата за непознатите тела хората постоянно изгубват личните си души!
Големият американски публицист Дъглас Кенеди ни предлага следващия си трогателен трилър: хроника на една Америка в рецесия или разказ за комплицираните обществени обстановки, които въздействат на най-интимните моменти в човешкия живот. Самият създател подрежда " Страх от светлината " в превод на Надя Баева и художник Росен Дуков, до най-хубавите си творби, определяйки го като обществен трилър, колкото тъмен, толкоз жизнен и остроумен, форма на опозиция против гневния, блажен звук на нашето време.
Брендън, основният воин, е таксиметров водач, наближаващ шейсетте, заставен да обикаля улиците на Лос Анджелис. Докато прави курсовете си, той следи клиентите си и основава някои непредвидени другарства. Един ден качва стара жена, Елиз, която работи като доброволец в клиника за аборти, и е замесен в нейния свят. Опасен случай отприщва лавина от събития, заплашващи личното му семейство.
Дъглас Кенеди е роден през 1955 година в Ню Йорк. Следва в Дъблин, Ирландия, където след дипломирането си основава театрална натрупа. По-късно е поканен за началник на един от най-престижните ирландски театри - " Аби ". Тогава стартира да написа. През 80-те години излиза романът му " Живот назаем ", който му обезпечава непрекъснато място измежду най-продаваните създатели. Книгите му са преведени на десетки езици, а през 2006 година получава най-високото литературно отличие на Франция - Кавалер на Ордена за литература и изкуство.
Кенеди споделя за необятната самотност и безизходицата на актуалния човек, като употребява усета си за неуместното, обогатен от жлъч и майсторски обрати. " Страх от светлината " слага настоящи политически и публични въпроси за правото на избор, за свободата на обособения субект, за изгубването на човешките връзки под бремето на фанатизма.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Страх от светлинатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Страх от светлината " на Дъглас Кенеди
" Лесно можем да извиним на дете, че се бои от тъмното; същинската житейска покруса е, когато мъже се боят от светлината . " - Платон
- Къде отиваме?
Гласът принадлежеше на първия ми клиент за следобеда. Бях го взел пред една от тези огромни и безлични офис здания на " Уилшър ", в самия завършек на Уестуд. Кратък курс за три километра до друга лишена от темперамент офис постройка в Сенчъри Сити. Погледнах го в огледалото за назад виждане. Беше към петдесетгодишен. С долнокачествен светлокафяв костюм. Едър - към 100 и двайсет кг като мен, подтиснат от всичките насъбрани тлъстини. Потеше се и освен поради високата температура, съпроводена с убийствена мокрота.
- Попитах къде отиваме.
Тонът му бе в ниския диапазон на агресивното. От тези с лозунг " Времето е пари ", които са уверени, че печели най-високо говорещият.
- Отиваме на адреса, който ми дадохте - отвърнах и си помислих по какъв начин едно от неписаните правила в тази специалност е, че постоянно возиш хора, дето си ненавиждат живота.
- Няма метод да не знаеш, мамка му, какво е да хванеш на изток по " Уилшър " в този час в петък...
- Според моя джипиес се предполагаше Уилшър бул. да е чист чак до Уест Пико - отвърнах и се почудих дали пред нас не е станала някоя злополука. - Ще ревизира дали джипиесът няма да ме насочи по какъв начин да се измъкна.
- Майната му на твоя джипиес. Не познаваш ли града? Никога ли не си разчитал карта? Или си новопостъпил и единствено на тая изгубена работа съумя да се хванеш?
Инстинктът ми диктуваше да кажа на гадняра да иде да прави секс със себе си. Но добре знаех, че след сходно изказване като нищо ще прати имейл против мен и това можеше да докара до пресъхване на единствения ми източник на приходи сега. Преглътнах гнева си и резервирах общителен и безпристрастен звук. Казах:
- Всъщност съм роден тук, господине. Кореняк съм от Лос Анджелис. Целия си живот прекарах в тапи.
- Ама ни завря в тоя шибан запек...
- Причината да се образува това ненадейно втвърдяване на трафика...
-...е, че не си разбираш от работата и като всеки загубеняк зад кормилото се водиш единствено по лошотия си джипиес.
Мълчание. Сериозно се напрегнах при тази повторна подготовка, подействала ми като пестник през лицето. Надменното отношение бе неговият метод да ми каже: Аз може да съм наникъде в този свят, само че най-малко съм три стъпала по-високо над нищото от теб.
Брой до 10.
Това е тактика, която употребявам всеки ден, с цел да възпирам тихата си гняв, до момента в който правя нежелана работа. Ала защото опциите ми за кариера бяха сведени до нула и единствените други налични служби бяха призрачен сън против минимално възнаграждение (като да зареждам лавици със артикули в " Уолмарт " или да бъда жив заровен за осемчасова промяна в склад на " Амазон " ), към момента намирам седенето зад кормилото на тази кола като по-малко побъркващ вид. Дори когато возя на задната седалка вид като този.
- Както ще видите, като погледнете вдясно, господине, повода да попаднем в такова запушване е, че онази моторетка " Триумф " се е завряла под колелата на джип " Чероки "... и мотористът ми наподобява малко нещо починал.
Дебелакът подвигна очи от телефона си и се втренчи в тялото под колелата, детройтско произвеждане. След момент на безмълвно съзерцаване най-накрая промърмори:
- Не е стигнал там, закъдето се е запътил.
- Времето в никакъв случай не е на наша страна - подметнах.
- Виж го ти, значи не си просто презрян наемник на " Юбер ", а и мъдрец.
- А вашият бизнес какъв е?
- На теб какво ти влиза в работата?
- Попитах просто да става диалог - отвърнах.
- Ами в случай че не желая диалог?
Отново безмълвие. Пълзяхме около мястото на злополуката. Навред имаше служители на реда. Двама медици покриха мъртвия моторист с чаршаф, до момента в който трети техен сътрудник смъкна от колата за спешна помощ сгъваема железна носилка. Междувременно водачът на новия модел " Чероки " - реших, че е към двайсетгодишен, слаб и с загар, с татковите пари зад тила си - таман бе дал проба за алкохол и опиати на полицайка. Хлапето имаше увереността на човек с уредено бъдеще.
- В комерсиалния бизнес съм - обади се едрият ми клиент.
Точно както бях предположил.
- В каква тъкмо сфера на търговията?
- Оптични кабели.
- Стига бе.
- Какво ще рече това?
- Нима сте в региона на оптичния превоз? Предаватели с базов обсег?
- Ти пък от кое място знаеш за тези неща?
- Чували ли сте за " Ауербах "?
- Бяха наши съперници - отвърна мъжът, а агресивността към този момент бе напуснала тона му. - Знаеш ли ги?
- Да, познавах ги в продължение на двайсет и седем години. Бях районен шеф на продажбите за " Соу Кол ". Нефтени дестилати и дистрибуцията им, това ми беше специалността. Пламъчни детектори.
Преобразуватели и трансмитери. Датчици за температура.
- Ама че необичайно. Такава е почти и моята територия, единствено че аз затрупвам Невада, Айдахо, Уайоминг, Монтана.
- За коя компания?
- " Крандал Индъстриз ".
- Да, вие бяхте насочени към същата база клиенти като нас.
- И си бил там двайсет и седем години, казваш? - попита той.
- Двайсет и седем, да.
- Какво се случи?
- Серия от неприятен шанс. Три огромни неуспеха.
- И просто по този начин те освободиха?
Погледнах в огледалото за назад виждане. Устните му бяха кисело изкривени. Исках да го попитам: Дали повода за отвратителното ти отношение не е, че и ти като мен преди седемнайсет месеца си в губещ интервал? Само че аз в никакъв случай не излизам от положителния тон; показвам пред света добродушно лице, което родители и свещеници ме бяха принудили да демонстрирам от ранна възраст.
Още си го нося при връзка в обществото. А най-много при контакти в седемгодишната ми кремава тойота " Приус ". В света на " Юбер " пристигна ли недоволство против теб, автоматизирано ти си виновният. А това значи, че щом изплуват черни мисли в миг като този, би трябвало да ги заключа и да не ги пущам до устата си.
Вместо това отговорих:
- Да, просто по този начин ме освободиха.
- Съжалявам - сподели той.
Е, биваше си го това. Миг на споделена човещина. Възникнал бе не от откровено съчувствие, а от личния му боязън, че и той като мен може да свърши зад кормилото на такси.
Колите пред нас се раздвижиха.
- Ще ме закараш ли там в точния момент? - попита той.
- Според джипиеса... две минути преди срещата ви.
- Преди сподели четири минути.
- Нещата се трансформират - подвигнах рамо.
- Аз ли не го знам.
Не проговори повече през тези последни минути на задната ми седалка. Като слезе, отново не сподели нищо. Погледнах приложението си да видя дали ми беше оставил бакшиш - да бе, различен път. Налице е главно предписание в моята игра: Хора, дето си ненавиждат живота, в никакъв случай не дават бакшиш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Добре пристигнали във взривоопасния нов свят, в който в борбата за непознатите тела хората постоянно изгубват личните си души!
Големият американски публицист Дъглас Кенеди ни предлага следващия си трогателен трилър: хроника на една Америка в рецесия или разказ за комплицираните обществени обстановки, които въздействат на най-интимните моменти в човешкия живот. Самият създател подрежда " Страх от светлината " в превод на Надя Баева и художник Росен Дуков, до най-хубавите си творби, определяйки го като обществен трилър, колкото тъмен, толкоз жизнен и остроумен, форма на опозиция против гневния, блажен звук на нашето време.
Брендън, основният воин, е таксиметров водач, наближаващ шейсетте, заставен да обикаля улиците на Лос Анджелис. Докато прави курсовете си, той следи клиентите си и основава някои непредвидени другарства. Един ден качва стара жена, Елиз, която работи като доброволец в клиника за аборти, и е замесен в нейния свят. Опасен случай отприщва лавина от събития, заплашващи личното му семейство.
Дъглас Кенеди е роден през 1955 година в Ню Йорк. Следва в Дъблин, Ирландия, където след дипломирането си основава театрална натрупа. По-късно е поканен за началник на един от най-престижните ирландски театри - " Аби ". Тогава стартира да написа. През 80-те години излиза романът му " Живот назаем ", който му обезпечава непрекъснато място измежду най-продаваните създатели. Книгите му са преведени на десетки езици, а през 2006 година получава най-високото литературно отличие на Франция - Кавалер на Ордена за литература и изкуство.
Кенеди споделя за необятната самотност и безизходицата на актуалния човек, като употребява усета си за неуместното, обогатен от жлъч и майсторски обрати. " Страх от светлината " слага настоящи политически и публични въпроси за правото на избор, за свободата на обособения субект, за изгубването на човешките връзки под бремето на фанатизма.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Страх от светлината " на Дъглас Кенеди
" Лесно можем да извиним на дете, че се бои от тъмното; същинската житейска покруса е, когато мъже се боят от светлината . " - Платон
- Къде отиваме?
Гласът принадлежеше на първия ми клиент за следобеда. Бях го взел пред една от тези огромни и безлични офис здания на " Уилшър ", в самия завършек на Уестуд. Кратък курс за три километра до друга лишена от темперамент офис постройка в Сенчъри Сити. Погледнах го в огледалото за назад виждане. Беше към петдесетгодишен. С долнокачествен светлокафяв костюм. Едър - към 100 и двайсет кг като мен, подтиснат от всичките насъбрани тлъстини. Потеше се и освен поради високата температура, съпроводена с убийствена мокрота.
- Попитах къде отиваме.
Тонът му бе в ниския диапазон на агресивното. От тези с лозунг " Времето е пари ", които са уверени, че печели най-високо говорещият.
- Отиваме на адреса, който ми дадохте - отвърнах и си помислих по какъв начин едно от неписаните правила в тази специалност е, че постоянно возиш хора, дето си ненавиждат живота.
- Няма метод да не знаеш, мамка му, какво е да хванеш на изток по " Уилшър " в този час в петък...
- Според моя джипиес се предполагаше Уилшър бул. да е чист чак до Уест Пико - отвърнах и се почудих дали пред нас не е станала някоя злополука. - Ще ревизира дали джипиесът няма да ме насочи по какъв начин да се измъкна.
- Майната му на твоя джипиес. Не познаваш ли града? Никога ли не си разчитал карта? Или си новопостъпил и единствено на тая изгубена работа съумя да се хванеш?
Инстинктът ми диктуваше да кажа на гадняра да иде да прави секс със себе си. Но добре знаех, че след сходно изказване като нищо ще прати имейл против мен и това можеше да докара до пресъхване на единствения ми източник на приходи сега. Преглътнах гнева си и резервирах общителен и безпристрастен звук. Казах:
- Всъщност съм роден тук, господине. Кореняк съм от Лос Анджелис. Целия си живот прекарах в тапи.
- Ама ни завря в тоя шибан запек...
- Причината да се образува това ненадейно втвърдяване на трафика...
-...е, че не си разбираш от работата и като всеки загубеняк зад кормилото се водиш единствено по лошотия си джипиес.
Мълчание. Сериозно се напрегнах при тази повторна подготовка, подействала ми като пестник през лицето. Надменното отношение бе неговият метод да ми каже: Аз може да съм наникъде в този свят, само че най-малко съм три стъпала по-високо над нищото от теб.
Брой до 10.
Това е тактика, която употребявам всеки ден, с цел да възпирам тихата си гняв, до момента в който правя нежелана работа. Ала защото опциите ми за кариера бяха сведени до нула и единствените други налични служби бяха призрачен сън против минимално възнаграждение (като да зареждам лавици със артикули в " Уолмарт " или да бъда жив заровен за осемчасова промяна в склад на " Амазон " ), към момента намирам седенето зад кормилото на тази кола като по-малко побъркващ вид. Дори когато возя на задната седалка вид като този.
- Както ще видите, като погледнете вдясно, господине, повода да попаднем в такова запушване е, че онази моторетка " Триумф " се е завряла под колелата на джип " Чероки "... и мотористът ми наподобява малко нещо починал.
Дебелакът подвигна очи от телефона си и се втренчи в тялото под колелата, детройтско произвеждане. След момент на безмълвно съзерцаване най-накрая промърмори:
- Не е стигнал там, закъдето се е запътил.
- Времето в никакъв случай не е на наша страна - подметнах.
- Виж го ти, значи не си просто презрян наемник на " Юбер ", а и мъдрец.
- А вашият бизнес какъв е?
- На теб какво ти влиза в работата?
- Попитах просто да става диалог - отвърнах.
- Ами в случай че не желая диалог?
Отново безмълвие. Пълзяхме около мястото на злополуката. Навред имаше служители на реда. Двама медици покриха мъртвия моторист с чаршаф, до момента в който трети техен сътрудник смъкна от колата за спешна помощ сгъваема железна носилка. Междувременно водачът на новия модел " Чероки " - реших, че е към двайсетгодишен, слаб и с загар, с татковите пари зад тила си - таман бе дал проба за алкохол и опиати на полицайка. Хлапето имаше увереността на човек с уредено бъдеще.
- В комерсиалния бизнес съм - обади се едрият ми клиент.
Точно както бях предположил.
- В каква тъкмо сфера на търговията?
- Оптични кабели.
- Стига бе.
- Какво ще рече това?
- Нима сте в региона на оптичния превоз? Предаватели с базов обсег?
- Ти пък от кое място знаеш за тези неща?
- Чували ли сте за " Ауербах "?
- Бяха наши съперници - отвърна мъжът, а агресивността към този момент бе напуснала тона му. - Знаеш ли ги?
- Да, познавах ги в продължение на двайсет и седем години. Бях районен шеф на продажбите за " Соу Кол ". Нефтени дестилати и дистрибуцията им, това ми беше специалността. Пламъчни детектори.
Преобразуватели и трансмитери. Датчици за температура.
- Ама че необичайно. Такава е почти и моята територия, единствено че аз затрупвам Невада, Айдахо, Уайоминг, Монтана.
- За коя компания?
- " Крандал Индъстриз ".
- Да, вие бяхте насочени към същата база клиенти като нас.
- И си бил там двайсет и седем години, казваш? - попита той.
- Двайсет и седем, да.
- Какво се случи?
- Серия от неприятен шанс. Три огромни неуспеха.
- И просто по този начин те освободиха?
Погледнах в огледалото за назад виждане. Устните му бяха кисело изкривени. Исках да го попитам: Дали повода за отвратителното ти отношение не е, че и ти като мен преди седемнайсет месеца си в губещ интервал? Само че аз в никакъв случай не излизам от положителния тон; показвам пред света добродушно лице, което родители и свещеници ме бяха принудили да демонстрирам от ранна възраст.
Още си го нося при връзка в обществото. А най-много при контакти в седемгодишната ми кремава тойота " Приус ". В света на " Юбер " пристигна ли недоволство против теб, автоматизирано ти си виновният. А това значи, че щом изплуват черни мисли в миг като този, би трябвало да ги заключа и да не ги пущам до устата си.
Вместо това отговорих:
- Да, просто по този начин ме освободиха.
- Съжалявам - сподели той.
Е, биваше си го това. Миг на споделена човещина. Възникнал бе не от откровено съчувствие, а от личния му боязън, че и той като мен може да свърши зад кормилото на такси.
Колите пред нас се раздвижиха.
- Ще ме закараш ли там в точния момент? - попита той.
- Според джипиеса... две минути преди срещата ви.
- Преди сподели четири минути.
- Нещата се трансформират - подвигнах рамо.
- Аз ли не го знам.
Не проговори повече през тези последни минути на задната ми седалка. Като слезе, отново не сподели нищо. Погледнах приложението си да видя дали ми беше оставил бакшиш - да бе, различен път. Налице е главно предписание в моята игра: Хора, дето си ненавиждат живота, в никакъв случай не дават бакшиш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ