Откъс от "Социалният организъм" на Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Социалният организъм ", с създатели Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси, възложен от Издателство " Кръгозор "
" Социалният организъм " – обществените мрежи като жив организъм
Книга " Социалният организъм " разкрива по какъв начин обществените мрежи действат като жив организъм и трансформират бизнеса, обществото и бъдещето ни
Социалните мрежи превзеха живота ни в рамките единствено на едно десетилетие и държат в здрава хватка обществото на XXI в. Платформи като Фейсбук, Twitter, Instagram, Snapchat, Vine смъкват диктатори и издигат президенти, трансформират за една нощ незнайни младежи в звезди, избавят или унищожават кариерата и живота на не един човек. Променят публичното мнение по значими тематики за дни. Носят милиони на хората, които осъзнават силата им.
Как се случва това?
Книгата " Социалният организъм " предлага основополагаща доктрина на визионерите Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси, която разкрива, че обществените мрежи действат по разпоредбите на биологичния живот - репродуцират се, приспособяват се, порастват и еволюират. Структурата и действието на Социалния организъм се дефинират от същите закони като в природата, от биологичните корени, от които всички ние произлизаме.
Следвайки седемте правила на живота, книгата дава отговор както на световни, по този начин и на съответни въпроси:
- Как милиардите свързани между тях хора, които съставляват клетките на Социалния организъм, си взаимодействат
- Как Социалният организъм се храни от изображенията, текстовете, музиката, които постваме; чисти се от отпадъците, като най-големият му екскремент е неприятният маркетинг
- Как концепциите, които остават под формата на видеа, фотоси, уеб страници, хаштагове, се трансформират в меми и оформят структурата, която назоваваме обществена ДНК
- Как придвижванията, подбудени от хаштагове, оказват помощ на имунната система на Социалния организъм да се оправи с " публично заболяване " и даже сменят политически системи
- Защо Фейсбук би трябвало да се промени, в случай че не желае да последва ориста на динозаврите
- Кои платформи избира поколението на милениалите и за какво
- Как обществените мрежи дават преимущество на дребните играчи пред огромните
- Защо новият вид звезди – вайнъри и ютюбъри, превземат обществените мрежи със своите цифрови облици
- Какво можем да чакаме от еволюцията на Социалния организъм – дали обществените мрежи ще се развиват по метод, полeзен за обще¬ството, или ще се самоунищожат...
Социалните мрежи с цялата си трудност може и да наподобяват безредни, само че щом погледнем през призмата на биолози и естествознатели, " Социалният организъм " ни оказва помощ да осмислим тази мощна нова система. Авторите освен хвърлят повече светлина върху органичната природа на бързо изменящата се цифрова среда, само че и дават инструмен¬тите, които биха довели до триумф в нея.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Социалният организъм " на Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси
Седемте правила на живота в обществените мрежи
В книгата " Социалният организъм " създателите Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси развиват революционна доктрина, че обществените мрежи наподобяват жив организъм. Всички хора сме клетките, а личните ни свързани, безкрайни и повсеместни интернет мрежи са субстратът за тази нова форма на живот.
След като следят кои типове маркетинг, вирусни сензации и рекламни акции съумяват и кои се провалят, създателите са уверени, че седемте правила на живот са използвани както в биологията, по този начин и в обществените мрежи:
" Правило номер едно е клетъчната конструкция. Милиардите свързани между тях хора, които работят съгласно страстите си, съставляват клетките на Социалния организъм.
Както и при други комплицирани клетъчни организми, да вземем за пример човешкото тяло, както и при други естествени явления, свързани с общности, като пчелни рояци и мравуняци, клетките на Социалния организъм образуват холархия. Всяка човешка единица в мрежата съставлява нещо, което австрийският интелектуалец Артур Кьостлер разказва като холон, по едно и също време самостоятелна парченце и част от по-голямо цяло. Дейността на холона е самостоятелна, само че и в това време лимитирана и подчиняваща се на разпоредбите на интензивност на по-голямата група.
Тази общественост от кафези лакомо гълтам непрекъснатия поток от включвания, мнения, селфита, публикации и нови хрумвания, цифрово превърнати в текст, картинки и видео. Можем да разгледаме наличието, оповестено в тези системи, като самобитна тяхна храна, а колкото повече се храни, толкоз по-голям и комплициран става Социалният организъм в своите междуклетъчни връзки и обсег на мрежите. Ето по какъв начин стигаме до правила две и три.
Метаболизмът на организма обработва наличието, като го гълтам, споделя и прекроява, с цел да разреши напредък. Междувременно се прочиства от отпадъците – цялото това наличие, което се проваля в устрема да реализира всеобщ обсег, милиардите туитове, които остават изгубени в пространството, YouTube клиповете, оставащи си с двуцифрен брой гледания и тези консуматори на обществените мрежи, които нарушават разпоредбите и биват прогонени от бдителни пазители. Каква орис ще сполети обещано наличие или ядро от мрежата зависи от това дали Социалния организъм го счита за здравословна храна.
Четвъртото предписание за хомеостазата, че живите организми контролират своята вътрешна среда, с цел да поддържат баланс – ни води до концепцията на метаболитните пътища. В биологичния организъм това са вериги от химични реакции, по които молекулярните съставни елементи координират дейностите си вътре в клетката и отвън нея. Те са информационните линии на клетката и в случай че са нарушени, другите елементи от системата няма да знаят какво вършат останалите. Хомеостазата ще се провали – вътрешната температура на организма ще се увеличи прекомерно бързо в парещ ден или равнищата на киселинност ще скочат, когато се приема избрана храна.
Представете си дърво, чийто клон е прекършен – всички листа и клончета след точката на изкривяване не могат да получават водата и питателните субстанции, от които имат потребност, с цел да се прави фотосинтезата, по тази причина изсъхват и умират. Същото е и в обществените мрежи, където пътищата за връзка и прочувствен продан би трябвало да останат отворени. В противоположен случай няма опция за реализиране на равновесие, а системата не може да търпи това.
Днешните онлайн мениджъри не всеки път се усещат удобно с такава позиция. Първата инстинктивна реакция на хората, които градят марки за публични фигури, огромни компании или реализатори, постоянно е да лимитират потока от информация, с цел да поддържат надзор на собствеността и " ексклузивност " на информацията. Този избор е неправилен.
Виждал съм по какъв начин сполучливо и доходоносно наличие ненадейно губи ускорението си, щом връзката се затвори. Правилата на биологията споделят, че хората, които ръководят информация (и авторски права) – без значение дали са реализатори, публицисти, рекламисти, маркетинг мениджъри, корпоративни издатели или държавни управления – би трябвало да бъдат надалеч по-свободни в метода си, в случай че желаят да стигнат до хората и да се свържат с тях.
За да илюстрираме предписание номер пет, отговорът на организма към външни тласъци, дано се върнем към всеобщото ликвидиране в Чарлстън. За мнозина американци, изключително за чернокожите, убийствата и фотосите на Дилън Рууф са сложна за понасяне панорама. Така огромната общественост на потребителите на обществени мрежи, която обгръща цялостния набор от расово разнообразното американско общество, не може повече да търпи знак на назадничавост и разделяне като знамето на Конфедерацията.
За мен Чарлстън е образец по какъв начин от време на време " придвижванията ", родени от хаштагове, извършват ролята на отговор на имунната система. Те са дразнителите, антигените, които провокират прочувствена и функционална реакция, с цел да се брани тялото от офанзивите на патогени.
С шестото и седмото предписание – възпроизвеждане и адаптация/еволюция – виждаме дълготрайния резултат на Социалния организъм върху културата ни. Мемите, тези единици структуроопределяща за културата и обществената ни ДНК информация, водят до възхода на други меми и хрумвания посредством развой на възпроизводство.
Междувременно организмът е изправен против непрекъснат спор, когато концепциите, застъпени от нови меми, постоянно провокират ответна реакция от хора с противоположни възгледи. Подобно на телата ни, които стават по-силни от излагането на бактерии, споровете са значими, с цел да може организмът да се приспособява и еволюира. Отворената стъкленица на шумния и нецензуриран свят на обществените мрежи – колкото и фрапантен да е от време на време – към този момент е главният мотор на културната еволюция.
Еволюцията не е идеална. Това е развой, който не всеки път значи " напредък ", или най-малко не както го схващат либералите. Днес както в никакъв случай до момента хората могат да поддържат връзка без значение от огромните дистанции, само че другите полезности не престават да са в действие и постоянно е мъчно да се реализира консенсус. С помощта на обществените мрежи както прекомерно прогресивно настроените хора, по този начин и рисковите консерватори, получават мегафон, който преди този момент им е бил отказван от централно следените медии.
Всяка страна в даден спор може да се окаже победител, според от посланието и подтекста. Този непрекъснат конфликт е в звук с биоразнообразието в природата, където споровете сред организмите и вътре в тях са част от съществуването. Клетъчните структури на живите организми могат да улесняват освен живота и растежа, само че по този начин също и заболяването и гибелта. Раковите болести се развиват в човешкото тяло, като от време на време надвиват над имунната система, в други случаи – не съумяват.
Вирусите непрекъснато влизат в клетките и подлъгват генетичната им ДНК да им разреши да се възпроизведат. Все отново има и добра вест – ежедневните борби, с които се ангажира имунната ни система, с времето водят до значими промени. В генетичните разновидности, провокирани от вируси и болести, се развива дълготрайна противодействаща мощ. Именно посредством тези провокации типовете се приспособяват и еволюират. Същото важи и за Социалния организъм и човешката просвета, която произлиза от него.
С тази книга желая да окуража бъдещите създатели, водачи и комуникатори по света да показват своите " мемични разлики " и да имат доверие в обществените платформи, с цел да съумеят да изградят дълготрайни връзки с крайните клиенти и да победят пазителите на статуквото, които към момента имат прекомерно мощен надзор върху живота ни.
Тази смяна в мисленето е нужна, тъй като еволюционната стъпка, която докара новия биологичен модел на връзките, е общественият еквивалент на трагичните промени в еволюцията на живия свят. Можем да създадем паралел с оня миг, когато живите организми за първи път изпълзяват от праисторическите блата или когато човекоподобните ни предшественици слизат от дърветата.
Майкъл и аз ще се опитаме да защитим тезата, че обществените мрежи съставляват най-развитото положение досега в еволюцията на човешката връзка. Това, което не считам да върша в тази книга, е да декларирам, че обществените мрежи са идеални. Няма никаква гаранция, че те ще продължат да се развиват по метод, който ще бъде от изгода за обществото. Новите играчи, които преобладават другите платформи, към този момент подхващат дейности, с цел да управляват и цензурират информацията – дейности, които имат отрицателно влияние върху развиването на Социалния организъм и върху задачата ни да реализираме намерено и витално общество.
Новите пазители на статуквото нанасят вреди на личния си пазар – явен резултат, доказателство за който е напускането на Фейсбук от страна на милениалите ( " милениум " поколението) и насочването към Snapchat и други платформи с повече независимост и надзор от страна на поколението Z. Този саморегулиращ се механизъм за хомеостаза може да се окаже средството, посредством което обществените платформи ще се придвижат към по-децентрализирана конструкция.
Други технологии за децентрализация могат също да ускорят този развой. Въпреки това, компании като Фейсбук, Twitter и Гугъл са концентрирали голям надзор върху живота ни – до степен, в която властта им през днешния ден е съизмерима с държавните управления на Китай и Индия като най-крупните мениджъри на човешки идентичности в света. Ако те би трябвало да имат тази власт, е извънредно значимо платформите им да бъдат отворени към по-свободен поток на информация, а инфраструктурата и логаритмите им да бъдат транспарантни. Също по този начин е значимо самите ние да бъдем наясно и да упражним въздействието си, с цел да се случи това.
Необходимо е да променим метода си. Бъдещето на обществените мрежи би трябвало да бъде една от главните грижи пред човечеството. Само за десетилетие тази нова форма се нарежда в центъра на обществото на XXI в. В новия свят всичко – от междуличностните решения през маркетинга до политическите структури – бива преобърнато. Как да съществуваме в новата действителност? В най-хубавия случай би ни било мъчно да сме в крайник с нея.
Едновременно сме захласнати и ужасени от този нов феномен, опитваме се да го опишем и обхванем, само че получаваме единствено няколко съперничещи си метафори. Социалните мрежи като маркетингов инструмент, като конгрес за шегуващи се милениали, които си подмятат остроумни забележки, като метод да се поддържа контакт с отчуждени другари или семейство или като голям и гръмък градски площад, цялостен с полуполудели хора, крещящи обиди един към различен. Нито едно от сравненията не се приближава до сложността на мрежите. Затова просто оставаме комплицирани.
Имаме потребност да бъдем уверени в обществените мрежи, а освен да стоим в периферията, до момента в който те се движат напред. За да реализираме това, първо би трябвало да ги разберем. Нуждаем се от справочник, който свързва тази видимо непозната и неописана нова идея с област от познанието, която е надалеч по-установена и разпознаваема. Биологията, науката за самия живот, е този справочник. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (857)
" Социалният организъм " – обществените мрежи като жив организъм
Книга " Социалният организъм " разкрива по какъв начин обществените мрежи действат като жив организъм и трансформират бизнеса, обществото и бъдещето ни
Социалните мрежи превзеха живота ни в рамките единствено на едно десетилетие и държат в здрава хватка обществото на XXI в. Платформи като Фейсбук, Twitter, Instagram, Snapchat, Vine смъкват диктатори и издигат президенти, трансформират за една нощ незнайни младежи в звезди, избавят или унищожават кариерата и живота на не един човек. Променят публичното мнение по значими тематики за дни. Носят милиони на хората, които осъзнават силата им.
Как се случва това?
Книгата " Социалният организъм " предлага основополагаща доктрина на визионерите Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси, която разкрива, че обществените мрежи действат по разпоредбите на биологичния живот - репродуцират се, приспособяват се, порастват и еволюират. Структурата и действието на Социалния организъм се дефинират от същите закони като в природата, от биологичните корени, от които всички ние произлизаме.
Следвайки седемте правила на живота, книгата дава отговор както на световни, по този начин и на съответни въпроси:
- Как милиардите свързани между тях хора, които съставляват клетките на Социалния организъм, си взаимодействат
- Как Социалният организъм се храни от изображенията, текстовете, музиката, които постваме; чисти се от отпадъците, като най-големият му екскремент е неприятният маркетинг
- Как концепциите, които остават под формата на видеа, фотоси, уеб страници, хаштагове, се трансформират в меми и оформят структурата, която назоваваме обществена ДНК
- Как придвижванията, подбудени от хаштагове, оказват помощ на имунната система на Социалния организъм да се оправи с " публично заболяване " и даже сменят политически системи
- Защо Фейсбук би трябвало да се промени, в случай че не желае да последва ориста на динозаврите
- Кои платформи избира поколението на милениалите и за какво
- Как обществените мрежи дават преимущество на дребните играчи пред огромните
- Защо новият вид звезди – вайнъри и ютюбъри, превземат обществените мрежи със своите цифрови облици
- Какво можем да чакаме от еволюцията на Социалния организъм – дали обществените мрежи ще се развиват по метод, полeзен за обще¬ството, или ще се самоунищожат...
Социалните мрежи с цялата си трудност може и да наподобяват безредни, само че щом погледнем през призмата на биолози и естествознатели, " Социалният организъм " ни оказва помощ да осмислим тази мощна нова система. Авторите освен хвърлят повече светлина върху органичната природа на бързо изменящата се цифрова среда, само че и дават инструмен¬тите, които биха довели до триумф в нея.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Социалният организъм " на Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси
Седемте правила на живота в обществените мрежи
В книгата " Социалният организъм " създателите Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси развиват революционна доктрина, че обществените мрежи наподобяват жив организъм. Всички хора сме клетките, а личните ни свързани, безкрайни и повсеместни интернет мрежи са субстратът за тази нова форма на живот.
След като следят кои типове маркетинг, вирусни сензации и рекламни акции съумяват и кои се провалят, създателите са уверени, че седемте правила на живот са използвани както в биологията, по този начин и в обществените мрежи:
" Правило номер едно е клетъчната конструкция. Милиардите свързани между тях хора, които работят съгласно страстите си, съставляват клетките на Социалния организъм.
Както и при други комплицирани клетъчни организми, да вземем за пример човешкото тяло, както и при други естествени явления, свързани с общности, като пчелни рояци и мравуняци, клетките на Социалния организъм образуват холархия. Всяка човешка единица в мрежата съставлява нещо, което австрийският интелектуалец Артур Кьостлер разказва като холон, по едно и също време самостоятелна парченце и част от по-голямо цяло. Дейността на холона е самостоятелна, само че и в това време лимитирана и подчиняваща се на разпоредбите на интензивност на по-голямата група.
Тази общественост от кафези лакомо гълтам непрекъснатия поток от включвания, мнения, селфита, публикации и нови хрумвания, цифрово превърнати в текст, картинки и видео. Можем да разгледаме наличието, оповестено в тези системи, като самобитна тяхна храна, а колкото повече се храни, толкоз по-голям и комплициран става Социалният организъм в своите междуклетъчни връзки и обсег на мрежите. Ето по какъв начин стигаме до правила две и три.
Метаболизмът на организма обработва наличието, като го гълтам, споделя и прекроява, с цел да разреши напредък. Междувременно се прочиства от отпадъците – цялото това наличие, което се проваля в устрема да реализира всеобщ обсег, милиардите туитове, които остават изгубени в пространството, YouTube клиповете, оставащи си с двуцифрен брой гледания и тези консуматори на обществените мрежи, които нарушават разпоредбите и биват прогонени от бдителни пазители. Каква орис ще сполети обещано наличие или ядро от мрежата зависи от това дали Социалния организъм го счита за здравословна храна.
Четвъртото предписание за хомеостазата, че живите организми контролират своята вътрешна среда, с цел да поддържат баланс – ни води до концепцията на метаболитните пътища. В биологичния организъм това са вериги от химични реакции, по които молекулярните съставни елементи координират дейностите си вътре в клетката и отвън нея. Те са информационните линии на клетката и в случай че са нарушени, другите елементи от системата няма да знаят какво вършат останалите. Хомеостазата ще се провали – вътрешната температура на организма ще се увеличи прекомерно бързо в парещ ден или равнищата на киселинност ще скочат, когато се приема избрана храна.
Представете си дърво, чийто клон е прекършен – всички листа и клончета след точката на изкривяване не могат да получават водата и питателните субстанции, от които имат потребност, с цел да се прави фотосинтезата, по тази причина изсъхват и умират. Същото е и в обществените мрежи, където пътищата за връзка и прочувствен продан би трябвало да останат отворени. В противоположен случай няма опция за реализиране на равновесие, а системата не може да търпи това.
Днешните онлайн мениджъри не всеки път се усещат удобно с такава позиция. Първата инстинктивна реакция на хората, които градят марки за публични фигури, огромни компании или реализатори, постоянно е да лимитират потока от информация, с цел да поддържат надзор на собствеността и " ексклузивност " на информацията. Този избор е неправилен.
Виждал съм по какъв начин сполучливо и доходоносно наличие ненадейно губи ускорението си, щом връзката се затвори. Правилата на биологията споделят, че хората, които ръководят информация (и авторски права) – без значение дали са реализатори, публицисти, рекламисти, маркетинг мениджъри, корпоративни издатели или държавни управления – би трябвало да бъдат надалеч по-свободни в метода си, в случай че желаят да стигнат до хората и да се свържат с тях.
За да илюстрираме предписание номер пет, отговорът на организма към външни тласъци, дано се върнем към всеобщото ликвидиране в Чарлстън. За мнозина американци, изключително за чернокожите, убийствата и фотосите на Дилън Рууф са сложна за понасяне панорама. Така огромната общественост на потребителите на обществени мрежи, която обгръща цялостния набор от расово разнообразното американско общество, не може повече да търпи знак на назадничавост и разделяне като знамето на Конфедерацията.
За мен Чарлстън е образец по какъв начин от време на време " придвижванията ", родени от хаштагове, извършват ролята на отговор на имунната система. Те са дразнителите, антигените, които провокират прочувствена и функционална реакция, с цел да се брани тялото от офанзивите на патогени.
С шестото и седмото предписание – възпроизвеждане и адаптация/еволюция – виждаме дълготрайния резултат на Социалния организъм върху културата ни. Мемите, тези единици структуроопределяща за културата и обществената ни ДНК информация, водят до възхода на други меми и хрумвания посредством развой на възпроизводство.
Междувременно организмът е изправен против непрекъснат спор, когато концепциите, застъпени от нови меми, постоянно провокират ответна реакция от хора с противоположни възгледи. Подобно на телата ни, които стават по-силни от излагането на бактерии, споровете са значими, с цел да може организмът да се приспособява и еволюира. Отворената стъкленица на шумния и нецензуриран свят на обществените мрежи – колкото и фрапантен да е от време на време – към този момент е главният мотор на културната еволюция.
Еволюцията не е идеална. Това е развой, който не всеки път значи " напредък ", или най-малко не както го схващат либералите. Днес както в никакъв случай до момента хората могат да поддържат връзка без значение от огромните дистанции, само че другите полезности не престават да са в действие и постоянно е мъчно да се реализира консенсус. С помощта на обществените мрежи както прекомерно прогресивно настроените хора, по този начин и рисковите консерватори, получават мегафон, който преди този момент им е бил отказван от централно следените медии.
Всяка страна в даден спор може да се окаже победител, според от посланието и подтекста. Този непрекъснат конфликт е в звук с биоразнообразието в природата, където споровете сред организмите и вътре в тях са част от съществуването. Клетъчните структури на живите организми могат да улесняват освен живота и растежа, само че по този начин също и заболяването и гибелта. Раковите болести се развиват в човешкото тяло, като от време на време надвиват над имунната система, в други случаи – не съумяват.
Вирусите непрекъснато влизат в клетките и подлъгват генетичната им ДНК да им разреши да се възпроизведат. Все отново има и добра вест – ежедневните борби, с които се ангажира имунната ни система, с времето водят до значими промени. В генетичните разновидности, провокирани от вируси и болести, се развива дълготрайна противодействаща мощ. Именно посредством тези провокации типовете се приспособяват и еволюират. Същото важи и за Социалния организъм и човешката просвета, която произлиза от него.
С тази книга желая да окуража бъдещите създатели, водачи и комуникатори по света да показват своите " мемични разлики " и да имат доверие в обществените платформи, с цел да съумеят да изградят дълготрайни връзки с крайните клиенти и да победят пазителите на статуквото, които към момента имат прекомерно мощен надзор върху живота ни.
Тази смяна в мисленето е нужна, тъй като еволюционната стъпка, която докара новия биологичен модел на връзките, е общественият еквивалент на трагичните промени в еволюцията на живия свят. Можем да създадем паралел с оня миг, когато живите организми за първи път изпълзяват от праисторическите блата или когато човекоподобните ни предшественици слизат от дърветата.
Майкъл и аз ще се опитаме да защитим тезата, че обществените мрежи съставляват най-развитото положение досега в еволюцията на човешката връзка. Това, което не считам да върша в тази книга, е да декларирам, че обществените мрежи са идеални. Няма никаква гаранция, че те ще продължат да се развиват по метод, който ще бъде от изгода за обществото. Новите играчи, които преобладават другите платформи, към този момент подхващат дейности, с цел да управляват и цензурират информацията – дейности, които имат отрицателно влияние върху развиването на Социалния организъм и върху задачата ни да реализираме намерено и витално общество.
Новите пазители на статуквото нанасят вреди на личния си пазар – явен резултат, доказателство за който е напускането на Фейсбук от страна на милениалите ( " милениум " поколението) и насочването към Snapchat и други платформи с повече независимост и надзор от страна на поколението Z. Този саморегулиращ се механизъм за хомеостаза може да се окаже средството, посредством което обществените платформи ще се придвижат към по-децентрализирана конструкция.
Други технологии за децентрализация могат също да ускорят този развой. Въпреки това, компании като Фейсбук, Twitter и Гугъл са концентрирали голям надзор върху живота ни – до степен, в която властта им през днешния ден е съизмерима с държавните управления на Китай и Индия като най-крупните мениджъри на човешки идентичности в света. Ако те би трябвало да имат тази власт, е извънредно значимо платформите им да бъдат отворени към по-свободен поток на информация, а инфраструктурата и логаритмите им да бъдат транспарантни. Също по този начин е значимо самите ние да бъдем наясно и да упражним въздействието си, с цел да се случи това.
Необходимо е да променим метода си. Бъдещето на обществените мрежи би трябвало да бъде една от главните грижи пред човечеството. Само за десетилетие тази нова форма се нарежда в центъра на обществото на XXI в. В новия свят всичко – от междуличностните решения през маркетинга до политическите структури – бива преобърнато. Как да съществуваме в новата действителност? В най-хубавия случай би ни било мъчно да сме в крайник с нея.
Едновременно сме захласнати и ужасени от този нов феномен, опитваме се да го опишем и обхванем, само че получаваме единствено няколко съперничещи си метафори. Социалните мрежи като маркетингов инструмент, като конгрес за шегуващи се милениали, които си подмятат остроумни забележки, като метод да се поддържа контакт с отчуждени другари или семейство или като голям и гръмък градски площад, цялостен с полуполудели хора, крещящи обиди един към различен. Нито едно от сравненията не се приближава до сложността на мрежите. Затова просто оставаме комплицирани.
Имаме потребност да бъдем уверени в обществените мрежи, а освен да стоим в периферията, до момента в който те се движат напред. За да реализираме това, първо би трябвало да ги разберем. Нуждаем се от справочник, който свързва тази видимо непозната и неописана нова идея с област от познанието, която е надалеч по-установена и разпознаваема. Биологията, науката за самия живот, е този справочник. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (857)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ