"Синята брада" на Кърт Вонегът
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Синята брада ", с създател Кърт Вонегът, възложен от Издателство " Кръг "
Изключителният разум на Кърт Вонегът още веднъж е тук в дълго чакано издание на " Синята брада ". Култовият разказ на писателя излиза на български едвам за повторно
Със своя шокиращ комизъм и горчива подигравка безсмъртният глас на Кърт Вонегът се завръща в ново издание на романа " Синята брада ". " Кръг " пуска на пазара пети том от библиофилската сбирка от произведения на американския публицист с дизайна на художничката Милена Вълнарова. През 2021 година екипът на издателството се зае с амбициозната задача да преиздаде най-популярните заглавия на емблематичния създател в първокласни томове с твърди корици. В " Синята брада " неподражаемият Кърт Вонегът визира мощно смущаващи въпроси за цената освен на изкуството, само че и на хората в наши дни. Текстът е в познатия превод на починалия Веселин Лаптев, само че с нова редакция.
71-годишен едноок деец от Втората международна война, наследник на арменски имигранти и неуспешен художник, Рабо Карабекян живее изолирано и самотно в огромно имение със личен плаж в Ист Хамптън, Лонг Айлънд. Той дружи с митове като Джаксън Полък и Марк Ротко, защото самичък е един от основоположниците на нереалния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност чудесно обрисува актуалното положение на света.
Превърнал дома си в музей, а самия себе си - в надзирател на предишното, Рабо няма особени упования към живота, до момента в който един следобяд инцидентно не се натъква на Цирцея Бърман. След пиво и вечеря той я кани да заживее в неговия дом, само че скоро стартира да усеща разстройване от манипулативния й сексапил - " Приятелка ли ми е тази жена? Проклет да съм, в случай че знам. Зная единствено едно - няма да си тръгне отсам, преди да е изцяло подготвена, и също така ми се разтреперват мартинките от нея. Помощ! ".
Заинтригувана от историята на Рабо, сладострастната млада вдовица му дава концепцията да напише своя автобиография. " Открих, че правя всичко, което подреди ", споделя той, само че има нещо, за което не е подготвен Ще разкрие ли Карабекян последната загадка, която пази зорко в заключен хамбар в имението?
Както в доста от романите на Вонегът, ориста на неговия централен персонаж съответствува със личната му в няколко основни момента и това придава на текста остро чувство за действителност. Очарованието на " Синята брада " идва и от нескрития, само че язвителен оптимизъм, с който героят приема действителността, и стипчивостта, с която вярата се утаява в съзнанието на читателя.
През април 2022-ра се навършиха 15 години от гибелта на огромния публицист, а на 11 ноември тази година светът отбелязва и 100 години от рождението на Вонегът. След " Механично пиано ", " Сирените от Титан ", " Майка Нощ ", " Котешка люлка " и " Синята брада " от издателство " Кръг " дават обещание още издания на паметните му произведения.
" Този разказ е годишна продукция " Вонегът " - положително вино от най-хубавото му грозде. "
" Детройт Нюз "
Кърт Вонегът (1922 - 2007) е американски публицист, създател на четиринайсет романа, голям брой разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората международна война оставя дълготраен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото възмущение на Вонегът към действието на човешкото общество се демонстрира във всеки ред на безкомпромисната му ирония.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Синята брада (Кърт Вонегът)С код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Синята брада " на Кърт Вонегът
Да, истина е. Аз, остарелият Рабо Карабекян, се отправям към литературата след цялостния си неуспех в региона на изобразителното изкуство. Макар и типична рожба на Голямата меланхолия, към момента залагам на несъмнено и не преставам да извършвам ролята на музеен надзирател.
Но какво въодушеви дъртак като мен за тази внезапна смяна? Cherchez la femme, несъмнено!
Доколкото си припомням, тази относително млада, енергична, своенравна и чувствена жена заживя с мен без никаква покана.
Било ù отвратително да гледа по какъв начин по през целия ден не правя безусловно нищо. Защо тогава не съм се заловял с нещо, каквото и да е то? Защо, откакто не се сещам за нищо потребно, не съм вземел да напиша своята автобиография?
И фактически за какво не?
Колко е властна!
Открих, че правя всичко, което подреди. За двайсет години сватбен живот скъпата Едит нито един път не се опита да ми каже какво да върша. По време на военната си работа съм се сблъсквал с полковници и генерали като тази нова жена в живота ми, само че бяха мъже, а и страната ни водеше война.
Приятелка ли ми е тази жена? Проклет да съм, в случай че знам. Зная единствено едно - няма да си тръгне отсам, преди да е изцяло подготвена, и също така ми се разтреперват мартинките от нея.
Помощ!
Казва се Цирцея Бърман.
Тя е вдовица. Съпругът ù бил мозъчен хирург в Балтимор, където към момента е къщата ù - голяма и празна като моята. Мъжът ù, Ейб, умрял преди шест месеца от мозъчен кръвоизлив. Тя е на четиресет и три години, а моята къща ù се сторила най-подходяща както за живот, по този начин и с цел да напише биографията на брачна половинка си.
В връзките ни няма еротика. Аз съм с двайсет и осем години по-стар от госпожа Бърман и съм толкоз противен, че може да ме обича единствено куче. Наистина наподобявам на съсухрена игуана, и то единствено с едно око. Това е ситуацията.
Ето по какъв начин се запознахме: тя се разхождаше по плажа ми, без да знае, че е частна благосъстоятелност. Никога не беше чувала за мен, защото не обичала модерното изкуство. Не познавала никого в Хамптънс, била отседнала в хотел " Мейдстоун Ин " - в едно селце на към три километра от моето имение. Тръгнала да се разхожда по брега и без да желае, навлязла в рамките на частния ми плаж.
Аз бях тръгнал да поплувам както нормално и по този начин се натъкнах на нея. Напълно облечена, тя бе заета с обичаното занятие на Пол Слейзингър - да седи на пясъка и да зяпа вълните. Не обичам непознати хора на плажа си по една-единствена причина - срамя се от неуместното си тяло и не обичам да смъквам пред който и да било превръзката от окото си. Гледката под нея не е изключително приятна, наподобява на бъркани яйца. Притеснявам се, когато ме преглеждат от близко.
Между другото, Пол Слейзингър споделя, че човешкото положение може да се характеризира с една-единствена дума: терзание.
Избрах компромисен вид: не се отхвърлих от плуването, само че след него се изтегнах на пясъка много далечко от нея.
Ала въпреки всичко задоволително близо, с цел да кажа едно " здрасти ".
А тя ми отвърна с много чудноват въпрос:
- Как умряха родителите ти?
Каква е тази жена? Призрак, магьосница? Наистина единствено магьосница е в положение да ме убеди, че би трябвало да си напиша автобиографията!
Току-що си навря главата в процепа на вратата и ми подсети, че е време да потеглям за Ню Йорк. Не съм ходил там, откогато Едит умря. Всъщност от този момент насам не съм ходил на никое място.
Дръж се, Ню Йорк, пристигам! Страхотно!
- Кажи ми по какъв начин умряха родителите ти? - попита тогава тя, а аз не можех да допускам на ушите си.
- Моля? - рекох.
- Каква е изгодата от едно " здрасти "?
Беше се изпречила на пътя ми.
- Винаги съм мислил, че е по-добре от нищо - смотолевих. - Но може и да бъркам
- Какво значи " здрасти "?
- Поздрав, какво друго?
- Не е по този начин - поклати глава тя. - Означава " не ми казвай нищо значително " ; значи " ухилвам се, само че не те чувам, по тази причина по-добре изчезвай ". Разкажи на мама!
Я се разкарай!
Търсете дамата (фр.) - фраза от детективските разказ, която показва, че загадката може да бъде разгадана, откакто се открие съдбовната или обичаната жена. - Бел. ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Изключителният разум на Кърт Вонегът още веднъж е тук в дълго чакано издание на " Синята брада ". Култовият разказ на писателя излиза на български едвам за повторно
Със своя шокиращ комизъм и горчива подигравка безсмъртният глас на Кърт Вонегът се завръща в ново издание на романа " Синята брада ". " Кръг " пуска на пазара пети том от библиофилската сбирка от произведения на американския публицист с дизайна на художничката Милена Вълнарова. През 2021 година екипът на издателството се зае с амбициозната задача да преиздаде най-популярните заглавия на емблематичния създател в първокласни томове с твърди корици. В " Синята брада " неподражаемият Кърт Вонегът визира мощно смущаващи въпроси за цената освен на изкуството, само че и на хората в наши дни. Текстът е в познатия превод на починалия Веселин Лаптев, само че с нова редакция.
71-годишен едноок деец от Втората международна война, наследник на арменски имигранти и неуспешен художник, Рабо Карабекян живее изолирано и самотно в огромно имение със личен плаж в Ист Хамптън, Лонг Айлънд. Той дружи с митове като Джаксън Полък и Марк Ротко, защото самичък е един от основоположниците на нереалния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност чудесно обрисува актуалното положение на света.
Превърнал дома си в музей, а самия себе си - в надзирател на предишното, Рабо няма особени упования към живота, до момента в който един следобяд инцидентно не се натъква на Цирцея Бърман. След пиво и вечеря той я кани да заживее в неговия дом, само че скоро стартира да усеща разстройване от манипулативния й сексапил - " Приятелка ли ми е тази жена? Проклет да съм, в случай че знам. Зная единствено едно - няма да си тръгне отсам, преди да е изцяло подготвена, и също така ми се разтреперват мартинките от нея. Помощ! ".
Заинтригувана от историята на Рабо, сладострастната млада вдовица му дава концепцията да напише своя автобиография. " Открих, че правя всичко, което подреди ", споделя той, само че има нещо, за което не е подготвен Ще разкрие ли Карабекян последната загадка, която пази зорко в заключен хамбар в имението?
Както в доста от романите на Вонегът, ориста на неговия централен персонаж съответствува със личната му в няколко основни момента и това придава на текста остро чувство за действителност. Очарованието на " Синята брада " идва и от нескрития, само че язвителен оптимизъм, с който героят приема действителността, и стипчивостта, с която вярата се утаява в съзнанието на читателя.
През април 2022-ра се навършиха 15 години от гибелта на огромния публицист, а на 11 ноември тази година светът отбелязва и 100 години от рождението на Вонегът. След " Механично пиано ", " Сирените от Титан ", " Майка Нощ ", " Котешка люлка " и " Синята брада " от издателство " Кръг " дават обещание още издания на паметните му произведения.
" Този разказ е годишна продукция " Вонегът " - положително вино от най-хубавото му грозде. "
" Детройт Нюз "
Кърт Вонегът (1922 - 2007) е американски публицист, създател на четиринайсет романа, голям брой разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората международна война оставя дълготраен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото възмущение на Вонегът към действието на човешкото общество се демонстрира във всеки ред на безкомпромисната му ирония.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Синята брада " на Кърт Вонегът
Да, истина е. Аз, остарелият Рабо Карабекян, се отправям към литературата след цялостния си неуспех в региона на изобразителното изкуство. Макар и типична рожба на Голямата меланхолия, към момента залагам на несъмнено и не преставам да извършвам ролята на музеен надзирател.
Но какво въодушеви дъртак като мен за тази внезапна смяна? Cherchez la femme, несъмнено!
Доколкото си припомням, тази относително млада, енергична, своенравна и чувствена жена заживя с мен без никаква покана.
Било ù отвратително да гледа по какъв начин по през целия ден не правя безусловно нищо. Защо тогава не съм се заловял с нещо, каквото и да е то? Защо, откакто не се сещам за нищо потребно, не съм вземел да напиша своята автобиография?
И фактически за какво не?
Колко е властна!
Открих, че правя всичко, което подреди. За двайсет години сватбен живот скъпата Едит нито един път не се опита да ми каже какво да върша. По време на военната си работа съм се сблъсквал с полковници и генерали като тази нова жена в живота ми, само че бяха мъже, а и страната ни водеше война.
Приятелка ли ми е тази жена? Проклет да съм, в случай че знам. Зная единствено едно - няма да си тръгне отсам, преди да е изцяло подготвена, и също така ми се разтреперват мартинките от нея.
Помощ!
Казва се Цирцея Бърман.
Тя е вдовица. Съпругът ù бил мозъчен хирург в Балтимор, където към момента е къщата ù - голяма и празна като моята. Мъжът ù, Ейб, умрял преди шест месеца от мозъчен кръвоизлив. Тя е на четиресет и три години, а моята къща ù се сторила най-подходяща както за живот, по този начин и с цел да напише биографията на брачна половинка си.
В връзките ни няма еротика. Аз съм с двайсет и осем години по-стар от госпожа Бърман и съм толкоз противен, че може да ме обича единствено куче. Наистина наподобявам на съсухрена игуана, и то единствено с едно око. Това е ситуацията.
Ето по какъв начин се запознахме: тя се разхождаше по плажа ми, без да знае, че е частна благосъстоятелност. Никога не беше чувала за мен, защото не обичала модерното изкуство. Не познавала никого в Хамптънс, била отседнала в хотел " Мейдстоун Ин " - в едно селце на към три километра от моето имение. Тръгнала да се разхожда по брега и без да желае, навлязла в рамките на частния ми плаж.
Аз бях тръгнал да поплувам както нормално и по този начин се натъкнах на нея. Напълно облечена, тя бе заета с обичаното занятие на Пол Слейзингър - да седи на пясъка и да зяпа вълните. Не обичам непознати хора на плажа си по една-единствена причина - срамя се от неуместното си тяло и не обичам да смъквам пред който и да било превръзката от окото си. Гледката под нея не е изключително приятна, наподобява на бъркани яйца. Притеснявам се, когато ме преглеждат от близко.
Между другото, Пол Слейзингър споделя, че човешкото положение може да се характеризира с една-единствена дума: терзание.
Избрах компромисен вид: не се отхвърлих от плуването, само че след него се изтегнах на пясъка много далечко от нея.
Ала въпреки всичко задоволително близо, с цел да кажа едно " здрасти ".
А тя ми отвърна с много чудноват въпрос:
- Как умряха родителите ти?
Каква е тази жена? Призрак, магьосница? Наистина единствено магьосница е в положение да ме убеди, че би трябвало да си напиша автобиографията!
Току-що си навря главата в процепа на вратата и ми подсети, че е време да потеглям за Ню Йорк. Не съм ходил там, откогато Едит умря. Всъщност от този момент насам не съм ходил на никое място.
Дръж се, Ню Йорк, пристигам! Страхотно!
- Кажи ми по какъв начин умряха родителите ти? - попита тогава тя, а аз не можех да допускам на ушите си.
- Моля? - рекох.
- Каква е изгодата от едно " здрасти "?
Беше се изпречила на пътя ми.
- Винаги съм мислил, че е по-добре от нищо - смотолевих. - Но може и да бъркам
- Какво значи " здрасти "?
- Поздрав, какво друго?
- Не е по този начин - поклати глава тя. - Означава " не ми казвай нищо значително " ; значи " ухилвам се, само че не те чувам, по тази причина по-добре изчезвай ". Разкажи на мама!
Я се разкарай!
Търсете дамата (фр.) - фраза от детективските разказ, която показва, че загадката може да бъде разгадана, откакто се открие съдбовната или обичаната жена. - Бел. ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ