"Списъкът на съдията" на Джон Гришам
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от новия разказ на Джон Гришам " Списъкът на съдията ". В него американският създател за първи път в писателската си кариера написа за сериен палач - и то настоящ арбитър, прецизират от издателство " Обсидиан ".
Адвокат Лейси Столц от Комисията по съдийска нравственос във Флорида е по следите на сериен палач, а главният обвинен e настоящ арбитър с безупречна известност.
Преди три години Лейси е разобличила подкупен магистрат - това е единственият забавен случай в нейната монотонна работа. И тъкмо когато е подготвена данапусне, към нея се обръща жена, която се показва под разнообразни псевдоними, тъй като се опасява за живота си. Нейният татко е погубен преди повече от двайсетгодини, а причинителят не е оголен. Тя обаче подозира кой е той и не е серпантина да го следи. Открила е и още негови жертви.
Но едно е да имаш съмнения, а друго - да можеш да ги докажеш. Мъжът е интелигентен, манипулативен и находчив и в никакъв случай не оставя улики на мястото на престъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона,защото е областен арбитър във Флорида. В листата на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезев този лист?
Смразяваща игра на котка и мишка с майсторски режисиран съспенс.
Из " Списъкът на съдията " от Джон Гришам
Списъкът на съдиятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Прякорът Клеопатра я следваше още от Съвета по туризъм - доста по-голяма щатска организация, където тя беше работила няколко години като юрист. Преди това за къси интервали се беше задържала в институции, които се занимаваха с проблеми на психологичното здраве, качеството на въздуха и ерозията на плажовете. Така и нямаше да се разбере кой е измислил прякора Клеопатра, а и не беше ясно, най-малко за чиновниците в Комисията по правосъдна нравственос, дали Шарлот въобще има визия по какъв начин я назовават подчинените ѝ.
Прякорът остана, тъй като ѝ прилягаше или пък тъй като обликът на Елизабет Тейлър беше ненапълно подобен. Смолисточерна коса, права и дълга, с непоносим бретон, който гъделичкаше гъстите ѝ вежди и несъмнено изискваше непрекъсната грижа; пластове декор дьо загар, с които тя се мъчеше да попълня бръчките, които ботоксът не успяваше да заличи; и задоволително очна линия и серпантина за гримиране на една дузина проститутки във Вегас. Две десетилетия по-рано Шарлот несъмнено бе имала късмет да наподобява красива, само че годините на непрестанна работа и неумелите корекции на външния ѝ тип я бяха лишили от тази опция.
Тя имаше и други физически проблеми. Падаше си по прекомерно късите поли, които разголваха дебелите ѝ бедра. Извън офиса носеше обувки с петнайсетсантиметрови тънки токчета, които биха засрамили всяка стриптийзьорка. Изглеждаха неуместни и неуместни и по тази причина Клео седеше боса в кабинета си. Нямаше никакъв нюх за мода, което в Комисията не беше проблем, тъй като там грозното облекло се беше наложило като наклонност. Проблемът ѝ беше, че се изживява като човек, който диктува модата. Само че никой не я следваше.
Лейси още през цялото време беше нащрек по две аргументи. Първата: че Клео имаше славата на кариеристка, която постоянно се оглежда за по-добра работа - нещо, което не беше извънредно за чиновниците по организациите. Втората причина беше обвързвана с първата, само че вещаеше повече проблеми. Клео не харесваше дамите адвокати и ги възприемаше като опасност. Тя знаеше, че в множеството случаи мъжете вземат решение новите назначения, и тъй като цялата ѝ кариера бе обусловена от устрема за издигане, не хабеше време да се занимава с нежния пол.
- Може да се окаже, че имаме сериозен проблем - означи Лейси.
Клео се намръщи, само че бръчките на челото ѝ бяха добре скрити под бретона.
- Такааа. Хайде, казвай.
Беше късно следобяд в четвъртък и множеството други чиновници към този момент си бяха тръгнали. Вратата на просторния кабинет на Клео беше затворена.
- Очаквам тъжба, която ще бъде подадена под псевдоним и с която ще ни бъде мъчно да се оправим. Не съм сигурна по какъв начин да постъпя.
- Срещу кой арбитър?
- Засега не знам. Окръжен арбитър с десетгодишен стаж.
- Давай всъщност.
Клео се мислеше за делова адвокатка, която няма време за незначителни диалози и нелепости. Искаше единствено обстоятелствата, тъй като беше изцяло сигурна, че може да се оправи с тях.
- Престъплението, в което го подозират, е ликвидиране.
Бретонът се полюшна.
- Действащ арбитър?
- Точно това споделям.
Лейси не беше раздразним човек, само че при всеки диалог с Клео беше настроена да отвърне остро и даже да нападне първа.
- Да, правилно. Кога е осъществено това ликвидиране?
- Всъщност го подозират в няколко. Последното е отпреди към две години във Флорида.
- Няколко!?
- Да. Вероятно става дума за шест убийства през последните две десетилетия.
- Вярваш ли на този мъж?
- Не съм споделила, че е мъж. И сега не знам на какво да имам вяра. Обаче съм уверена, че той или тя е на крачка от подаването на тъжба в нашата комисия.
Клео се изправи, доста по-ниска без токчетата си, и се приближи към прозореца зад бюрото си. От мястото ѝ се разкриваше превъзходна панорама към две други държавни здания. Тя заприказва на стъклото:
- Резонният въпрос е за какво не се обърне към полицията. Не се колебая, че си го задала, нали?
- Да, това беше първото ми запитване. Отговорът гласеше, че няма доверие на полицията, най-малко на този стадий. Няма доверие на никого. Ясно е, че не разполага с доказателства в поддръжка на изказванията си.
- С какво разполага тогава?
- С много безапелационни косвени улики. Убийствата са осъществени за интервал от двайсет години в няколко разнообразни щата. Всички са неразкрити и много остарели случаи. В някакъв миг от живота на въпросния арбитър пътят му се е пресякъл с този на жертвите. Освен това има характерен почерк. Всички убийства са на процедура идентични.
- Интересно. Може ли да задам различен явен въпрос?
- Ти си шефът.
- Благодаря. Ако тези случаи в действителност са остарели и локалната полиция е вдигнала ръце, за какво, по дяволите, някой ще желае от нас да проверяваме дали един от нашите съдии е килърът?
- Наистина логически въпрос, само че нямам отговор.
- Ако ме питаш, тази личност звучи налудничаво, само че откачените май са нещо всекидневно при нас.
- Клиентите или чиновниците имаш поради?
- Жалбоподателите. Ние нямаме клиенти.
- Добре. Съгласно закона единственият ни избор е да проверяваме обвиняванията, откакто жалбата бъде подадена. Как предлагаш да постъпим?
Клео седна на директорския си стол и към този момент изглеждаше доста по-висока.
- Не съм сигурна какво ще вършим, само че ще ти кажа какво няма да създадем. Тази работа не е готова да проверява убийства. Ако жалбата бъде подадена, няма да имаме различен избор, с изключение на да я насочим към щатската полиция на Флорида. Просто е.
Лейси се усмихна престорено и отговори:
- Звучи добре. Но може и да не се стигне до тъжба.
- Да се надяваме.
Първоначалната тактика на Лейси беше да осведоми Джери по имейла и да се опита да избегне възможни трагични прояви. Изпрати ѝ сбито делово известие, което гласеше: " След срещата с нашата директорка те известявам със страдание, че жалбата, която се канеше да подадеш, не може да бъде поета от нашата работа. Ако бъде заведена, ще се насочи към щатската полиция ".
След броени секунди на мобилния ѝ телефон се получи позвъняване от чужд номер. Обичайно би го пренебрегнала, само че в този момент позволи, че е от Джери, която стартира общително:
- Не можете да се обърнете към щатската полиция. Уставът ви задължава вие да разследвате обвиняванията.
- Здравей, Джери. Как си през днешния ден?
- Нещастна. Поне сега. Не мога да допускам. Готова съм да пожертвам и да подам тъжба, само че очевидно на Комисията по съдийска нравственос не ѝ стиска да проверява. Ти предпочиташ да си седиш и да местиш досиетата на бюрото си, до момента в който този вид продължава да убива безнаказано.
- Нали не обичаше да приказваш по телефона?
- Не обичам, само че този номер не може да бъде проследен. Какво да върша в този момент? Да сложа в кашон материалите, които съм събирала двайсет години, да се прибера и да се престоря, че нищо не се е случило? Да оставя килъра на татко ми на независимост? Помогни ми, Лейси!
- Решението не е мое, Джери, убеждавам те.
- Ти предложи ли на Комисията да проверява?
- Няма какво да проверява. Не и до момента в който не бъде подадена публична тъжба.
- Защо да си върша труда, откакто ще хукнете към полицията? Не мога да допускам. Наистина те мислех за по-смела. Изумена съм.
- Съжалявам, Джери, само че просто не сме готови за някои случаи.
- Във вашия правилник написа друго. Законът задължава Комисията по съдийска нравственос да преценя всяка тъжба против арбитър. Никъде не се споделя, че може просто да я прехвърлите към полицията, без да бъде прегледана нейната основателност. Искаш ли да ти изпратя копие на устава ви?
- Не, не се постанова. Решението не е мое, Джери. Затова имаме шефове.
- Добре, ще го изпратя на шефката ви тогава. Видях фотографията ѝ в уеб страницата ви.
- Не го прави. Тя познава устава.
- Не съм уверена. И какво да върша в този момент? Просто да не помни за Баник ли? Посветила съм му последните двайсет години от живота си.
- Съжалявам, Джери.
- Нищо сходно. Смятах да дойда в събота, с цел да те срещна на четири очи с всичко към шестте убийства. Дай ми някакви упътвания, Лейси.
- Този уикенд няма да съм в града.
- Колко комфортно. - След продължителна пауза тя завърши диалога с думите: - Само си намерения! Какво ще направиш, в случай че той извърши ново ликвидиране? Какво? В даден миг ти и твоята жалка комисия ще му станете съучастници.
И след това затвори.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Адвокат Лейси Столц от Комисията по съдийска нравственос във Флорида е по следите на сериен палач, а главният обвинен e настоящ арбитър с безупречна известност.
Преди три години Лейси е разобличила подкупен магистрат - това е единственият забавен случай в нейната монотонна работа. И тъкмо когато е подготвена данапусне, към нея се обръща жена, която се показва под разнообразни псевдоними, тъй като се опасява за живота си. Нейният татко е погубен преди повече от двайсетгодини, а причинителят не е оголен. Тя обаче подозира кой е той и не е серпантина да го следи. Открила е и още негови жертви.
Но едно е да имаш съмнения, а друго - да можеш да ги докажеш. Мъжът е интелигентен, манипулативен и находчив и в никакъв случай не оставя улики на мястото на престъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона,защото е областен арбитър във Флорида. В листата на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезев този лист?
Смразяваща игра на котка и мишка с майсторски режисиран съспенс.
Из " Списъкът на съдията " от Джон Гришам
Прякорът Клеопатра я следваше още от Съвета по туризъм - доста по-голяма щатска организация, където тя беше работила няколко години като юрист. Преди това за къси интервали се беше задържала в институции, които се занимаваха с проблеми на психологичното здраве, качеството на въздуха и ерозията на плажовете. Така и нямаше да се разбере кой е измислил прякора Клеопатра, а и не беше ясно, най-малко за чиновниците в Комисията по правосъдна нравственос, дали Шарлот въобще има визия по какъв начин я назовават подчинените ѝ.
Прякорът остана, тъй като ѝ прилягаше или пък тъй като обликът на Елизабет Тейлър беше ненапълно подобен. Смолисточерна коса, права и дълга, с непоносим бретон, който гъделичкаше гъстите ѝ вежди и несъмнено изискваше непрекъсната грижа; пластове декор дьо загар, с които тя се мъчеше да попълня бръчките, които ботоксът не успяваше да заличи; и задоволително очна линия и серпантина за гримиране на една дузина проститутки във Вегас. Две десетилетия по-рано Шарлот несъмнено бе имала късмет да наподобява красива, само че годините на непрестанна работа и неумелите корекции на външния ѝ тип я бяха лишили от тази опция.
Тя имаше и други физически проблеми. Падаше си по прекомерно късите поли, които разголваха дебелите ѝ бедра. Извън офиса носеше обувки с петнайсетсантиметрови тънки токчета, които биха засрамили всяка стриптийзьорка. Изглеждаха неуместни и неуместни и по тази причина Клео седеше боса в кабинета си. Нямаше никакъв нюх за мода, което в Комисията не беше проблем, тъй като там грозното облекло се беше наложило като наклонност. Проблемът ѝ беше, че се изживява като човек, който диктува модата. Само че никой не я следваше.
Лейси още през цялото време беше нащрек по две аргументи. Първата: че Клео имаше славата на кариеристка, която постоянно се оглежда за по-добра работа - нещо, което не беше извънредно за чиновниците по организациите. Втората причина беше обвързвана с първата, само че вещаеше повече проблеми. Клео не харесваше дамите адвокати и ги възприемаше като опасност. Тя знаеше, че в множеството случаи мъжете вземат решение новите назначения, и тъй като цялата ѝ кариера бе обусловена от устрема за издигане, не хабеше време да се занимава с нежния пол.
- Може да се окаже, че имаме сериозен проблем - означи Лейси.
Клео се намръщи, само че бръчките на челото ѝ бяха добре скрити под бретона.
- Такааа. Хайде, казвай.
Беше късно следобяд в четвъртък и множеството други чиновници към този момент си бяха тръгнали. Вратата на просторния кабинет на Клео беше затворена.
- Очаквам тъжба, която ще бъде подадена под псевдоним и с която ще ни бъде мъчно да се оправим. Не съм сигурна по какъв начин да постъпя.
- Срещу кой арбитър?
- Засега не знам. Окръжен арбитър с десетгодишен стаж.
- Давай всъщност.
Клео се мислеше за делова адвокатка, която няма време за незначителни диалози и нелепости. Искаше единствено обстоятелствата, тъй като беше изцяло сигурна, че може да се оправи с тях.
- Престъплението, в което го подозират, е ликвидиране.
Бретонът се полюшна.
- Действащ арбитър?
- Точно това споделям.
Лейси не беше раздразним човек, само че при всеки диалог с Клео беше настроена да отвърне остро и даже да нападне първа.
- Да, правилно. Кога е осъществено това ликвидиране?
- Всъщност го подозират в няколко. Последното е отпреди към две години във Флорида.
- Няколко!?
- Да. Вероятно става дума за шест убийства през последните две десетилетия.
- Вярваш ли на този мъж?
- Не съм споделила, че е мъж. И сега не знам на какво да имам вяра. Обаче съм уверена, че той или тя е на крачка от подаването на тъжба в нашата комисия.
Клео се изправи, доста по-ниска без токчетата си, и се приближи към прозореца зад бюрото си. От мястото ѝ се разкриваше превъзходна панорама към две други държавни здания. Тя заприказва на стъклото:
- Резонният въпрос е за какво не се обърне към полицията. Не се колебая, че си го задала, нали?
- Да, това беше първото ми запитване. Отговорът гласеше, че няма доверие на полицията, най-малко на този стадий. Няма доверие на никого. Ясно е, че не разполага с доказателства в поддръжка на изказванията си.
- С какво разполага тогава?
- С много безапелационни косвени улики. Убийствата са осъществени за интервал от двайсет години в няколко разнообразни щата. Всички са неразкрити и много остарели случаи. В някакъв миг от живота на въпросния арбитър пътят му се е пресякъл с този на жертвите. Освен това има характерен почерк. Всички убийства са на процедура идентични.
- Интересно. Може ли да задам различен явен въпрос?
- Ти си шефът.
- Благодаря. Ако тези случаи в действителност са остарели и локалната полиция е вдигнала ръце, за какво, по дяволите, някой ще желае от нас да проверяваме дали един от нашите съдии е килърът?
- Наистина логически въпрос, само че нямам отговор.
- Ако ме питаш, тази личност звучи налудничаво, само че откачените май са нещо всекидневно при нас.
- Клиентите или чиновниците имаш поради?
- Жалбоподателите. Ние нямаме клиенти.
- Добре. Съгласно закона единственият ни избор е да проверяваме обвиняванията, откакто жалбата бъде подадена. Как предлагаш да постъпим?
Клео седна на директорския си стол и към този момент изглеждаше доста по-висока.
- Не съм сигурна какво ще вършим, само че ще ти кажа какво няма да създадем. Тази работа не е готова да проверява убийства. Ако жалбата бъде подадена, няма да имаме различен избор, с изключение на да я насочим към щатската полиция на Флорида. Просто е.
Лейси се усмихна престорено и отговори:
- Звучи добре. Но може и да не се стигне до тъжба.
- Да се надяваме.
Първоначалната тактика на Лейси беше да осведоми Джери по имейла и да се опита да избегне възможни трагични прояви. Изпрати ѝ сбито делово известие, което гласеше: " След срещата с нашата директорка те известявам със страдание, че жалбата, която се канеше да подадеш, не може да бъде поета от нашата работа. Ако бъде заведена, ще се насочи към щатската полиция ".
След броени секунди на мобилния ѝ телефон се получи позвъняване от чужд номер. Обичайно би го пренебрегнала, само че в този момент позволи, че е от Джери, която стартира общително:
- Не можете да се обърнете към щатската полиция. Уставът ви задължава вие да разследвате обвиняванията.
- Здравей, Джери. Как си през днешния ден?
- Нещастна. Поне сега. Не мога да допускам. Готова съм да пожертвам и да подам тъжба, само че очевидно на Комисията по съдийска нравственос не ѝ стиска да проверява. Ти предпочиташ да си седиш и да местиш досиетата на бюрото си, до момента в който този вид продължава да убива безнаказано.
- Нали не обичаше да приказваш по телефона?
- Не обичам, само че този номер не може да бъде проследен. Какво да върша в този момент? Да сложа в кашон материалите, които съм събирала двайсет години, да се прибера и да се престоря, че нищо не се е случило? Да оставя килъра на татко ми на независимост? Помогни ми, Лейси!
- Решението не е мое, Джери, убеждавам те.
- Ти предложи ли на Комисията да проверява?
- Няма какво да проверява. Не и до момента в който не бъде подадена публична тъжба.
- Защо да си върша труда, откакто ще хукнете към полицията? Не мога да допускам. Наистина те мислех за по-смела. Изумена съм.
- Съжалявам, Джери, само че просто не сме готови за някои случаи.
- Във вашия правилник написа друго. Законът задължава Комисията по съдийска нравственос да преценя всяка тъжба против арбитър. Никъде не се споделя, че може просто да я прехвърлите към полицията, без да бъде прегледана нейната основателност. Искаш ли да ти изпратя копие на устава ви?
- Не, не се постанова. Решението не е мое, Джери. Затова имаме шефове.
- Добре, ще го изпратя на шефката ви тогава. Видях фотографията ѝ в уеб страницата ви.
- Не го прави. Тя познава устава.
- Не съм уверена. И какво да върша в този момент? Просто да не помни за Баник ли? Посветила съм му последните двайсет години от живота си.
- Съжалявам, Джери.
- Нищо сходно. Смятах да дойда в събота, с цел да те срещна на четири очи с всичко към шестте убийства. Дай ми някакви упътвания, Лейси.
- Този уикенд няма да съм в града.
- Колко комфортно. - След продължителна пауза тя завърши диалога с думите: - Само си намерения! Какво ще направиш, в случай че той извърши ново ликвидиране? Какво? В даден миг ти и твоята жалка комисия ще му станете съучастници.
И след това затвори.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ