Четем в ново издание Времетръс“ – последния роман на Кърт Вонегът
Едновременно тъмен и занимателен, безсрамен и умен, автобиографичен и дистопичен е последният разказ на Кърт Вонегът – „ Времетръс “, който с право е описван като един от най-хубавите му. Новото българско издание със знака на „ Кръг “ включва истинските рисунки на създателя и към този момент е налично в положителните книжарници. Преводът е на Владимир Германов, а корицата и цялостното оформление са дело на Милена Вълнарова.
Книгата е единайсетото попълнение във високо оценената от читателите дизайнерска сбирка с най-забележителните произведения на американския съвременен класик, измежду които са „ Механично пиано “, „ Майка Нощ “, „ Котешка люлка “, „ Кланица пет “, „ Закуска за първенци “, „ Фарс, или в никакъв случай към този момент самотност “ и други
Публикуван през 1997 година, десетилетие преди гибелта на Вонегът, романът „ Времетръс “ е есенция на това, което прави творчеството му толкоз въздействащо – почтен, проницателен и сардоничен взор върху смъртността, любовта, изкуството и глупостта на човешкото битие.
Размивайки границите сред нереалност и реалност, в тази книга създателят е по едно и също време повествовател и воин и отдава заслужена респект на своето алтер его Килгор Траут. А времетръсът в основата на сюжета в действителност е средство за безмилостна ирония на актуалния свят.
През 2001 година нередовност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в рецесия и предизвиква стесняване, което връща всички в 1991-ва. Така целият свят е заставен да изживее десетгодишно дежавю, в което нищо не се трансформира. Свободната воля, която и без друго е в основата на всички проблеми, е отменена; хората се движат на автопилот и им се постанова още веднъж да понесат болката от грешките и загубите си.
Както написа Вонегът в пролога на романа: „ И всички ние би трябвало да доживеем още един път до 2001-ва по сложния метод, минута по минута, час по час, година по година, като отново залагаме на губещия кон, отново се женим за който не би трябвало, отново хващаме трипер... Каквото щете! “. Стряскащо оракулски думи поради атентата от 11 септември – едно от най-трагичните събития в историята.
Верен на своя характерен жанр, писателят не гради линеен сюжет, а сервира неустоима амалгама от случки, размишления и прозрения. Освен че отдава респект на свои живи и мъртви близки, другари и сътрудници, той разяснява статуса си на уважавана обществена фигура и се връща към прекарванията си по време на Втората международна война, формирали в немалка степен цялостното му творчество.
Вечен критик на актуалното общество и неограничен хуманист, във „ Времетръс “ Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват човешката мисъл. Зад неподражаемото му духовитост напълно ясно прозират опасения, че разединените общности и развлекателната промишленост ще наложат едно постоянно настояще, в което хората ще се предадат на отчуждението и апатията и в последна сметка ще се самоунищожат.
Тази паметна книга е сладко-горчивото прощаване на един книжовен исполин, което ни предизвиква да си напомним какво е да останеш човек – все пак. Или както заключава самият Вонегът: „ Вярвам в първородния грях. Вярвам и в първородната добродетел. Я се огледайте! “.
Книгата е единайсетото попълнение във високо оценената от читателите дизайнерска сбирка с най-забележителните произведения на американския съвременен класик, измежду които са „ Механично пиано “, „ Майка Нощ “, „ Котешка люлка “, „ Кланица пет “, „ Закуска за първенци “, „ Фарс, или в никакъв случай към този момент самотност “ и други
Публикуван през 1997 година, десетилетие преди гибелта на Вонегът, романът „ Времетръс “ е есенция на това, което прави творчеството му толкоз въздействащо – почтен, проницателен и сардоничен взор върху смъртността, любовта, изкуството и глупостта на човешкото битие.
Размивайки границите сред нереалност и реалност, в тази книга създателят е по едно и също време повествовател и воин и отдава заслужена респект на своето алтер его Килгор Траут. А времетръсът в основата на сюжета в действителност е средство за безмилостна ирония на актуалния свят.
През 2001 година нередовност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в рецесия и предизвиква стесняване, което връща всички в 1991-ва. Така целият свят е заставен да изживее десетгодишно дежавю, в което нищо не се трансформира. Свободната воля, която и без друго е в основата на всички проблеми, е отменена; хората се движат на автопилот и им се постанова още веднъж да понесат болката от грешките и загубите си.
Както написа Вонегът в пролога на романа: „ И всички ние би трябвало да доживеем още един път до 2001-ва по сложния метод, минута по минута, час по час, година по година, като отново залагаме на губещия кон, отново се женим за който не би трябвало, отново хващаме трипер... Каквото щете! “. Стряскащо оракулски думи поради атентата от 11 септември – едно от най-трагичните събития в историята.
Верен на своя характерен жанр, писателят не гради линеен сюжет, а сервира неустоима амалгама от случки, размишления и прозрения. Освен че отдава респект на свои живи и мъртви близки, другари и сътрудници, той разяснява статуса си на уважавана обществена фигура и се връща към прекарванията си по време на Втората международна война, формирали в немалка степен цялостното му творчество.
Вечен критик на актуалното общество и неограничен хуманист, във „ Времетръс “ Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват човешката мисъл. Зад неподражаемото му духовитост напълно ясно прозират опасения, че разединените общности и развлекателната промишленост ще наложат едно постоянно настояще, в което хората ще се предадат на отчуждението и апатията и в последна сметка ще се самоунищожат.
Тази паметна книга е сладко-горчивото прощаване на един книжовен исполин, което ни предизвиква да си напомним какво е да останеш човек – все пак. Или както заключава самият Вонегът: „ Вярвам в първородния грях. Вярвам и в първородната добродетел. Я се огледайте! “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ