Откъс от "Фашизъм: Предупреждение" на Мадлин Олбрайт
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Фашизъм: Предупреждение ", с създател Мадлин Олбрайт, възложен от Издателство " Ера ".
Изключително настоящ обзор на фашизма в ХХ век и отражението му върху актуалния свят!
С оглед на трагичните последствия от фашизма, разумно е да допуснем, че обществото ни ще отхвърли всеки опит за неговото възобновление. Във " Фашизъм: Предупреждение " първата жена, държавен секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт слага под подозрение това съмнение, основавайки се на персоналните си прекарвания като дете в разкъсваната от война Европа и внушителния си професионален опит като посланик. Тя сформира фактологични портрети на модерни водачи като Тръмп, Путин, Ким Чен Ун, Ердоган, които подценяват демократичните институции и спекулират със страховете на личния си народ – тактики, присъщи още на фашистите през 20-те и 30-те година
В книгата си Мадлин Олбрайт написа: " Фашист е някой, който мощно се разпознава с цяла нация или група и твърди, че приказва от нейно име, само че не го е грижа за правата на другите и е подготвен да употребява всевъзможни средства, в това число принуждение, с цел да реализира задачите си ".
Фашизмът през днешния ден съставлява доста по-сериозна опасност за интернационалния мир от когато и да било след края на Втората международна война. Стремежът към народна власт, превзел света след рухването на Берлинската стена, е утихнал. В доста страни икономическите, софтуерните и културните фактори отслабват политическия център и водят до възхода на крайнодесни и крайнолеви обединения.
" Фашизъм: Предупреждение " е книга, значима през днешния ден и настояща за всички времена. Написана с мъдрост и паника от човек, който освен е изучавал историята, само че е взел участие в основаването й, тя ни приканва да научим уроците си и да осмислим поуките, с цел да не повторим трагичните неточности от предишното.
Mадлин Олбрайт е шейсет и четвъртият държавен секретар на Съединени американски щати в интервала 1997–2001 година Бележитата ѝ кариера включва и постове в Капитолия, в Съвета за национална сигурност и като непрекъснат представител на Съединени американски щати към Организация на обединените нации. Тя живее в Джорджтаун, окръг Колумбия, и Вирджиния.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Фашизъм: Предупреждение " на Мадлин Олбрайт
Петнайсета глава
Президент на Съединените щати
...
Възхищението на президента Тръмп от диктаторите е толкоз надълбоко насадено, че се простира до хора, които са още по-малко почтени за почитание от изброените. За него Саддам Хюсеин " беше неприятен, в действителност неприятен. Но знаете ли какво правеше добре? Убиваше терористи. Правеше го доста добре. Дори не им прочитаха правата. Те не говореха. Те бяха терористи, и това беше всичко ". Колкото до Ким Чен Ун: " Трябва да му се признае заслуженото. Как доста млади мъже – той е бил на двайсет и шест или двайсет и пет години, когато татко му е умрял – надвиват над тези корави генерали и внезапно... той е шефът. Това е необикновено. Той екзекутира чичо си. Екзекутира този, оня. Искам да кажа, че този човек не си поплюва ". И най-после за Владимир Путин: " човек, доста почитан в своята страна и отвън нея ".
...
Представата на Тръмп за Съединените щати е мрачна. Сред обичаните му мантри са тези, че съдилищата в Съединени американски щати са предубедени, ФБР е корумпирано, медиите съвсем постоянно лъжат и изборите са манипулирани. Въздействието на тези укори вътре в страната е деморализиращо и разединяващо. Американците в никакъв случай не са чували президент да приказва с такова настойчиво пренебрежение за институциите в Съединените щати. Публиката на Тръмп обаче е световна. Вместо да окуражава другите да почитат и да следват образеца на Съединени американски щати, той приканва към тъкмо противоположното.
Това превръщане на посоката има нездравословен резултат, изключително в страни, където има малко на практика надзор върху изпълнителната власт. В такива страни животът на проверяващите кореспонденти, самостоятелните адвокати и други, които търсят истината, е в риск при най-хубави условия. Опасността се ускорява, когато стопанинът на Белия дом се присмива на доверието, което би трябвало да внушават специалностите им. Не че някои публицисти и съдии не заслужават рецензия, само че голословните обвинявания на Тръмп са толкоз безразсъдни и общи, че може да бъдат – и са – употребявани, с цел да дискредитират цели гилдии, които са значително значими за демокрацията.
В първия месец след встъпването си в служба той изключи няколко видни кореспонденти от конференция. Почти незабавно държавното управление на Камбоджа заплаши да изгони група американски публицисти от страната. Говорители в Пном Пен споделиха, че схващат " ясното обръщение " на Тръмп, че " новините, предавани от тези медии, не отразяват истината ", и прибавиха, че " свободата на словото... би трябвало да почита държавната власт ".
Правителството на Камбоджа беше първото – измежду другите са тези на Унгария, Либия, Полша, Русия, Сомалия и Тайланд – което настоя, че негативните истории за тях са подправени, без друга причина, като се изключи че на медиите не може да се има вяра. (...) Отворените държавни управления вършат допустима способността на свободната и самостоятелна преса да държи виновни политическите водачи – това е сърдечният темп на демокрацията. Тръмп е решил да спре или да забави този сърдечен темп. Това е подарък за диктаторите и идва от главата на изпълнителната власт на Съединените щати, което е срамно.
...
Някои считат, че той не е образован човек. Аз не насочвам такива обвинявания към него, само че признавам, че съм загрижена за уравновесеността му и явно нежното му его. До този миг публично описът с достиженията му е къс, само че за него самия няма подозрение, че се оправя добре. Коментарът му пред " Ню Йорк Таймс " е: " Отивам в Полша и експортирам тирада. Враговете ми в медиите, моите врагове, споделят, че това е най-страхотната тирада, изнасяна на непозната територия от някой президент ". Пред " Фокс Нюз " за рекордния брой овакантени места на високи постове: " Аз съм единственият, който има значение ". Пред списание " Тайм ": " Аз съм доста несъзнателен човек, само че инстинктите ми се оказват правилни ". Пред целия свят в туитър: " Аз съм доста постоянен талант ".
Гений или не, постоянно е мъчително да следим това президентство. Намирам за шокиращо да прекосиш океана и да чуеш по какъв начин разказват Америка като опасност за демократичните институции и полезности. Един месец след встъпването в служба на Тръмп ръководителят на Европейския съвет изброява четири рискове за Европейския съюз: Русия, тероризмът, Китай и Съединените щати. След едно от визитите на Тръмп вбесената Ангела Меркел споделя: " Времената, в които можехме изцяло да разчитаме на други, свършиха ". От началото на 2017 година изследванията демонстрират внезапен спад в уважението към Съединените щати. В Германия вярата, че на американския президент може да се разчита да постъпи вярно, е намаляла от 86 % за предшественика му на 11 % за Тръмп. Във Франция спадът е от 84 % на 14 %; в Япония – от 74 % на 24 %, и в Южна Корея – от 84 % на 17 %.
Вярно е, че Тръмп се учи, откогато заема поста. От време на време той демонстрира, че същински осъзнава сериозността на отговорностите си. Заслужава самопризнание, че резервира обвързваните с анексирането на Крим наказания, наложени на Русия, изпрати оръжия в обсадената Украйна и че съумява да води ефикасна военна акция против ИДИЛ. През декември 2017 година той вкара Глобалния закон " Магнитски ", който постанова санкции на човеци и организации, упрекнати в корупция и нарушение на човешките права. Много от позициите на Съединените щати по други значими въпроси останаха непроменени.
Твърде постоянно обаче Тръмп се пробва да извърши предизборни обещания, които не трябваше да дава. Списъкът е дълъг и включва: излизане от Парижкото съглашение за климата; излагане на риск на изгодите от Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA); оплюване на Иранския нуклеарен договор; хабене на средства за построяването на стена на границата с Мексико; опитите да не позволява в страната имигранти мюсюлмани и предложенията да се ореже бюджетът за дипломация, развиване и запазване на околната среда. Тези и други дейности повдигат по-общи въпроси за готовността на Америка да оказва помощ, още по-малко да води, в решаването на световните проблеми. Ако задачата е великолепие, насочили сме се в неправилна посока.
...
Важно е да не забравяме, че дейностите, подхванати през днешния ден, в огромна степен зависят от упованията за бъдещето. Ако някоя страна се усеща изоставена от Съединените щати или несигурна в водачеството им, тогава тази нация може да види нужда да работи наложително – и евентуално безразсъдно – сама. Най-малкото, страната може да не види различен избор, с изключение на да влага в обезпечаване във външната политика, като укрепва връзки с други, оставяйки Америка на открито да гледа.
Има и възможност невъздържани думи и неприятно планувани закани ненадейно да пресечен връзките, да провокират някъде суматоха и да доведат всичко до ръба на война. Със сигурност има задоволително конфликтни точки, започвайки от Средния изток и Корейския полуостров, които заслужават безпокойствие. По време на Студената война ние инсталирахме горещи линии, с цел да може американският президент да изглади всяко неразбирателство, като приказва непосредствено с някой задграничен водач. Не съм сигурна какъв брой доверие бихме вложили в тази опция за избор през днешния ден.
И най-после, още по-сериозно, опасявам се, че може да се върнем към интернационалния климат, който преобладаваше през двайсетте и трийсетте години на ХХ век, когато Съединените щати се отдръпнаха от международната сцена и страните преследваха личните си ползи, без да зачитат по-големи и дълготрайни цели. Когато твърди, че всяка ера има своя фашизъм, италианският публицист, оживял от Холокоста, Примо Леви прибавя, че сериозната точка може да бъде достигната " освен посредством терора на полицейското заплашване, само че и посредством отказване и изкривяване на информация, подронване на правосъдните системи, парализиране на просветителната система и разпространение по голям брой тънки способи на носталгия по един свят, в който е царувал ред ".
Ако той е прав (а аз мисля, че е прав), имаме причина да се тревожим от събирането на редица политически и обществени течения, които нахлуват през днешния ден – течения, тласкани от тъмната, неприятна страна на софтуерната гражданска война, корозиращото влияние на властта, неуважението към истината от страна на американския президент и разширяващото се приемане на дехуманизиращи обиди, ислямофобията и антисемитизма в рамките на един естествен обществен спор. Все още не сме стигнали до такава степен, само че ми се коства, че това са знаци по пътя обратно към една епоха, когато фашизмът е намирал хранителна среда и самостоятелните нещастия са се нараснали милиони пъти.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (914)
Изключително настоящ обзор на фашизма в ХХ век и отражението му върху актуалния свят!
С оглед на трагичните последствия от фашизма, разумно е да допуснем, че обществото ни ще отхвърли всеки опит за неговото възобновление. Във " Фашизъм: Предупреждение " първата жена, държавен секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт слага под подозрение това съмнение, основавайки се на персоналните си прекарвания като дете в разкъсваната от война Европа и внушителния си професионален опит като посланик. Тя сформира фактологични портрети на модерни водачи като Тръмп, Путин, Ким Чен Ун, Ердоган, които подценяват демократичните институции и спекулират със страховете на личния си народ – тактики, присъщи още на фашистите през 20-те и 30-те година
В книгата си Мадлин Олбрайт написа: " Фашист е някой, който мощно се разпознава с цяла нация или група и твърди, че приказва от нейно име, само че не го е грижа за правата на другите и е подготвен да употребява всевъзможни средства, в това число принуждение, с цел да реализира задачите си ".
Фашизмът през днешния ден съставлява доста по-сериозна опасност за интернационалния мир от когато и да било след края на Втората международна война. Стремежът към народна власт, превзел света след рухването на Берлинската стена, е утихнал. В доста страни икономическите, софтуерните и културните фактори отслабват политическия център и водят до възхода на крайнодесни и крайнолеви обединения.
" Фашизъм: Предупреждение " е книга, значима през днешния ден и настояща за всички времена. Написана с мъдрост и паника от човек, който освен е изучавал историята, само че е взел участие в основаването й, тя ни приканва да научим уроците си и да осмислим поуките, с цел да не повторим трагичните неточности от предишното.
Mадлин Олбрайт е шейсет и четвъртият държавен секретар на Съединени американски щати в интервала 1997–2001 година Бележитата ѝ кариера включва и постове в Капитолия, в Съвета за национална сигурност и като непрекъснат представител на Съединени американски щати към Организация на обединените нации. Тя живее в Джорджтаун, окръг Колумбия, и Вирджиния.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Фашизъм: Предупреждение " на Мадлин Олбрайт
Петнайсета глава
Президент на Съединените щати
...
Възхищението на президента Тръмп от диктаторите е толкоз надълбоко насадено, че се простира до хора, които са още по-малко почтени за почитание от изброените. За него Саддам Хюсеин " беше неприятен, в действителност неприятен. Но знаете ли какво правеше добре? Убиваше терористи. Правеше го доста добре. Дори не им прочитаха правата. Те не говореха. Те бяха терористи, и това беше всичко ". Колкото до Ким Чен Ун: " Трябва да му се признае заслуженото. Как доста млади мъже – той е бил на двайсет и шест или двайсет и пет години, когато татко му е умрял – надвиват над тези корави генерали и внезапно... той е шефът. Това е необикновено. Той екзекутира чичо си. Екзекутира този, оня. Искам да кажа, че този човек не си поплюва ". И най-после за Владимир Путин: " човек, доста почитан в своята страна и отвън нея ".
...
Представата на Тръмп за Съединените щати е мрачна. Сред обичаните му мантри са тези, че съдилищата в Съединени американски щати са предубедени, ФБР е корумпирано, медиите съвсем постоянно лъжат и изборите са манипулирани. Въздействието на тези укори вътре в страната е деморализиращо и разединяващо. Американците в никакъв случай не са чували президент да приказва с такова настойчиво пренебрежение за институциите в Съединените щати. Публиката на Тръмп обаче е световна. Вместо да окуражава другите да почитат и да следват образеца на Съединени американски щати, той приканва към тъкмо противоположното.
Това превръщане на посоката има нездравословен резултат, изключително в страни, където има малко на практика надзор върху изпълнителната власт. В такива страни животът на проверяващите кореспонденти, самостоятелните адвокати и други, които търсят истината, е в риск при най-хубави условия. Опасността се ускорява, когато стопанинът на Белия дом се присмива на доверието, което би трябвало да внушават специалностите им. Не че някои публицисти и съдии не заслужават рецензия, само че голословните обвинявания на Тръмп са толкоз безразсъдни и общи, че може да бъдат – и са – употребявани, с цел да дискредитират цели гилдии, които са значително значими за демокрацията.
В първия месец след встъпването си в служба той изключи няколко видни кореспонденти от конференция. Почти незабавно държавното управление на Камбоджа заплаши да изгони група американски публицисти от страната. Говорители в Пном Пен споделиха, че схващат " ясното обръщение " на Тръмп, че " новините, предавани от тези медии, не отразяват истината ", и прибавиха, че " свободата на словото... би трябвало да почита държавната власт ".
Правителството на Камбоджа беше първото – измежду другите са тези на Унгария, Либия, Полша, Русия, Сомалия и Тайланд – което настоя, че негативните истории за тях са подправени, без друга причина, като се изключи че на медиите не може да се има вяра. (...) Отворените държавни управления вършат допустима способността на свободната и самостоятелна преса да държи виновни политическите водачи – това е сърдечният темп на демокрацията. Тръмп е решил да спре или да забави този сърдечен темп. Това е подарък за диктаторите и идва от главата на изпълнителната власт на Съединените щати, което е срамно.
...
Някои считат, че той не е образован човек. Аз не насочвам такива обвинявания към него, само че признавам, че съм загрижена за уравновесеността му и явно нежното му его. До този миг публично описът с достиженията му е къс, само че за него самия няма подозрение, че се оправя добре. Коментарът му пред " Ню Йорк Таймс " е: " Отивам в Полша и експортирам тирада. Враговете ми в медиите, моите врагове, споделят, че това е най-страхотната тирада, изнасяна на непозната територия от някой президент ". Пред " Фокс Нюз " за рекордния брой овакантени места на високи постове: " Аз съм единственият, който има значение ". Пред списание " Тайм ": " Аз съм доста несъзнателен човек, само че инстинктите ми се оказват правилни ". Пред целия свят в туитър: " Аз съм доста постоянен талант ".
Гений или не, постоянно е мъчително да следим това президентство. Намирам за шокиращо да прекосиш океана и да чуеш по какъв начин разказват Америка като опасност за демократичните институции и полезности. Един месец след встъпването в служба на Тръмп ръководителят на Европейския съвет изброява четири рискове за Европейския съюз: Русия, тероризмът, Китай и Съединените щати. След едно от визитите на Тръмп вбесената Ангела Меркел споделя: " Времената, в които можехме изцяло да разчитаме на други, свършиха ". От началото на 2017 година изследванията демонстрират внезапен спад в уважението към Съединените щати. В Германия вярата, че на американския президент може да се разчита да постъпи вярно, е намаляла от 86 % за предшественика му на 11 % за Тръмп. Във Франция спадът е от 84 % на 14 %; в Япония – от 74 % на 24 %, и в Южна Корея – от 84 % на 17 %.
Вярно е, че Тръмп се учи, откогато заема поста. От време на време той демонстрира, че същински осъзнава сериозността на отговорностите си. Заслужава самопризнание, че резервира обвързваните с анексирането на Крим наказания, наложени на Русия, изпрати оръжия в обсадената Украйна и че съумява да води ефикасна военна акция против ИДИЛ. През декември 2017 година той вкара Глобалния закон " Магнитски ", който постанова санкции на човеци и организации, упрекнати в корупция и нарушение на човешките права. Много от позициите на Съединените щати по други значими въпроси останаха непроменени.
Твърде постоянно обаче Тръмп се пробва да извърши предизборни обещания, които не трябваше да дава. Списъкът е дълъг и включва: излизане от Парижкото съглашение за климата; излагане на риск на изгодите от Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA); оплюване на Иранския нуклеарен договор; хабене на средства за построяването на стена на границата с Мексико; опитите да не позволява в страната имигранти мюсюлмани и предложенията да се ореже бюджетът за дипломация, развиване и запазване на околната среда. Тези и други дейности повдигат по-общи въпроси за готовността на Америка да оказва помощ, още по-малко да води, в решаването на световните проблеми. Ако задачата е великолепие, насочили сме се в неправилна посока.
...
Важно е да не забравяме, че дейностите, подхванати през днешния ден, в огромна степен зависят от упованията за бъдещето. Ако някоя страна се усеща изоставена от Съединените щати или несигурна в водачеството им, тогава тази нация може да види нужда да работи наложително – и евентуално безразсъдно – сама. Най-малкото, страната може да не види различен избор, с изключение на да влага в обезпечаване във външната политика, като укрепва връзки с други, оставяйки Америка на открито да гледа.
Има и възможност невъздържани думи и неприятно планувани закани ненадейно да пресечен връзките, да провокират някъде суматоха и да доведат всичко до ръба на война. Със сигурност има задоволително конфликтни точки, започвайки от Средния изток и Корейския полуостров, които заслужават безпокойствие. По време на Студената война ние инсталирахме горещи линии, с цел да може американският президент да изглади всяко неразбирателство, като приказва непосредствено с някой задграничен водач. Не съм сигурна какъв брой доверие бихме вложили в тази опция за избор през днешния ден.
И най-после, още по-сериозно, опасявам се, че може да се върнем към интернационалния климат, който преобладаваше през двайсетте и трийсетте години на ХХ век, когато Съединените щати се отдръпнаха от международната сцена и страните преследваха личните си ползи, без да зачитат по-големи и дълготрайни цели. Когато твърди, че всяка ера има своя фашизъм, италианският публицист, оживял от Холокоста, Примо Леви прибавя, че сериозната точка може да бъде достигната " освен посредством терора на полицейското заплашване, само че и посредством отказване и изкривяване на информация, подронване на правосъдните системи, парализиране на просветителната система и разпространение по голям брой тънки способи на носталгия по един свят, в който е царувал ред ".
Ако той е прав (а аз мисля, че е прав), имаме причина да се тревожим от събирането на редица политически и обществени течения, които нахлуват през днешния ден – течения, тласкани от тъмната, неприятна страна на софтуерната гражданска война, корозиращото влияние на властта, неуважението към истината от страна на американския президент и разширяващото се приемане на дехуманизиращи обиди, ислямофобията и антисемитизма в рамките на един естествен обществен спор. Все още не сме стигнали до такава степен, само че ми се коства, че това са знаци по пътя обратно към една епоха, когато фашизмът е намирал хранителна среда и самостоятелните нещастия са се нараснали милиони пъти.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (914)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ