"100 неща, които те не искат да знаете" на Даниел Смит
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " 100 неща, които те не желаят да знаете ", с създател Даниел Смит, възложен от Издателство " Сиела "
" 100 неща, които те не желаят да знаете " от Даниел Смит търси отговорите на най-големите мистерии в историята. От създателя на " Малка книга за огромните хрумвания " излиза нова илюстрована книга за неразгадани убийства, изгубвания и конспирации.
Стремежът за разбулване на мистерии постоянно е бил присъщо качество на човешката природа. Но допустимо ли е някои от тези загадки да са просто плод на ловкост или чиста случайност?
В красивото илюстровано издание " 100 неща, които те не желаят да знаете " Даниел Смит (автор на " Малка книга за огромните хрумвания ", " 100 места, които в никакъв случай няма да посетите " ) се завръща с ново изследователско странствуване, което този път ни превежда през някои от най-популярните и завладяващи конспирации и мистериозни събития, на които светът е ставал очевидец през своята история.
Тази любопитна книга обгръща 100 неразрешени случаи и се гмурва в " сивата зона " сред истината и вероятните пояснения. В рамките на късите си 252 страници " 100 неща, които те не желаят да знаете " предлага всевъзможни теории за това какво е станало в реалност с откраднати шедьоври, изчезнали космонавти, изгубени съкровища и доста други мистерии.
Защо е издигнат Стоунхендж? Каква е същинската идентичност на Шекспир? Какво убива Едгар Алън По? Какво в действителност се случва в тайната стратегия на американското държавно управление за смяна на съзнанието? Кой е Джак Изкормвача? Какви секрети съдържа изгубената литература на маите? Къде са купищата заграбено злато, което нацистите скриват през последните месеци от Втората международна война?
Даниел Смит търси отговор на тези въпроси в седем тематични елементи, в които ще откриете някои от най-знаменитите закононарушения и конспирации, загадъчни послания, изгубвания, необясними смъртни случаи, странни срещи, загадки от неразрешената история и от границите на науката.
Интригуваща, налична и информативна, " 100 неща, които те не желаят да знаете " повдига завесата пред някои от топ мистериите в света и слага неуместните въпроси, които ще разобличат някои от най-масовите заблуди на нашето време.
100 неща, които те не желаят да знаетеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " 100 неща, които те не желаят да знаете " на Даниел Смит
Въведение
" Тайните, бидейки таен инструмент, в никакъв случай не би трябвало да бъдат част от системата на обикновено ръководство. "
Джеръми Бентам
" Истината е това, в което съумеете да убедите вашите съвременници. "
Ричард Рорти
Всеки обича загадките - тези главоблъсканици, които е мъчно, в случай че не и невероятно да схванеш или обясниш. Помислете за някои от синонимите, употребявани за задачата: загадка, загадка, гатанка, тайнственост. Всеки един от тях, отронвайки се от езика ни, възбужда въображението и изкушава с заричане за признание.
Любовта ни към мистерията и през днешния ден е толкоз мощна, колкото е била през вековете. За доказателство е задоволително да погледнем книжарниците или телевизионния екран - те вършат всичко по силите си да задоволят жаждата ни за детективски истории, действителни закононарушения и политически конспирации. Показателно е, че може би най-великият разбивач на мистерии за всички времена, измисленият детектив Шерлок Холмс, се радва на пълностоен нов живот от началото на века. Подвизава се в огромни кинопродукции и телевизионни сериали и въодушевява създатели, публицисти и учени. Нашата пристрастеност към тайнственото гори с непрекъсващ жар.
И въпреки всичко, в случай че би трябвало да сме почтени, от време на време търсенето носи повече задоволство от самото решение. Често пъти неидентифицираният нарушител, дърпащ конците от сенките, губи ужасяващия си тайнствен ореол, щом бъде оголен и се окаже просто изпълнен с настървение обществен несретник. По същия метод велики исторически загадки в последна сметка приключват с банални и разочароващи пояснения. Случки и събития, които в даден миг са изглеждали като плод на подли интриги и дяволска ловкост, се оказват резултат на случайност, несръчност или неуправляема завист.
Стремежът да разбулваме мистерии е присъщо качество на човешката природа. По създание всяка неразгадана загадка основава хлътналост или грапавина върху шлифованата повърхнина на нашето групово схващане и естествената ни податливост е да я изгладим. Колкото по-голяма и отдавнашна е тя, толкоз по-силно и завладяващо става желанието да я премахнем. Но не всеки път следва да прибързваме толкоз - от време на време дефектите и патината са просто доказателство за отминалост и насъбран опит и са доста по-завладяващи от безупречната гладкост. Иначе казано, когато разследвате тайнственост, наслаждавайте се на пътуването, тъй като то може да се окаже по-забавно от крайната дестинация.
В някои връзки нашата актуалност не наподобява подобаваща за раждането на огромни мистерии. В един свят, в който " откритостта " и " прозрачността " са неразделни лозунги на политическия и корпоративния хайлайф, като че ли има по-малко място за секрети и загадки. А в случай че държавните управления въпреки всичко опитат да скрият нещичко от публичния поглед, имаме разполагаем цяла войска от интернет воини като Джулиан Асанж с неговите " Уикилийкс ", която да ги разобличава. Дори култът към звездите последователно захвърля булото на мистиката и от ден на ден се ориентира към цялостно откриване.
В свят, където самите звезди се стремят да набират известност, като си демонстрират задника на всеки, податлив да го гледа, е редно да се запитаме дали не е блъснал сетният час на тайнствеността. Но дано не прибързваме. Въпреки всички приказки за неприкритост и бистрота загадките не престават да ни заобикалят. Всъщност колкото по-глобална става връзката, толкоз по-лесно е да пропуснем някои от връзките посред ни. Фанатици не престават да възнамеряват и правят неразкрити жестокости, пътнически самолети падат от небето без пояснение, а интернационалните банки тихомълком оказват помощ на своите клиенти да скрият противозаконни облаги.Да не приказваме за жертвите на убийства, които лежат мъртви със седмици, преди съседите да виждат нещо неправилно.
Така че актуалните осведомителни технологии не подсигуряват безграничен достъп до истината. Живеем в завладяваща ера, заливаща ни с невиждан поток от данни, само че в това време недоверието към тях не стопира да пораства. Свят без доверие може да е много недружелюбно място, само че ние сме длъжни да оценяваме зорко цялата постъпваща информация. Какво значи тя? Кой ни я подава? В чия мелница налива вода? Това безспорно са основни въпроси за поколението на обществените мрежи, 24-часовите вести и " Уикипедия ".
Понякога е съвсем невероятно да кажем къде свършва истината и къде стартира интерпретацията - без значение дали е добросъвестна, или не, а в тази сива зона остават да витаят голям брой подозрения и мистерии. Невинаги е най-удобно да пребиваваш в нея, само че неведнъж е извънредно забавна.
Стоте случая, разказани в актуалната книга, са извлечени точно от тази зона на здрача и включват опияняващ коктейл от велики конспирации, неразкрити закононарушения, необясними естествени феномени и озадачаващи исторически събития. Във всеки от случаите има две или повече теории, борещи се да обяснят какво в действителност е станало, само че в никакъв случай не можем да сме изцяло сигурни коя е вярната. Задачата в допълнение се усложнява от съмнението, че доста от причините се излагат не в интерес на истината, а за съзнателно да обър-кат, подведат и замажат обстоятелствата.
Може да става въпрос за държавно управление, желаещо да скрие кирливите си ризи, или за нарушител, бягащ от правораздаването. Понякога има финансов тласък за илюзия, предпочитание за облекчаване на публични страхове и запазване на нечия известност или блян към разпространение на даден дневен ред. А не е изключено да става въпрос и просто за неприятна смешка. Проблемът е, че лъжите от време на време са прекомерно изкушаващи, с цел да им устоим!
Не бива обаче да изпадаме и в несъразмерен цинизъм. Възможно е някои от загадките, разказани тук, в действителност да имат простите и почтени пояснения, в които ни убеждават. Понякога сме склонни да приписваме на настоящите лица повече просветеност и прозорливост, в сравнение с зас-лужават, и да ги упрекваме в комплицирани заприказва, изискващи години, десетилетия или даже епохи безмълвна и упорита организация.
Да вземем да вземем за пример прословутата тайна доктрина, съгласно която кацането на Нийл Армстронг на Луната е фалшифицирано. Вярно, че ерата на Студената война поражда огромен брой много неуместни измами от страна на мощните на деня, само че в действителност ли е допустимо държавното управление на Съединени американски щати да скалъпи чак подобен трик? Като се има поради броят на хората, които би трябвало да го изпълнят, а по-късно години наред да мълчат, персонално аз мощно се колебая. Трябва обаче да отбележим, че самият Армстронг позволява известна доза спекулативна тайнственост в нашата галактика и я цитира като една от силите, движещи човечеството напред. Според думите му: " Мистерията ни кара да търсим отговори, а те са в основата на желанието ни за знание ".
Дори върл последовател на тайните теории като филмовия режисьор Оливър Стоун признава: " Не целият живот е резултат от някакъв тип интрига. Остава място и за случайности ". Идеята е подкрепена и от журналиста на " Уошингтън Поуст " Чарлз Краутхамър, който написа: " Винаги щом се сблъскате с пояснение за ставащото във Вашингтон и би трябвало да избирате сред непросветеност и интрига, избирайте некомпетентността ". И въпреки всичко си коства да бъдем нащрек, когато ни се показват привидно " безапелационни доказателства " и " същински истории ". Ако би трябвало да перифразираме известната максима: това, че съм параноик, още не значи, че ми казвате истината
Най-малкото се надявам, че мистериите, които предстоят, ще ви се сторят увлекателни и занимателни. Потопете се в тях и се насладете на тръпката, съпътстваща преследването на истината. И бъдете сигурни, че не сте сами - даже колос на мисълта като Алберт Айнщайн един път признава: " Тайнствеността е най-красивото нещо, което можем да изживеем ".
А в случай че случаите, изложени на идващите страници, дотам възбудят интереса ви, че сами запретнете ръкави и откриете същинската и неопровержима истина зад тях, толкоз по-добре. Обадете ми се, в случай че го сторите. Само не очаквайте да ви допускам
Защо е издигнат Стоунхендж?
Стоунхендж се издига над равнината Солсбъри в югозападната част на Англия и е един от най-величествените праисторически монументи на Европа, който продължава да запленява въображението хиляди години след построяването си. Кой, по кое време и по какъв начин го е построил, са все завладяващи въпроси, изключително поради изключителните инженерни компликации. Но може би най-объркващият въпрос е за какво е издигнато това мегалитно знамение.
Днес Стоунхендж се състои от комплицирано подредени камъни, ситуирани посред солидни земни уреди, които датират от епохата на неолита. Комплексът е строен на обособени етапи, като първата включва построяването на трап, насип и поредност от ями (т. нар. " дупки на Обри " ) най-вероятно през втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Около хиляда години по-късно 82 големи базалтови къса - някои тежки до четири тона - са превозени на 400 километра разстояние от планините Пресели в Югозападен Уелс. Когато идват на мес-тоназначението си, камъните са изправени и подредени в повърхностен двоен кръг.
Третата и последна фаза е към 2000 година пр.н.е., когато парчета пясъчник са довлечени от отдалечения на 40 километра регион, ситуиран в северната част на сегашен Уилтшър. Те са подредени във външен и вътрешен кръг, като вътрешните възприемат очертанията на подкова. Накрая, към 1500 година пр.н.е., базалтовите камъни (много от които са преместени другаде или разрушени през годините) са пренаредени по този начин, че Стоунхендж най-накрая добива типа, прочут ни до през днешния ден.
Трудът, вложен през другите интервали на строителство, е голям. На всеки стадий са били нужни стотици, а евентуално и хиляди мъже във времена, когато популацията на Англия е представлявало единствено дребен % от актуалното, а даже изхранването и оцеляването на фамилиите е коствало неимоверни старания. Кое у Стоунхендж е било по този начин значимо, че да си коства силата на толкоз доста хора? Съществуват редица теории с друга степен на достоверност. Отдавна се счита, че Стоунхендж е някакъв вид храм, а през XVIII век доминира схващането, че е бил светилище на друидите. Доказателствата сочат, че той доста предшества религията на друидите, само че това не значи, че мястото не е служело за някакъв тип пок-лонения.
В по-нови времена е открито, че Стоунхендж има забележителни акус-тични качества, и някои специалисти са уверени, че точно това е ключът към същинското му предопределение. При удар самите камъни издават отчетливи тонове, които се носят на километри разстояние. Дали не са служели като примитивна система за връзка по сходство на църковните камбани?
Алтернативна версия гласи, че мястото е представлявало гробище за публичния хайлайф. Непосредствено към камъните са открити остатъци от десетки погребения, тъй че е допустимо мощните на деня да са били почитани посредством полагане в сянката на монумента тъкмо както египтяните са пог-ребвали своите владетели в пирамиди.
Други са на мнение, че Стоунхендж е служел за обсерватория. Известно е, че детайли от него подхождат на ситуацията на небесното величие при лятното и зимното слънцестоене, откъдето идва и известността му като събирателен пункт през тези интервали на годината.
Не е мъчно да си представим, че камъните са помагали на античните ни предшественици да наблюдават слънчевите и лунните цикли, да предсказват затъм-ненията и да чертаят хода на сезоните. Има и доктрина, че Стоунхендж е служел за неолитен здравен център. Авторитетни археолози като Джефри Уейнрайт и Тимъти Дарвил настояват, че сините камъни, донесени от Уелс с такива старания, са били ценени поради лечебните свойства, произлизащи от първичната им непосредственост с лечебни извори в уелските планини.
В внезапен контрастност с останалите е концепцията, че оборудването е служело като ориентир за кацане на извънземна господстваща раса. Привържениците ѝ акцентират, че инженерните умения, нужни за превозването и подреждането на камъните, биха могли да дойдат единствено от интелигентни същества от друга планета.
Древните може да са опазили в загадка същинската цел на Стоунхендж, само че силата на паметника да вдъхва благоговение съществува и до през днешния ден. Както отбелязва писателят Хенри Джеймс: " Можете да зададете 100 въпроса на тези жестоко изсечени колоси, приведени в тъмно съзерцаване над падналите си приятели, само че любознание ви все по този начин ще потъва в безбрежната слънчева тишина, която ги обгръща ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" 100 неща, които те не желаят да знаете " от Даниел Смит търси отговорите на най-големите мистерии в историята. От създателя на " Малка книга за огромните хрумвания " излиза нова илюстрована книга за неразгадани убийства, изгубвания и конспирации.
Стремежът за разбулване на мистерии постоянно е бил присъщо качество на човешката природа. Но допустимо ли е някои от тези загадки да са просто плод на ловкост или чиста случайност?
В красивото илюстровано издание " 100 неща, които те не желаят да знаете " Даниел Смит (автор на " Малка книга за огромните хрумвания ", " 100 места, които в никакъв случай няма да посетите " ) се завръща с ново изследователско странствуване, което този път ни превежда през някои от най-популярните и завладяващи конспирации и мистериозни събития, на които светът е ставал очевидец през своята история.
Тази любопитна книга обгръща 100 неразрешени случаи и се гмурва в " сивата зона " сред истината и вероятните пояснения. В рамките на късите си 252 страници " 100 неща, които те не желаят да знаете " предлага всевъзможни теории за това какво е станало в реалност с откраднати шедьоври, изчезнали космонавти, изгубени съкровища и доста други мистерии.
Защо е издигнат Стоунхендж? Каква е същинската идентичност на Шекспир? Какво убива Едгар Алън По? Какво в действителност се случва в тайната стратегия на американското държавно управление за смяна на съзнанието? Кой е Джак Изкормвача? Какви секрети съдържа изгубената литература на маите? Къде са купищата заграбено злато, което нацистите скриват през последните месеци от Втората международна война?
Даниел Смит търси отговор на тези въпроси в седем тематични елементи, в които ще откриете някои от най-знаменитите закононарушения и конспирации, загадъчни послания, изгубвания, необясними смъртни случаи, странни срещи, загадки от неразрешената история и от границите на науката.
Интригуваща, налична и информативна, " 100 неща, които те не желаят да знаете " повдига завесата пред някои от топ мистериите в света и слага неуместните въпроси, които ще разобличат някои от най-масовите заблуди на нашето време.
Откъс от " 100 неща, които те не желаят да знаете " на Даниел Смит
Въведение
" Тайните, бидейки таен инструмент, в никакъв случай не би трябвало да бъдат част от системата на обикновено ръководство. "
Джеръми Бентам
" Истината е това, в което съумеете да убедите вашите съвременници. "
Ричард Рорти
Всеки обича загадките - тези главоблъсканици, които е мъчно, в случай че не и невероятно да схванеш или обясниш. Помислете за някои от синонимите, употребявани за задачата: загадка, загадка, гатанка, тайнственост. Всеки един от тях, отронвайки се от езика ни, възбужда въображението и изкушава с заричане за признание.
Любовта ни към мистерията и през днешния ден е толкоз мощна, колкото е била през вековете. За доказателство е задоволително да погледнем книжарниците или телевизионния екран - те вършат всичко по силите си да задоволят жаждата ни за детективски истории, действителни закононарушения и политически конспирации. Показателно е, че може би най-великият разбивач на мистерии за всички времена, измисленият детектив Шерлок Холмс, се радва на пълностоен нов живот от началото на века. Подвизава се в огромни кинопродукции и телевизионни сериали и въодушевява създатели, публицисти и учени. Нашата пристрастеност към тайнственото гори с непрекъсващ жар.
И въпреки всичко, в случай че би трябвало да сме почтени, от време на време търсенето носи повече задоволство от самото решение. Често пъти неидентифицираният нарушител, дърпащ конците от сенките, губи ужасяващия си тайнствен ореол, щом бъде оголен и се окаже просто изпълнен с настървение обществен несретник. По същия метод велики исторически загадки в последна сметка приключват с банални и разочароващи пояснения. Случки и събития, които в даден миг са изглеждали като плод на подли интриги и дяволска ловкост, се оказват резултат на случайност, несръчност или неуправляема завист.
Стремежът да разбулваме мистерии е присъщо качество на човешката природа. По създание всяка неразгадана загадка основава хлътналост или грапавина върху шлифованата повърхнина на нашето групово схващане и естествената ни податливост е да я изгладим. Колкото по-голяма и отдавнашна е тя, толкоз по-силно и завладяващо става желанието да я премахнем. Но не всеки път следва да прибързваме толкоз - от време на време дефектите и патината са просто доказателство за отминалост и насъбран опит и са доста по-завладяващи от безупречната гладкост. Иначе казано, когато разследвате тайнственост, наслаждавайте се на пътуването, тъй като то може да се окаже по-забавно от крайната дестинация.
В някои връзки нашата актуалност не наподобява подобаваща за раждането на огромни мистерии. В един свят, в който " откритостта " и " прозрачността " са неразделни лозунги на политическия и корпоративния хайлайф, като че ли има по-малко място за секрети и загадки. А в случай че държавните управления въпреки всичко опитат да скрият нещичко от публичния поглед, имаме разполагаем цяла войска от интернет воини като Джулиан Асанж с неговите " Уикилийкс ", която да ги разобличава. Дори култът към звездите последователно захвърля булото на мистиката и от ден на ден се ориентира към цялостно откриване.
В свят, където самите звезди се стремят да набират известност, като си демонстрират задника на всеки, податлив да го гледа, е редно да се запитаме дали не е блъснал сетният час на тайнствеността. Но дано не прибързваме. Въпреки всички приказки за неприкритост и бистрота загадките не престават да ни заобикалят. Всъщност колкото по-глобална става връзката, толкоз по-лесно е да пропуснем някои от връзките посред ни. Фанатици не престават да възнамеряват и правят неразкрити жестокости, пътнически самолети падат от небето без пояснение, а интернационалните банки тихомълком оказват помощ на своите клиенти да скрият противозаконни облаги.Да не приказваме за жертвите на убийства, които лежат мъртви със седмици, преди съседите да виждат нещо неправилно.
Така че актуалните осведомителни технологии не подсигуряват безграничен достъп до истината. Живеем в завладяваща ера, заливаща ни с невиждан поток от данни, само че в това време недоверието към тях не стопира да пораства. Свят без доверие може да е много недружелюбно място, само че ние сме длъжни да оценяваме зорко цялата постъпваща информация. Какво значи тя? Кой ни я подава? В чия мелница налива вода? Това безспорно са основни въпроси за поколението на обществените мрежи, 24-часовите вести и " Уикипедия ".
Понякога е съвсем невероятно да кажем къде свършва истината и къде стартира интерпретацията - без значение дали е добросъвестна, или не, а в тази сива зона остават да витаят голям брой подозрения и мистерии. Невинаги е най-удобно да пребиваваш в нея, само че неведнъж е извънредно забавна.
Стоте случая, разказани в актуалната книга, са извлечени точно от тази зона на здрача и включват опияняващ коктейл от велики конспирации, неразкрити закононарушения, необясними естествени феномени и озадачаващи исторически събития. Във всеки от случаите има две или повече теории, борещи се да обяснят какво в действителност е станало, само че в никакъв случай не можем да сме изцяло сигурни коя е вярната. Задачата в допълнение се усложнява от съмнението, че доста от причините се излагат не в интерес на истината, а за съзнателно да обър-кат, подведат и замажат обстоятелствата.
Може да става въпрос за държавно управление, желаещо да скрие кирливите си ризи, или за нарушител, бягащ от правораздаването. Понякога има финансов тласък за илюзия, предпочитание за облекчаване на публични страхове и запазване на нечия известност или блян към разпространение на даден дневен ред. А не е изключено да става въпрос и просто за неприятна смешка. Проблемът е, че лъжите от време на време са прекомерно изкушаващи, с цел да им устоим!
Не бива обаче да изпадаме и в несъразмерен цинизъм. Възможно е някои от загадките, разказани тук, в действителност да имат простите и почтени пояснения, в които ни убеждават. Понякога сме склонни да приписваме на настоящите лица повече просветеност и прозорливост, в сравнение с зас-лужават, и да ги упрекваме в комплицирани заприказва, изискващи години, десетилетия или даже епохи безмълвна и упорита организация.
Да вземем да вземем за пример прословутата тайна доктрина, съгласно която кацането на Нийл Армстронг на Луната е фалшифицирано. Вярно, че ерата на Студената война поражда огромен брой много неуместни измами от страна на мощните на деня, само че в действителност ли е допустимо държавното управление на Съединени американски щати да скалъпи чак подобен трик? Като се има поради броят на хората, които би трябвало да го изпълнят, а по-късно години наред да мълчат, персонално аз мощно се колебая. Трябва обаче да отбележим, че самият Армстронг позволява известна доза спекулативна тайнственост в нашата галактика и я цитира като една от силите, движещи човечеството напред. Според думите му: " Мистерията ни кара да търсим отговори, а те са в основата на желанието ни за знание ".
Дори върл последовател на тайните теории като филмовия режисьор Оливър Стоун признава: " Не целият живот е резултат от някакъв тип интрига. Остава място и за случайности ". Идеята е подкрепена и от журналиста на " Уошингтън Поуст " Чарлз Краутхамър, който написа: " Винаги щом се сблъскате с пояснение за ставащото във Вашингтон и би трябвало да избирате сред непросветеност и интрига, избирайте некомпетентността ". И въпреки всичко си коства да бъдем нащрек, когато ни се показват привидно " безапелационни доказателства " и " същински истории ". Ако би трябвало да перифразираме известната максима: това, че съм параноик, още не значи, че ми казвате истината
Най-малкото се надявам, че мистериите, които предстоят, ще ви се сторят увлекателни и занимателни. Потопете се в тях и се насладете на тръпката, съпътстваща преследването на истината. И бъдете сигурни, че не сте сами - даже колос на мисълта като Алберт Айнщайн един път признава: " Тайнствеността е най-красивото нещо, което можем да изживеем ".
А в случай че случаите, изложени на идващите страници, дотам възбудят интереса ви, че сами запретнете ръкави и откриете същинската и неопровержима истина зад тях, толкоз по-добре. Обадете ми се, в случай че го сторите. Само не очаквайте да ви допускам
Защо е издигнат Стоунхендж?
Стоунхендж се издига над равнината Солсбъри в югозападната част на Англия и е един от най-величествените праисторически монументи на Европа, който продължава да запленява въображението хиляди години след построяването си. Кой, по кое време и по какъв начин го е построил, са все завладяващи въпроси, изключително поради изключителните инженерни компликации. Но може би най-объркващият въпрос е за какво е издигнато това мегалитно знамение.
Днес Стоунхендж се състои от комплицирано подредени камъни, ситуирани посред солидни земни уреди, които датират от епохата на неолита. Комплексът е строен на обособени етапи, като първата включва построяването на трап, насип и поредност от ями (т. нар. " дупки на Обри " ) най-вероятно през втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Около хиляда години по-късно 82 големи базалтови къса - някои тежки до четири тона - са превозени на 400 километра разстояние от планините Пресели в Югозападен Уелс. Когато идват на мес-тоназначението си, камъните са изправени и подредени в повърхностен двоен кръг.
Третата и последна фаза е към 2000 година пр.н.е., когато парчета пясъчник са довлечени от отдалечения на 40 километра регион, ситуиран в северната част на сегашен Уилтшър. Те са подредени във външен и вътрешен кръг, като вътрешните възприемат очертанията на подкова. Накрая, към 1500 година пр.н.е., базалтовите камъни (много от които са преместени другаде или разрушени през годините) са пренаредени по този начин, че Стоунхендж най-накрая добива типа, прочут ни до през днешния ден.
Трудът, вложен през другите интервали на строителство, е голям. На всеки стадий са били нужни стотици, а евентуално и хиляди мъже във времена, когато популацията на Англия е представлявало единствено дребен % от актуалното, а даже изхранването и оцеляването на фамилиите е коствало неимоверни старания. Кое у Стоунхендж е било по този начин значимо, че да си коства силата на толкоз доста хора? Съществуват редица теории с друга степен на достоверност. Отдавна се счита, че Стоунхендж е някакъв вид храм, а през XVIII век доминира схващането, че е бил светилище на друидите. Доказателствата сочат, че той доста предшества религията на друидите, само че това не значи, че мястото не е служело за някакъв тип пок-лонения.
В по-нови времена е открито, че Стоунхендж има забележителни акус-тични качества, и някои специалисти са уверени, че точно това е ключът към същинското му предопределение. При удар самите камъни издават отчетливи тонове, които се носят на километри разстояние. Дали не са служели като примитивна система за връзка по сходство на църковните камбани?
Алтернативна версия гласи, че мястото е представлявало гробище за публичния хайлайф. Непосредствено към камъните са открити остатъци от десетки погребения, тъй че е допустимо мощните на деня да са били почитани посредством полагане в сянката на монумента тъкмо както египтяните са пог-ребвали своите владетели в пирамиди.
Други са на мнение, че Стоунхендж е служел за обсерватория. Известно е, че детайли от него подхождат на ситуацията на небесното величие при лятното и зимното слънцестоене, откъдето идва и известността му като събирателен пункт през тези интервали на годината.
Не е мъчно да си представим, че камъните са помагали на античните ни предшественици да наблюдават слънчевите и лунните цикли, да предсказват затъм-ненията и да чертаят хода на сезоните. Има и доктрина, че Стоунхендж е служел за неолитен здравен център. Авторитетни археолози като Джефри Уейнрайт и Тимъти Дарвил настояват, че сините камъни, донесени от Уелс с такива старания, са били ценени поради лечебните свойства, произлизащи от първичната им непосредственост с лечебни извори в уелските планини.
В внезапен контрастност с останалите е концепцията, че оборудването е служело като ориентир за кацане на извънземна господстваща раса. Привържениците ѝ акцентират, че инженерните умения, нужни за превозването и подреждането на камъните, биха могли да дойдат единствено от интелигентни същества от друга планета.
Древните може да са опазили в загадка същинската цел на Стоунхендж, само че силата на паметника да вдъхва благоговение съществува и до през днешния ден. Както отбелязва писателят Хенри Джеймс: " Можете да зададете 100 въпроса на тези жестоко изсечени колоси, приведени в тъмно съзерцаване над падналите си приятели, само че любознание ви все по този начин ще потъва в безбрежната слънчева тишина, която ги обгръща ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ