Проф. Ана Кочева: Истината ще освободи Скопие от Коминтерна
В резултат на обилно финансиране години наред Скопие създаваше измисления си облик, в реда на нещата е нещата да си дойдат по местата, изключително откакто съседите ни са декларирали, имам вяра, откровеното си предпочитание да станат членове на европейското семейство. В него моралните стандарти са разнообразни от коминтерновските, само че пък истината ще ги освободи, споделя проф. доктор Ана Кочева в изявление за Dir.bg.
На фокус е горещата тематика - " формалния език на СРМакедония ", а мотивът - ново проучване - " Бяла книга за езиковия спор сред България и районен съд Македония ", която е естествено продължение на 60-страничното проучване на Българска академия на науките за езиковия спор със Скопие. Интересен факт е, че новото проучване е на трима създатели от Република Северна Македония (СРМ), трима от България и по един Сърбия и Албания. Книгата идва в следствие от установената уязвимост в българската позиция във връзка с бъдещата евроинтеграция на СРМ и показва систематичното заличаване или подправяне на българското културно-историческо завещание и нарушаването на човешките права в предишното и през днешния ден.
Проф. доктор Ана Кочева
Снимка: Личен списък
Проф. доктор Ана Кочева е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българска академия на науките. Автор е на многочислени проучвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ". В момента управлява екипа, който създава интерактивната " Кулинарна карта на българската езикова територия ". Автор е на няколко монографии, измежду които първото изложение на езика на българска общественост зад граница ( " Смесеният език на виенските българи " ), студии и стотици публикации по езикови въпроси.
- Проф. Кочева, за какво със Скопие не може да решим езиковият спор? В последна сметка ние не посягаме на тяхното сегашно съществуване, а желаеме признание на историческите истини. Всъщност на какъв език приказват македонците?
- Обикновено споделям, че схващам термина " езиков спор " условно. Лично аз считам, че проблемите с така наречен македонски език са въпрос на полемика не толкоз сред Скопие и София, колкото вътре в самото Скопие, което все не съумява да открие личната си еднаквост. Въпросът имало ли е или не македонски език преди кодификацията на днешния формален език на Република Северна Македония (РСМ) се слага от филолозите там още на съвещанията на първата филологическа комисия.
Стенографските бележки от нейната работа са издадени и могат да се прочетат. В Скопие при предпочитание също биха могли да се срещнат с тях. Именно заради това, че, когато е била " спусната " задачата от Белград и Москва, да се сътвори " нов " език не е имало време да се чака той да се развие по натурален път, се минава напряко към прекодификацията на съществуващия до тогава литературен език, т.е. до леко преобразяване на книжовния български език, добре прочут в Македония.
Повтарям - книжовният български език. Тоест, не е правилно да разгласяваме формалния език на РСМ за акцент на българския, тъй като в региона има много диалекти и нито един съответен не е лежащ в основата на така наречен " македонски ", какъвто е нормалният, естествен развой.
Технологията, която се ползва, е потреблението на вътрешнобългарския езиков превод: от български литературен на западнобългарски районен. Вардарските прекодификатори, дружно с езиковата, правят и съдържателна редакция, като преправят истинските текстове с заличаване на части от тях или проникване на нови, несъществуващи в оригинала текстове, с цел да подменят географските характерности с етнически, освен това постоянно със остаряла дата. Така се получава една от шестте районни форми, основани въз основа на българския език.
Друг образец за " езиковия спор ", който се води отвъд границата, а не посред ни, е активността на Кръсте Мисирков , който е създател на лингвистичния македонизъм (със събраните от него няколко публикации в дребната листовка " За македонцките работи " (1903). Преди няколко години в Скопие Мисирков беше разгласен за " най-големия македонец " на 20 в. Името му е фирмено и за Института за македонски език.
Виж още
По-късно обаче той се отхвърля от сърбизма (македонизма), самичък си признава, че е работил като " спонтанен политик " и написа обемистия " Дневник " на съветски, оповестен и в скопска, и в софийска версия. За това в Скопие не обичат да приказват. Там Мисирков се отхвърля от всичките си македонистични тези, приказва за българско национално съзнание, български език, български празници, черква и така нататък в Македония.
Или пък вземете даже сегашния министър на външните работи на РСМ Никола Димитров, който е израснал в семейство, в което добре познават обстоятелствата и тяхното подправяне в Титова Югославия и принадлежащата й СРМ. Той постоянно се изрича неласкаво по адрес на България, до момента в който татко му, Димитър Димитров, също някогашен министър през 1999 година е написал книгата " Името и мозъка " и в нея е споделил " Най-големият грях на македонците беше, че те бяха българи и че Европа, посредством Гърция и Сърбия, не им позволяваше да продължат да бъдат такива... "
- Вие сте една от създателите на книгата на Българска академия на науките за формалния език на РСМакедония, която излезе предходната година и Скопие я жигосах. Кои са най-шокиращите фалшификации, разказани в книгата и малко известни на необятната аудитория?
Виж още
- За някои от тях към този момент стана дума. Ако хвърлим взор върху учебниците в РСМ и върху издателската активност, ще установим, че всички български възрожденци от географската област Македония са " македонски ".
Йоаким Кърчовски, например самичък дефинира, че написа на " простейший язик болгарски ", само че е разгласен за македонски възрожденец.
Братя Миладинови сформират сборника " Български национални песни ", само че той е публикуван в Скопие като " Зборник национални песни- Златна книга на македонската преродба " през 2009 година
Григор Пърличев, първият преводач на " Илиада " от старогръцки на български език, написа: " ние, българите, сме били ругани и презрени от сите народности, време е да се опомним ", само че през днешния ден той е " македонски предродбеник ".
Да не приказваме за Ботевото " На сбогуване ", което е оповестено като македонска национална ария в " Речник на македонската национална лирика " от 1983 година Примерите са многочислени.
Стефан Веркович оригинал и фалшифицирано издание
Факсимиле от стр. 7 на учебник по македонски език в РСМ за 8-мо поделение Факсимиле от стр. 7 на учебник по македонски език в РСМ за 8-мо поделение
- Сега излезе " Бяла книга за езиковия спор ", на която сте рецензент. Кой стои зад е нея и какви обстоятелства разкрива?
- Бялата книга е написана от трима създатели от Република Северна Македония, трима от България и по един от Албания и Сърбия. Тя е естествено продължение на проучването, за което говорихме. В нея също е обърнато внимание на езика и ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Показани са актуалните фалшификации, които се насаждат измежду подрастващото потомство посредством настоящите все още учебници.
Виж още
Дадени са образци на заличаване на български културно-исторически монументи. Разкрит е всеобщият темперамент на репресиите при налагането на тези фалшификации, като са дадени и съответни образци от документи на Министерство на вътрешните работи в Скопие, удостоверяващи преследването на българския литературен език в наши дни.
- Прочитът на книгата дава ли положителни направления за развиване на политики за прекъсване на езика на омразата?
- Искрено се надявам това да е по този начин. Начинът, по който приказваме тук в България, радикално се разграничава от езика, който се използва в РСМ по наш адрес. Да, ние имаме истината на своя страна, само че без значение от това не сме изневерили на цивилизования звук. Не сме реагирали на правилото " каквото повикало, това се обадило ".
Наслушахме се на всевъзможни операции на обстоятелствата, на обиди към държавни лица, към учени, нагледахме се на изкривени физиономии, които крещят с езика на омразата или горят българския флат в РСМ. Продължава и тормозът във връзка с тези българи в РСМ, които не се опасяват да се самоопределят по друг от общоприетия метод. Книгата борави с обстоятелства, документи, не с тълкования, тъй че, имам вяра, ще бъде потребна на тези, които ще я прочетат.
- Известният историк проф. Николай Овчаров неотдавна прикани да не отстъпваме даже с педя пред СРМ, тъй като това ще значи да късаме от личната си история, от развиването на българския език. Наскоро той стартира и концепцията да бъде проведена акция в чужбина, в която учени - историци и филолози, да показват същинските обстоятелства в прегледа на общото ни минало с СРМакедония. Смятате ли, че неговата концепция ще сработи?
- Нищо не пречи да се предприеме такава акция. Ефектът от нея би бил двузначен, от една страна ще разпространяваме нашето културно-историческо завещание - материално и нематериално - а то е със забележителна стойност, такава каквато доста европейски страни не имат, от друга ще представим обстоятелствата такива каквито са, неманипулирани и истинни.
В резултат на обилно финансиране години наред Скопие създаваше измисления си облик, в реда на нещата е нещата да си дойдат по местата, изключително откакто съседите ни са декларирали, имам вяра, откровеното си предпочитание да станат членове на европейското семейство. В него моралните стандарти са разнообразни от коминтерновските, само че пък истината ще ги освободи.
На фокус е горещата тематика - " формалния език на СРМакедония ", а мотивът - ново проучване - " Бяла книга за езиковия спор сред България и районен съд Македония ", която е естествено продължение на 60-страничното проучване на Българска академия на науките за езиковия спор със Скопие. Интересен факт е, че новото проучване е на трима създатели от Република Северна Македония (СРМ), трима от България и по един Сърбия и Албания. Книгата идва в следствие от установената уязвимост в българската позиция във връзка с бъдещата евроинтеграция на СРМ и показва систематичното заличаване или подправяне на българското културно-историческо завещание и нарушаването на човешките права в предишното и през днешния ден.
Проф. доктор Ана Кочева
Снимка: Личен списък
Проф. доктор Ана Кочева е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българска академия на науките. Автор е на многочислени проучвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ". В момента управлява екипа, който създава интерактивната " Кулинарна карта на българската езикова територия ". Автор е на няколко монографии, измежду които първото изложение на езика на българска общественост зад граница ( " Смесеният език на виенските българи " ), студии и стотици публикации по езикови въпроси.
- Проф. Кочева, за какво със Скопие не може да решим езиковият спор? В последна сметка ние не посягаме на тяхното сегашно съществуване, а желаеме признание на историческите истини. Всъщност на какъв език приказват македонците?
- Обикновено споделям, че схващам термина " езиков спор " условно. Лично аз считам, че проблемите с така наречен македонски език са въпрос на полемика не толкоз сред Скопие и София, колкото вътре в самото Скопие, което все не съумява да открие личната си еднаквост. Въпросът имало ли е или не македонски език преди кодификацията на днешния формален език на Република Северна Македония (РСМ) се слага от филолозите там още на съвещанията на първата филологическа комисия.
Стенографските бележки от нейната работа са издадени и могат да се прочетат. В Скопие при предпочитание също биха могли да се срещнат с тях. Именно заради това, че, когато е била " спусната " задачата от Белград и Москва, да се сътвори " нов " език не е имало време да се чака той да се развие по натурален път, се минава напряко към прекодификацията на съществуващия до тогава литературен език, т.е. до леко преобразяване на книжовния български език, добре прочут в Македония.
Повтарям - книжовният български език. Тоест, не е правилно да разгласяваме формалния език на РСМ за акцент на българския, тъй като в региона има много диалекти и нито един съответен не е лежащ в основата на така наречен " македонски ", какъвто е нормалният, естествен развой.
Технологията, която се ползва, е потреблението на вътрешнобългарския езиков превод: от български литературен на западнобългарски районен. Вардарските прекодификатори, дружно с езиковата, правят и съдържателна редакция, като преправят истинските текстове с заличаване на части от тях или проникване на нови, несъществуващи в оригинала текстове, с цел да подменят географските характерности с етнически, освен това постоянно със остаряла дата. Така се получава една от шестте районни форми, основани въз основа на българския език.
Друг образец за " езиковия спор ", който се води отвъд границата, а не посред ни, е активността на Кръсте Мисирков , който е създател на лингвистичния македонизъм (със събраните от него няколко публикации в дребната листовка " За македонцките работи " (1903). Преди няколко години в Скопие Мисирков беше разгласен за " най-големия македонец " на 20 в. Името му е фирмено и за Института за македонски език.
Виж още По-късно обаче той се отхвърля от сърбизма (македонизма), самичък си признава, че е работил като " спонтанен политик " и написа обемистия " Дневник " на съветски, оповестен и в скопска, и в софийска версия. За това в Скопие не обичат да приказват. Там Мисирков се отхвърля от всичките си македонистични тези, приказва за българско национално съзнание, български език, български празници, черква и така нататък в Македония.
Или пък вземете даже сегашния министър на външните работи на РСМ Никола Димитров, който е израснал в семейство, в което добре познават обстоятелствата и тяхното подправяне в Титова Югославия и принадлежащата й СРМ. Той постоянно се изрича неласкаво по адрес на България, до момента в който татко му, Димитър Димитров, също някогашен министър през 1999 година е написал книгата " Името и мозъка " и в нея е споделил " Най-големият грях на македонците беше, че те бяха българи и че Европа, посредством Гърция и Сърбия, не им позволяваше да продължат да бъдат такива... "
- Вие сте една от създателите на книгата на Българска академия на науките за формалния език на РСМакедония, която излезе предходната година и Скопие я жигосах. Кои са най-шокиращите фалшификации, разказани в книгата и малко известни на необятната аудитория?
Виж още - За някои от тях към този момент стана дума. Ако хвърлим взор върху учебниците в РСМ и върху издателската активност, ще установим, че всички български възрожденци от географската област Македония са " македонски ".
Йоаким Кърчовски, например самичък дефинира, че написа на " простейший язик болгарски ", само че е разгласен за македонски възрожденец.
Братя Миладинови сформират сборника " Български национални песни ", само че той е публикуван в Скопие като " Зборник национални песни- Златна книга на македонската преродба " през 2009 година
Григор Пърличев, първият преводач на " Илиада " от старогръцки на български език, написа: " ние, българите, сме били ругани и презрени от сите народности, време е да се опомним ", само че през днешния ден той е " македонски предродбеник ".
Да не приказваме за Ботевото " На сбогуване ", което е оповестено като македонска национална ария в " Речник на македонската национална лирика " от 1983 година Примерите са многочислени.
Стефан Веркович оригинал и фалшифицирано издание
Факсимиле от стр. 7 на учебник по македонски език в РСМ за 8-мо поделение Факсимиле от стр. 7 на учебник по македонски език в РСМ за 8-мо поделение
- Сега излезе " Бяла книга за езиковия спор ", на която сте рецензент. Кой стои зад е нея и какви обстоятелства разкрива?
- Бялата книга е написана от трима създатели от Република Северна Македония, трима от България и по един от Албания и Сърбия. Тя е естествено продължение на проучването, за което говорихме. В нея също е обърнато внимание на езика и ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Показани са актуалните фалшификации, които се насаждат измежду подрастващото потомство посредством настоящите все още учебници.
Виж още Дадени са образци на заличаване на български културно-исторически монументи. Разкрит е всеобщият темперамент на репресиите при налагането на тези фалшификации, като са дадени и съответни образци от документи на Министерство на вътрешните работи в Скопие, удостоверяващи преследването на българския литературен език в наши дни.
- Прочитът на книгата дава ли положителни направления за развиване на политики за прекъсване на езика на омразата?
- Искрено се надявам това да е по този начин. Начинът, по който приказваме тук в България, радикално се разграничава от езика, който се използва в РСМ по наш адрес. Да, ние имаме истината на своя страна, само че без значение от това не сме изневерили на цивилизования звук. Не сме реагирали на правилото " каквото повикало, това се обадило ".
Наслушахме се на всевъзможни операции на обстоятелствата, на обиди към държавни лица, към учени, нагледахме се на изкривени физиономии, които крещят с езика на омразата или горят българския флат в РСМ. Продължава и тормозът във връзка с тези българи в РСМ, които не се опасяват да се самоопределят по друг от общоприетия метод. Книгата борави с обстоятелства, документи, не с тълкования, тъй че, имам вяра, ще бъде потребна на тези, които ще я прочетат.
- Известният историк проф. Николай Овчаров неотдавна прикани да не отстъпваме даже с педя пред СРМ, тъй като това ще значи да късаме от личната си история, от развиването на българския език. Наскоро той стартира и концепцията да бъде проведена акция в чужбина, в която учени - историци и филолози, да показват същинските обстоятелства в прегледа на общото ни минало с СРМакедония. Смятате ли, че неговата концепция ще сработи?
- Нищо не пречи да се предприеме такава акция. Ефектът от нея би бил двузначен, от една страна ще разпространяваме нашето културно-историческо завещание - материално и нематериално - а то е със забележителна стойност, такава каквато доста европейски страни не имат, от друга ще представим обстоятелствата такива каквито са, неманипулирани и истинни.
В резултат на обилно финансиране години наред Скопие създаваше измисления си облик, в реда на нещата е нещата да си дойдат по местата, изключително откакто съседите ни са декларирали, имам вяра, откровеното си предпочитание да станат членове на европейското семейство. В него моралните стандарти са разнообразни от коминтерновските, само че пък истината ще ги освободи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ