Държавният борч пада въпреки ареста на Бойко
В резултат на осъществените дългови интервенции през месеца, държавният дълг на България се редуцира със 748.0 млн. евро - от 15.962 милиарда евро в края на 2021 г. на 15.214 милиарда евро в края на март 2022 година, рапортуваха от Министерството на финансите. Това съставлява спад в съотношението дълг към прогнозното равнище на брутния вътрешен артикул с близо 2,7 процентни пункта надлежно от 23.5 % на 20.8 %.
„ Лидерът на опозицията ”, както вече бива именуван клиширано Бойко Борисов,
обаче е на друго мнение: „ Докато се тълпите тук още половин милиард съобщи държавното управление, и предходната седмица, по-миналата, към този момент 1.5 милиарда за по-малко от 30 дни се взимат ”. Това сподели той след разпита му в прокуратурата преди дни.
„ В същото време е подписан меморандум за милиарди с неразбираеми компании в гранитната зала в Министерски съвет. Новите задължения са с три пъти по-високи лихви, тези лихви ще минат половин милиард до края на годината ", разяснява Борисов, причакан от публицистите при излизането му от прокуратурата.
„ Без да слагаме под подозрение разбирането, че увеличението на държавния дълг е вдишване на ангажимент, който ще тежи на данъкоплатците в бъдеще - от време на време даже на към момента неродените такива, от зле аргументирана нервност изгода няма ”, репликират го задочно от Института за пазарна стопанска система в собствен разбор.
Поставена в съпоставяне на картата на Европа,
България е със доста по-ниска задлъжнялост
- към края на юни 2021 година съотношението дълг/БВП е 24.7% по планирани стойности за размера на стопанската система за годината, при приблизително 91% за Европейски Съюз и 98% за еврозоната; само Естония има малко по-нисък дълг.
Така че, колкото и пъти да арестуват и разпитват Бойко, риск за отчайващо задлъжняване на страната към този момент няма.
Междувременно Министерството на финансите погаси седемгодишни еврооблигации с падеж 26 март.
Това стана причина за понижаване на държавната задлъжнялост.
" Финансите " изплатиха 1.275 милиарда евро
в интерес на държателите на седемгодишни еврооблигации на Република България, които са част от издадените през март 2015 година на интернационалните финансови пазари три транша облигации по средносрочната стратегия за издаване на дълг на външните пазари. В сумата са включени номиналната стойност на облигацията в размер 1.250 милиарда евро , както и последният изискуем лихвен ваучър в размер на 25.0 млн. евро.
По другите два транша – 12 годишна и 20 годишна излъчвания облигации - са изплатени постоянни лихви общо в размер на 54.375 млн. евро , обясниха от ведомството на Асен Василев.
На 21 март 2022 година Министерството на финансите изплати и лихвени купони по двойния транш седем- и дванадесетгодишни облигации, издадени през март 2016 година на интернационалните финансови пазари по средносрочната стратегия за издаване на дълг на външните пазари, общо в размер на 46.950 млн. евро.
Общата сума на осъществените заплащания през март 2022 година по издадените през 2015 година и 2016 година еврооблигации възлиза на 1 376 325 000 евро, в това число 1 250.0 млн. евро погашения и 126.325 млн. евро лихви .
Колкото до новия дълг към този момент става дума за така наречен приплъзване
- с новия дълг се погасява остарял.
„ Новият дълг е 1.5 милиарда лв. (но ще има още), погасени са главници и са платени лихви за 2.7 млрд. лв.. Това не е драма (засега) ”, разяснява анализаторката Иванина Манчева. " Не всяка емисия води до растеж на дълга. Но на мястото на Борисов бих мълчала, тъй като неговите хора пресметнаха по този начин падежите, че да се струпат през тази и идващите години ", припомня тя.
Драмата е друга -
с цел да не провокира популисткото говорене преди изборите,
държавното управление не излезе на дълговите пазари през предходната година, като че ли се надяваше на чудотворно задържане на ниските лихви. Това носи съществени загуби на хазната. Ако кабинетът продължи да се финансира в огромни размери от вътрешния пазар, ще се усети и от нефинансовия бранш.
Новата власт въпреки всичко емитира дълг през предходната година, само че не стигна тавана, тъй като тогава Борисов и ГЕРБ я разкритикува, че тегли на седмица по 500 млн. лева, което ни вкарвало в дългова серпантина. Въпреки че това се случи съгласно бюджета, направен от самия ГЕРБ. Сега ГЕРБ-ерите - с обяснимо опозиционно държание - подлагат на критика, че ръководещите не били теглили заеми предходната година, когато лихвите били по-ниски. Ами теглиха, само че ги подлагаха на критика. Пък и кой можеше да планува войната тогава?
Засега паника буди бъдещото трупане на бюджетен недостиг. Което допуска да се преразгледат някои разноски и някои обезщетения. Все още популизмът не разрешава за това да се приказва намерено, счита Манчева.
По-вероятно е да няма недостиг или да бъде най-малък, в случай че ръководещите не прибягнат отново до прекачване на разноски, само че този път ще бъде прекомерно. Общо взето буферите са големи, а и фискалният запас е 6.5 милиарда лв..
Според ИПИ,
утежняването на фискалната позиция
вследствие от пандемията с прекосяването от остатъци към дефицити е относително лимитирано - повишаването на относителната тежест на дълга към размера на Брутният вътрешен продукт е само 4.7 процентни пункта в интервала от края на 2019 година до края на юни 2021 година. Само в три страни - Люксембург, Ирландия и Швеция - повишаването е по-малко.
Дългогодишната процедура на българските държавни управления е при потребност от по-значимо финансиране да се емитират облигации на интернационалните пазари и това се удостоверява от структурата на дълга, в която отчетливо господства външния дълг.
За сходна политика има съществени причини - изостанала дребна стопанска система, бедна на вътрешни спестявания, е по-разумно да търси приток на външен капитал, с цел да не " изтласка " частните вложения на вътрешния пазар. И без друго на световните пазари има повече " дълги пари ", което разрешава по-евтино дълготрайно финансиране.
Изглежда обаче политическият разбор е взел под внимание стигматизирането на външния дълг в всеобщото схващане - изключително в случай че се прави огромна емисия еднократно - за сметка на неведнъж по-ниския публичен и медиен интерес и напън при поредност от дребни излъчвания ДЦК на вътрешния пазар, установяват анализаторите на ИПИ.
Трябва още веднъж да напомним, че
дългът е разследване, а първопричината е съществуването на бюджетен недостиг.
Когато ръководещите желаят да харчат повече, в сравнение с събират, те могат да създадат най-общо три неща - да харчат от насъбраното от предишни години (фискалния резерв), да приватизират държавни активи или да усилват дълга. Към момента опцията за приватизация е илюзорна, а запасът не може да се употребява безпределно. От своя страна въпросите от вида " а защо ще похарчите този дълг " са фундаментално подвеждащи - заем се взима, с цел да може да се финансират разноските на фиска над събраните налози и такси в този момент.
Решението за размера на бюджетния недостиг, и оттова за потребността от дълг, е заложено от предходно правителство още в края на 2020 година. Нито една партия в предходните два следващи Народното събрание и две служебни държавни управления не съобщи никаква политическа воля дефицитът да бъде стеснен, напомнят от ИПИ.
„ Лидерът на опозицията ”, както вече бива именуван клиширано Бойко Борисов,
обаче е на друго мнение: „ Докато се тълпите тук още половин милиард съобщи държавното управление, и предходната седмица, по-миналата, към този момент 1.5 милиарда за по-малко от 30 дни се взимат ”. Това сподели той след разпита му в прокуратурата преди дни.
„ В същото време е подписан меморандум за милиарди с неразбираеми компании в гранитната зала в Министерски съвет. Новите задължения са с три пъти по-високи лихви, тези лихви ще минат половин милиард до края на годината ", разяснява Борисов, причакан от публицистите при излизането му от прокуратурата.
„ Без да слагаме под подозрение разбирането, че увеличението на държавния дълг е вдишване на ангажимент, който ще тежи на данъкоплатците в бъдеще - от време на време даже на към момента неродените такива, от зле аргументирана нервност изгода няма ”, репликират го задочно от Института за пазарна стопанска система в собствен разбор.
Поставена в съпоставяне на картата на Европа,
България е със доста по-ниска задлъжнялост
- към края на юни 2021 година съотношението дълг/БВП е 24.7% по планирани стойности за размера на стопанската система за годината, при приблизително 91% за Европейски Съюз и 98% за еврозоната; само Естония има малко по-нисък дълг.
Така че, колкото и пъти да арестуват и разпитват Бойко, риск за отчайващо задлъжняване на страната към този момент няма.
Междувременно Министерството на финансите погаси седемгодишни еврооблигации с падеж 26 март.
Това стана причина за понижаване на държавната задлъжнялост.
" Финансите " изплатиха 1.275 милиарда евро
в интерес на държателите на седемгодишни еврооблигации на Република България, които са част от издадените през март 2015 година на интернационалните финансови пазари три транша облигации по средносрочната стратегия за издаване на дълг на външните пазари. В сумата са включени номиналната стойност на облигацията в размер 1.250 милиарда евро , както и последният изискуем лихвен ваучър в размер на 25.0 млн. евро.
По другите два транша – 12 годишна и 20 годишна излъчвания облигации - са изплатени постоянни лихви общо в размер на 54.375 млн. евро , обясниха от ведомството на Асен Василев.
На 21 март 2022 година Министерството на финансите изплати и лихвени купони по двойния транш седем- и дванадесетгодишни облигации, издадени през март 2016 година на интернационалните финансови пазари по средносрочната стратегия за издаване на дълг на външните пазари, общо в размер на 46.950 млн. евро.
Общата сума на осъществените заплащания през март 2022 година по издадените през 2015 година и 2016 година еврооблигации възлиза на 1 376 325 000 евро, в това число 1 250.0 млн. евро погашения и 126.325 млн. евро лихви .
Колкото до новия дълг към този момент става дума за така наречен приплъзване
- с новия дълг се погасява остарял.
„ Новият дълг е 1.5 милиарда лв. (но ще има още), погасени са главници и са платени лихви за 2.7 млрд. лв.. Това не е драма (засега) ”, разяснява анализаторката Иванина Манчева. " Не всяка емисия води до растеж на дълга. Но на мястото на Борисов бих мълчала, тъй като неговите хора пресметнаха по този начин падежите, че да се струпат през тази и идващите години ", припомня тя.
Драмата е друга -
с цел да не провокира популисткото говорене преди изборите,
държавното управление не излезе на дълговите пазари през предходната година, като че ли се надяваше на чудотворно задържане на ниските лихви. Това носи съществени загуби на хазната. Ако кабинетът продължи да се финансира в огромни размери от вътрешния пазар, ще се усети и от нефинансовия бранш.
Новата власт въпреки всичко емитира дълг през предходната година, само че не стигна тавана, тъй като тогава Борисов и ГЕРБ я разкритикува, че тегли на седмица по 500 млн. лева, което ни вкарвало в дългова серпантина. Въпреки че това се случи съгласно бюджета, направен от самия ГЕРБ. Сега ГЕРБ-ерите - с обяснимо опозиционно държание - подлагат на критика, че ръководещите не били теглили заеми предходната година, когато лихвите били по-ниски. Ами теглиха, само че ги подлагаха на критика. Пък и кой можеше да планува войната тогава?
Засега паника буди бъдещото трупане на бюджетен недостиг. Което допуска да се преразгледат някои разноски и някои обезщетения. Все още популизмът не разрешава за това да се приказва намерено, счита Манчева.
По-вероятно е да няма недостиг или да бъде най-малък, в случай че ръководещите не прибягнат отново до прекачване на разноски, само че този път ще бъде прекомерно. Общо взето буферите са големи, а и фискалният запас е 6.5 милиарда лв..
Според ИПИ,
утежняването на фискалната позиция
вследствие от пандемията с прекосяването от остатъци към дефицити е относително лимитирано - повишаването на относителната тежест на дълга към размера на Брутният вътрешен продукт е само 4.7 процентни пункта в интервала от края на 2019 година до края на юни 2021 година. Само в три страни - Люксембург, Ирландия и Швеция - повишаването е по-малко.
Дългогодишната процедура на българските държавни управления е при потребност от по-значимо финансиране да се емитират облигации на интернационалните пазари и това се удостоверява от структурата на дълга, в която отчетливо господства външния дълг.
За сходна политика има съществени причини - изостанала дребна стопанска система, бедна на вътрешни спестявания, е по-разумно да търси приток на външен капитал, с цел да не " изтласка " частните вложения на вътрешния пазар. И без друго на световните пазари има повече " дълги пари ", което разрешава по-евтино дълготрайно финансиране.
Изглежда обаче политическият разбор е взел под внимание стигматизирането на външния дълг в всеобщото схващане - изключително в случай че се прави огромна емисия еднократно - за сметка на неведнъж по-ниския публичен и медиен интерес и напън при поредност от дребни излъчвания ДЦК на вътрешния пазар, установяват анализаторите на ИПИ.
Трябва още веднъж да напомним, че
дългът е разследване, а първопричината е съществуването на бюджетен недостиг.
Когато ръководещите желаят да харчат повече, в сравнение с събират, те могат да създадат най-общо три неща - да харчат от насъбраното от предишни години (фискалния резерв), да приватизират държавни активи или да усилват дълга. Към момента опцията за приватизация е илюзорна, а запасът не може да се употребява безпределно. От своя страна въпросите от вида " а защо ще похарчите този дълг " са фундаментално подвеждащи - заем се взима, с цел да може да се финансират разноските на фиска над събраните налози и такси в този момент.
Решението за размера на бюджетния недостиг, и оттова за потребността от дълг, е заложено от предходно правителство още в края на 2020 година. Нито една партия в предходните два следващи Народното събрание и две служебни държавни управления не съобщи никаква политическа воля дефицитът да бъде стеснен, напомнят от ИПИ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ