В региона на Близкия Изток и Иран надвисват облаците на

В района на Близкия Изток и Иран надвисват облаците на допустимо противоборство, което да опълчи Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия на Иран. Амбицията на Тръмп да се отърве от „ наследството “ на Обама във връзка с договорката с Иран води със себе си и ново разделяне в позициите на Запада, тъй като Европейски Съюз се застъпи за опазване на договорката. Целият американски напън в същото време обаче укрепва властта на иранския президент Рухани и циментира придържането му към все по-тесни взаимоотношения с Русия и Турция. Това са главните заключения от постоянния разбор на института „ Иван Хаджийски “.

Този нов и чудноват триъгълник Русия–Турция–Иран става все по-голям в интернационалната обстановка. Засега, той оцелява, само че провокациите пред него са големи – да вземем за пример, ударите в Сирия извадиха на показ различията сред Турция, която ги поддържа, и Русия и Иран, които ги осъдиха.

Всяка страна в този триъгълник е рискова. Не бива да се не помни, да вземем за пример, че Иран е единствена страна в света, в която „ Смърт на Америка!” се възприема като формален девиз, произнесен още от създателя на републиката аятолах Хомейни и още един от днешния висш началник аятолах Хаменей.

Вътрешната неустойчивост на Турция също не се надживява. Извънредното състояние бе удължено за седми път. Голямата вест за привикване на предварителни избори, година и половина преди постоянните демонстрира, че турският държавен глава очевидно се тормози, че с напредването на времето позициите му могат да стартират да отслабват, а напрежението със Запада в последна сметка да се отрази отрицателно и във вътрешната му политика.

Засилената борба с Гърция, в това число до степен Атина да изиска френски кораби за отбрана на своите острови в Егейско море, също е фактор на несигурността.

Русия пък е изправена пред нови провокации. Последните наказания разклатиха рублата и съветската фондова борса. Новата „ американска политика “ на казахстанския президент Нурсултан Назърбаев пък дава плодове: Кахазстан даде каспийски пристанища на Съединени американски щати, които с изключение на комерсиално могат да имат и военно предопределение. Казахстан знаково не поддържа съветската резолюция против ударите в Сирия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Протестите в Армения, които подсетиха на „ цветна гражданска война “, не крият непосредствена опасност за съветското наличие, само че показват какъв брой елементарно би било да се наложат политически промени в периферията на Русия без нейно утвърждение.

По всяка възможност Русия демонстрира въздържаност по отношение на разнородните провокации, с цел да може да реализира в изискванията на въпреки всичко следена борба някои от директните си цели: плана „ Северен поток – 2 “, продължението на „ Турски поток “, Кримския мост, Световното състезание по футбол.

Не бива да се изключва обаче по-късно съветската позиция да се втвърди. Може да се подсети, че преди години Русия дълго не реагираше на Майдана в Киев, с цел да може умерено да организира Олимпийските игри в Сочи, а след закриването им без съмнение пристъпи към анексирането на Крим.

Търговски войни

Глобалната икономическа битка Съединени американски щати – Китай към този момент стартира. Съединени американски щати търсят „ точков удар” върху развиването на високите технологии в Китай - в квалифицирания за по-високо облагане американски лист попадат на първо място и артикули на осведомителни и информационни технологии, космонавтика, роботика, автоматизация и други Китайският отговор също беше „ точков” и засегна производството на таман тези щати, които гласоподаваха за Тръмп.

Американската администрация обаче си дава сметка, че стягането на обръча към Китай изисква доста по-активна поддръжка от другите фактори в Далечния Изток. Затова Тръмп оставя опция за заден ход - в скорошните си диалози с японския министър председател Шиндзо Абе Тръмп загатна, че е допустимо връщане на Щатите в Транстихоокеанското партньорство.

Търговската война сред Съединени американски щати и Европейски Съюз пък към този момент тормози европейските водачи. Последователните визити на френския президент Макрон и на немския канцлер Меркел във Вашингтон са фокусирани най-вече върху извънредно деликатния проблем за американските проектомита върху стоманата и алуминия.

До решение не се стига: Съединени американски щати отложиха въвеждането на митата с още един месец. И Франция, а Германия осъзнават, че нежният посткризисен баланс на европейската стопанска система може съществено да пострада. И по всичко проличава, мощната позиция в тази ситуация се държи от американците.

Ако през предходната година западноевропейските политици практикуваха едно съвсем високомерно отношение към Тръмп, то в този момент Тръмп несъмнено не е изолиран. Разногласията сред Берлин и Париж още повече го акцентират.

Разногласията Берлин - Париж

Те засягат освен траекторията на бъдещата промяна на европейския план, само че и степента на „ демократичност “ на самия план. Изборът на Тръмп бе довел до медийни изявления и внушения, че към този момент Ангела Меркел става водач на демократичните сили. Трудностите на немския политически развой обаче спъват нейните благоприятни условия да се прояви пълноценно в сходна роля.

На собствен ред президентът Макрон много искрено претендира за същата роля - за поръчител на либерализма, ползвайки контраста сред личното си ентусиазъм и немската пасивност. Позицията на Меркел се подкопава и от възходящите консервативни трендове в Германия, при които представители на нейната партия и на ХСС образуват ново течение, така наречен Съюз на полезностите, призоваващ с умишлен манифест за отвод от несъразмерния демократизъм и връщане на центристката десница към нейните християнски и консервативни фундаменти.

Изчезването на нюансите

Основна в актуалното световно противостоене (а и у нас) става борбата за публичното мнение. Като че ли от ден на ден изчезват нюансите в публичното и медийното осмисляне на събитията. Всичко става черно-бяло.

Докато едни са уверени, че отравянето на Скрипал във Англия е провокация, други упорстват, че всички британски версии абсолютно сочат виновността на Путинова Русия. Докато едни иронизират успеваемостта на интервенцията на Съединени американски щати, Англия и Франция против Сирия, като акцентират по какъв начин цели две трети от изстреляните ракети са били прихванати от демодирани противоракетни системи от руско време, други акцентират по какъв начин нито една ракета не е била свалена и ударът е бил хирургически безукорен.

Подобни процеси текат и у нас. Всяка от политическите сили в България към този момент „ приказва “ на свои публики и това поражда паралелни „ диалози “, които нямат доста допирни точки. Докато едни приветстват президента Радев за почтено държание в срещата с съветския патриарх Кирил, други жигосват Радев за унизително слугинско държание. Едни имат вяра, че Иванчева е знак на корупция, други имат вяра, че това е режисура. За първи път от толкоз високо място бе отправено обвиняване към президента, че безусловно предлага излизане от Европейски Съюз и НАТО. Опроверженията на Радев и мненията му по адрес на Цветанов бяха внезапни.

На този декор като че ли министър председателят Борисов пробва да внася нюанси, да застава ту зад една, ту зад друга позиция, и това в действителност обрисува сложността и противоречивостта на формалната българска позиция. Например, в повишеното интернационално напрежение българската позиция наподобява нюансирана, не напълно „ западна “. Ние поддържаме сътрудниците си от Европейски Съюз и НАТО, само че някак „ с половин уста “.

На политическия фронт у нас – (почти) нищо ново

Българска социалистическа партия продължава своя курс на твърдо и ежедневно опълчване на ГЕРБ по главните тематики на политическия и парламентарния дневен ред. Движение за права и свободи не предлага нищо ново, най-много тъй като е заета прекомерно с вътрешните си проблеми, свързани с натиска за обединяване с други сходни партии, НПСД и ДОСТ, и с новата конюнктура в Турция, предизвикана от решението на Ердоган за предварителни избори. Патриотите са все по-рядко обединени.

Най-сложна е играта на Валери Симеонов. Той прави неща, които му отварят персонални пространства, само че в същото време не подхождат електорално на партията му.Неговите гласоподаватели не са нито прозападни, надали утвърждават хрумвания като тези за доближаване със Съюз на демократичните сили и така нататък Ето за какво Симеонов се пробва да възвърне облика на партията НФСБ, като от ден на ден заобикаля говоренето в първо лице ед.ч. и показва „ груповата воля “ на своето управление.

Продължава и противоборството сред ГЕРБ и президента Румен Радев. Реактивността на Радев по отношение на Цветанов и ГЕРБ до момента не носи негативи на президента.

Цветан Цветанов измества Дончев на западния фланг на ГЕРБ?

Международната интензивност на Борисов от ден на ден утвърждава Цветанов като движеща мощ на политиката на ГЕРБ. Почеркът на Цветанов от ден на ден проличава в подтекста на усложнените съдружни връзки.

Цветан Цветанов интензивно работи да конституира себе си като твърдо западно крило на ГЕРБ. За разлика от нюансите при Борисов, Цветанов еднопосочно и при всеки мотив се разпознава с сътрудниците от Европейски Съюз и НАТО.

Това е в синхрон с настъпващия закостенял тренд при ръководещите – Цветанов съчетава прозападните настроения точно с традиционалисткия метод на ГЕРБ, който в последно време се характеризира от мнозина като опит за характерна консервативност.

Всичко това трансформира визиите за „ народняшки “ (Цветанов) и „ европейски “ (Дончев) крила в ГЕРБ и към този момент маргинализира Томислав Дончев като евентуална опция на позициите и посланията на Цветан Цветанов.

Линията на Цветанов се пробва да изземе и един от главните причини на още веднъж коалиращата се остаряла десница - нуждата от отбрана на евроатлантизма и битка с русофилията.