Родителите, които ще бойкотират дистанционното обучение
В редица европейски страни учебните заведения не престават да бъдат отворени за присъствена форма на обучение, макар строгите ограничения в други сфери на публичния живот и рестриктивните мерки върху бизнеса. Вече ви разказахме и по какъв начин във Франция нито за момент учебните заведения не прекъснаха активността си.
При нас на някои места от през днешния ден, на други – от понеделник отново се минава към дистанционно обучение за всички възпитаници от 5 до 12 клас.
На този декор напълно естествено се появява група родители, които изрично декларират, че ще бойкотират отдалеченото образование в електронна среда за своите деца и ще продължат да упорстват децата да се върнат в класните стаи.
Поговорихме с Любомира Марекова, представител на неофициална родителска група, която упорства за присъствено обучение и изпрати отворено писмо, подкрепено с подписка, до премиера Бойко Борисов и министрите на образованието Красимир Вълчев и на опазването на здравето проф. Костадин Ангелов с настояване властите да обезпечат на децата полагащия им се по право достъп до качествено обучение.
Как се получи това родителско обединяване, по какъв начин се стигна до основаването на отвореното писмо в поддръжка на присъственото образование на учениците от 5 до 12 клас и какъв брой души към този момент са подкрепили подписката?
Любомира Марекова: Получи се непринудено, дори при започване на смешка. Децата ни са на една възраст. Докато споделяхме общи безредици, минаваше година след година и на хоризонта взе, че се появи страховитият контур на НВО (Национално външно оценяване след 7 клас – събитие, поради което всяка година хиляди родители и деца се тормозят, ядосват и треперят, само че най-после въпреки всичко за благополучие всичко приключва). Постепенно установихме, че ни свързва и нещо друго, нещо изключително фундаментално, и това е голямата значителност на образованието за всички нас. Всъщност просто разбрахме, че споделяме обща ценностна система. Два пъти писахме отворени писма до МОН с искане за спомагателни дати за тези прословути изпити след семи клас, само че това е друга и доста обширна тематика, предмет на различен диалог.
Така или другояче към този момент имахме опит за реагиране при противоречиви управнически решения и още в края на предходната година, след скоростното изпращане на гимназистите да учат отдалечено по домовете си, написахме отворено писмо с подписка към него (линкове ТУК и ТУК). За страдание, нямаше никаква реакция от страна на управляващите.
Получихме питане от медии дали желаем да се включим в полемики по тематиката. Преценихме, че ще се въздържим и че ще проявим самообладание.
Не искахме да влизаме в спорове, тъй като въпреки всичко като виновни жители виждахме, че нещата с пандемията не вървят добре, а и към оня миг към момента нямаше ваксина и не съществуваше никаква алтернатива за отбрана на учителите.
Но смятахме, че сме дали явен знак какъв брой значими са децата и тяхното обучение – за нас като родители и за обществото като цяло. Във всичките си публични изяви министър Вълчев непроменяемо заявяваше, че отдалеченото образование не може и не трябва да бъде сурогат на същинското присъствено обучение. И ние чакахме и се надявахме, че учениците скоро ще бъдат върнати назад в учебно заведение. За страдание освен че към този момент пети месец това не се получава – като изключим смешните две седмици, през които за малко имаше присъствено образование, тъй като за последната календарна година децата ни са изкарали в учебно заведение единствено 2 от 10 образователни месеца –
само че и достигнахме безусловно парадоксалната обстановка, при която на процедура заработиха всички публични места, предполагащи всеобщо събиране на хора – хотели, търговски центрове, заведения. А отдалеченото образование извънредно комфортно продължи да се развява като единствената мярка в битката с епидемията.
Така предходната седмица още веднъж написахме публично отворено писмо до ръководещите с копие до медиите, в което настояваме да се подхващат незабавни ограничения за възобновяване на присъственото образование и подписка към него. До този миг самодейността ни е събрала поддръжката на над 4000 души.
Какво се случи след въвеждането на ротационния принцип на присъствено образование?
Любомира Марекова: Две дълго чакани седмици, които изтекоха като момент. Да се видят още веднъж. В клас. Със съученици и учители. И след това назад вкъщи.
Извън прочувствената страна на нещата, доста родители от групата се оплакаха, че тези две седмици са употребявани за контролни и проби за обезпечаване на нужен брой оценки, които да покрият нормативните условия по обособените предмети. Конкретно в учебното заведение на щерка ми не се случи тъкмо по този начин. Учителите оползотвориха минималното полагаемото им се време по-скоро да възстановят директния контакт с децата и да наваксат нещата, които са невъзможни да бъдат преподадени отдалечено. Количеството контролни за този интервал беше напълно в рационални граници. Но евентуално се оказахме по-скоро изключение.
Изразявате неодобрение от ротациите, а те към този момент отпадат на доста места и се постанова напълно отдалечената форма – това ще промени ли позициите ви?
Любомира Марекова: След новините от последните дни за повишение на заболеваемостта и разпространяването на английския вариант, управническата отговорност беше трансферирана към районните здравни инспекции и най-после с учудване научихме, че се подхващат необикновено " ефикасни " нови ограничения – отдалечено образование – несъмнено! – на същите тези възпитаници, които месеци наред не са пристъпвали прага на класните стаи. А останалите ограничения се оказаха просто понижено работно време до 22 часа на заведения, заведения за хранене и – забележете – игрални зали! Това е просто скандално и не може да се случва през 21 век в страна с искания за цивилизованост.
Това не са ограничения против епидемията. Това е просто отчитане на активност без каквато и да било научна аргументираност.
Дългият престой в заведения за хранене и заведения с механични климатични и вентилационни системи, при които е противоречиво дали механически изобщо може да се обезпечи отбрана посредством филтри против вируси, и без маски на пребиваващите съставлява надалеч по-голяма заплаха спрямо класните стаи, които постоянно могат да бъдат проветрявани. А и в последна сметка наближава пролетният по-топъл сезон, при който няма никакъв проблем часовете да се организират при отворени прозорци.
Освен това преди месец стартира и имунизацията на педагогическите експерти, като част от тях към този момент са с сложена втора доза. Това води до съществено възстановяване на сигурността на учителите във връзка с присъственото образование. Нито едно от тези условия не е изпълнено за заведенията (ресторантите, игралните зали) – съществуване на опция за непрестанен натурален приток на въздух и приложени ваксини при огромна част от личния състав им.
Никъде никой не е потвърдил научно, че учениците в гимназиален курс съставляват съществена опасност за предаване на вируса.
Ще бойкотират ли всички тези родители онлайн образованието от понеделник, 17 март?
Любомира Марекова: В момента обмисляме по-нататъшните си дейности. Намираме се в развой на събиране на обществена поддръжка от психолози и психиатри. Хората, чието професионално мнение не бе взето поради при прибързаното постановяване на " ограничаващи ограничения " основно за огромните учениците. Хората, които не един път предизвестиха, че в дълготраен проект е допустимо да се появят най-различни невротични разстройства при младежите, претърпели изолираност. С мъка откриваме, че никой в Министерство на образованието не желае да поеме политическа и чисто човешка отговорност за бъдещето на нашите деца.
Има още...
При нас на някои места от през днешния ден, на други – от понеделник отново се минава към дистанционно обучение за всички възпитаници от 5 до 12 клас.
На този декор напълно естествено се появява група родители, които изрично декларират, че ще бойкотират отдалеченото образование в електронна среда за своите деца и ще продължат да упорстват децата да се върнат в класните стаи.
Поговорихме с Любомира Марекова, представител на неофициална родителска група, която упорства за присъствено обучение и изпрати отворено писмо, подкрепено с подписка, до премиера Бойко Борисов и министрите на образованието Красимир Вълчев и на опазването на здравето проф. Костадин Ангелов с настояване властите да обезпечат на децата полагащия им се по право достъп до качествено обучение.
Как се получи това родителско обединяване, по какъв начин се стигна до основаването на отвореното писмо в поддръжка на присъственото образование на учениците от 5 до 12 клас и какъв брой души към този момент са подкрепили подписката?
Любомира Марекова: Получи се непринудено, дори при започване на смешка. Децата ни са на една възраст. Докато споделяхме общи безредици, минаваше година след година и на хоризонта взе, че се появи страховитият контур на НВО (Национално външно оценяване след 7 клас – събитие, поради което всяка година хиляди родители и деца се тормозят, ядосват и треперят, само че най-после въпреки всичко за благополучие всичко приключва). Постепенно установихме, че ни свързва и нещо друго, нещо изключително фундаментално, и това е голямата значителност на образованието за всички нас. Всъщност просто разбрахме, че споделяме обща ценностна система. Два пъти писахме отворени писма до МОН с искане за спомагателни дати за тези прословути изпити след семи клас, само че това е друга и доста обширна тематика, предмет на различен диалог.
Така или другояче към този момент имахме опит за реагиране при противоречиви управнически решения и още в края на предходната година, след скоростното изпращане на гимназистите да учат отдалечено по домовете си, написахме отворено писмо с подписка към него (линкове ТУК и ТУК). За страдание, нямаше никаква реакция от страна на управляващите.
Получихме питане от медии дали желаем да се включим в полемики по тематиката. Преценихме, че ще се въздържим и че ще проявим самообладание.
Не искахме да влизаме в спорове, тъй като въпреки всичко като виновни жители виждахме, че нещата с пандемията не вървят добре, а и към оня миг към момента нямаше ваксина и не съществуваше никаква алтернатива за отбрана на учителите.
Но смятахме, че сме дали явен знак какъв брой значими са децата и тяхното обучение – за нас като родители и за обществото като цяло. Във всичките си публични изяви министър Вълчев непроменяемо заявяваше, че отдалеченото образование не може и не трябва да бъде сурогат на същинското присъствено обучение. И ние чакахме и се надявахме, че учениците скоро ще бъдат върнати назад в учебно заведение. За страдание освен че към този момент пети месец това не се получава – като изключим смешните две седмици, през които за малко имаше присъствено образование, тъй като за последната календарна година децата ни са изкарали в учебно заведение единствено 2 от 10 образователни месеца –
само че и достигнахме безусловно парадоксалната обстановка, при която на процедура заработиха всички публични места, предполагащи всеобщо събиране на хора – хотели, търговски центрове, заведения. А отдалеченото образование извънредно комфортно продължи да се развява като единствената мярка в битката с епидемията.
Така предходната седмица още веднъж написахме публично отворено писмо до ръководещите с копие до медиите, в което настояваме да се подхващат незабавни ограничения за възобновяване на присъственото образование и подписка към него. До този миг самодейността ни е събрала поддръжката на над 4000 души.
Какво се случи след въвеждането на ротационния принцип на присъствено образование?
Любомира Марекова: Две дълго чакани седмици, които изтекоха като момент. Да се видят още веднъж. В клас. Със съученици и учители. И след това назад вкъщи.
Извън прочувствената страна на нещата, доста родители от групата се оплакаха, че тези две седмици са употребявани за контролни и проби за обезпечаване на нужен брой оценки, които да покрият нормативните условия по обособените предмети. Конкретно в учебното заведение на щерка ми не се случи тъкмо по този начин. Учителите оползотвориха минималното полагаемото им се време по-скоро да възстановят директния контакт с децата и да наваксат нещата, които са невъзможни да бъдат преподадени отдалечено. Количеството контролни за този интервал беше напълно в рационални граници. Но евентуално се оказахме по-скоро изключение.
Изразявате неодобрение от ротациите, а те към този момент отпадат на доста места и се постанова напълно отдалечената форма – това ще промени ли позициите ви?
Любомира Марекова: След новините от последните дни за повишение на заболеваемостта и разпространяването на английския вариант, управническата отговорност беше трансферирана към районните здравни инспекции и най-после с учудване научихме, че се подхващат необикновено " ефикасни " нови ограничения – отдалечено образование – несъмнено! – на същите тези възпитаници, които месеци наред не са пристъпвали прага на класните стаи. А останалите ограничения се оказаха просто понижено работно време до 22 часа на заведения, заведения за хранене и – забележете – игрални зали! Това е просто скандално и не може да се случва през 21 век в страна с искания за цивилизованост.
Това не са ограничения против епидемията. Това е просто отчитане на активност без каквато и да било научна аргументираност.
Дългият престой в заведения за хранене и заведения с механични климатични и вентилационни системи, при които е противоречиво дали механически изобщо може да се обезпечи отбрана посредством филтри против вируси, и без маски на пребиваващите съставлява надалеч по-голяма заплаха спрямо класните стаи, които постоянно могат да бъдат проветрявани. А и в последна сметка наближава пролетният по-топъл сезон, при който няма никакъв проблем часовете да се организират при отворени прозорци.
Освен това преди месец стартира и имунизацията на педагогическите експерти, като част от тях към този момент са с сложена втора доза. Това води до съществено възстановяване на сигурността на учителите във връзка с присъственото образование. Нито едно от тези условия не е изпълнено за заведенията (ресторантите, игралните зали) – съществуване на опция за непрестанен натурален приток на въздух и приложени ваксини при огромна част от личния състав им.
Никъде никой не е потвърдил научно, че учениците в гимназиален курс съставляват съществена опасност за предаване на вируса.
Ще бойкотират ли всички тези родители онлайн образованието от понеделник, 17 март?
Любомира Марекова: В момента обмисляме по-нататъшните си дейности. Намираме се в развой на събиране на обществена поддръжка от психолози и психиатри. Хората, чието професионално мнение не бе взето поради при прибързаното постановяване на " ограничаващи ограничения " основно за огромните учениците. Хората, които не един път предизвестиха, че в дълготраен проект е допустимо да се появят най-различни невротични разстройства при младежите, претърпели изолираност. С мъка откриваме, че никой в Министерство на образованието не желае да поеме политическа и чисто човешка отговорност за бъдещето на нашите деца.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ