Андерс Ослунд: Русия е залязваща сила, а залязващите сили са опасни
В речта си на Червения площад във връзка 76-тата годишнина от успеха над нацизма президентът на Русия Владимир Путин приказва за русофобията, надигала се в центъра на Европа преди близо век, в навечерието на Втората международна война, и предизвести, не за първи път, за възобновление на „ доста от нацистката идеология “ през днешния ден. „ Русия поредно отстоява интернационалното право и освен това ще пазиме твърдо нашите национални ползи. " Тези думи на Путин не се харесват на Запад.
„ Тълкувам думите на Путин като симптом за залязваща мощ. А залязващите сили са много рискови “, споделя в изявление за БНР шведският икономист Андерс Ослунд, старши помощник в Атлантическия съвет.
„ Русия сега има такава военна мощност, каквато не е имала от дълго време. И в обстановка като сегашната такива водачи са склонни да употребяват тази мощност, преди да я изгубят. Смятам Путин за човек, който до момента постоянно е избягвал риска, а към този момент интензивно го търси - като предприемач, който е изправен пред банкрут . “
Наистина ли Западът е обхванат от русофобия?
„ Не. Но хората виждат доста добре какво се случва. Кремъл непрестанно отхвърля действителността. Репутацията му е такава, че даже към този момент има такова факсимиле: не вярвайте на нищо, до момента в който Кремъл не го отхвърли. Така в последно време научихме, че Русия изпраща екипи от Федералната работа за сигурност и Главното разследващо ръководство да убиват и тровят хора в Европа. Това се случи на България, също и на Чехия. И занапред ще научаваме още повече. “
Не звучи ли малко необичайно декларираното от съветския президент, че страната му брани непрестанно интернационалното право?
„ Путин има отдавнашен табиет да преиначава нещата. Защото с окупацията на Крим Русия нарушава Хелзинкската декларация от Конференцията по сигурност и съдействие в Европа през 1975 година и Парижката харта за Нова Европа от 1990-а. Както и няколко двустранни съглашения с Украйна. Така че Русия не би могла да подценява интернационалното право повече, в сравнение с към този момент го прави. Изявленията на Путин са значими единствено във връзка с посланията в тях. Ето, в Деня на успеха тази година той съобщи: „ Ние сами спечелихме войната. “ Под „ ние “ имаше поради Съветския съюз, като даже не загатна поименно Украйна и Беларус, които са изстрадали най-вече. Освен това подмятна косвено, че Западът в този момент бил следвал нацистката идеология. “
Какво стои зад тази неприязън към Запада? Западът ли е най-голямата опасност за властта на Путин в Русия?
„ От 2009 година Русия на практика не е имала стопански напредък . А от 2014-а чистите приходи на руснаците са намалели с 11 %. Това значи, че икономическата политика на Путин е цялостен неуспех. Но това не го тормози. Вместо това се пробва да активизира поддръжката на съветското население по два метода. Първият е да подклажда национализма посредством настъпателност към Запада. Той има потребност от Съединените щати като зложелател. А неотдавна демонстрира, че като подобен е набелязал и Европейския съюз. И вторият метод - като усилва репресиите в Русия. В това отношение ситуацията не е било толкоз неприятно от 1987 година. “
Публикувахте неотдавна разбор на успеваемостта на западните наказания против Русия. Заключавате, че резултат от тях има. Достатъчен ли е обаче този резултат?
Отговорът на този въпрос постоянно е „ не “. Защото в случай че бяха задоволително ефикасни глобите, Русия към този момент щеше да се е изтеглила от Украйна . С тях обаче въпреки всичко бяха реализирани две неща. Първо - лимитирано беше настъплението на Русия в Украйна през лятото на 2014-а. И второ - икономическият й растеж всяка година е с 2,5 до 3 на 100 по-малък. Докато съветската стопанска система е стагнирана, Централна Европа натрупа по 4-5 % от горната страна през последните 7 години. “
Има ли алена линия - граница, която Западът би трябвало да внимава да не пресече с увеличението на глобите против Русия, с цел да не провокира нежелано развиване на събитията - нещо като дребните и къси войни, каквито Путин към този момент предприе първо в Грузия, а след това и в Украйна?
„ Не считам, че следователно отговорни биха били глобите. Но, несъмнено, военни дейности би трябвало да бъдат избягвани. А със глобите не трябва да се работи преждевременно. Защото да не забравяме по какъв начин Съединените щати отидоха прекомерно надалеч в тази ситуация с Олег Дерипаска през 2018-а, само че се оказа, че компанията " Русал " е прекомерно огромна, с цел да бъде глобена - като банка, която е прекомерно огромна да банкрутира. И се наложи Вашингтон да даде заден ход.
Все отново натискът би трябвало да се усилва последователно. На първо време всичките тези убийци, които обикалят необезпокоявани из Европа, би трябвало да бъдат спрени и да не могат да напущат Русия. Трябва да бъдат глобени и всичките протежета на Путин и олигарсите, които работят за него. Макар за това да има известно съмнение във Вашингтон - поради неуспеха с Дерипаска. Трябва да се стягат и финансовите наказания, както и рестриктивните мерки за съветския експорт, изключително на военна продукция “, счита Андерс Ослунд.
Какви са съгласно вас възможностите за ново начало в връзките на срещата Путин-Байдън, която се чака идния месец?
„ Никакви! Познавам Байдън. Всички във Вашингтон го познават добре. Той постоянно е непосредствен. И е президентът с максимален външнополитически опит след Джордж Буш-старши. Знае по какъв начин да договаря. Подозирам, че на тази среща огромния въпрос, който Байдън ще повдигне, ще е за Донбас. И ще каже на Путин, че е по-добре да се махне от там, тъй като другояче глобите ще се стягат . “
Принципно тогава - какво би трябвало да се случи, с цел да могат връзките на Запада и Русия да се трансформират към по-добро?
„ Смяна на режима в Русия. Защото тя все още е властническа клептокрация и няма вероятност за понижаване на репресиите - поради падналия рейтинг на Путин. От анализите на „ Левада център “ се вижда, че една трета от руснаците са срещу него, една трета го поддържат и една трета са опортюнисти - не виждат да се задава някаква смяна, само че и не застават изрично зад Путин. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Тълкувам думите на Путин като симптом за залязваща мощ. А залязващите сили са много рискови “, споделя в изявление за БНР шведският икономист Андерс Ослунд, старши помощник в Атлантическия съвет.
„ Русия сега има такава военна мощност, каквато не е имала от дълго време. И в обстановка като сегашната такива водачи са склонни да употребяват тази мощност, преди да я изгубят. Смятам Путин за човек, който до момента постоянно е избягвал риска, а към този момент интензивно го търси - като предприемач, който е изправен пред банкрут . “
Наистина ли Западът е обхванат от русофобия?
„ Не. Но хората виждат доста добре какво се случва. Кремъл непрестанно отхвърля действителността. Репутацията му е такава, че даже към този момент има такова факсимиле: не вярвайте на нищо, до момента в който Кремъл не го отхвърли. Така в последно време научихме, че Русия изпраща екипи от Федералната работа за сигурност и Главното разследващо ръководство да убиват и тровят хора в Европа. Това се случи на България, също и на Чехия. И занапред ще научаваме още повече. “
Не звучи ли малко необичайно декларираното от съветския президент, че страната му брани непрестанно интернационалното право?
„ Путин има отдавнашен табиет да преиначава нещата. Защото с окупацията на Крим Русия нарушава Хелзинкската декларация от Конференцията по сигурност и съдействие в Европа през 1975 година и Парижката харта за Нова Европа от 1990-а. Както и няколко двустранни съглашения с Украйна. Така че Русия не би могла да подценява интернационалното право повече, в сравнение с към този момент го прави. Изявленията на Путин са значими единствено във връзка с посланията в тях. Ето, в Деня на успеха тази година той съобщи: „ Ние сами спечелихме войната. “ Под „ ние “ имаше поради Съветския съюз, като даже не загатна поименно Украйна и Беларус, които са изстрадали най-вече. Освен това подмятна косвено, че Западът в този момент бил следвал нацистката идеология. “
Какво стои зад тази неприязън към Запада? Западът ли е най-голямата опасност за властта на Путин в Русия?
„ От 2009 година Русия на практика не е имала стопански напредък . А от 2014-а чистите приходи на руснаците са намалели с 11 %. Това значи, че икономическата политика на Путин е цялостен неуспех. Но това не го тормози. Вместо това се пробва да активизира поддръжката на съветското население по два метода. Първият е да подклажда национализма посредством настъпателност към Запада. Той има потребност от Съединените щати като зложелател. А неотдавна демонстрира, че като подобен е набелязал и Европейския съюз. И вторият метод - като усилва репресиите в Русия. В това отношение ситуацията не е било толкоз неприятно от 1987 година. “
Публикувахте неотдавна разбор на успеваемостта на западните наказания против Русия. Заключавате, че резултат от тях има. Достатъчен ли е обаче този резултат?
Отговорът на този въпрос постоянно е „ не “. Защото в случай че бяха задоволително ефикасни глобите, Русия към този момент щеше да се е изтеглила от Украйна . С тях обаче въпреки всичко бяха реализирани две неща. Първо - лимитирано беше настъплението на Русия в Украйна през лятото на 2014-а. И второ - икономическият й растеж всяка година е с 2,5 до 3 на 100 по-малък. Докато съветската стопанска система е стагнирана, Централна Европа натрупа по 4-5 % от горната страна през последните 7 години. “
Има ли алена линия - граница, която Западът би трябвало да внимава да не пресече с увеличението на глобите против Русия, с цел да не провокира нежелано развиване на събитията - нещо като дребните и къси войни, каквито Путин към този момент предприе първо в Грузия, а след това и в Украйна?
„ Не считам, че следователно отговорни биха били глобите. Но, несъмнено, военни дейности би трябвало да бъдат избягвани. А със глобите не трябва да се работи преждевременно. Защото да не забравяме по какъв начин Съединените щати отидоха прекомерно надалеч в тази ситуация с Олег Дерипаска през 2018-а, само че се оказа, че компанията " Русал " е прекомерно огромна, с цел да бъде глобена - като банка, която е прекомерно огромна да банкрутира. И се наложи Вашингтон да даде заден ход.
Все отново натискът би трябвало да се усилва последователно. На първо време всичките тези убийци, които обикалят необезпокоявани из Европа, би трябвало да бъдат спрени и да не могат да напущат Русия. Трябва да бъдат глобени и всичките протежета на Путин и олигарсите, които работят за него. Макар за това да има известно съмнение във Вашингтон - поради неуспеха с Дерипаска. Трябва да се стягат и финансовите наказания, както и рестриктивните мерки за съветския експорт, изключително на военна продукция “, счита Андерс Ослунд.
Какви са съгласно вас възможностите за ново начало в връзките на срещата Путин-Байдън, която се чака идния месец?
„ Никакви! Познавам Байдън. Всички във Вашингтон го познават добре. Той постоянно е непосредствен. И е президентът с максимален външнополитически опит след Джордж Буш-старши. Знае по какъв начин да договаря. Подозирам, че на тази среща огромния въпрос, който Байдън ще повдигне, ще е за Донбас. И ще каже на Путин, че е по-добре да се махне от там, тъй като другояче глобите ще се стягат . “
Принципно тогава - какво би трябвало да се случи, с цел да могат връзките на Запада и Русия да се трансформират към по-добро?
„ Смяна на режима в Русия. Защото тя все още е властническа клептокрация и няма вероятност за понижаване на репресиите - поради падналия рейтинг на Путин. От анализите на „ Левада център “ се вижда, че една трета от руснаците са срещу него, една трета го поддържат и една трета са опортюнисти - не виждат да се задава някаква смяна, само че и не застават изрично зад Путин. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ