И хубав, и руски
В " развития социализъм " имаше виц-въпрос: " Хубав ли е филмът или е съветски? ". Горчивата и злобничка подигравка беше на място, защото съвсем всичките им продукции бяха за войната, а героите вършеха измислени пропагандни и нереални геройства, вид " За Родину, за Сталину "... Обаче през ситото на цензурата се промъкваха и прелестни филми - " Бащата на боеца ", " Съдбата на индивида ", " Те се сражаваха за Родината ", " На пердах отиват единствено старците ", " Десет дни без война ", абсолютният шедьовър на Шепитко " Извисяване " (всъщност правилният превод е " Възнасяне " ). Тези филми са разнообразни, тъй като приказват за елементарния човек и за възприятията му, за обич, разлъка, загуба и всеотдайност. Защо тези " бели лястовици " са разнообразни? Защото приказват за елементарния човек и за възприятията му, за обич, разлъка, загуба и всеотдайност в името на фамилията и личния кодекс на достойнството и полезностите, без да замесват комунизма, партията, вожда и сходни нелепости! Днес ще пиша за два от обичаните си съветски военни филми от същия диаметър.
През 1957 година " Летят жерави " на Михаил Калатозов ( " Неотправленное писмо " ), сниман по сюжет на Виктор Розов, провокира възторг в Кан, печели " Златна палма " и " Special mention " за Татяна Самойлова. Оценката му в IMDb е 8.2, като филмът има и две номинации за " БАФТА ".
На 22 юни бясно влюбените Вероника (Татяна Самойлова, която режимът не пусна на Запад, въпреки да я желаеха най-известните режисьори, и действително унищожи като актриса), абитуриентка с мургаво екзотично лице, тесни черни дълбоки очи, високи скули, необятна уста и гъвкава фигура, и инженерът в цех Борис (Алексей Баталов), приветлив открит чипонос наивник с непослушен перчем, имат среща. Ала... войната настава. Той е скъп експерт, само че се записва доброволец и даже не съумяват да се разделят. Накрая и ние, дружно с Вероника, търсим измежду прибиращите се герои Борис... Тя заживява при чичо му Фьодор Иванович (Василий Меркурев), честен, великодушен и героичен прочут доктор, само че брат му Марк (Александър Шворин) е също влюбен в нея (освободил се е от армията) и не пести старания да я прелъсти... Борис не написа (видели сме го тежко ранен и следим през неговите очи замъгляващото се и постепенно изчезващо широко и безметежно небе), Вероника е уплашена, обезверена, слаба, самотна и обезверена и след една бомбардировка в миг на уязвимост се отдава на Марк (който се оказва презрян лукавец, подъл лакомец, манипулатор и авантаджия, класичеки злодей) и в обърканост се омъжва за него.
Цялото семейство отпътува на север и заработва в тилова болница (немците напредват), в това число братовчедката Ирина (Светлана Харитонова), която презира и ненавижда погрешната героиня, решила в един миг да постави завършек на живота си, тичайки към гарата. Там (тази сцена е класическа) тя намира нещо, което осмисля проваления ѝ живот. Накрая и ние, дружно с Вероника, Фьодор Иванович и ликуващата навалица търсим измежду прибиращите се герои Борис...
Петнайсет години по-късно " А утрините тук са тихи " на Станислав Ростовски, по сюжет на Борис Васильев, получава заслужена номинация за " Оскар " (и до момента е един от най-разпознаваемите съветски филми, оценката му в IMDb е 8.4). Всичко приключва в наши дни пред няколко паметни плочи, отрупани с цветя. В едно село покрай фронтовата линия, също при започване на войната, старшина Федот Васков (Андрей Мартинов), жилест, кален, патрав необработен боец с обрулено лице, мустаци и златно сърце, желае от началството новото попълнение " да не пие и да не закача локалните дами ". Изпращат му... млади девойки! Открояват се смуглата, грозновата и изпълнителна София Гурвич (Ирина Долганова), благата и наивна Маргарита Осянина (Ирина Шевчук), наперената и дръзка Елизавета Бричкина (Елена Драпеко), самоуверената и предизвикателна хубавица Евгения Комелкова (Олга Остроумова) и вглъбената и затворена Галина Четвертак (Екатерина Маркова).
В цвят (иначе картината е черно-бяла) ни описват за своето минало - фантазии, очаквания, обич, момчета, мъже, разочарования, обучение... Всичко, пресечено като с нож от жестоката и сляпа война (която не пропуща да смели младите чисти животи и да унищожи евентуалното им бъдещо щастие) - точно с тях старшината потегля на самоубийствена задача през блата и девствени гори. Всичко приключва в наши дни пред няколко паметни плочи, отрупани с цветя...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
През 1957 година " Летят жерави " на Михаил Калатозов ( " Неотправленное писмо " ), сниман по сюжет на Виктор Розов, провокира възторг в Кан, печели " Златна палма " и " Special mention " за Татяна Самойлова. Оценката му в IMDb е 8.2, като филмът има и две номинации за " БАФТА ".
На 22 юни бясно влюбените Вероника (Татяна Самойлова, която режимът не пусна на Запад, въпреки да я желаеха най-известните режисьори, и действително унищожи като актриса), абитуриентка с мургаво екзотично лице, тесни черни дълбоки очи, високи скули, необятна уста и гъвкава фигура, и инженерът в цех Борис (Алексей Баталов), приветлив открит чипонос наивник с непослушен перчем, имат среща. Ала... войната настава. Той е скъп експерт, само че се записва доброволец и даже не съумяват да се разделят. Накрая и ние, дружно с Вероника, търсим измежду прибиращите се герои Борис... Тя заживява при чичо му Фьодор Иванович (Василий Меркурев), честен, великодушен и героичен прочут доктор, само че брат му Марк (Александър Шворин) е също влюбен в нея (освободил се е от армията) и не пести старания да я прелъсти... Борис не написа (видели сме го тежко ранен и следим през неговите очи замъгляващото се и постепенно изчезващо широко и безметежно небе), Вероника е уплашена, обезверена, слаба, самотна и обезверена и след една бомбардировка в миг на уязвимост се отдава на Марк (който се оказва презрян лукавец, подъл лакомец, манипулатор и авантаджия, класичеки злодей) и в обърканост се омъжва за него.
Цялото семейство отпътува на север и заработва в тилова болница (немците напредват), в това число братовчедката Ирина (Светлана Харитонова), която презира и ненавижда погрешната героиня, решила в един миг да постави завършек на живота си, тичайки към гарата. Там (тази сцена е класическа) тя намира нещо, което осмисля проваления ѝ живот. Накрая и ние, дружно с Вероника, Фьодор Иванович и ликуващата навалица търсим измежду прибиращите се герои Борис...
Петнайсет години по-късно " А утрините тук са тихи " на Станислав Ростовски, по сюжет на Борис Васильев, получава заслужена номинация за " Оскар " (и до момента е един от най-разпознаваемите съветски филми, оценката му в IMDb е 8.4). Всичко приключва в наши дни пред няколко паметни плочи, отрупани с цветя. В едно село покрай фронтовата линия, също при започване на войната, старшина Федот Васков (Андрей Мартинов), жилест, кален, патрав необработен боец с обрулено лице, мустаци и златно сърце, желае от началството новото попълнение " да не пие и да не закача локалните дами ". Изпращат му... млади девойки! Открояват се смуглата, грозновата и изпълнителна София Гурвич (Ирина Долганова), благата и наивна Маргарита Осянина (Ирина Шевчук), наперената и дръзка Елизавета Бричкина (Елена Драпеко), самоуверената и предизвикателна хубавица Евгения Комелкова (Олга Остроумова) и вглъбената и затворена Галина Четвертак (Екатерина Маркова).
В цвят (иначе картината е черно-бяла) ни описват за своето минало - фантазии, очаквания, обич, момчета, мъже, разочарования, обучение... Всичко, пресечено като с нож от жестоката и сляпа война (която не пропуща да смели младите чисти животи и да унищожи евентуалното им бъдещо щастие) - точно с тях старшината потегля на самоубийствена задача през блата и девствени гори. Всичко приключва в наши дни пред няколко паметни плочи, отрупани с цветя...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ