Пориви и устрем в задъненото село
В разнообразни моменти от денонощието те разчитат на две естествени стихии . Едните – поради адреналина, другите – с цел да утолят глада. Чуждия, пък и своя.
Крапец става все по-идеално място за кайтсърф и все по-трудно за лов на риба.
Ловци на моменти – такива са героите на . Едните улавят изгревите, а другите са на плажа до залез. За тях не е значимо дали е утро или вечер. За тях е значим поривът. Във всеки смисъл на думата.
Те обичат да усещат вятъра в косите и неопрените, само че най-много в крилата . Кайтсърфистите на Крапец се самоопределят като фенове . Не са проведени като хората на юг, нито като тези, подготвени да отидат до Гърция и Турция в името на спорта. Карат го бавно, айляшки, лека-полека, фрийстайл и каквото още можете да се сетите.
Следобед са се събрали покрай морето, на завет. Излизат от водата един по един и откакто са покарали, се отдават на вътрешнозаводските си смешки и закачки с бира в ръка. Гледат крилата постоянно да са над водата, а съзнанието – над нещата. От това по-джулайски – здраве му кажи.
Най-важният въпрос в тези условия е: „ Хубаво ли беше през днешния ден, хареса ли ти? ”. Ако отговорът е „ Не ”, търсим какво не е оптимално. Сред кайтърите има и риболовец, който превежда: „ По един-двама излизат разочаровани, има дупки напразно, не е непрекъснат. Един пропад напразно и... ”.
Варианти за каране доста, единствено вятър да има! А когато има, крайбрежията на Крапец са виждали и 50 кайта по едно и също време в морето : „ Тук при нас е малко по-екстремно, изключително от север като духа, стават доста талази . За Варна това ни е мястото. Другаде няма къде, всичко е окупирано от хотели. Като има прогноза, идваме. А като години... Караме от феодализма ”, майтапи се един от по-опитните. На 58 е, а от Германия чакат даже 71-годишен кайтър .
Карат цяла година. Всеки идва съгласно работното си време и оборудването : „ Аз карам хидрофойл, той върви във въздуха и развива по-голяма скорост. Тук има хора, които карат двупосочки, като сноуборд. Да скачаш, трикове да правиш. Има хавайки, дъски, те са за талази. Кой каквото си е харесал ”, прецизира един от гидовете ни в света на спорта.
Той пък е въпрос на пари и всички край караваната признават: кайтсърфът е скъпо наслаждение с четирицифрени измерения . Все отново тези, които желаят да се учат, могат да вложат в екипировка втора употреба. Има и хора, които поправят по-старо съоръжение.
Но не парите движат кайта във водата. Един от положителните сърфисти се бори с обичания си вятър, с цел да ни показа най-важното изискване: „ Да имате предпочитание и да обичате природата и вятъра . Така, като се обърне и го усещате в лицето. Да обичате свободата, да ви е хубаво, когато усетите адреналина. Първоначално ви е боязън, след това стартирате да контролирате нещата и стартирате да изпитвате наслаждение. ”
Колко рисково може да бъде удоволствието, изключително първоначално?
„ Загубата на надзор върху теглителната мощ някой път може да докара до съществени контузии. Включително са се удряли хора в стъклата на колите, припадали са. Не си застрахован, във всеки един миг за елементи от секундата можеш да изпуснеш ръководството , да подцениш една конюнктура и както имаш доста познания, да се случи произшествие. ”
За 16 години той е схванал, че обича предизвикването, суровото октомврийско, а не юлско време и разнообразието . Обича страха и чака с неспокойствие златния си момент във водата – оня, в който стартира да управлява обстановката. А след контрола идва още боязън , когато следващата огромна вълна го подгони.
Във водата не приказваш с никого, дори със себе си, споделят кайтърите. Когато влязат в морето, не помнят суетата . Важно е единствено да спасят крилата. Без паразитни придвижвания. Кайтът би трябвало да те слуша. И ти би трябвало да го слушаш, тъй като вятърът ти приказва през него. Говори през пръстите ти. Кайтът е за пианисти... Все изводи, които ще чуете на плажа на Крапец.
Но има още една значима съставна част във ветровитата ни история. Разборът вечер е 50% от карането , по тази причина от основно значение е Нейно Величество Компанията. В нея всяка жаба си знае крилото , майтапят се момчетата. Крапец е Хаваи , дочуваме различен да се провиква, до момента в който се насочва към водата. А дали?
„ В задъненото село влизаш и би трябвало да излезеш по същия път. ” Да си роден на брега на морето в задъненото село... „ Има някакъв кеф, но не е непрекъснат. Зимите са рискови, ветровете са мощни, студовете огромни ”, ни споделя представител на кореняците в Крапец. Вечерта на по бира и повече при кайтърите е минала. Вече е утро и към осем краят на работния ден наближава.
Вятърът е значим и за риболовците . Дори доста повече. И те са придирчиви към поривите. И те търсят във вятъра другар, а не зложелател : „ Пак има значение кой вятър. Сега е сезонът за рапаните, би трябвало водата да е топла, обаче не е нито студена, нито топла, държи умряло време . А за риби по-късно, август, желаеме да духа югозападен вятър. Колкото е мощен, да изстине водата, да направи назад течение на рибата. Края на август, септември почва да пътува надолу. И стопира по заливите тук, малко, в случай че духа вятър, да можем и ние да хванем нещо. Ако духа североизточен вятър, няма никой. Рибата си отива, бързо, бързо отпътува. Такива проблеми има, тънки. ”
А рискови моменти колкото желаете. Местните описват, че всяка година измежду риболовците има по две-три жертви . Виждаме морето безпрепятствено като тепсия, само че в Крапец помнят и дните с прекомерно рискови талази. „ Има стихии, има дъждове, има ветрове. Още като се уволних от казармата, 1976-1977 година, пролетта ни прекара вихър. Оцеляхме, само че... Ние знаем... Трудна работа. Въпросът е, че няма какво да правиш. Просто си заставен. Няма работа по нашия край. ”
Независимо от изискванията от четири сутринта риболовците са в лодките. „ Туй море е един дребен занаят. Ако не е туй море, нямаше да има жив човек тука. У туй задънено село нямаше да влезе никой. Навремето имаше доста риба, нямаше пари. Сега пари има, риба няма. Едно време калканът струваше 60 стотинки на кг. Сега е 25 лв., но няма ”.
Причината, безапелационен е препатилият ни събеседник, са „ хайдутите ” , след които нищо не остава. Траленето на дъното на морето убива даже дребните рибки и те не могат да се развъждат. Че рибата понижава и поминъкът изчезва излиза наяве и с прибирането на следващата лодка. В нея уловът е по-скоро нищожен. „ Кефал и раци, друго няма ” , споделя ни същият риболовец, който ни прави компания при кайтсърфистите. С белези от зъби на норвежка акула. Сутрин при кефала, следобяд с очи, вперени в кайтовете. А взират ли се риболовците за улов оттатък хоризонта?
Русалки в морето нямало, единствено в случай че дойдат от София.
При риболовците открихме и другар варненец, който е на „ ти ” с изотопския речник и самичък впрегна в приложимост звучната дума „ чешити ” , разяснявайки локалните. Вълните в репортажа го надговориха, само че показа, че при странните хора в селото търси успокоение по цяло лято. Те пък търсят нещо друго у новодошлите: „ Има хубави хора, има неприятни хора. Какво да не ги одобрявам. Софиянци, те имат пари, ние ги обичаме, тъй като имат пари. Всичкото в този момент е там ”.
Всичкото в този момент е „ там ”, само че преди е било тук, на дъното на морето. С дребната детайлност, че дъното на морето не било напълно тук. Оплетохте се в словесните ни мрежи? Сега ще ви освободим.
Съкровищата са на километри във вътрешността, докъдето в миналото стигало морето. Най-добре непокътнати са в Черно море поради особеностите на водите му. Никой обаче не смее да ги вади. Вадят „ единствено риба и по някоя софийска нимфа ”.
А след рибата идва ред на доматите, краставиците, пъпешите, дините. „ С какво ще ги храним русалките? Трябва и за русалките да има! ” , умно и с усмивка заключава рибарят.
Трябва, несъмнено. Стига да решат да се покажат над вълните.
Дали го направиха – чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иван Нотев
Крапец става все по-идеално място за кайтсърф и все по-трудно за лов на риба.
Ловци на моменти – такива са героите на . Едните улавят изгревите, а другите са на плажа до залез. За тях не е значимо дали е утро или вечер. За тях е значим поривът. Във всеки смисъл на думата.
Те обичат да усещат вятъра в косите и неопрените, само че най-много в крилата . Кайтсърфистите на Крапец се самоопределят като фенове . Не са проведени като хората на юг, нито като тези, подготвени да отидат до Гърция и Турция в името на спорта. Карат го бавно, айляшки, лека-полека, фрийстайл и каквото още можете да се сетите.
Следобед са се събрали покрай морето, на завет. Излизат от водата един по един и откакто са покарали, се отдават на вътрешнозаводските си смешки и закачки с бира в ръка. Гледат крилата постоянно да са над водата, а съзнанието – над нещата. От това по-джулайски – здраве му кажи.
Най-важният въпрос в тези условия е: „ Хубаво ли беше през днешния ден, хареса ли ти? ”. Ако отговорът е „ Не ”, търсим какво не е оптимално. Сред кайтърите има и риболовец, който превежда: „ По един-двама излизат разочаровани, има дупки напразно, не е непрекъснат. Един пропад напразно и... ”.
Варианти за каране доста, единствено вятър да има! А когато има, крайбрежията на Крапец са виждали и 50 кайта по едно и също време в морето : „ Тук при нас е малко по-екстремно, изключително от север като духа, стават доста талази . За Варна това ни е мястото. Другаде няма къде, всичко е окупирано от хотели. Като има прогноза, идваме. А като години... Караме от феодализма ”, майтапи се един от по-опитните. На 58 е, а от Германия чакат даже 71-годишен кайтър .
Карат цяла година. Всеки идва съгласно работното си време и оборудването : „ Аз карам хидрофойл, той върви във въздуха и развива по-голяма скорост. Тук има хора, които карат двупосочки, като сноуборд. Да скачаш, трикове да правиш. Има хавайки, дъски, те са за талази. Кой каквото си е харесал ”, прецизира един от гидовете ни в света на спорта.
Той пък е въпрос на пари и всички край караваната признават: кайтсърфът е скъпо наслаждение с четирицифрени измерения . Все отново тези, които желаят да се учат, могат да вложат в екипировка втора употреба. Има и хора, които поправят по-старо съоръжение.
Но не парите движат кайта във водата. Един от положителните сърфисти се бори с обичания си вятър, с цел да ни показа най-важното изискване: „ Да имате предпочитание и да обичате природата и вятъра . Така, като се обърне и го усещате в лицето. Да обичате свободата, да ви е хубаво, когато усетите адреналина. Първоначално ви е боязън, след това стартирате да контролирате нещата и стартирате да изпитвате наслаждение. ”
Колко рисково може да бъде удоволствието, изключително първоначално?
„ Загубата на надзор върху теглителната мощ някой път може да докара до съществени контузии. Включително са се удряли хора в стъклата на колите, припадали са. Не си застрахован, във всеки един миг за елементи от секундата можеш да изпуснеш ръководството , да подцениш една конюнктура и както имаш доста познания, да се случи произшествие. ”
За 16 години той е схванал, че обича предизвикването, суровото октомврийско, а не юлско време и разнообразието . Обича страха и чака с неспокойствие златния си момент във водата – оня, в който стартира да управлява обстановката. А след контрола идва още боязън , когато следващата огромна вълна го подгони.
Във водата не приказваш с никого, дори със себе си, споделят кайтърите. Когато влязат в морето, не помнят суетата . Важно е единствено да спасят крилата. Без паразитни придвижвания. Кайтът би трябвало да те слуша. И ти би трябвало да го слушаш, тъй като вятърът ти приказва през него. Говори през пръстите ти. Кайтът е за пианисти... Все изводи, които ще чуете на плажа на Крапец.
Но има още една значима съставна част във ветровитата ни история. Разборът вечер е 50% от карането , по тази причина от основно значение е Нейно Величество Компанията. В нея всяка жаба си знае крилото , майтапят се момчетата. Крапец е Хаваи , дочуваме различен да се провиква, до момента в който се насочва към водата. А дали?
„ В задъненото село влизаш и би трябвало да излезеш по същия път. ” Да си роден на брега на морето в задъненото село... „ Има някакъв кеф, но не е непрекъснат. Зимите са рискови, ветровете са мощни, студовете огромни ”, ни споделя представител на кореняците в Крапец. Вечерта на по бира и повече при кайтърите е минала. Вече е утро и към осем краят на работния ден наближава.
Вятърът е значим и за риболовците . Дори доста повече. И те са придирчиви към поривите. И те търсят във вятъра другар, а не зложелател : „ Пак има значение кой вятър. Сега е сезонът за рапаните, би трябвало водата да е топла, обаче не е нито студена, нито топла, държи умряло време . А за риби по-късно, август, желаеме да духа югозападен вятър. Колкото е мощен, да изстине водата, да направи назад течение на рибата. Края на август, септември почва да пътува надолу. И стопира по заливите тук, малко, в случай че духа вятър, да можем и ние да хванем нещо. Ако духа североизточен вятър, няма никой. Рибата си отива, бързо, бързо отпътува. Такива проблеми има, тънки. ”
А рискови моменти колкото желаете. Местните описват, че всяка година измежду риболовците има по две-три жертви . Виждаме морето безпрепятствено като тепсия, само че в Крапец помнят и дните с прекомерно рискови талази. „ Има стихии, има дъждове, има ветрове. Още като се уволних от казармата, 1976-1977 година, пролетта ни прекара вихър. Оцеляхме, само че... Ние знаем... Трудна работа. Въпросът е, че няма какво да правиш. Просто си заставен. Няма работа по нашия край. ”
Независимо от изискванията от четири сутринта риболовците са в лодките. „ Туй море е един дребен занаят. Ако не е туй море, нямаше да има жив човек тука. У туй задънено село нямаше да влезе никой. Навремето имаше доста риба, нямаше пари. Сега пари има, риба няма. Едно време калканът струваше 60 стотинки на кг. Сега е 25 лв., но няма ”.
Причината, безапелационен е препатилият ни събеседник, са „ хайдутите ” , след които нищо не остава. Траленето на дъното на морето убива даже дребните рибки и те не могат да се развъждат. Че рибата понижава и поминъкът изчезва излиза наяве и с прибирането на следващата лодка. В нея уловът е по-скоро нищожен. „ Кефал и раци, друго няма ” , споделя ни същият риболовец, който ни прави компания при кайтсърфистите. С белези от зъби на норвежка акула. Сутрин при кефала, следобяд с очи, вперени в кайтовете. А взират ли се риболовците за улов оттатък хоризонта?
Русалки в морето нямало, единствено в случай че дойдат от София.
При риболовците открихме и другар варненец, който е на „ ти ” с изотопския речник и самичък впрегна в приложимост звучната дума „ чешити ” , разяснявайки локалните. Вълните в репортажа го надговориха, само че показа, че при странните хора в селото търси успокоение по цяло лято. Те пък търсят нещо друго у новодошлите: „ Има хубави хора, има неприятни хора. Какво да не ги одобрявам. Софиянци, те имат пари, ние ги обичаме, тъй като имат пари. Всичкото в този момент е там ”.
Всичкото в този момент е „ там ”, само че преди е било тук, на дъното на морето. С дребната детайлност, че дъното на морето не било напълно тук. Оплетохте се в словесните ни мрежи? Сега ще ви освободим.
Съкровищата са на километри във вътрешността, докъдето в миналото стигало морето. Най-добре непокътнати са в Черно море поради особеностите на водите му. Никой обаче не смее да ги вади. Вадят „ единствено риба и по някоя софийска нимфа ”.
А след рибата идва ред на доматите, краставиците, пъпешите, дините. „ С какво ще ги храним русалките? Трябва и за русалките да има! ” , умно и с усмивка заключава рибарят.
Трябва, несъмнено. Стига да решат да се покажат над вълните.
Дали го направиха – чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иван Нотев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ