Трудният път на жените към звездите
В ранните години на галактическата конкуренция (1957-1962) двама американци пробват да потвърдят рационална, само че, както се оказва, неприемлива за времето и мястото си доктрина. Те считат, че дамите са по-подходящи за галактически полети от мъжете. Идеята им е смела и може да докара до радикална смяна в разбиранията за индивида в Космоса. През 1960 година обаче мъчно се възприема, че представителките на нежния пол могат да бъдат освен положителни домакини, само че и космонавти. Особено като се има поради, че военната работа тогава е неразрешена за американките, че 75% от тях нямат кариера и че с цел да изтегли банков заем или да купи „ огромна стока за бита ” от рода на ледник, всяка госпожа в Съединени американски щати се нуждае от писменото единодушие на брачна половинка си.
Въпреки строгото систематизиране на обществените функции хирург с тапия от Харвард и военачалник от американските Военновъздушни сили поглеждат от друга позиция и стартират да обмислят опцията в Космоса да бъдат изпращани дами вместо мъже. Предположението им, че дамите са по-подходящи за галактическо хвърчене, идва от научния им опит и от практиката.
Първият от тях,
Уилям („ Ранди ”) Ловлейс, е физик, боен доктор и експерт по авиомедицина. Докато работи за американската клиника „ Мейо ”, той сътрудничи в създаването на извънредно нужна маска за хвърчене на дълги дистанции, снабдяваща водачите с О2 по време на полет. (По това време кабините на самолетите не са херметизирани. Липсата на О2 води до неточности и злополуки при водачите.) След като напуща клиниката, Ловлейс стартира да се занимава с галактически изследвания и се включва в екипа от специалисти, който създава физиологичните, медицинските и психическите критерии за селекция и оценяване на претендентите за космонавти.
Вторият, военачалник Доналд Фликингър, е член на Специалния съвет по естествените науки на NASA (NASA Special Advisory Committee on Life Sciences) и шеф галактическа медицина в частта за въздушно проучване и развиване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати (Air Force Air Research and Development Command). В рамките на поста си в американското командване той дава предложение и записва към Военновъздушни сили
първата стратегия за тестване на дами, които да бъдат изпратени в Космоса. За да я осъществя, в продължение на месеци си сътрудничи с Ловлейс, който е негов теоретичен консултант и дълготраен другар.
Още от средата на 50-те години Ловлейс и Фликингър стартират да дискутират възможните физически и душевен реакции на дамата, сложена в изключителни условия, където земната гравитация не работи. Предположението им, че дамите може би ще бъдат по-подходящи за престой в Космоса, е основано на познанията им за човешката физиология и има чисто практична цел. Двамата специалисти знаят, че
