Зелените: Българското правителство одобри лицензиране на опасен пестицид
В рамките на единствено един месец, българското държавно управление е трансформирало позицията си по отношение на потреблението на извънредно противоречиво интензивно вещество за човешкото здраве в пестицидите - продуктът на американския колос Monsanto " глифозат ", настояват в своя публична позиция " Зелените ".
Според тях, в началото България е била на позиция " въздържал се ", което е било задоволително да не бъде подновяван лицензът за препарата. Но на 27 ноември (понеделник), в Апелативната комисия българското държавно управление гласоподава " за " и наклони везните в интерес на утвърждение на 5-годишен лиценз, споделят " Зелените ". 18 страни поддържаха решението, а с цел да бъде реалност то, трябваше 65% утвърждение. Ако 17 страни бяха дали своят вот със " за ", решението нямаше да мине, демонстрират изчисленията, написа Actualno.com.
Всъщност абсурдът към решението избухна, откакто се разбра, че немският министър на селското стопанство Кристиан Шмид еднолично е решил също да гласоподава " за ", без преди този момент да се допита до канцлера Ангела Меркел. Последваха куп рецензии, а и даже закани за живота и здравето на Шмид.
Глифозатът е най-широко използваният хербицид в света и се употребява прекалено от небиологичните фермери, както и на детски площадки, паркове и други публични места. Следи от него се срещат в доста храни и питиета, както и в почвата и водата. Той също е откриван в човешката кърма и урина. През март 2015 година Международната организация за проучване на рака (IACR) към Световната здравна организация заключи, че глифозатът е генотоксичен, т.е. трансформира ДНК и е евентуален канцероген. Изследвания на европейските научни организации EFSA и ECHA (за сигурност на храните и химическите субстанции обаче бяха по-различни, като особено ECHA заключва, че глифозатът може да докара до увреждане на очите, само че показва, че направените проучвания не дават оценка за това какъв може да е дълготрайният резултат (от натрупване) на препарата - в природата или в човешкия организъм.
Разделението в Европейски Съюз по отношение на хербицида се проточва от юни 2016 година насам, когато изтече предходната 15-годишна лицензия и беше издадено 18-месечно удължение. Европейската комисия в началото предложи да се утвърди използването на хербицида за още 10 години. Въпреки това, изправени пред хипотетичните рискове от използването на глифозата, предишния месец специалистите се отдръпнаха от позицията за такова възобновяване, след което Европейска комисия предложи да се редуцира срокът до 5 години.
" Българското държавно управление е длъжно, въпреки и пост-фактум, да даде пояснение за решението си, тъй като утвърждението, въпреки и единствено за 5 години, е пропусната опция да се отървем от този рисков хербицид и да стартираме да отдалечаваме фермерите от въздействието на химическата промишленост. Още 5 години глифозатът ще излага на риск нашето здраве и околна среда и ще е сериозна спънка пред по-здравословните, екологични и устойчиви аграрни способи ", показват " Зелените ".
Редактор: Деница Райкова
Според тях, в началото България е била на позиция " въздържал се ", което е било задоволително да не бъде подновяван лицензът за препарата. Но на 27 ноември (понеделник), в Апелативната комисия българското държавно управление гласоподава " за " и наклони везните в интерес на утвърждение на 5-годишен лиценз, споделят " Зелените ". 18 страни поддържаха решението, а с цел да бъде реалност то, трябваше 65% утвърждение. Ако 17 страни бяха дали своят вот със " за ", решението нямаше да мине, демонстрират изчисленията, написа Actualno.com.
Всъщност абсурдът към решението избухна, откакто се разбра, че немският министър на селското стопанство Кристиан Шмид еднолично е решил също да гласоподава " за ", без преди този момент да се допита до канцлера Ангела Меркел. Последваха куп рецензии, а и даже закани за живота и здравето на Шмид.
Глифозатът е най-широко използваният хербицид в света и се употребява прекалено от небиологичните фермери, както и на детски площадки, паркове и други публични места. Следи от него се срещат в доста храни и питиета, както и в почвата и водата. Той също е откриван в човешката кърма и урина. През март 2015 година Международната организация за проучване на рака (IACR) към Световната здравна организация заключи, че глифозатът е генотоксичен, т.е. трансформира ДНК и е евентуален канцероген. Изследвания на европейските научни организации EFSA и ECHA (за сигурност на храните и химическите субстанции обаче бяха по-различни, като особено ECHA заключва, че глифозатът може да докара до увреждане на очите, само че показва, че направените проучвания не дават оценка за това какъв може да е дълготрайният резултат (от натрупване) на препарата - в природата или в човешкия организъм.
Разделението в Европейски Съюз по отношение на хербицида се проточва от юни 2016 година насам, когато изтече предходната 15-годишна лицензия и беше издадено 18-месечно удължение. Европейската комисия в началото предложи да се утвърди използването на хербицида за още 10 години. Въпреки това, изправени пред хипотетичните рискове от използването на глифозата, предишния месец специалистите се отдръпнаха от позицията за такова възобновяване, след което Европейска комисия предложи да се редуцира срокът до 5 години.
" Българското държавно управление е длъжно, въпреки и пост-фактум, да даде пояснение за решението си, тъй като утвърждението, въпреки и единствено за 5 години, е пропусната опция да се отървем от този рисков хербицид и да стартираме да отдалечаваме фермерите от въздействието на химическата промишленост. Още 5 години глифозатът ще излага на риск нашето здраве и околна среда и ще е сериозна спънка пред по-здравословните, екологични и устойчиви аграрни способи ", показват " Зелените ".
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ