Свободно падане на Водната кула
В рамките на резидентната стратегия на Галерия +359 за 2019 година във Водната кула в " Лозенец " на 20 септември от 19 ч, ще се открие изложбата " Свободно рухване ".
Френските образни актьори Полин Тойер (скулптор) и Селсиан Ланглуа (саунд) ще съчетаят разноцветен колаж от изображения и триизмерни форми, посредством които ще се опитат да уловят и запечатат духа на присъщата архитектура на кулата. Тяхната изследователска работа в региона на актуалното изкуство е тясно обвързвана с пространството, времето и паметта, а смисълът на плана им е да " съпреживеят " историята на забавна историческа постройка, каквато е Водната кула, и да разкрият артистичните измерения на пространството й.
Вземайки поради, че е издигната на най-високата точка в квартал " Лозенец " и е трябвало да служи и като наблюдателна кула, Полин Тойер и Селсиан Ланглуа разсъждават върху придвижването в кръг, с голям брой завои в плана, наименуван " Свободно рухване ". В изложбата пътят на спираловидното стълбище се развива като кино лента, а тялото на фена се върти и завива, с цел да стигне до върха на града.
Изложбата ще бъде налична за ценителите на актуалното изкуство до 20 октомври.
Подобно на махалата на Фуко, окачените високоговорители от центъра на тежестта на кулата се движат постепенно с въртенето на земята. Цветните витражи по маршрута подхождат на прозорците. Стъклото преобразува светлината и тона на помещението. Цветовете стават по-плътни в тази светлинна бленда се редуват две допълващи се атмосфери. От розово алено до електрическо среднощно синьо. На половината път се изправяме пред първия обект - единствения, който най-сетне може да схванем като цяло. Той към този момент не е в мащаба на постройката, а в мащаба на модел. Това е стройна структура, направена от медни тръби, същите, които се употребяват във водопроводната мрежа, отпратка към предходната функционалност на кулата. Тази статуя разкрива духа на кулата. В центъра на тежестта, махалото, дребен високоговорител, популяризира слаб тон. Сега феновете са сходно на великани, надвиснали и слушащи от горната страна. Пътуването през цветовете минава през нов фон, в който се появяват облици на растения. Това са фотографии, отпечатани върху платове. Те се прибавят към описа за придвижването на естествени елементи, разтварящи интериора в неустановен архитектурен пейзаж, в който съществуват единствено посоките нагоре и надолу. Миризмата на иглолистна дървесина води фена в сърцето на кулата - празния контейнер за вода. Тук разказът на Полин Тойер и Селсиан Ланглуа не свърша, тъй като стартира " свободното рухване " - назад по спиралата на цветовете, растенията и триизмерните модели до двора, цялостен с диворастящи дървета и шубраци, измежду които се намира постройката, обхваната от трансформирала в дърво дива лоза.
Френските образни актьори Полин Тойер (скулптор) и Селсиан Ланглуа (саунд) ще съчетаят разноцветен колаж от изображения и триизмерни форми, посредством които ще се опитат да уловят и запечатат духа на присъщата архитектура на кулата. Тяхната изследователска работа в региона на актуалното изкуство е тясно обвързвана с пространството, времето и паметта, а смисълът на плана им е да " съпреживеят " историята на забавна историческа постройка, каквато е Водната кула, и да разкрият артистичните измерения на пространството й.
Вземайки поради, че е издигната на най-високата точка в квартал " Лозенец " и е трябвало да служи и като наблюдателна кула, Полин Тойер и Селсиан Ланглуа разсъждават върху придвижването в кръг, с голям брой завои в плана, наименуван " Свободно рухване ". В изложбата пътят на спираловидното стълбище се развива като кино лента, а тялото на фена се върти и завива, с цел да стигне до върха на града.
Изложбата ще бъде налична за ценителите на актуалното изкуство до 20 октомври.
Подобно на махалата на Фуко, окачените високоговорители от центъра на тежестта на кулата се движат постепенно с въртенето на земята. Цветните витражи по маршрута подхождат на прозорците. Стъклото преобразува светлината и тона на помещението. Цветовете стават по-плътни в тази светлинна бленда се редуват две допълващи се атмосфери. От розово алено до електрическо среднощно синьо. На половината път се изправяме пред първия обект - единствения, който най-сетне може да схванем като цяло. Той към този момент не е в мащаба на постройката, а в мащаба на модел. Това е стройна структура, направена от медни тръби, същите, които се употребяват във водопроводната мрежа, отпратка към предходната функционалност на кулата. Тази статуя разкрива духа на кулата. В центъра на тежестта, махалото, дребен високоговорител, популяризира слаб тон. Сега феновете са сходно на великани, надвиснали и слушащи от горната страна. Пътуването през цветовете минава през нов фон, в който се появяват облици на растения. Това са фотографии, отпечатани върху платове. Те се прибавят към описа за придвижването на естествени елементи, разтварящи интериора в неустановен архитектурен пейзаж, в който съществуват единствено посоките нагоре и надолу. Миризмата на иглолистна дървесина води фена в сърцето на кулата - празния контейнер за вода. Тук разказът на Полин Тойер и Селсиан Ланглуа не свърша, тъй като стартира " свободното рухване " - назад по спиралата на цветовете, растенията и триизмерните модели до двора, цялостен с диворастящи дървета и шубраци, измежду които се намира постройката, обхваната от трансформирала в дърво дива лоза.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ