Втора варненска община с режим на тока, трета на ръба
В рамките на малко повече от седмица във втора варненска община вкарват режим на тока. В трета го обмислят...
Причината на всички места е една и съща - високите сметки за ток.
Засега режимът обгръща уличното осветяване. Мярката е краткотрайна, само че докога е мъчно да се каже.
Режим на уличното осветяване в нощните часове вкараха от 6 януари в Дългопол.
За Радио Варна тогава, кметът Георги Георгиев заяви, че " за 2021 година Община Дългопол е платила за улично осветяване 120 хиляди лева при цена от 109 лева./MWh. След внезапния скок в цената на енергоносителите, през декември 2021 година междинната цена на електрическата сила е 429 лева./MWh ", което е съвсем тройно нарастване (или с 320 лева повече).
Сметките сочат, че по отношение на сегашните цени на тока в община Дългопол ще платят планирано през 2022 година към 472 хиляди лева единствено за уличното осветяване.
Дори след приспадане на компенсацията получавана от страната до 31 октомври, 2021 година, която е 100 лева./MWh, и продължаването ѝ до 31 декември на база действителните пазарни цени - 128.98 лева./MWh, остават недофинасирани към 252 хиляди лева
Подобно на всички дребни общини в България обаче и Дългопол не разполага с финансов буфер , с цел да покрие разликата в цената даже единствено на уличното осветяване.
И както всички общини, проблем с недофинансирането може да се появи с изключение на за уличното осветяване, само че и за всички подвластни от общинските бюджети обществени действия. В листата влизат също издръжката на учебни заведения, детски градини и ясли, обществени домове, общински лечебни заведения и други, както и за електротранспорта в огромните градове.
От Националното съдружие на общините в България (НСОБ) още при започване на януари желаеха обезщетения от страната в помощ на локалните управляващи с аргумента, че би трябвало да се обезпечи непрекъсваемост на главните обществени общински услуги.
Според закона за енергетиката, общините у нас подписват контракти за доставка на ток по свободно контрактувани цени, мораториумът върху цените на тока, водата и парното не важи за тях, а единствено за битовите консуматори.
В същото време, съгласно Постановление на Министерски съвет на Министерски съвет през зимните месеци небитовите консуматори като общините ще бъдат обезщетени с не повече от 250 лева./MWh., са за спад в цените на енергоносителите през април, заради ниското ползване и натиска през износа.
За да се намерят пари за сметките за енергоносителите в общините, те " ще би трябвало да отрежат " парите за разнообразни други действия.
Понастоящем, в община Дългопол уличното осветяване е лимитирано във времевите пояси 17.30 - 21.00 ч. и 04.30 до 07.00 ч. Иначе казано, сред 21 и 4.30 ч. на територията на всички 16 обитаеми места там не свети нито една улична лампа.
Идентична е повода за , където съгласно формалните данни има 22 обитаеми места. Сметките за електрическа енергия и там са скочили тройно в последните месеци. " Общата стойност на платената фактура от Община Вълчи дол за разходвана електрическа енергия през месец ноември 2021 година е 58 384,47 лв., до момента в който за месец октомври 2021 потреблението на ел. сила е било на стойност 20 951,47 лв.. Разликата сред двете фактури е 37 433,00 лв.. Направената прогнозна сметка за цената на ел. силата, която Община Вълчи дол ще заплати за 2022 година е в подобен размер от 700 хиляди лева ", написа в известието на общината.
В самия град Вълчи дол улично осветяване ще има - през дирек, единствено сред 17:30 и среднощ, както и заран от 5.30 до 7 ч. В селата на общината, ток по улиците няма да има сред 21.30 ч. и 5.30 ч. нощем.Сходна е обстановката и в община Аврен, където от началото на годината също обмислят ограничение на уличното осветяване. Близо една трета от уличните лампи в Аврен са енергоспестяващи - 600 от 2 000. За година, нарастването на сметката за ток е над 100 %, сподели за Радио Варна кметът Емануил Манолов.
През декември 2020 година сметката за ток на община Аврен е била към 21 хил.лв, година по-късно, над 49 хил.лв. Държавната отплата е 9 хил.лв., т.е. недофинансирането е над 20 хил.лв, които общината би трябвало да поеме.
В община Варна нарастването на сметките за ток на електротранспорта, обхващащ дребна част от градския превоз, е повече от 2.7 пъти, а цената на метана за останалите транспортни средства е два пъти по-висока. Справките сочат, че през ноември 2021 година, уличното осветяване в третия по величина град в страната е 753 хиляди лева против 338 хиляди лева тъкмо година по-рано.
Опасенията са, че икономиите и преразпределяне на парите от една общинска активност в друга обаче няма да са задоволителни, в случай че цените на енергоносителите продължат да порастват. А съгласно Международната организация по енергетика (МАЕ),.
Освен локалните управляващи, високите цени на енергоносителите са съществени провокации и пред бизнеса, където също се търсят варианти за обезщетения от страна на страната.Пакет от един милиард и половина е заделен в помощ на бизнеса и ЕРП-тата, с цел да се преодолее енергийната рецесия, сподели в неделя пред БНР министър председателят Кирил Петков.
Последният режим на тока в България е от зимата на 1992 година По времето на социализма ограничението на енергийното ползване съвсем беше нормална процедура.
Причината на всички места е една и съща - високите сметки за ток.
Засега режимът обгръща уличното осветяване. Мярката е краткотрайна, само че докога е мъчно да се каже.
Режим на уличното осветяване в нощните часове вкараха от 6 януари в Дългопол.
За Радио Варна тогава, кметът Георги Георгиев заяви, че " за 2021 година Община Дългопол е платила за улично осветяване 120 хиляди лева при цена от 109 лева./MWh. След внезапния скок в цената на енергоносителите, през декември 2021 година междинната цена на електрическата сила е 429 лева./MWh ", което е съвсем тройно нарастване (или с 320 лева повече).
Сметките сочат, че по отношение на сегашните цени на тока в община Дългопол ще платят планирано през 2022 година към 472 хиляди лева единствено за уличното осветяване.
Дори след приспадане на компенсацията получавана от страната до 31 октомври, 2021 година, която е 100 лева./MWh, и продължаването ѝ до 31 декември на база действителните пазарни цени - 128.98 лева./MWh, остават недофинасирани към 252 хиляди лева
Подобно на всички дребни общини в България обаче и Дългопол не разполага с финансов буфер , с цел да покрие разликата в цената даже единствено на уличното осветяване.
И както всички общини, проблем с недофинансирането може да се появи с изключение на за уличното осветяване, само че и за всички подвластни от общинските бюджети обществени действия. В листата влизат също издръжката на учебни заведения, детски градини и ясли, обществени домове, общински лечебни заведения и други, както и за електротранспорта в огромните градове.
От Националното съдружие на общините в България (НСОБ) още при започване на януари желаеха обезщетения от страната в помощ на локалните управляващи с аргумента, че би трябвало да се обезпечи непрекъсваемост на главните обществени общински услуги.
Според закона за енергетиката, общините у нас подписват контракти за доставка на ток по свободно контрактувани цени, мораториумът върху цените на тока, водата и парното не важи за тях, а единствено за битовите консуматори.
В същото време, съгласно Постановление на Министерски съвет на Министерски съвет през зимните месеци небитовите консуматори като общините ще бъдат обезщетени с не повече от 250 лева./MWh., са за спад в цените на енергоносителите през април, заради ниското ползване и натиска през износа.
За да се намерят пари за сметките за енергоносителите в общините, те " ще би трябвало да отрежат " парите за разнообразни други действия.
Понастоящем, в община Дългопол уличното осветяване е лимитирано във времевите пояси 17.30 - 21.00 ч. и 04.30 до 07.00 ч. Иначе казано, сред 21 и 4.30 ч. на територията на всички 16 обитаеми места там не свети нито една улична лампа.
Идентична е повода за , където съгласно формалните данни има 22 обитаеми места. Сметките за електрическа енергия и там са скочили тройно в последните месеци. " Общата стойност на платената фактура от Община Вълчи дол за разходвана електрическа енергия през месец ноември 2021 година е 58 384,47 лв., до момента в който за месец октомври 2021 потреблението на ел. сила е било на стойност 20 951,47 лв.. Разликата сред двете фактури е 37 433,00 лв.. Направената прогнозна сметка за цената на ел. силата, която Община Вълчи дол ще заплати за 2022 година е в подобен размер от 700 хиляди лева ", написа в известието на общината.
В самия град Вълчи дол улично осветяване ще има - през дирек, единствено сред 17:30 и среднощ, както и заран от 5.30 до 7 ч. В селата на общината, ток по улиците няма да има сред 21.30 ч. и 5.30 ч. нощем.Сходна е обстановката и в община Аврен, където от началото на годината също обмислят ограничение на уличното осветяване. Близо една трета от уличните лампи в Аврен са енергоспестяващи - 600 от 2 000. За година, нарастването на сметката за ток е над 100 %, сподели за Радио Варна кметът Емануил Манолов.
През декември 2020 година сметката за ток на община Аврен е била към 21 хил.лв, година по-късно, над 49 хил.лв. Държавната отплата е 9 хил.лв., т.е. недофинансирането е над 20 хил.лв, които общината би трябвало да поеме.
В община Варна нарастването на сметките за ток на електротранспорта, обхващащ дребна част от градския превоз, е повече от 2.7 пъти, а цената на метана за останалите транспортни средства е два пъти по-висока. Справките сочат, че през ноември 2021 година, уличното осветяване в третия по величина град в страната е 753 хиляди лева против 338 хиляди лева тъкмо година по-рано.
Опасенията са, че икономиите и преразпределяне на парите от една общинска активност в друга обаче няма да са задоволителни, в случай че цените на енергоносителите продължат да порастват. А съгласно Международната организация по енергетика (МАЕ),.
Освен локалните управляващи, високите цени на енергоносителите са съществени провокации и пред бизнеса, където също се търсят варианти за обезщетения от страна на страната.Пакет от един милиард и половина е заделен в помощ на бизнеса и ЕРП-тата, с цел да се преодолее енергийната рецесия, сподели в неделя пред БНР министър председателят Кирил Петков.
Последният режим на тока в България е от зимата на 1992 година По времето на социализма ограничението на енергийното ползване съвсем беше нормална процедура.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ