Старото гробище в Силистра - от последен дом на възрожденци до развъдник на змии
В рамките на града в Силистра е ситуиран остарелият гробищен парк. Намира се покрай граничния пункт с Румъния. И в случай че в миналото там е бил последният дом на възрожденци и опълченци – през днешния ден е котило на наркомани и разплодник на змии.
От години концепцията за облагородяването и превръщането на терена в мемориален парк стои някак настрана от дневния ред.
Старото гробище в Силистра стартира да се употребява след края на Кримската война, а последното заравяне там е осъществено през септември 1977 година. Отдавна са минали 30-те години, след които там е можело да се направи нещо, с цел да не се трансформира теренът от 46 дка в джунгла.
В това гробище в миналото е имало алея на възрожденците - хора, чиито имена би трябвало да бъдат записани в летописната книга на Силистра. Днес няма и диря от нея.
Тук е заровен и Янко Тодоров, на чието име е кръстен бул. в града, само че мнозина не знаят за какво и кой е бил този човек, а той е бил преподавател и преди, и след Освобождението - умира в изключителна беднотия през 1914 година. Изпратен е бил по последния си път от целия град, тъй като всички в града са били негови възпитаници, описа Вера Милева от Регионалният исторически музей.
Преди 11 години влиза в действие Наредба 2 за здравните условия към гробищни паркове и погребването и преместването на покойници. Според чл.5 ал.3 след прекратяване на погребенията в гробищния парк теренът му може да се употребява като мемориален парк с урнополагане, въз основа на настоящ нов обстоен организационен проект, заяви зам.-кметът на Силистренска община инж. Тихомир Борачев.
Проблем е и че към момента в този гробищен парк има кости на умряли силистренци, които по една или друга причина не са били пренесени в новото гробище. Последно през 1985-1986 година е имало акция по преместване, като от време на време това се е случвало и във времето по-късно. От две години това не се е случвало, разяснява шефът на Общинското дружество „ Обреди “ Теодор Белев.
Старият гробищен парк е място цялостно с история, а години наред хората в съседство живееха в боязън от бездомници, от наркомани, от змии. Днес е затворен достъпът до него.
Бурените не престават да порастват макар инцидентните акции за разчистване, като образец за неналичието наизуст и отношение към хората, заровени там – били те публични персони или елементарни хора.
Репортаж на Незабравка Кирова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
От години концепцията за облагородяването и превръщането на терена в мемориален парк стои някак настрана от дневния ред.
Старото гробище в Силистра стартира да се употребява след края на Кримската война, а последното заравяне там е осъществено през септември 1977 година. Отдавна са минали 30-те години, след които там е можело да се направи нещо, с цел да не се трансформира теренът от 46 дка в джунгла.
В това гробище в миналото е имало алея на възрожденците - хора, чиито имена би трябвало да бъдат записани в летописната книга на Силистра. Днес няма и диря от нея.
Тук е заровен и Янко Тодоров, на чието име е кръстен бул. в града, само че мнозина не знаят за какво и кой е бил този човек, а той е бил преподавател и преди, и след Освобождението - умира в изключителна беднотия през 1914 година. Изпратен е бил по последния си път от целия град, тъй като всички в града са били негови възпитаници, описа Вера Милева от Регионалният исторически музей.
Преди 11 години влиза в действие Наредба 2 за здравните условия към гробищни паркове и погребването и преместването на покойници. Според чл.5 ал.3 след прекратяване на погребенията в гробищния парк теренът му може да се употребява като мемориален парк с урнополагане, въз основа на настоящ нов обстоен организационен проект, заяви зам.-кметът на Силистренска община инж. Тихомир Борачев.
Проблем е и че към момента в този гробищен парк има кости на умряли силистренци, които по една или друга причина не са били пренесени в новото гробище. Последно през 1985-1986 година е имало акция по преместване, като от време на време това се е случвало и във времето по-късно. От две години това не се е случвало, разяснява шефът на Общинското дружество „ Обреди “ Теодор Белев.
Старият гробищен парк е място цялостно с история, а години наред хората в съседство живееха в боязън от бездомници, от наркомани, от змии. Днес е затворен достъпът до него.
Бурените не престават да порастват макар инцидентните акции за разчистване, като образец за неналичието наизуст и отношение към хората, заровени там – били те публични персони или елементарни хора.
Репортаж на Незабравка Кирова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ