Режимът на Кадафи екстрадира всичките шест българи, задържани по ХИВ делото в Либия
В процеса против българските медици и палестинския доктор в Либия 5 български медицински сестри и палестинско-български доктор са упрекнати в редица престъпления, в това число в заразяването на няколкостотин деца в детската болница „ Ал-Фатих “ в Бенгази с вируса ХИВ. Медиците са задържани през 1999 година и след това биват наказани от няколко правосъдни инстанции в Либия, само че през 2007 година благодарение на западни страни е реализирано съглашение за изгонването им в България.
Обвинения
Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а (или Ашраф ал-Хаджудж) – жител на България от юни 2007 година, са упрекнати във:
осъществяване на дейности на територията на Либия, водещи до безконтролното ликвидиране на хора за нападение против сигурността на страната (деяние, наказуемо със смърт);
присъединяване в скрит план и групово договаряне за осъществяване на съзнателно престъпление;
причиняване на зараза посредством инжектиране на 393 деца от детската болница „ Ал-Фатих “ в Бенгази с ХИВ (деяние, наказуемо със смърт);
дейности, противоречащи на нормите и традициите в Либия: блудничество, валутна търговия, произвеждане, разпространяване и приложимост на алкохол.
Българският доктор доктор Здравко Георгиев настрана е упрекнат за незаконно опериране с непозната валута.
Хронология
Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж идват в Либия през 1998 година, с цел да лекуват пациенти в педиатрията. Обвинението към доктор Георгиев за незаконно опериране с непозната валута се внася, откакто той отпътува за Либия във връзка арестуването на жена му, Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и е оневинен през декември 2006 година След което е освободен, само че до края на процеса остава в Либия, очаквайки изходна виза.
През 2007 при огромен медиен и политически звук към процеса провокиран в началото основно от българските медии, роднините на Ашраф ал-Хаджудж насочат следващата молба към президента Георги Първанов Ашраф да получи българско поданство, защото „ Либия го третира като палестински емигрант и зад него не стои нито организация, нито страна, която да се застъпва за него “. Според тях Ашраф в действителност към момента не е лекар, а студент по медицина и е бил в Бенгази през 1998 година, с цел да довърши образованието си.
В 06:29 на 24 юли 2007 френският президент Никола Саркози публично афишира, че представителите на Франция и Европейски Съюз са се споразумели с либийското държавно управление шестимата пандизчии да бъдат екстрадирани от Либия (както и това Либия да разреши на българския лекар, който към този момент не е в пандиза, да напусне страната).
В 9:51 ч. наказаните медици се завръщат в България на борда на френския държавен аероплан (тип Еърбъс А319-115X(CJ) с регистрация F-RBFB), придружавани от техни родственици, комисаря на Европейски Съюз по външни връзки Бенита Фереро-Валднер и брачната половинка на френския президент Сесилия Саркози. В 10:35 часа, министърът на външните работи Ивайло Калфин прочита декрет, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици.
Дела
Дело 44/1999 на Народния съд на Либия
(7 февруари 2000 година – 17 февруари 2002 г.)
Делото стартира, без българската страна да е публично известена. Делото е прекъснато, защото съдът не вижда доказателства в поддръжка на обвиняванията в скрит план против страната. Съдията декларира, че Народният съд се счита за незапознат по случая. (Народният съд на Либия е първата инстанция в триинстанционната правосъдна система на страната.)
Като основа за делото се считат изтръгнатите с мъчения „ признания “ на част от медиците и тезата на водача на Либия, Кадафи, че обвинените са работили по поръчка на Централно разузнавателно управление на САЩ и Мосад.
В делото, медиците декларират, че самопризнанията са реализирани посредством мъчение. Тезата на Кадафи е отхвърлена като неуместна, както от интернационалната преса, по този начин и от специалисти.
Няколко месеца след началото на делото, юристите Владимир Шейтанов и Осман Бизанти се обръщат към съда с искане за смяна на мярката за неотклонение заради физическото и психическото положение на арестуваните българи. Шейтанов показва, че съвсем двегодишният прелиминарен арест е несъответстващ с правния принцип, че всеки човек е почтен до доказване на противното.
Дело 213/2002 на Наказателния съд в Бенгази
(8 юли 2003 година —... 2004 г.)
Либия отдръпва обвиняването за съучастие в скрит план на ЦРУ/Мосад и прави нови обвинявания в незаконно експериментиране на лекарства и заразяване с разновидности на ХИВ. Експерти дефинират обвиняванията като невъзможни/некомпетентно формирани от здравна позиция.
На съвещание към делото свидетелстват интернационално приетите специалисти Люк Монтание (откривателя на ХИВ) и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в резултат на незадоволителна хигиена и стартират още през 1997 година, преди обвинените да постъпят на работа там. След съвещанието, Би Би Си разгласява на уеб страницата си репортаж за развиването на процеса със заглавие Българските медици не са популяризирали СПИН.
Дело 607/2003 на Наказателния съд в Бенгази
(... 200Х година – 6 май 2004 г.)
Наказателният съд осъжда на гибел посредством разстрел Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж по обвиняване, че са заразили съзнателно над 400 либийски деца с ХИВ. Д-р Здравко Георгиев е наказан на 4 години затвор, санкция и отнемане от цивилен права по обвиняване за непозволено опериране с непозната валута. По гражданския иск, съдът задължава Ашраф ал-Хаджудж, Кристияна Вълчева и Нася Ненова да платят компенсации на родителите/настойниците на либийските деца. На 5 юли 2004 година са импортирани стимулирани тъжби.
През януари 2004 година Европейският съюз предлага на Либия да отдръпна обвиняванията си към медиците, в писмо, предадено от посланиците на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия и Холандия.
Амнести Интернешънъл, Американското външно министерство и други държавни и интернационалните организации показват безпокойството си по отношение на протичането на процеса.
Българското държавно управление, което пледира за освобождението на обвинените, дефинира присъдата като несправедлива и неуместна.
Дело на Наказателния съд в Триполи
Българските медицински сестри и палестинският доктор получават повторни смъртни присъди от Наказателният съд в Триполи през декември 2006 година макар натиска на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които сложиха освобождението на медиците като изискване за възстановяване на връзките с Либия. Петте български медицински сестри са оправдани по по-леките обвинявания – за валутни закононарушения, варене на алкохол и нарушение на морала на Джамахирията. Българското държавно управление афишира публично, че процесът е бил изопачен. Предстои разглеждане на делото от Върховния касационен съд на Либия, а последната дума по закон е на Висшия правосъден съвет – орган от девет души, управляван от либийския министър на правораздаването.
Дело за клюка
Българските медицински сестри са упрекнати в клюка, поради техни изявления за физическо малтретиране по време на пребиваването им в пандиза. На 27 май 2007 година те са оправдани по това обвиняване.
Международната преса за процеса
Международната преса не отделя доста огромно внимание на процеса. Повечето публикации са единомислещи в това, че упрекнатите играят ролята на изкупителна жертва за Либийските управляващи, позволили условия за експлоадирането на епидемията. Либийската и забележителна част от арабската преса поддържат формалните изказвания на Либия, че се води обективен развой. В българската преса, покритието е доста и присъдите без изключения се дефинират като неуместни.
Спорни моменти в българската политика
За безучастие и погрешно деяние от страна на българската страна преди и след началото на процеса са упреквани българската Национална разследваща работа, държавното управление на Иван Костов и в частност министърът на външните работи Надежда Михайлова и посолството на България в Либия Надежда Михайлова твърди, че е схванала за казуса с медиците в Либия едвам след арестите през февруари 1999 година. Според нея, в случай че разузнаването е докладвало за съществуването на подобен проблем преди този момент, то първо президентът Петър Стоянов и министър председателят Иван Костов е трябвало да научат, защото Национална разузнавателна служба първо рапортува на тях. Михайлова упреква и тогавашния дипломат в Либия Кръстьо Илов.
Край на делото
Дългогодишните напъните на интернационалните организации, политици от Европейския съюз и Съединени американски щати се увенчават с триумф. На 24 юли 2007 година българските медицински сестри, палестинският доктор Ашраф, който е към този момент с българско поданство, и лекар Здравко Георгиев се завръщат в България.
Последните и решаващи договаряния за привършване на осемгодишния спор се реализират от Сесилия Саркози,тогавашна брачна половинка на президента на Франция Никола Саркози, и емира на Катар шейх Хамад бен Халифа Ал-Тани. Последният взе участие интензивно в договарянията и прави филантропичен жест да подкрепи финансово страната просител по делото – фамилиите на инфектираните от СПИН деца чрез самия полковник Кадафи, който изплаща тази помощ на фамилиите в Бенгази. „ Фонд Бенгази “, основан със средства на жители от европейските страни, Съединени американски щати и България пък от своя страна ще построи болница в Триполи и ще подпомога либийската страна с обмяна на професионален медицински опит, медицински фрагменти и в битката срещу СПИН. На 25.07.2011 след приключване на секретни документи и издание в Wikileaks излиза наяве че емира на Катар шейх Хамад бен Халифа Ал-Тани е платил на Муамар Кадафи с цел да освободи медиците.
Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда наказаните на гибел до България. Френски държавен аероплан каца в 9 часа и 25 минути българско време на 24 юли 2007 година на летище София. Бившите пандизчии на Джамахирията и техните придружители са тържествено посрещнати от околните на наказаните медицински служащи, български жители и представители на българското държавно управление. С държавен декрет президентът на Република България Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната непорочност, ги помилва.
Обвиняемите са поканени в държавната резиденция от Георги Първанов. Грижата за тях е поверена на екип от български лекари и психолози.
Развитие на събитията след началото на гражданската война в Либия
На 24 февруари 2011 година, след започване на всеобщи митинги в Либия, някогашния министър на правораздаването в Либия Мустафа Абдел Джалил, съобщи в ефира на „ Ал Джазира “, че за заразяването на либийските децата със СПИН е отговорен Кадафи. Така министър морално оневинява българските медицински сестри и доктор Ашраф, които получиха смъртни присъди по обвиняване, че са заразили съзнателно с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца.
Източник: bg.wikipedia.org
Обвинения
Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а (или Ашраф ал-Хаджудж) – жител на България от юни 2007 година, са упрекнати във:
осъществяване на дейности на територията на Либия, водещи до безконтролното ликвидиране на хора за нападение против сигурността на страната (деяние, наказуемо със смърт);
присъединяване в скрит план и групово договаряне за осъществяване на съзнателно престъпление;
причиняване на зараза посредством инжектиране на 393 деца от детската болница „ Ал-Фатих “ в Бенгази с ХИВ (деяние, наказуемо със смърт);
дейности, противоречащи на нормите и традициите в Либия: блудничество, валутна търговия, произвеждане, разпространяване и приложимост на алкохол.
Българският доктор доктор Здравко Георгиев настрана е упрекнат за незаконно опериране с непозната валута.
Хронология
Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж идват в Либия през 1998 година, с цел да лекуват пациенти в педиатрията. Обвинението към доктор Георгиев за незаконно опериране с непозната валута се внася, откакто той отпътува за Либия във връзка арестуването на жена му, Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и е оневинен през декември 2006 година След което е освободен, само че до края на процеса остава в Либия, очаквайки изходна виза.
През 2007 при огромен медиен и политически звук към процеса провокиран в началото основно от българските медии, роднините на Ашраф ал-Хаджудж насочат следващата молба към президента Георги Първанов Ашраф да получи българско поданство, защото „ Либия го третира като палестински емигрант и зад него не стои нито организация, нито страна, която да се застъпва за него “. Според тях Ашраф в действителност към момента не е лекар, а студент по медицина и е бил в Бенгази през 1998 година, с цел да довърши образованието си.
В 06:29 на 24 юли 2007 френският президент Никола Саркози публично афишира, че представителите на Франция и Европейски Съюз са се споразумели с либийското държавно управление шестимата пандизчии да бъдат екстрадирани от Либия (както и това Либия да разреши на българския лекар, който към този момент не е в пандиза, да напусне страната).
В 9:51 ч. наказаните медици се завръщат в България на борда на френския държавен аероплан (тип Еърбъс А319-115X(CJ) с регистрация F-RBFB), придружавани от техни родственици, комисаря на Европейски Съюз по външни връзки Бенита Фереро-Валднер и брачната половинка на френския президент Сесилия Саркози. В 10:35 часа, министърът на външните работи Ивайло Калфин прочита декрет, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици.
Дела
Дело 44/1999 на Народния съд на Либия
(7 февруари 2000 година – 17 февруари 2002 г.)
Делото стартира, без българската страна да е публично известена. Делото е прекъснато, защото съдът не вижда доказателства в поддръжка на обвиняванията в скрит план против страната. Съдията декларира, че Народният съд се счита за незапознат по случая. (Народният съд на Либия е първата инстанция в триинстанционната правосъдна система на страната.)
Като основа за делото се считат изтръгнатите с мъчения „ признания “ на част от медиците и тезата на водача на Либия, Кадафи, че обвинените са работили по поръчка на Централно разузнавателно управление на САЩ и Мосад.
В делото, медиците декларират, че самопризнанията са реализирани посредством мъчение. Тезата на Кадафи е отхвърлена като неуместна, както от интернационалната преса, по този начин и от специалисти.
Няколко месеца след началото на делото, юристите Владимир Шейтанов и Осман Бизанти се обръщат към съда с искане за смяна на мярката за неотклонение заради физическото и психическото положение на арестуваните българи. Шейтанов показва, че съвсем двегодишният прелиминарен арест е несъответстващ с правния принцип, че всеки човек е почтен до доказване на противното.
Дело 213/2002 на Наказателния съд в Бенгази
(8 юли 2003 година —... 2004 г.)
Либия отдръпва обвиняването за съучастие в скрит план на ЦРУ/Мосад и прави нови обвинявания в незаконно експериментиране на лекарства и заразяване с разновидности на ХИВ. Експерти дефинират обвиняванията като невъзможни/некомпетентно формирани от здравна позиция.
На съвещание към делото свидетелстват интернационално приетите специалисти Люк Монтание (откривателя на ХИВ) и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в резултат на незадоволителна хигиена и стартират още през 1997 година, преди обвинените да постъпят на работа там. След съвещанието, Би Би Си разгласява на уеб страницата си репортаж за развиването на процеса със заглавие Българските медици не са популяризирали СПИН.
Дело 607/2003 на Наказателния съд в Бенгази
(... 200Х година – 6 май 2004 г.)
Наказателният съд осъжда на гибел посредством разстрел Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж по обвиняване, че са заразили съзнателно над 400 либийски деца с ХИВ. Д-р Здравко Георгиев е наказан на 4 години затвор, санкция и отнемане от цивилен права по обвиняване за непозволено опериране с непозната валута. По гражданския иск, съдът задължава Ашраф ал-Хаджудж, Кристияна Вълчева и Нася Ненова да платят компенсации на родителите/настойниците на либийските деца. На 5 юли 2004 година са импортирани стимулирани тъжби.
През януари 2004 година Европейският съюз предлага на Либия да отдръпна обвиняванията си към медиците, в писмо, предадено от посланиците на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия и Холандия.
Амнести Интернешънъл, Американското външно министерство и други държавни и интернационалните организации показват безпокойството си по отношение на протичането на процеса.
Българското държавно управление, което пледира за освобождението на обвинените, дефинира присъдата като несправедлива и неуместна.
Дело на Наказателния съд в Триполи
Българските медицински сестри и палестинският доктор получават повторни смъртни присъди от Наказателният съд в Триполи през декември 2006 година макар натиска на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които сложиха освобождението на медиците като изискване за възстановяване на връзките с Либия. Петте български медицински сестри са оправдани по по-леките обвинявания – за валутни закононарушения, варене на алкохол и нарушение на морала на Джамахирията. Българското държавно управление афишира публично, че процесът е бил изопачен. Предстои разглеждане на делото от Върховния касационен съд на Либия, а последната дума по закон е на Висшия правосъден съвет – орган от девет души, управляван от либийския министър на правораздаването.
Дело за клюка
Българските медицински сестри са упрекнати в клюка, поради техни изявления за физическо малтретиране по време на пребиваването им в пандиза. На 27 май 2007 година те са оправдани по това обвиняване.
Международната преса за процеса
Международната преса не отделя доста огромно внимание на процеса. Повечето публикации са единомислещи в това, че упрекнатите играят ролята на изкупителна жертва за Либийските управляващи, позволили условия за експлоадирането на епидемията. Либийската и забележителна част от арабската преса поддържат формалните изказвания на Либия, че се води обективен развой. В българската преса, покритието е доста и присъдите без изключения се дефинират като неуместни.
Спорни моменти в българската политика
За безучастие и погрешно деяние от страна на българската страна преди и след началото на процеса са упреквани българската Национална разследваща работа, държавното управление на Иван Костов и в частност министърът на външните работи Надежда Михайлова и посолството на България в Либия Надежда Михайлова твърди, че е схванала за казуса с медиците в Либия едвам след арестите през февруари 1999 година. Според нея, в случай че разузнаването е докладвало за съществуването на подобен проблем преди този момент, то първо президентът Петър Стоянов и министър председателят Иван Костов е трябвало да научат, защото Национална разузнавателна служба първо рапортува на тях. Михайлова упреква и тогавашния дипломат в Либия Кръстьо Илов.
Край на делото
Дългогодишните напъните на интернационалните организации, политици от Европейския съюз и Съединени американски щати се увенчават с триумф. На 24 юли 2007 година българските медицински сестри, палестинският доктор Ашраф, който е към този момент с българско поданство, и лекар Здравко Георгиев се завръщат в България.
Последните и решаващи договаряния за привършване на осемгодишния спор се реализират от Сесилия Саркози,тогавашна брачна половинка на президента на Франция Никола Саркози, и емира на Катар шейх Хамад бен Халифа Ал-Тани. Последният взе участие интензивно в договарянията и прави филантропичен жест да подкрепи финансово страната просител по делото – фамилиите на инфектираните от СПИН деца чрез самия полковник Кадафи, който изплаща тази помощ на фамилиите в Бенгази. „ Фонд Бенгази “, основан със средства на жители от европейските страни, Съединени американски щати и България пък от своя страна ще построи болница в Триполи и ще подпомога либийската страна с обмяна на професионален медицински опит, медицински фрагменти и в битката срещу СПИН. На 25.07.2011 след приключване на секретни документи и издание в Wikileaks излиза наяве че емира на Катар шейх Хамад бен Халифа Ал-Тани е платил на Муамар Кадафи с цел да освободи медиците.
Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда наказаните на гибел до България. Френски държавен аероплан каца в 9 часа и 25 минути българско време на 24 юли 2007 година на летище София. Бившите пандизчии на Джамахирията и техните придружители са тържествено посрещнати от околните на наказаните медицински служащи, български жители и представители на българското държавно управление. С държавен декрет президентът на Република България Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната непорочност, ги помилва.
Обвиняемите са поканени в държавната резиденция от Георги Първанов. Грижата за тях е поверена на екип от български лекари и психолози.
Развитие на събитията след началото на гражданската война в Либия
На 24 февруари 2011 година, след започване на всеобщи митинги в Либия, някогашния министър на правораздаването в Либия Мустафа Абдел Джалил, съобщи в ефира на „ Ал Джазира “, че за заразяването на либийските децата със СПИН е отговорен Кадафи. Така министър морално оневинява българските медицински сестри и доктор Ашраф, които получиха смъртни присъди по обвиняване, че са заразили съзнателно с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ