Н.Пр. Дун Сяодзюн: „Един пояс, един път” съдейства за постигането на балансирана и от полза за всички икономическа глобализация
„ В процеса на общото създаване всички страни са равноправни участници, способстват и се възползват от резултатите в идентична степен. Китай е подготвен да споделя своя опит в развиването с други страни, само че няма да се меси в техните вътрешни каузи, не се стреми да изнася обществената си система и модел за развиване, и няма да ги постанова на никого ”, споделя в извънредно изявление за КМГ Н.ПР. Дун Сяодзюн – ексклузивен и пълномощен дипломат на КНР в България.
Той споделя мнението си за ролята, смисъла, достиженията, предизвикателствата и вероятностите в световен мащаб на мегаинициативата „ Един пояс, веднъж ” във връзка юбилейната 10-годишнина от стартирането й, като се стопира и на прагматичните контакти и по-важни вложения в България, в подтекста на плана и партньорството сред двете страни.
Въпрос: Ваше Превъзходителство, през актуалната година се навършват 10 години от стартирането на историческата мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, която отвори нова глава в развиването на Китай и международната стопанска система. Моля кажете ни някои от най-важните преимущества и достижения на този дългогодишен трансграничен план и какво е неговото значение и въздействие върху световното развиване, както и върху българо-китайското партньорство?
Дун Сяодзюн: За миналите 10 години, водейки се от правилата за взаимно разискване, взаимно създаване и взаимно потребление, самодейността „ Един пояс, веднъж “ се трансформира в платформа за интернационално съдействие, която надвишава географски ограничавания, преодолява културни разлики, регистрира потребностите за развиване и е добре призната от всички страни. Доклад, учреден на разбор на огромни данни, и оповестен наскоро от европейския проучвателен център „ Брьогел “ демонстрира, че за последните 10 години, без значение от провокациите – резултат от комплицирани фактори като пандемията от COVID-19 и връзките сред великите сили – китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ остава известна в международен проект, като изключително положително към нея се отнасят разрастващите се страни.
За миналите 10 години Китай подписа документи за съдействие с над 150 страни и 30 интернационалните организации, започва повече от 3000 взаимни плана, които привлякоха вложения за близо 1 трилион $, сътвориха 420 хиляди работни места в участващите страни и помогнаха за отърваване от бедността на към 40 милиона души. Добри образци за това са развиването на Пирейското пристанище в Гърция, построяването на високоскоростната жп линия сред Джакарта и Бандунг в Индонезия и на такава сред Букурещ и Белград. Железопътният транспорт на товари сред Китай и Европа и по морския Път на коприната се уголемяват. Фондът за Пътя на коприната и Азиатската банка за инфраструктурни вложения обезпечават финансова поддръжка за икономическото и комерсиално съдействие. Съвместното създаване на „ Един пояс, веднъж “ предизвиква дейно взаимната съгласуваност, дава опция на страните и районите в нейния обсег за по-добра интеграция в световната верига на доставките, в световната индустриална верига и веригата на цената, като съдейства икономическата глобализация да бъде по-открита, приобщаваща, уравновесена и от изгода за всички.
България е значим възел от самодейността „ Един пояс, веднъж “ в Балканския район. След подписването на Споразумение за съдействие в построяването й през 2015 година, нашите две страни уголемяват непрестанно прагматичните контакти в разнообразни области като стопанска система, търговия, селско стопанство, просвета и обучение, задълбочават се връзките и на локално равнище, и всичко това обогатява наличието на стратегическото ни партньорство. Изградената от компанията „ Дзинан “ (Jinan Boiler Group Co., Ltd.) централа за произвеждане на електрическа енергия от биомаса с потенциал 16 мегавата бе високо оценена от българския притежател. Скоро ще стартира строителството на различен план за фотоволтаична централа от 15 мегавата с реализатор „ Пингао “ (Pinggao Group Co., Ltd.). Компанията „ Хуашън “ (Anhui Huasheng New Energy Technology Co., Ltd.) подписа рамково съглашение с българските си сътрудници за доставка на фотоволтаични системи, с които ще бъде основан най-големият в Европа слънчев наземен парк, употребяващ модули за хетеропреход с потенциал 1,5 гигивата, като тази договорка е добър образец за съдействието в енергетиката сред Китай и България и даже за цяла Централна и Източна Европа. Електрически рейсове на „ Ютун “ се движат по улиците на редица български градове. Наскоро в Панчарево организирахме Празник на драконовите лодки, на който имаше надпревари, театрални представления, показване на нематериалното културно завещание, хората можеха да опитат от нашата кухня и да си купят сувенири. В надпреварата с лодки участваха 26 тима, а събитието бе посетено от над 10 000 души, пристигнали даже от прилежащи страни. Изключително трогнати сме от интереса на хората към китайската просвета и сме решени да продължим да работим за разширение и подсилване на културния продан.
При визитите ми наскоро във Враца и Ямбол, там пожелаха да бъдат открити центрове за проучване на китайски език и това ще стане в границите на актуалната година. Изключително щастлив съм, че китайският език става все по-популярен измежду българите.
Уверен съм, че с по-нататъшното задълбочаване на построяването на самодейността „ Един пояс, веднъж “ и на съдействието сред Китай и страните от Централна и Източна Европа, повече български висококачествени аграрни артикули ще се изнасят за Китай, повече китайски туристи ще посещават „ страната на розите “, ще си разменяме повече студенти и повече китайски компании в сфери като нови сили, нововъведения и развиване ще идват да влагат и вършат бизнес тук.
Въпрос:Какви са съгласно Вас най-големите провокации пред инициативата „ Един пояс, веднъж ” през идващото десетилетие, и на кои цели следва да се обърне по-голямо внимание?
Дун Сяодзюн: Най-големите провокации, с които ще се сблъска самодейността „ Един пояс, веднъж “ в бъдеще евентуално ще са идеологически предубеждения. Тъй като тя към този момент донесе осезаеми резултати, в отговор някои западни страни преувеличават съществено нуждата от „ понижаване на рисковете “ и се афишират за икономическо „ делене “ с Китай, организират политика на търговски протекционизъм и едностранност, популяризират разнообразни заблуди като да вземем за пример, че Китай реализира „ икономическа насила “, че вкарва други страни в „ дългови клопки “, че замърсява околната среда, че употребява „ насилствен труд “ и практикува „ неоколониализъм “.
Съвместното създаване на самодейността „ Един пояс, веднъж “, към което Китай се стреми, следва задачите и правилата в Устава на Организация на обединените нации, и се основава на неприкритост, съдействие, естетика и приобщаване, то е пазарно насочено и преференциално за всички. В процеса на общото създаване всички страни са равноправни участници, способстват и се възползват от резултатите в идентична степен. Китай е подготвен да споделя своя опит в развиването с други страни, само че няма да се меси в техните вътрешни каузи, не се стреми да изнася обществената си система и модел за развиване, и няма да ги постанова на никого. При построяването на „ Един пояс, веднъж “ ние няма да повтаряме остарелия модел на геополитически игри, а се стремим към основаването на нов модел за взаимноизгодно съдействие. Няма да формираме тясна група, подкопаваща стабилността, а огромно семейство, в което всички съществуват дружно в естетика.
Десетата годишнина на взаимното създаване на „ Един пояс, веднъж “ маркира напълно ново начало. В бъдеще взаимното създаване на самодейността ще постави ново начало в практиката на по-широко, на по-високо равнище и по-задълбочено интернационално съдействие. Китай ще продължи да работи с сътрудниците си, с цел да осъществя непрекъснат прогрес по пътя към стабилно развиване, ще работи за това участниците в самодейността да си сътрудничат едни с други и да употребяват взаимно преимуществата си, както и ще продължи да показва отговорността си на огромна страна в името на построяването на общественост на споделена орис за човечеството.
Въпрос: Какви са вероятностите за българо-китайските връзки и съдействие, както и опциите за увеличение на китайските вложения в страната, в подтекста на бързото нахлуване и потребление на съвременните технологии и рационализация?
Дун Сяодзюн: През последните години обменът сред Китай и България става все по-тесен, формите на икономическо съдействие непрекъснато се обогатяват, а областите стават повече и повече, тъй че като цяло нашите стопански и търговски връзки показват наклонност към резистентен растеж. От 2015 до 2022 година годишният ни стокообмен се усили от 1,79 до 4,12 милиарда $, което съставлява растеж от 130%. На онлайн срещата сред държавните ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа през февруари 2021 година китайският ръководител Си Дзинпин акцентира готовността на страната ни да си сътрудничи с този район, тъй че „ да достигнем по-високо равнище на общо развиване и взаимна полза, както и да работим дружно за построяването на общественост на споделена орис за човечеството “. През идващите пет години Китай ще внесе от Централна и Източна Европа артикули за над 170 милиарда $, поставяйки цели, тенденция и давайки подтик за задълбочаване на нашето съдействие. Смятам, че в бъдеще китайско-българското комерсиално и икономическо съдействие имат огромен капацитет в следните три области:
Първата е инфраструктурната съгласуваност. България придава огромно значение на свързаността на пътната, железопътна и друга инфраструктура със прилежащите райони, а Китай има богат опит и водещи преимущества в тази сфера. Китай също по този начин изследва интензивно предложение на българската страна за ускорение напредването на регулярни карго полети. Освен това, двете страни могат да се възползват от опциите, предлагани от бързото развиване на цифровата и зелената стопанска система, както и да спомагат за създаването на планове и форми на съдействие в информационно-комуникационната инфраструктура, построяването на центрове за огромни данни, в екотехнологиите, новите сили и електронната търговия.
Втората област е безпрепятствената търговия. Двете страни могат да проучат благоприятни условия за по-нататъшно улеснение на визовите ограничавания, за улеснение на процедурите за издаване на визи, за удължение периода на деяние на бизнес визите, за облекчение на изискванията за логистика и митническо оформление, както и да основат по-благоприятни условия за взаимни вложения и комерсиално съдействие. Същевременно, уповавам се българският бизнес да се възползва по-добре от платформи като Международното ревю за импорт в Китай и Изложението на Китай и страните от Централна и Източна Европа, с цел да уголемява износа на свои известни и висококачествени артикули за китайския пазар.
Третата област е кредитирането. Двете страни могат да подобрят съдействието си във финансовия бранш, употребявайки в цялост преимуществата на релативно развитата банкова система в България, могат да проучат благоприятни условия за основаване на по-гъвкав и прагматичен модел за вложения и финансиране, за превъзмогване на слабостите при кредитиране на огромни инфраструктурни планове и да поддържат съдействието в огромни планове като пристанища, железопътна, пътна инфраструктура и летища.
Разбира се, належащо изискване за постигането на тези цели е възстановяване на политическата връзка. Надявам се, че двете страни ще задълбочат още повече консенсуса, ще съгласуват по-добре тактиките и планирането си на държавно равнище, ще задействат в цялост механизмите за съвещания като Съвместната комисия за българо-китайско икономическо съдействие, както и на равнище асоциации и организации, тъй че да създадем удобна среда за двустранните вложения и търговия. Вярвам, че с общите старания на нашите страни, икономическото и комерсиално съдействие сред Китай и България ще продължи да се развива интензивно, ще повишим и подобрим, както и ще внесем повече наличие на нашето стратегическо партньорство.
Той споделя мнението си за ролята, смисъла, достиженията, предизвикателствата и вероятностите в световен мащаб на мегаинициативата „ Един пояс, веднъж ” във връзка юбилейната 10-годишнина от стартирането й, като се стопира и на прагматичните контакти и по-важни вложения в България, в подтекста на плана и партньорството сред двете страни.
Въпрос: Ваше Превъзходителство, през актуалната година се навършват 10 години от стартирането на историческата мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, която отвори нова глава в развиването на Китай и международната стопанска система. Моля кажете ни някои от най-важните преимущества и достижения на този дългогодишен трансграничен план и какво е неговото значение и въздействие върху световното развиване, както и върху българо-китайското партньорство?
Дун Сяодзюн: За миналите 10 години, водейки се от правилата за взаимно разискване, взаимно създаване и взаимно потребление, самодейността „ Един пояс, веднъж “ се трансформира в платформа за интернационално съдействие, която надвишава географски ограничавания, преодолява културни разлики, регистрира потребностите за развиване и е добре призната от всички страни. Доклад, учреден на разбор на огромни данни, и оповестен наскоро от европейския проучвателен център „ Брьогел “ демонстрира, че за последните 10 години, без значение от провокациите – резултат от комплицирани фактори като пандемията от COVID-19 и връзките сред великите сили – китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ остава известна в международен проект, като изключително положително към нея се отнасят разрастващите се страни.
За миналите 10 години Китай подписа документи за съдействие с над 150 страни и 30 интернационалните организации, започва повече от 3000 взаимни плана, които привлякоха вложения за близо 1 трилион $, сътвориха 420 хиляди работни места в участващите страни и помогнаха за отърваване от бедността на към 40 милиона души. Добри образци за това са развиването на Пирейското пристанище в Гърция, построяването на високоскоростната жп линия сред Джакарта и Бандунг в Индонезия и на такава сред Букурещ и Белград. Железопътният транспорт на товари сред Китай и Европа и по морския Път на коприната се уголемяват. Фондът за Пътя на коприната и Азиатската банка за инфраструктурни вложения обезпечават финансова поддръжка за икономическото и комерсиално съдействие. Съвместното създаване на „ Един пояс, веднъж “ предизвиква дейно взаимната съгласуваност, дава опция на страните и районите в нейния обсег за по-добра интеграция в световната верига на доставките, в световната индустриална верига и веригата на цената, като съдейства икономическата глобализация да бъде по-открита, приобщаваща, уравновесена и от изгода за всички.
България е значим възел от самодейността „ Един пояс, веднъж “ в Балканския район. След подписването на Споразумение за съдействие в построяването й през 2015 година, нашите две страни уголемяват непрестанно прагматичните контакти в разнообразни области като стопанска система, търговия, селско стопанство, просвета и обучение, задълбочават се връзките и на локално равнище, и всичко това обогатява наличието на стратегическото ни партньорство. Изградената от компанията „ Дзинан “ (Jinan Boiler Group Co., Ltd.) централа за произвеждане на електрическа енергия от биомаса с потенциал 16 мегавата бе високо оценена от българския притежател. Скоро ще стартира строителството на различен план за фотоволтаична централа от 15 мегавата с реализатор „ Пингао “ (Pinggao Group Co., Ltd.). Компанията „ Хуашън “ (Anhui Huasheng New Energy Technology Co., Ltd.) подписа рамково съглашение с българските си сътрудници за доставка на фотоволтаични системи, с които ще бъде основан най-големият в Европа слънчев наземен парк, употребяващ модули за хетеропреход с потенциал 1,5 гигивата, като тази договорка е добър образец за съдействието в енергетиката сред Китай и България и даже за цяла Централна и Източна Европа. Електрически рейсове на „ Ютун “ се движат по улиците на редица български градове. Наскоро в Панчарево организирахме Празник на драконовите лодки, на който имаше надпревари, театрални представления, показване на нематериалното културно завещание, хората можеха да опитат от нашата кухня и да си купят сувенири. В надпреварата с лодки участваха 26 тима, а събитието бе посетено от над 10 000 души, пристигнали даже от прилежащи страни. Изключително трогнати сме от интереса на хората към китайската просвета и сме решени да продължим да работим за разширение и подсилване на културния продан.
При визитите ми наскоро във Враца и Ямбол, там пожелаха да бъдат открити центрове за проучване на китайски език и това ще стане в границите на актуалната година. Изключително щастлив съм, че китайският език става все по-популярен измежду българите.
Уверен съм, че с по-нататъшното задълбочаване на построяването на самодейността „ Един пояс, веднъж “ и на съдействието сред Китай и страните от Централна и Източна Европа, повече български висококачествени аграрни артикули ще се изнасят за Китай, повече китайски туристи ще посещават „ страната на розите “, ще си разменяме повече студенти и повече китайски компании в сфери като нови сили, нововъведения и развиване ще идват да влагат и вършат бизнес тук.
Въпрос:Какви са съгласно Вас най-големите провокации пред инициативата „ Един пояс, веднъж ” през идващото десетилетие, и на кои цели следва да се обърне по-голямо внимание?
Дун Сяодзюн: Най-големите провокации, с които ще се сблъска самодейността „ Един пояс, веднъж “ в бъдеще евентуално ще са идеологически предубеждения. Тъй като тя към този момент донесе осезаеми резултати, в отговор някои западни страни преувеличават съществено нуждата от „ понижаване на рисковете “ и се афишират за икономическо „ делене “ с Китай, организират политика на търговски протекционизъм и едностранност, популяризират разнообразни заблуди като да вземем за пример, че Китай реализира „ икономическа насила “, че вкарва други страни в „ дългови клопки “, че замърсява околната среда, че употребява „ насилствен труд “ и практикува „ неоколониализъм “.
Съвместното създаване на самодейността „ Един пояс, веднъж “, към което Китай се стреми, следва задачите и правилата в Устава на Организация на обединените нации, и се основава на неприкритост, съдействие, естетика и приобщаване, то е пазарно насочено и преференциално за всички. В процеса на общото създаване всички страни са равноправни участници, способстват и се възползват от резултатите в идентична степен. Китай е подготвен да споделя своя опит в развиването с други страни, само че няма да се меси в техните вътрешни каузи, не се стреми да изнася обществената си система и модел за развиване, и няма да ги постанова на никого. При построяването на „ Един пояс, веднъж “ ние няма да повтаряме остарелия модел на геополитически игри, а се стремим към основаването на нов модел за взаимноизгодно съдействие. Няма да формираме тясна група, подкопаваща стабилността, а огромно семейство, в което всички съществуват дружно в естетика.
Десетата годишнина на взаимното създаване на „ Един пояс, веднъж “ маркира напълно ново начало. В бъдеще взаимното създаване на самодейността ще постави ново начало в практиката на по-широко, на по-високо равнище и по-задълбочено интернационално съдействие. Китай ще продължи да работи с сътрудниците си, с цел да осъществя непрекъснат прогрес по пътя към стабилно развиване, ще работи за това участниците в самодейността да си сътрудничат едни с други и да употребяват взаимно преимуществата си, както и ще продължи да показва отговорността си на огромна страна в името на построяването на общественост на споделена орис за човечеството.
Въпрос: Какви са вероятностите за българо-китайските връзки и съдействие, както и опциите за увеличение на китайските вложения в страната, в подтекста на бързото нахлуване и потребление на съвременните технологии и рационализация?
Дун Сяодзюн: През последните години обменът сред Китай и България става все по-тесен, формите на икономическо съдействие непрекъснато се обогатяват, а областите стават повече и повече, тъй че като цяло нашите стопански и търговски връзки показват наклонност към резистентен растеж. От 2015 до 2022 година годишният ни стокообмен се усили от 1,79 до 4,12 милиарда $, което съставлява растеж от 130%. На онлайн срещата сред държавните ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа през февруари 2021 година китайският ръководител Си Дзинпин акцентира готовността на страната ни да си сътрудничи с този район, тъй че „ да достигнем по-високо равнище на общо развиване и взаимна полза, както и да работим дружно за построяването на общественост на споделена орис за човечеството “. През идващите пет години Китай ще внесе от Централна и Източна Европа артикули за над 170 милиарда $, поставяйки цели, тенденция и давайки подтик за задълбочаване на нашето съдействие. Смятам, че в бъдеще китайско-българското комерсиално и икономическо съдействие имат огромен капацитет в следните три области:
Първата е инфраструктурната съгласуваност. България придава огромно значение на свързаността на пътната, железопътна и друга инфраструктура със прилежащите райони, а Китай има богат опит и водещи преимущества в тази сфера. Китай също по този начин изследва интензивно предложение на българската страна за ускорение напредването на регулярни карго полети. Освен това, двете страни могат да се възползват от опциите, предлагани от бързото развиване на цифровата и зелената стопанска система, както и да спомагат за създаването на планове и форми на съдействие в информационно-комуникационната инфраструктура, построяването на центрове за огромни данни, в екотехнологиите, новите сили и електронната търговия.
Втората област е безпрепятствената търговия. Двете страни могат да проучат благоприятни условия за по-нататъшно улеснение на визовите ограничавания, за улеснение на процедурите за издаване на визи, за удължение периода на деяние на бизнес визите, за облекчение на изискванията за логистика и митническо оформление, както и да основат по-благоприятни условия за взаимни вложения и комерсиално съдействие. Същевременно, уповавам се българският бизнес да се възползва по-добре от платформи като Международното ревю за импорт в Китай и Изложението на Китай и страните от Централна и Източна Европа, с цел да уголемява износа на свои известни и висококачествени артикули за китайския пазар.
Третата област е кредитирането. Двете страни могат да подобрят съдействието си във финансовия бранш, употребявайки в цялост преимуществата на релативно развитата банкова система в България, могат да проучат благоприятни условия за основаване на по-гъвкав и прагматичен модел за вложения и финансиране, за превъзмогване на слабостите при кредитиране на огромни инфраструктурни планове и да поддържат съдействието в огромни планове като пристанища, железопътна, пътна инфраструктура и летища.
Разбира се, належащо изискване за постигането на тези цели е възстановяване на политическата връзка. Надявам се, че двете страни ще задълбочат още повече консенсуса, ще съгласуват по-добре тактиките и планирането си на държавно равнище, ще задействат в цялост механизмите за съвещания като Съвместната комисия за българо-китайско икономическо съдействие, както и на равнище асоциации и организации, тъй че да създадем удобна среда за двустранните вложения и търговия. Вярвам, че с общите старания на нашите страни, икономическото и комерсиално съдействие сред Китай и България ще продължи да се развива интензивно, ще повишим и подобрим, както и ще внесем повече наличие на нашето стратегическо партньорство.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ