В пролуката между каменните фасади на две къщи Калида и

В пролуката сред каменните фасади на две къщи Калида и Изидор с тъга сдържаха смеха си, до момента в който надничаха към остарялата книжарница, засенчена от островърхите куполи на БиблиоТех, чиито цветни стъкла пречупваха следобедното слънце под причудливи ъгли. По калдъръмения тротоар пред постройката двама Библиотекари обикаляха напред-назад с нервно сумтене.

Единият разрови фугите към два камъка с острия връх на бастуна си.

– Никъде го няма. Трети монокъл – изпухтя. – Трети монокъл изгубвам този месец.

Като придържаше черния си цилиндър, другият се наведе да изследва настилката.

Калида подписа пръсти към търсения монокъл надълбоко в джоба на панталоните си и сръчка Изидор.

– Да вървим, преди да са ни видели.

– Чакай.

Изидор се приведе напред, заслушан в диалога на Библиотекарите.

… и по никакъв начин няма да се хареса на лорд Пърсивал в случай че закъснеем, изключително през днешния ден – споделяше Черният Цилиндър.

– Вече сме закъснели – Библиотекарят с бастуна извади от жилетката си джобен часовник на лъскава верижка и отвори капака му. Разнесоха се началните ноти на „ Бог-Архитект да пази Когитатора “, след което часовникът разгласи времето и им пожела прелестен ден. – Трябваше да сме в Общината преди половин час, само че не бих се тормозил. Лорд Пърсивал е прекомерно ангажиран да крои проекти по какъв начин да изпълни джобовете си около идващата Техническа Поддръжка. Няма даже да ни забележи.

Черният Цилиндър намести копчетата на ръкавелите си - позлатени орнаменти върху месинг на стойност три, най-вече четири етерокрони, означи опитното око на Калида.

– Празни клюки. Поддръжка не е имало от 100 и осемдесет години.

Библиотекарят с бастуна подвигна плещи. –Според лорд Пърсивал всички признаци са налице: осветлението на всички места в Етериум премигва и е притъмняло, машините изгасват и се включват от единствено себе си, а енергийните полета към Арканум наподобяват рисково отслабнали.

– Така е– прошепна Изидор. –Нещо се случва с Когитатора. Снощи в Часовниковия Окръг трите кули потрепнаха и изчезнаха за минута, след това отново се появиха. Мислех, че обезумявам.

Калида стисна ръката му. От уроците в Съботното Училище, където бяха израснали двамата, си спомняше доста малко за интервалите на Поддръжка, като се изключи че се случваха без предизвестие и на инцидентни шпации. Не помнеше мистериозни изгубвания на цели здания.

– Може би това е единствено началото. И след това ще пристигна мрак. Нали се споделя ‘В свещените часове на Възстановяване, щом Когитаторът изпадне неподвижен, намираме разтуха в тъмнината’… по какъв начин беше по-нататък?

– " …защото предвещава обновяване и прогрес. " –довърши Изидор.

– Транспорт– Черният Цилиндър махна към минаваща карета, теглена от дребен локомотив, обгърнат в облаци пара – Транспорт, апелирам.

– И това не е всичко. Чу ли за фабриката край Старото Пристанище?– побутна го другия, до момента в който се качваха по орнаментираните стъпала към отворения вагон. –Затворила е. Преди седмица механиците отишли на работа една заран и я намерили изоставена. Просто по този начин. Изоставена, все едно не е правила активност от епохи.

Калида наостри уши, само че тракането на потеглящите колела и свирката на локомотива заглушиха останалото. Монокълът в джоба ѝ щеше да им обезпечи вечеря за няколко дни, обаче във фабриката може би щяха да намерят всевъзможни скъпоценности без да им се постанова да поставят доста старания.

Очите на Изидор блестнаха.

Дръпна Калида за ръкава и се затичаха след каретата. Скочиха на задното ходило преди локомотивът да успее да набере скорост. Релсите ги понесоха през тесни улички, където от артизански пекарни идваше аромата на самун и прясно изпечени сладкиши със стафиди и сушени череши. Под топлия вятър, навяващ жълти и зелени листенца от цъфналите дървета по тротоарите, Калида смъкна качулката на наметалото си и остави косата си да се вее. Вдигна палец към група колоездачи, надбягващи се около тях – в случай че се пресегнеше, можеше да пипне развяващите се знаменца от стоманените им защитни шапки. Изидор поздрави две достопочтени дами, излезли на разходка в дълги рокли с кринолин и шарени чадърчета. Едната помаха назад с механичната си длан, чиито жици избръмчаха.

Какофонията от крясъци на търговци, съскане на пара и дрънкане на метал надалеч напред им сподели, че наближават сърцето на Етериум, Централния Градски Площад. Минаха около Шепнещата Галерия, след това около елегантните здания на другите Академии, зад чиито витражни прозорци щъкаха откриватели и учени, заети с плановете си. След последния Салон на Театъра релсите се издигнаха по моста над Ботаническите Градини и се спуснаха близо до Фонтаните, където вода бликаше от разперените крила на големи месингови дракони и течеше по пърхащите листа на богато украсени автоматизирани цветя.

Веднага щом каретата забави ход покрай позлатената мозайка на постройката на Общината, Калида и Изидор слязоха, преди Библиотекарите да ги виждат, и побягнаха към лабиринта от алеи и пътеки, водещ до оживената Южна Гара.

Под сводестия купол таблото с графика изброяваше комплицираната мрежа от направления, свързващи частите на града. Пътуването до Старото Пристанище лиши огромна част от следобеда, промяна на трен след трен през шумните квартали и дръзка игра на гоненица надалеч от погледа на кондукторите в най-далечните кътчета на мотрисите, където пламъкът на газовите лампи не успяваше да огрее.

Последният трен, очукана грохнала светиня, скърцаше и стенеше до момента в който криволичеше към покрайнините на Етериум. С всеки изминат метър пейзажът се променяше, все по-пуст и мрачен. Забързаният живот на града избледня пред шума на разбиващи се в брега талази откъм Пристанището.

Спирката пред портите на фабриката дремеше - толкоз остаряла и изоставена, колкото и самата фабрика. Счупени прозорци зееха от тухлените стени. Вратите стояха необятно отворени. 

Изидор и Калида се спогледаха.

– Какво се е случило тук? – Калида прескочи дупка, образувала се в паважа.

Изидор я последва. –Прилича на времева особеност от старите приказки. Не знам. Дано не се популяризира в града.

Калида потръпна.

Вътре въздухът беше натежал от мириса на наслойка, която не би могла да се образува единствено за седмица. В полумрака на цеховете корозиралите машини хвърляха изкривени сенки по стените.

След няколкочасова обиколка нагоре-надолу по етажите и обстоен оглед на всички пространства, до които можеха да се доберат, Калида се облегна на един от високите лавици до стените.

Изидор срита купчина парчета на пода, натрошени стъкла, зъбчати колелца и всякакви счупени елементи.

– Нищо няма да намерим.

– Да се връщаме. Само минутка отмора и тръгваме.– Калида отпусна глава обратно и едвам не падна, тъй като рафтът зад нея поддаде и се стовари с тропот на пода дружно с напуканата мазилка на стената. Успя да отскочи встрани.

Изидор надникна в празната стаичка, която се разкри пред тях.

– Какво е това място?

Не приличаше на нито една друга част от фабриката - чисто и недокоснато от заобикалящата съсипия.

– Виж там, виж там– уточни Калида към най-далечния ъгъл, полуосветен от едва искрене, и сграбчи железен кол от останките на рафта.

Приближиха внимателно. Калида побутна осветения регион и изписка, когато светлината се раздвижи, изтърколи се към тях и спря в краката им. Идваше от сфера, не по-голяма от човешки пестник, направена от чужд ослепителен метал, преливащ в разнообразни цветове.  
Двамата клекнаха до необичайния предмет. Калида прокара пръст по повърхността, украсена със комплицирани гравюри и антични знаци.

– Най-вероятно антична кутия за всякакви фини чаркове. Може да ни донесе положителни пари.– заключи Изидор, откакто изследва всички страни на сферата, потупа я тук и там, само че не можа да я отвори. 

Отгоре се разнесе монотонният плач на минаващ дирижабъл. Изидор се ухили. –Ако успеем да я продадем, първото нещо, което ще направя, е да купя билети за най-малко една небесна разходка.

Сърцето на Калида трепна. –А аз карти за БиблиоТех за година или две.
 
 
***
 
 
Пренощуваха в скривалището на Изидор зад зида на бакалията в Часовниковия Окръг, откъдето съумяха да завлечен парче изсъхнало сирене и половин остарял самун за вечеря, преди притежателя да затвори за през нощта. С част от идващите изкарани пари, с тези от бъдещата продажба на монокъла и сферата, Калида щеше да купи свястна вечеря. Печени картофи, и масло с подправки, и бекон, и доматен сос. 

– И пресни гевреци. От хрупкавите– добави Изидор.

А останалото щяха да запазят за след месец - навършваха тринадесет в една и съща седмица, Калида преди Изидор - за кексчета с малини, сметана и ванилов крем от гостилницата на върха на Ботаническите Градини. Терасите там предлагаха панорама към цялостен Арканум.

Усмивка озари лицето на Изидор.

Загърната в наметалото си, Калида се унесе, само че се будеше през час да ревизира дали трите кули в далечината са към момента на мястото си и дали Часовниковият Окръг не се е състарил мистериозно.

Изидор спеше, стиснал сферата, чието зарево отслабваше и се засилваше в темп с дъха му.

Събуди ги звън откъм кулите. Отмерваха утринния час, само че вместо розовото зарево на слънчевия диск на хоризонта, сумрак обвиваше града. Около постройките пълзеше бронзова мъгла.

Калида разтърка очи. –Това ли е? Значи е правилно. Толкова скоро?

Небето смени цвета си в яркосиньо, зелено, сиво, преля в непрогледно черно и настъпи цялостен мрак.

Изидор сложи сферата сред тях, тъй че да осветява лицата им.  –Така ли стартира Техническата Поддръжка?

При въпроса сферата се раздвижи, издаде осцилация и още една, последвана от къса поредност бирбипкания. Изидор и Калида подскочиха.

– Техническата Поддръжка стартира с идентификацията на казуса, в случай че има подобен, и продължава с инспекция на модулите и външното съоръжение – пристигна железен глас от мигащите шарки – с цел да се дефинира какво би могло да се нуждае от ремонт, подмяна или усъвършенстване. Поддръжка може да бъде осъществявана постоянно или при настъпване на нужда, с цел да се подсигурява непрекъснатата работа на Когитатора и да се предотврати появяването на неизправности. Желаете ли да изброя главните стъпки, нужни за инициирането на Режим на Поддръжка?

– Бог-Архитект и Неведомият му Код– ахна Изидор. – Това е мини-когитатор. Механичен мозък.

Калида подвигна сферата, с цел да прегледа цветните светлинки, играещи по гравюрите. В Съботното Училище имаха мислещо устройство, само че изглеждаше напълно друго.

– Трябва да го продадем още през днешния ден. Забранено е да притежаваш неестествен мозък за персонално прилагане. Опасни са.

– Няма ли да е по-опасно да го продадем?

– Всеки модел машинален мозък има капацитета да бъде опасен– обади се сферата –в взаимозависимост от това по какъв начин се употребява. Когитаторите нямат схващане, усеща, мотивация и дарба да работят по самостоятелен метод, затова не могат да съставляват опасност по метода, по който може да съставлява опасност човек със лична воля и планове. Изкуственият разсъдък е инструмент в ръцете на хората. От тях зависи по какъв начин ще––

Тътен, приближаващ откъм кулите, заглуши непоисканото пояснение. Земята се разтресе. Калида дръпна Изидор, Изидор сграбчи сферата и избягаха към павираната улица на няколко метра от олюляващия се дувар.

– Какво се случва?

Дневна светлина обля града; слънцето изскочи от нищото в най-високата точка на зенита си, а зад него надничаше луната.

Сферата присветна и замълча. След няколко примигвания изписука. –Нарушен е основният механически закон.

– Какъв закон?

– Главният механически закон е дефиниран от Бог-Архитект и е предопределен да контролира безвредното и отговорно потребление на Когитатора. Пълният вид на закона се счита за прекомерно сложен. В предишното е подлежал на необятно разискване и интерпретация, довели до основаването на къса версия, сведена до пет разбираеми думи: Работи ли, не го пипай.

– Някой е развалил Когитатора– Изидор надвика звъна на кулите, които биеха по едно и също време утринния, обедния и вечерния час. 

Къщите от двете страни на улицата избледняха и изчезнаха дружно със слънцето, с цел да се появят още веднъж в полумрак, изменени, полуразрушени, обрасли с мъх и див бръшлян. В небето изсвири паника чужд летателен уред, наподобяващ железна птица, а от дясната му страна профуча дирижабъл, обзет от пламъци. Над зида се материализираха релси. Нагоре по тях препусна бляскав трен с корпус от сребърен филигран. 

Луната набъбна, извърши небосклона - позната и непозната, обградена от коралово хало. Издаде гръмовно бръмчене и избухна в милион огнени светулки.

Падащите части луна се стопяваха, преди да изминат целия път до земята, само че Изидор и Калида се проснаха на паважа и покриха главите си с ръце.

Сферата издрънча до тях. –Правилно.

– Кое е вярно, за Бога?– извика Калида.

– Последните ви думи. Когитаторът не е в цялостна редовност. Ератичното му държание се дължи на несполучлив опит за смяна на параметрите, изграждащи света, най-вече политическите структури в базите данни. Регистрираните неточности преди срутва демонстрират многократни поръчки за удължение на мандата на лорд Пърсивал Дъдли като градски властник и прекачване на цялостната отговорност за Когитатора в негово пълномощие. Желаете ли да изброя кои модули са били наранени в резултат на неоторизираните дейности?

– Има ли значение?– Изидор се изправи до седнало състояние. Отгоре светулките продължаваха да се изсипват над Часовниковия Окръг. –Какво значи всичко това?

– Лорд Пърсивал се е опитал да си подсигури цялостна власт над Етериум– надигна глава Калида, преди механичният мозък да отговори. Огнено парченце се приземи върху бузата ѝ и изчезна. Не пареше. –И по тази причина в този момент Когитаторът е негоден. А света? Какво ще стане със света?

– Чакай малко– Изидор побутна сферата. –Откъде разбра за повредата? Имаш ли достъп до Когитатора? Можеш ли да окажеш помощ?

– Диагностика в напредък.– Светлинките на сферата замряха до предходното неясно пулсиращо зарево.

Хаосът към тях не спираше. Мъже, дами и деца тичаха в разнообразни направления с разтревожени крясъци: някои от плът и кръв, някои видения от минали и бъдещи столетия, прозиращи под фасадата на постройките. Кулите потънаха в земята сантиметър по сантиметър и замлъкнаха; шуртенето на вода и скърцането на механични листа размени звънът на часовниците - по неизвестен метод Фонтаните се появиха на тяхно място в средата на часовниковия площад. По тротоарите израснаха екзотични шубраци и дървета, в никакъв случай невиждани в Етериум.

– Повредата не предстои на поправка– установи сферата. –Данните в три модула са необратимо повредени. Налага се възобновяване от Архив.

Калида смръщи вежди. –Какъв Архив?

– Архивът е аварийно копие на симулацията в главните модули на Когитатора. Последният Архив е бил основан като защитна мярка сега на забранен достъп и се съхранява на несъмнено място.

– Къде се намира?

Сферата светна, потъмня, отново светна и избипка няколко пъти. Мислеше. Накрая сподели: –Аз съм Архивът.

– Бог-Архитект! Защо си мълча до момента? Направи нещо.

–Желаете ли да предизвиквам възобновяване? Важно е да вземете под внимание, че всички промени, направени след основаването, ми ще бъдат изгубени. Моля, потвърдете.

– Потвър––
– Не още– спря я Изидор. Обърна се към сферата. –Какво ще стане с теб по-късно? Във фабриката ли ще се върнеш? Ще можем ли да те намерим?

Ще можем ли още веднъж да те откраднем и да те продадем, питаше Изидор. Калида скри напушилия я смях. Въпросът, колкото и неуместно да звучеше в актуалната обстановка, бе прагматичен.

– Като мярка за сигурност животът на Архивите е стеснен до тридесет дни. Желаете ли да изчисля % възможност за бъдеща среща измежду възобновяване?

Изидор въздъхна. –Сбогом, небесна разходка. Сбогом, кексчета с малини.

Калида не счете за нужно да изтъкне обстоятелството, че в случай че Когитаторът не работеше, нямаше да съществуват никакви кексчета или небесни разходки. Нито пък БиблиоТех, нито Етериум, нито самите Калида и Изидор.
Пресегна се и го потупа по рамото.

– Потвърждаваме.

Сферата проблясна и Етериум потъна в мрачевина.
 

***

 
Двама Библиотекари обикаляха по калдъръмения тротоар пред дребната книжарница до постройката на БиблиоТех.

– А, ето го– единият подвигна ослепителен монокъл, затънал сред два камъка, и го прикрепи към лявото си око. Острият връх на бастуна му изтрака по настилката, когато се изправи.

В пролуката сред каменните фасади на две къщи Калида и Изидор се намръщиха. Монокълът щеше да им обезпечи храна за няколко дни, а в този момент трябваше да търсят различен метод да си набират вечеря. 

– Да вървим– Калида постави ръце в джобовете си и застина. Извади две железни карти с флорални бронзови рамки.

– Карти за БиблиоТех? Но как––

– Боже, виж това– Изидор развя два листа хартия с ръчно рисувани изображения на дирижабъл върху тях и имената „ Изидор “ и „ Калида “ изписани под рисунките. – Билети за небесна разходка. 

– И пари.– Калида измъкна дебело руло банкноти от джоба си. –Поне 100 етерокрони. Но по какъв начин е допустимо?

Библиотекарят с бастуна извади джобен часовник на лъскава верижка и отвори капака му.

Другият намести черния си цилиндър. –Закъсняваме. Лорд Пърсивал––

– Лорд кой?

– Колко необичайно. За миг бях сигурен, че лорд Таркуин в действителност се споделя Пърсивал.– Черният цилиндър подвигна ръка към минаваща карета. –Транспорт, апелирам.

Автор: O B S C U R I A