OFFNews честити рождения ден на сър Пол Макартни, който днес стана на 80 -
В продължение на шест десетилетия той е международна звезда. Той написа песни, които биха създали чест на Коул Портър, въодушевява се от Карлхайнц Щокхаузен и съчетава авангарда с поп привлекателността, както никой различен. Вечни шлагери като " Yesterday ", " Blackbird " или " Hey Jude " са негова заслуга. Днес някогашният бийтъл сър Пол Маккартни навършва 80 години.
Разбира се, във видеоклиповете от актуалното му турне в Съединени американски щати, които се популяризират в интернет, Пол Маккартни към този момент не наподобява толкоз скандално млад, колкото по време на турнето си през 2016 година И въпреки всичко той към момента има впечатляващо добра фигура, слаб и строен е, излиза на сцената с жилетка и бяла риза. Независимо дали става дума за бас, акустична китара, електрическа китара или пиано - той е страховит!
АВТЕНТИЧНОСТ И АВТОРИТЕТ
Междувременно Пол е малко по-крехък, споделят критиците му, във вокално отношение, за разлика от турнето през 2016 година Но когато той изпява - изцяло самичък - своята извънредно поетична ария " Blackbird " на акустична китара, това е най-завладяващият миг от концерта. Този извънредно сполучлив създател на песни и реализатор има мощно, като че ли самоочевидно наличие даже на 80 години.
Той излъчва престиж и завладяваща достоверност, когато пее " Hey Jude " на пиано или минава през другите положения на настроението в песента " Band On The Run " със своя електрически бас. По време на доста високи, енергични пасажи гласът от време на време може да ви подсети за глас, който прекарва умерено тежка простуда - към момента може да чуете тези дрезгавини от Пол Маккартни.
ПОЛ МАККАРТНИ: НЕЖЕН ПОЕТ, ДИВ РЕВЛЬО
Пол Маккартни, роден в Ливърпул на 18 юни 1942 година, е знамение. Човек, който, наподобява, може да направи съвсем всичко. Той има глас на хамелеон, който може да придобие изцяло разнообразни окраски - от внимателно тананикане до разбиващ тембър в рок ария.
Той свири свободно и елегантно на най-различни принадлежности - на записа на " Уингс " " Band On The Run " от 1973 година даже възхитително на барабани; а от времето на " Бийтълс " до през днешния ден, несъмнено, постоянно на оня левичарски бас, чието тяло припомня на цигулка и който е създаден във компания във франконския град Бубенройт край Ерланген. Освен това Пол Маккартни е музикант, показал доста комизъм в песните си - да вземем за пример в кънтрито " Rocky Raccoon ", в суингиращата музикална " Honey Pie " или в доста нашумялата, повлияна от ямайската музика запаметяваща се " Ob-La-Di, Ob-La-Da ".
ФЕН НА КАРЛХАЙНЦ СТОКХАУЗЕН
Меланхолично момче с доста изключителни гении - по този начин можете да си помислите за него. Но това е единствено половината от истината: Пол е музикант и създател на песни с извънредно разнородни аспекти. Почитателите на " Бийтълс " постоянно показват Маккартни и неговия сътрудник Джон Ленън като антиподи: Джон, проницателният интелектуалец и бунтар-авангардист, Пол, красивият и другарски надъхан човек с нюх към мелодиите, които можеш да изсвириш. Но, както продуцентът Джордж Мартин го разказва, в това число в книгата " Лятото на любовта " от 1994 година - тези клишета въобще не са правилни.
Според Мартин в музикално отношение Джон Ленън е бил много закостенял и се е асоциирал единствено с рокендрола, а Пол Маккартни е бил оня, който е внесъл авангардните хрумвания в групата. По време на записването на " Sgt. Pepper " през 60-те години на ХХ век Маккартни демонстрира необикновен интерес към актуалната класическа музика, освен към немския композитор Карлхайнц Щокхаузен, само че и към американеца Джон Кейдж и италианеца Лучано Берио.
24 УДАРА, КОИТО ВЛЯЗОХА В ИСТОРИЯТА
Именно Маккартни предлага фамозното 40-секундно оркестрово кресчендо в песента " A Day In The Life ". От него идва главната концепция всички музиканти в оркестъра да стартират безшумно с най-ниската нота на своя инструмент и по-късно да се издигат спираловидно до най-високата нота, като усилват интензивността и силата на звука. Джон Кейдж би го харесал. Във всеки случай резултатът е монументална звукова маса, каквато в никакъв случай преди не сме чували, най-малко в поп музиката. Оркестров клъстер, изпълнен с невъобразима топлота.
Джордж Мартин написа следните вълнуващи редове за Пол Маккартни и за това, което характеризира този музикант: " В реалност той беше тъкмо толкоз рокер, колкото и Джон, който на собствен ред можеше да бъде също толкоз прочувствен в любовните си песни, колкото и Пол. (...) Пол имаше неповторим гений да написа мелодии. Те извираха от него като че ли без изпитание. Неговите красиви нови мелодии с забавни хармонии постоянно ме вълнуваха и постоянно се чудех от кое място идват. Странно, само че и Пол в никакъв случай не е знаел. "
3 000 ПЪТИ: ПЕСЕНТА " YESTERDAY "
Не е изненадващо, че ария като " Yesterday " се е трансформирала в най-изпълняваната поп ария на всички времена - до момента са издадени над 3000 версии с присъединяване на разнообразни реализатори - от Рей Чарлз през Франк Синатра до Тримата тенори (Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго). Защото тази ария има детайли, които могат да се получат единствено посредством най-хубавото композиторско майсторство: мелодия, построена по едно и също време извънредно разумно от двутонов, повтарящ се главен претекст, изненадващо контрастна втора мелодична част - и хармонии, които водят през мажорни и минорни пасажи със самоочевидна сръчност. Проста, само че не опростена ария, която се отличава и с невероятна непринуденост.
" Yesterday " може би нямаше да се трансформира във безконечен шлагер, в случай че беше запазила заглавието, което Маккартни употребява като работно, когато композира мелодията: " Scrambled Eggs ". С познатите текстове, които описват за завършила любовна връзка и блян по отминалите мигове дружно, музиката евентуално се е загнездила по-лесно в съзнанието на милиони слушатели.
ШЕДЬОВЪРЪТ НА МКАРТНИ " BLACKBIRD "
Много от песните на Маккартни имат грациозност, която е изцяло сравнима с тази на великия американски композитор на мюзикъли и песни Коул Портър. Чрез дребни хармонични и мелодични похвати те се отклоняват от прекомерно очевидните модели. Именно това ги прави толкоз забавни за други композитори. Тези трикове усилват предизвикването, а също и заниманието, което музикантите изпитват, когато ги свирят. Много от песните на Маккартни постоянно са изпълнявани от джаз музиканти. " I will " от 1968 година е един подобен образец. Но най-много " Blackbird ", евентуално най-хубавата ария, която Маккартни е написал.
В " Blackbird " водещият глас на китарата е неочакван, с блуждаещи баси и ловко преплетени хармонии. Необичайни са и интервалните скокове в мелодията. Фактът, че тази ария от 1968 година има и прикрито политическо обръщение, въодушевено от американското придвижване за цивилен права, а заглавието " Blackbird " е метафора на дискриминирана афроамериканка, демонстрира какъв брой елементарно е да подценим Маккартни. Не единствено мелодиите и хармониите му са забележителни, само че и текстовете му имат тънка дълбочина.
ПОЛ МАККАРТНИ: ПО-ДОБЪР ОТ БИЙТЪЛС?
Затова е изцяло справедливо, че този някогашен ливърпулски шарлатанин и млада суперзвезда от 60-те години се издигна до Олимпа на поп музиката и се задържа там толкоз дълго. Дори и след времето на " Бийтълс ", т.е. от 1970 година насам, Пол Маккартни написа изключителни песни и издава такива мощни записи като " Band On The Run ", " Tug Of War ", " Flaming Pie " или " New ". По време на турнетата си от 80-те години на предишния век насам той и сътрудниците му музиканти постоянно свирят нови композиции и класики на " Бийтълс " - последните с техническо съвършенство, което истинските " Бийтълс " не биха могли да реализират онлайн.
64-тата му годишнина, за която в миналото пееше в песента си " When I`m Sixty-Four ", от дълго време е предходна, a песента е на 55 години. " Ще имаш ли още потребност от мен, ще ме храниш ли още? " Но даже и през днешния ден почитателите му евентуално дават отговор на тази имитация с абсолютно " да ". И най-малко мислено му изпращат " Поздрави за рождения ден, бутилка вино ", което се съдържа и във въпросния текст на песента към ненадейно бързо избързалата осемдесета. Честит празник, сър Джеймс Пол Маккартни!
*В публикацията са употребявани материали от непознатия щемпел.
Разбира се, във видеоклиповете от актуалното му турне в Съединени американски щати, които се популяризират в интернет, Пол Маккартни към този момент не наподобява толкоз скандално млад, колкото по време на турнето си през 2016 година И въпреки всичко той към момента има впечатляващо добра фигура, слаб и строен е, излиза на сцената с жилетка и бяла риза. Независимо дали става дума за бас, акустична китара, електрическа китара или пиано - той е страховит!
АВТЕНТИЧНОСТ И АВТОРИТЕТ
Междувременно Пол е малко по-крехък, споделят критиците му, във вокално отношение, за разлика от турнето през 2016 година Но когато той изпява - изцяло самичък - своята извънредно поетична ария " Blackbird " на акустична китара, това е най-завладяващият миг от концерта. Този извънредно сполучлив създател на песни и реализатор има мощно, като че ли самоочевидно наличие даже на 80 години.
Той излъчва престиж и завладяваща достоверност, когато пее " Hey Jude " на пиано или минава през другите положения на настроението в песента " Band On The Run " със своя електрически бас. По време на доста високи, енергични пасажи гласът от време на време може да ви подсети за глас, който прекарва умерено тежка простуда - към момента може да чуете тези дрезгавини от Пол Маккартни.
ПОЛ МАККАРТНИ: НЕЖЕН ПОЕТ, ДИВ РЕВЛЬО
Пол Маккартни, роден в Ливърпул на 18 юни 1942 година, е знамение. Човек, който, наподобява, може да направи съвсем всичко. Той има глас на хамелеон, който може да придобие изцяло разнообразни окраски - от внимателно тананикане до разбиващ тембър в рок ария.
Той свири свободно и елегантно на най-различни принадлежности - на записа на " Уингс " " Band On The Run " от 1973 година даже възхитително на барабани; а от времето на " Бийтълс " до през днешния ден, несъмнено, постоянно на оня левичарски бас, чието тяло припомня на цигулка и който е създаден във компания във франконския град Бубенройт край Ерланген. Освен това Пол Маккартни е музикант, показал доста комизъм в песните си - да вземем за пример в кънтрито " Rocky Raccoon ", в суингиращата музикална " Honey Pie " или в доста нашумялата, повлияна от ямайската музика запаметяваща се " Ob-La-Di, Ob-La-Da ".
ФЕН НА КАРЛХАЙНЦ СТОКХАУЗЕН
Меланхолично момче с доста изключителни гении - по този начин можете да си помислите за него. Но това е единствено половината от истината: Пол е музикант и създател на песни с извънредно разнородни аспекти. Почитателите на " Бийтълс " постоянно показват Маккартни и неговия сътрудник Джон Ленън като антиподи: Джон, проницателният интелектуалец и бунтар-авангардист, Пол, красивият и другарски надъхан човек с нюх към мелодиите, които можеш да изсвириш. Но, както продуцентът Джордж Мартин го разказва, в това число в книгата " Лятото на любовта " от 1994 година - тези клишета въобще не са правилни.
Според Мартин в музикално отношение Джон Ленън е бил много закостенял и се е асоциирал единствено с рокендрола, а Пол Маккартни е бил оня, който е внесъл авангардните хрумвания в групата. По време на записването на " Sgt. Pepper " през 60-те години на ХХ век Маккартни демонстрира необикновен интерес към актуалната класическа музика, освен към немския композитор Карлхайнц Щокхаузен, само че и към американеца Джон Кейдж и италианеца Лучано Берио.
24 УДАРА, КОИТО ВЛЯЗОХА В ИСТОРИЯТА
Именно Маккартни предлага фамозното 40-секундно оркестрово кресчендо в песента " A Day In The Life ". От него идва главната концепция всички музиканти в оркестъра да стартират безшумно с най-ниската нота на своя инструмент и по-късно да се издигат спираловидно до най-високата нота, като усилват интензивността и силата на звука. Джон Кейдж би го харесал. Във всеки случай резултатът е монументална звукова маса, каквато в никакъв случай преди не сме чували, най-малко в поп музиката. Оркестров клъстер, изпълнен с невъобразима топлота.
Джордж Мартин написа следните вълнуващи редове за Пол Маккартни и за това, което характеризира този музикант: " В реалност той беше тъкмо толкоз рокер, колкото и Джон, който на собствен ред можеше да бъде също толкоз прочувствен в любовните си песни, колкото и Пол. (...) Пол имаше неповторим гений да написа мелодии. Те извираха от него като че ли без изпитание. Неговите красиви нови мелодии с забавни хармонии постоянно ме вълнуваха и постоянно се чудех от кое място идват. Странно, само че и Пол в никакъв случай не е знаел. "
3 000 ПЪТИ: ПЕСЕНТА " YESTERDAY "
Не е изненадващо, че ария като " Yesterday " се е трансформирала в най-изпълняваната поп ария на всички времена - до момента са издадени над 3000 версии с присъединяване на разнообразни реализатори - от Рей Чарлз през Франк Синатра до Тримата тенори (Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго). Защото тази ария има детайли, които могат да се получат единствено посредством най-хубавото композиторско майсторство: мелодия, построена по едно и също време извънредно разумно от двутонов, повтарящ се главен претекст, изненадващо контрастна втора мелодична част - и хармонии, които водят през мажорни и минорни пасажи със самоочевидна сръчност. Проста, само че не опростена ария, която се отличава и с невероятна непринуденост.
" Yesterday " може би нямаше да се трансформира във безконечен шлагер, в случай че беше запазила заглавието, което Маккартни употребява като работно, когато композира мелодията: " Scrambled Eggs ". С познатите текстове, които описват за завършила любовна връзка и блян по отминалите мигове дружно, музиката евентуално се е загнездила по-лесно в съзнанието на милиони слушатели.
ШЕДЬОВЪРЪТ НА МКАРТНИ " BLACKBIRD "
Много от песните на Маккартни имат грациозност, която е изцяло сравнима с тази на великия американски композитор на мюзикъли и песни Коул Портър. Чрез дребни хармонични и мелодични похвати те се отклоняват от прекомерно очевидните модели. Именно това ги прави толкоз забавни за други композитори. Тези трикове усилват предизвикването, а също и заниманието, което музикантите изпитват, когато ги свирят. Много от песните на Маккартни постоянно са изпълнявани от джаз музиканти. " I will " от 1968 година е един подобен образец. Но най-много " Blackbird ", евентуално най-хубавата ария, която Маккартни е написал.
В " Blackbird " водещият глас на китарата е неочакван, с блуждаещи баси и ловко преплетени хармонии. Необичайни са и интервалните скокове в мелодията. Фактът, че тази ария от 1968 година има и прикрито политическо обръщение, въодушевено от американското придвижване за цивилен права, а заглавието " Blackbird " е метафора на дискриминирана афроамериканка, демонстрира какъв брой елементарно е да подценим Маккартни. Не единствено мелодиите и хармониите му са забележителни, само че и текстовете му имат тънка дълбочина.
ПОЛ МАККАРТНИ: ПО-ДОБЪР ОТ БИЙТЪЛС?
Затова е изцяло справедливо, че този някогашен ливърпулски шарлатанин и млада суперзвезда от 60-те години се издигна до Олимпа на поп музиката и се задържа там толкоз дълго. Дори и след времето на " Бийтълс ", т.е. от 1970 година насам, Пол Маккартни написа изключителни песни и издава такива мощни записи като " Band On The Run ", " Tug Of War ", " Flaming Pie " или " New ". По време на турнетата си от 80-те години на предишния век насам той и сътрудниците му музиканти постоянно свирят нови композиции и класики на " Бийтълс " - последните с техническо съвършенство, което истинските " Бийтълс " не биха могли да реализират онлайн.
64-тата му годишнина, за която в миналото пееше в песента си " When I`m Sixty-Four ", от дълго време е предходна, a песента е на 55 години. " Ще имаш ли още потребност от мен, ще ме храниш ли още? " Но даже и през днешния ден почитателите му евентуално дават отговор на тази имитация с абсолютно " да ". И най-малко мислено му изпращат " Поздрави за рождения ден, бутилка вино ", което се съдържа и във въпросния текст на песента към ненадейно бързо избързалата осемдесета. Честит празник, сър Джеймс Пол Маккартни!
*В публикацията са употребявани материали от непознатия щемпел.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ