Как успяхме да снимаме света
В продължение на хилядолетия хората могат единствено да си показват по какъв начин наподобява Земята, гледана от небето. Някои древногръцки философи подозират, че тя евентуално е сферична. Към 2 век сл. н. е. астрономът Клавдий Птолемей посредством наблюдения и измервания потвърждава, че Земята е кръгла. Но да знаеш не е същото като да го виждаш.
От края на 18 век с помощта на балоните с парещ въздух за пръв път виждаме Земята от вероятност, която не е част от самата Земя – не от върха на планина или дърво, а от напълно друга среда. И през 1935 година, като част от експедиция, спонсорирана от Националното географско общество, капитани Алберт Стивънс и Орвил Андерсън от Американския армейски корпус се изкачват с хелиев балон на име Explorer II на рекордната височина от 22 км – по-високо, в сравнение с е позволено на всеки реактивен аероплан даже и през днешния ден. Докато корабът плава високо над Южна Дакота, е направена фотография от балона, разпростряла се на 530 км, която разкрива за първи път кривината на Земята. Най-накрая има и образно, с изключение на интелектуално, доказателство, че живеем в голяма сфера.
Explorer II
За да забележим повече от хоризонта на Земята обаче, би трябвало да се създадат фотоси от по-високо. И за задачата са нужни ракети.
В края на Втората международна война американските сили залавят немския инженер Вернхер декор Браун – конструктора на първата балистична ракета в света (14 метра, 12,5 тона), известна като V-2. На 16 април 1946 година декор Браун и неговите немски сътрудници – които ще станат жители на Съединени американски щати – изстрелват V-2 на американска земя.
През идващите няколко години повече от 60 V-2, модифицирани да носят разнообразни типове научно съоръжение, са изстреляни от Ню Мексико. Клайд Т. Холидей, експерт по снимка, е виновен за сложната задача да измисли по какъв начин камери да оцелеят рухването на ракетите. Холидей получава най-хубавия си набор от въздушни фотоси от полет на V-2 през 1948 година, изработен на височина от 105 километра. От тези изображения и различен набор от фотоси, направени от полета на ракета Aerobee, изстреляна час по-късно, Халидей успява да сглоби гледка на Земята с ширина 3350 км – изображение, обхващащо една десета от обиколката на планетата.
През 1958 година новосформираната американска галактическа организация, НАСА, афишира старта на Project Mercury, поредност от еднопилотни орбитални полети. От самото начало високопоставените на НАСА са срещу астронавтите да правят т. нар. „ туристически “ фотоси на Земята. Джон Глен, първият американец, който обикаля Земята, би трябвало да упорства да вземе на борда собственения си фотоапарат. Купува го в локална дрогерия за 19,95 $. Не е изненадващо, че направените от него фотоси са безполезни.
Ситуацията се усъвършенства, когато Ричард Ъндърууд е назначен да управлява дребна група, отговаряща за фотографията. След като приключва университет, Ъндърууд се причислява към Инженерния корпус на Съединени американски щати като част от армейски план за проучване на геоложките характерности на Земята от въздуха. Говори се, че той може да разпознае всеки район на Земята от въздушна фотография.
Снимка на цялата Земя обаче може да бъде направена единствено доста по-далеч – от космоса. На 10 август 1966 година Lunar Orbiter 1 става първият американски галактически транспортен съд, който обикаля към Луната – и носи камера. Това е единствено една от многото задачи, подхванати за идентифициране на допустимо място за кацане на идните задачи Apollo. Lunar Orbiter 1 има задоволително мощ, с цел да направи единствено 211 фотоси със междинна разграничителна дарба, само че Ъндърууд се надяваше, че най-малко една от тях ще бъде не на Луната, а на Земята.
Все още не е взето решение даже когато корабът е в орбита към Луната и до последната минута се разменят аргументи. На Ъндърууд е казано, че снимка на Земята би била загуба на филм, че такава фотография няма да има научна стойност и така нататък В последна сметка една по-висша фигура на срещата – вицепрезидентът на Boeing – споделя: „ По дяволите. Това е социална услуга. Може да е необикновено! “
Из центъра се разнася слух, че фотографията е направена. Джоузеф Карт, ръководител на комитета на Конгреса по галактическите науки, скоро се обажда на Лий Шерер, управител на програмата на НАСА, и пита: „ Какво е всичко това, че вършиме фотография на Земята? “ Шерер влиза в защитен режим и стартира да изрежда всички аргументи, които щукват в главата му. „ Е, не ме интересува за какво го направихте “, отсича Карт, „ само че аз и още 200 милиона американци ви благодарим. “
Първата фотография на планетата Земя от дистанцията на Луната, Lunar Orbiter 1
Когато фотосите от задачата бяха пуснати пред обществеността, фотосите на Луната притеглят повече внимание. Последвалия формален отчет, който обобщава всичките пет задачи на Orbiter, въобще не загатва фотографията на Земята. Може би заради неприятното качество на изображението смисъла му е подценено. Въпреки че фотографията е черно-бяла и огромна част от планетата е в сянка, за първи път в историята на човечеството е сниман облик на цялата Земя.
Към края на 1967 година безпилотна ракета Saturn V е тествана за първи път в мисията Apollo 4. Шедьовърът на Вернхер декор Браун – директен потомък на V-2 – към момента е най-голямата ракета, изстрелвана в миналото. Между 1968 и 1972 година, по време на девет пилотирани задачи Apollo, ракетите Saturn V ще изстрелят 24 американци на път до Луната и ще ги върнат безвредно назад на Земята.
При първия си тест през 1967 година Saturn V е безпилотен, само че камера, инсталирана на капсулата в горната част на ракетата, снима 700 изображения. От 17 700 км над повърхността на Земята, Apollo 4 улавя първите цветни негативи на изцяло осветена Земя. И въпреки всичко в известие за пресата на НАСА, направено след задачата, фотосите не се загатват.
На 21 декември 1968 година тричленният екипаж на Apollo 8 – първата пилотирана задача до Луната – вижда това, което никое човешко създание не виждало до момента: Земята като сфера в космоса. Три дни по-късно, до момента в който обикалят към Луната, астронавтите са първите, които претърпяват друга невероятна панорама: Земята, „ изгряваща “ над лунния небосвод. Бил Андерс от екипажа съумява да улови момента на фотография, която става известна като „ Изгрева на Земята “ и която можете да видите най-горе.
Мнозина имат вяра, че в случай че забележим Земята от космоса, може да се променим изоснови. Астронавтът от Apollo 16 Джон Йънг споделя, че гледката на цялата Земя го е предиздвикала да осъзнае, че „ се тревожим за неверните неща, като цената на бензина, а не за Земята като цяло “. Майк Колинс прави сходно изказване: „ планетата, която споделяме, ни сплотява по метод, доста по-основен и доста по-голям от разликите в цвета на кожата, религията или икономическата система “.
