Да умреш, не е страшно. Учени обясниха какво чувства човек секунда преди смъртта
В продължение на хиляди години откривателите се пробват да схванат какво чувства човек в последните секунди от живота си. Някои истории демонстрират, че животът минава пред очите им, други споделят, че са видели близки или са чули гласовете им, а трети виждат дълъг кулоар и светлина в края му.
Например австралийска учителка, взела участие в злополука на автомагистрала в Сидни, мислела, че към този момент е мъртва, когато се пробвала и не съумяла да се обади на 911. Сторило й се, че е бягала през претрупан път, само че в реалност дамата единствено колабирала пред колата си. Тя съумя да оцелее, а по-късно описа по какъв начин се е чувствала в тези моменти: нямало болежка и боязън, вместо това се чувствала спокойна и приела ориста си.
И това не е единственият случай, пише nzherald.co.nz. Има хиляди разнообразни разкази за разнообразни прекарвания покрай гибелта, които хората са имали в разнообразни елементи на света. В новаторско ново проучване учените най-сетне откриха пояснение за този чудноват резултат.
Новото проучване е извършено от група американски учени и лекари от Нюйоркския университет. Екипът има вяра, че тяхната работа е първата по рода си, задълбочавайки се в изказванията за прекарвания, близки до гибелта.
По време на проучването учените са следили 500 пациенти, само че единствено 53 от тях са били сполучливо реанимирани. От тях 6 настояват, че са претърпели клинична гибел, а 11 оповестяват за възприятие на схващане след сърдечен арест. Проучването продължи няколко години и учените съумяха да намерят доказателства, че мозъчните талази на хора със сърдечен арест съответстват със мемоари, ясни видения и прекарвания отвън тялото.
Имайте поради, че всички участници в изследването са претърпели инфаркт и в даден миг са били извънредно покрай гибелта или са били механически мъртви. Интересното е, че всички те демонстрираха осезаеми признаци на извънредно ясно схващане. Според водещия създател на проучването, доктор от реанимация и професор в Училището по медицина и публично здраве Сам Парниа, той и сътрудниците му са разкрили, че мозъкът на човек може да покаже признаци на „ електрическо възобновяване “ даже след продължаваща кардиопулмонална реанимация.
Оцелелите участници в изследването също споделиха своите прекарвания, близки до гибелта. Един пациент оповестява, че е чул гласа на баба си, който го предизвестява, че „ още не е време “. Друг пациент разказва безплътно прекарване, при което се усеща по този начин, като че ли се носи над тялото си в болнично легло.
Парниа и сътрудниците му стигнаха до извода, че този дребен интервал сред живота и гибелта съставлява време, когато хората изпитват „ нови измерения на действителността “, в които мислите стават по-остри и по-ясни и равнищата на схващане се покачват.
Между другото, множеството от участниците в изследването също настояват, че в секундите „ преди гибелта “ са почувствали мир и успокоение, а също по този начин са почувствали нещо нефизическо, което излъчва „ топлота и обич “. Между другото, болшинството от получателите също декларират, че претърпяното доста е трансформирало живота им.
Превод: GlasNews
Например австралийска учителка, взела участие в злополука на автомагистрала в Сидни, мислела, че към този момент е мъртва, когато се пробвала и не съумяла да се обади на 911. Сторило й се, че е бягала през претрупан път, само че в реалност дамата единствено колабирала пред колата си. Тя съумя да оцелее, а по-късно описа по какъв начин се е чувствала в тези моменти: нямало болежка и боязън, вместо това се чувствала спокойна и приела ориста си.
И това не е единственият случай, пише nzherald.co.nz. Има хиляди разнообразни разкази за разнообразни прекарвания покрай гибелта, които хората са имали в разнообразни елементи на света. В новаторско ново проучване учените най-сетне откриха пояснение за този чудноват резултат.
Новото проучване е извършено от група американски учени и лекари от Нюйоркския университет. Екипът има вяра, че тяхната работа е първата по рода си, задълбочавайки се в изказванията за прекарвания, близки до гибелта.
По време на проучването учените са следили 500 пациенти, само че единствено 53 от тях са били сполучливо реанимирани. От тях 6 настояват, че са претърпели клинична гибел, а 11 оповестяват за възприятие на схващане след сърдечен арест. Проучването продължи няколко години и учените съумяха да намерят доказателства, че мозъчните талази на хора със сърдечен арест съответстват със мемоари, ясни видения и прекарвания отвън тялото.
Имайте поради, че всички участници в изследването са претърпели инфаркт и в даден миг са били извънредно покрай гибелта или са били механически мъртви. Интересното е, че всички те демонстрираха осезаеми признаци на извънредно ясно схващане. Според водещия създател на проучването, доктор от реанимация и професор в Училището по медицина и публично здраве Сам Парниа, той и сътрудниците му са разкрили, че мозъкът на човек може да покаже признаци на „ електрическо възобновяване “ даже след продължаваща кардиопулмонална реанимация.
Оцелелите участници в изследването също споделиха своите прекарвания, близки до гибелта. Един пациент оповестява, че е чул гласа на баба си, който го предизвестява, че „ още не е време “. Друг пациент разказва безплътно прекарване, при което се усеща по този начин, като че ли се носи над тялото си в болнично легло.
Парниа и сътрудниците му стигнаха до извода, че този дребен интервал сред живота и гибелта съставлява време, когато хората изпитват „ нови измерения на действителността “, в които мислите стават по-остри и по-ясни и равнищата на схващане се покачват.
Между другото, множеството от участниците в изследването също настояват, че в секундите „ преди гибелта “ са почувствали мир и успокоение, а също по този начин са почувствали нещо нефизическо, което излъчва „ топлота и обич “. Между другото, болшинството от получателите също декларират, че претърпяното доста е трансформирало живота им.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ