Колко смъртоносна е руската RS-28 Sarmat?
В продължение на десетилетия Русия се пробва да сътвори най-големия нуклеарен боеприпас в света. Този блян продължава и до през днешния ден, като страната създава величествен сурогат на руската ракета R-36M. Официално известна като RS-28 Sarmat и наричана от западните сили „ Satan II “, междуконтиненталната балистична ракета е една от най-смъртоносните в света.
Нека да я разгледаме.
R-36М изложена в Музея на стратегическите ракетни сили в Украйна, 2012 година
R-36M, по-известна с НАТО обозначението си „ SS-18 Satan “, е крайъгълен камък на руското – а по-късно и на съветското – стратегическо въоръжаване от самото си основаване през 70-те години на предишния век. Тази междуконтинентална балистична ракета (МБР) е създадена по време на Студената война, с цел да обезпечи на Съветския съюз нуклеарна защита против Съединените щати и техните съдружници.
С дължина от 32,2 метра и стартово тегло от над 231 тона, R-36M е способна да достави голям брой бойни глави на разстояние над 16 000 километра. Способността му да носи до 10 без значение насочващи се ракети го трансформира в сериозна опасност, поради което оръжието получава злокобния прякор „ Сатана “.
През десетилетията R-36M претърпява няколко усъвършенствания за повишение на точността и потенциала на потребния си товар. Въпреки това възрастта на ракетата и напредъкът на световните системи за противоракетна защита карат Русия да я смени. Така се появява RS-28 Sarmat, замислена да подсигурява, че стратегическите ракетни сили на федерацията ще останат възпиращ фактор против разрастващите се закани, като модернизира нуклеарния ѝ боеприпас.
RS-28 Sarmat излетява от космодрума Плесецк, 2022 година
Разработката на RS-28 Sarmat стартира още при започване на века като задачата е да се сътвори ракета, която да може да пробива актуалните системи за противоракетна защита и да доставя по-значителен потребен товар на по-големи дистанции.
Бюрото по ракетен дизайн „ Макеев “ е натоварено със задачата да създаде тази междуконтинентална балистична ракета от последващо потомство. И описът с условия за покриване е упорит: тя би трябвало да има обхват на деяние от съвсем 18 000 километра; да може да носи няколко бойни глави; и да може да заобикаля системите за противоракетна защита. Очаква се също по този начин да разполага с съвременни системи за ориентиране, в това число ГЛОНАСС и астро-инерциална навигация, с цел да се обезпечи тъкмо поразяване на задачата.
Процесът на създаване се сблъска с многочислени провокации, в това число механически забавяния и нужда от тестване на нови двигателни системи, само че Русия остава ангажирана с до край.
RS-28 Sarmat е тристепенна междуконтинентална балистична ракета с течно гориво и стартово тегло малко над 208 тона. С дължина 35,3 метра и диаметър 3 метра тя е проектирана да носи голям брой бойни глави. Обсегът ѝ надвишава 18 000 километра, а с помощта на усъвършенстваната си задвижваща система, която е получена от RD-274, тя може да развие скорост до 25 000 км/ч. Тя обезпечава нужната двигателна сила за точно снабдяване на потребния товар.
Една от най-забележителните характерности на RS-28 е способността ѝ да носи разнообразни конфигурации бойни глави. Той може да бъде оборудван с 16 леки MIRV, 10 тежки MIRV или 24 хиперзвукови плаващи апарата Avangard, които могат да развиват оптималната скорост над 5 Мах и да маневрират, с цел да заобикалят противоракетната защита.
Системата за ориентиране на ракетата съчетава инерциална навигация с ГЛОНАСС и астроинерциални технологии, което подсигурява точното снабдяване на потребния товар. Тя е ситуирана в модифицирана система за изстрелване от силоз 15P718M за по-добра отбрана от противников удари.
Наречена е от западните медии „ Сатана II “ като отпратка към предшественика ѝ R-36M. Това название акцентира големите благоприятни условия на ракетата и нейния капацитет да нанася унищожителни нуклеарни удари.
RS-28 се смята за една от най-смъртоносните ракети в света, основно заради усъвършенстваните си характерности и способността да носи забележителен брой бойни глави, като мощността ѝ се разказва като 100 пъти по-силна от атомната бомба, хвърлена върху Хирошима по време на Втората международна война. Потенциалът ѝ да заобикаля противоракетната защита и да доставя хиперзвукови летателни апарати пък способства за нейната смъртоносна мощ, което буди угриженост измежду интернационалната общественост, изключително измежду страните, които са в обсега на нейното деяние.
Министерството на защитата обаче нееднократно е заявявало, че RS-28 не съставлява опасност за Съединените щати или техните съдружници.
Тестването на такава една ракета е меко казано сложен развой. Първият ѝ изпитателен полет се състои на 20 април 2022 година Но пътят ѝ към оперативна подготвеност не мина без спънки.
RS-28 е претърпяла голям брой несполучливи тествания, в това число незабравим случай на 21 септември 2024 година, когато след тестово изстрелване на космодрума Плесецк, в северната част на Русия, приключва с „ пагубен неуспех “, оставяйки огромен кратер на площадката.
„ Една от вероятните аргументи е първата степен (ускорител) да не се е възпламенила вярно или да е претърпяла пагубна механична щета, вследствие на което ракетата да е паднала назад в силоза или да се е приземила в непосредствена непосредственост до него и да се е взривила “, споделя Тимъти Райт, теоретичен помощник в Международния институт за стратегически проучвания (IISS), в изявление за Ройтерс.
Въпреки тези проблеми Русия остава ангажирана с програмата Sarmat. Разработването на RS-28 е приоритет за съветската войска и не престават напъните за решение на техническите проблеми, които са зародили по време на тестванията.
След като RS-28 Sarmat бъде обявенa за оперативна (твърди се, че сега е в „ бойна подготвеност “), Русия ще я разположи на стратегически места из страната в съществуващи шахти, в това число на тези, на които преди този момент е била R-36M. Те са стратегически определени, с цел да усилят оптимално обсега на ракетите и да предложат надеждно възпиращо средство против евентуални съперници.
Очаква се разполагането на RS-28 да ускори нуклеарната позиция на Русия и да подсигурява способността на страната да реагира на закани. Тъй като руско-украинската война продължава да бушува в Източна Европа, съветският президент Владимир Путин нееднократно е предупреждавал Запада за всевъзможни дейности, които биха могли да доведат до ескалация в нуклеарен спор.
