Осъденият на смърт има право да избере своето последно меню,

Осъденият на гибел има право да избере своето последно меню, преди да напусне този свят. Подобно на гладиаторите, които излизат и се бият до гибел за насладата на публиката, осъдените с най-тежка присъда имат правото да се нахранят с обичаното си ядене.

Целта на този финален акт на благосклонност е ориентиран към облекчение на експанзията към обществото, сложило тази присъда. Лорънс Бруър е последният човек, който е имал свободата да поръча храна. Осъденият на гибел се е престарал в избора си, тъй като се е спрял на две пържоли, троен чийзбургер, омлет със сирене, голяма купа с бамя, пилешки фахитас, голяма порция сладолед и купа с месо на скара.

Не е несъмнено дали пандизът е съумял да достави всичко, мнозина са се съмнявали в апетита на Лорънс, само че обстоятелствата са малко злокобни – пандизчията не е докоснал храната си. На идващия ден има сериозна вълна от неодобрение, както преразглеждане на концепцията за последна вечеря. Щатът Тексас публично декларира, че пандизчията ще яде това, което е в столовата. С това завършва и цялата легенда за странните усети на наказаните на гибел. Историята към момента помни последните поръчки на някои от най-известните серийни убийци.

Джон Уейн Гейси

 

Джон Уейн Гейси (1942–1994) е американски серийен палач, който е наказан за убийството на 33 млади мъже и момчета през 1970-те години. Историята му е една от най-шокиращите в престъпната история и се свързва с неговото обществено лице на почитан жител и добър човек, което контрастира с ужасяващите закононарушения, които правил. Поради този облик на „ естествен “ човек, който успявал да прикрие своите убийства, казусът с Гейси е изключително заплашителен и основава доста въпроси за това по какъв начин се демонстрират серийните убийци в обществото.

Ранни години

Гейси е роден на 17 март 1942 година в Чикаго, Илинойс. Детството му било мъчно — татко му бил принудителен и пийнал, а Гейси постоянно бил обиждан и унижаван от него. Тези контузии, наред с други персонални и обществени проблеми, евентуално оказали съществено въздействие върху психологичното му здраве и личността му.

През 1960-те години Гейси стартира да построява обществен статус, като се занимава с политика и предприемачество. Той ръководи строителни компании и е деен член на Демократическата партия. Паралелно с това, Гейси стартира да събира известно публично самопризнание, като даже изиграва ролята на смешник на детски празненства под името „ Пъпи “ — това е една от най-ужасяващите елементи от неговата персона, защото обликът на добросърдечен и занимателен човек контрастира със страшните му дейности.

Престъпленията

Гейси стартира убийствата си през 1972 година Той привличал своите жертви — най-вече млади мъже и младежи — в дома си с обещания за работа, пари или развлекателни действия. След това ги изнасилвал, убивал, а труповете им скривал в мазето на своя дом или ги хвърлял в река Дес Плейнс.

Методите на убийства на Гейси били изключително жестоки, като той употребявал задушаване и други насилствени способи. При някои от убийствата, той даже прибягвал до канибализъм, съгласно клюки, които обаче не били изцяло доказани.

През 1978 година стартира да изчезва огромен брой млади мъже и момчета. Някои от тях били свързани с Гейси, само че не се забелязвала никаква директна връзка, до момента в който майката на 15-годишния Робърт Пистор, който липсващ след среща с Гейси, не подала сигнал на полицията. Това е началото на следствието, което води до разобличаване на ужасите, които се случвали в дома на Гейси.

Залавяне и следствие

През декември 1978 година полицията стартира да проверява изгубването на Пистор и открива, че той е бил последно забелязан с Гейси. След обиск на дома му, полицията открива труповете на 29 жертви в мазето на къщата му. Някои от телата били заровени, други били разчленени, а част от тях били хвърлени в реката.

Гейси бил задържан и първоначално не признавал закононарушенията си. Той твърдял, че е почтен и че „ други персони “ в него били отговорни. Въпреки това, доказателствата против него били безспорни, и той най-после признал виновността си за убийствата. По време на следствието, Гейси не посочил никакво страдание за своите дейности.

Процес и присъда

През 1980 година стартира правосъдният развой против Гейси, който е упрекнат за убийствата на 33 млади мъже и момчета. По време на процеса, отбрана на Гейси се пробвала да го показа като човек с психологични отклонения, потвърждавайки, че убийствата били осъществени заради „ други персони “ в него. Въпреки това, съдът не приел тази версия и Гейси бил наказан на гибел за убийствата на 33 души.

През 1994 година Гейси е изпълнен с инжектиране на смъртоносна инжекция в пандиза, откакто прекарал 14 години в очакване на смъртната си присъда.

Заключение

 Гейси е типичен образец за това по какъв начин даже най-нормално изглеждащите хора могат да бъдат способни на нечовешко принуждение. Той ловко манипулирал обществото, представяйки се за почитан и естествен човек, като в това време правил жестоки убийства, които бяха ужасяващи и незабелязани за дълго време.

Историята на Гейси демонстрира по какъв начин обществените и душевен фактори могат да основат рискови персони, които да работят отвън визиите на елементарните хора за нормалност. Неговото държание слага въпроси за логиката на психиката на серийните убийци, за методите, по които те могат да се скрият зад обществени маски, и какви признаци би трябвало да се търсят, с цел да се предотвратят такива ужасни закононарушения.

През май 1994 година Гейси е наказан на гибел посредством инжекция. Повечето му жертви са заровени тъкмо под дома му в Илинойс. Поставен в същата обстановка като Лорънс, Гейси избира една от огромните кофи на KFC, пържени картофки, 12 пържени скариди и половин кг ягоди. Преди да бъде арестуван за убийствата, Гейси е бил управител на три ресторанта от същата верига.

Айлин Уорнос

 

Айлин Уорнос (Aileen Wuornos) е една от най-зловещите и спорни фигури в историята на серийните убийци. Тя е наказана за убийствата на седем мъже през 1989 и 1990 година в щата Флорида, и е екзекутирана през 2002 година. Историята на Уорнос е белязана от нейната травматична биография, душевен проблеми и принуждение, което тя претърпяла в детството.

Ранен живот и контузия:

Айлин е родена на 29 февруари 1956 година в Троя, Мичиган. Майка й я изоставила, когато била още на доста дребна възраст, и тя прекарала детството си в приюти. Баща й, който бил принудител, се самоубил, когато тя била едвам на 13 години. Животът й бил изпълнен със злоупотреби и принуждение, което й оставило дълбоки психически рани.

През юношеските си години тя почнала да живее на улицата и да се занимава с проституция, с цел да оцелее. Нейната история е белязана от беднотия, принуждение и битка за оцеляване.

Убийствата:

Айлин почнала да убива мъже през 1989 година като част от серия убийства, които включвали водачи на камиони, които тя срещала по време на работата си като продажница. Уорнос твърдяла, че убива мъжете в самоотбрана, откакто те се пробвали да я изнасилват или да й причинят физическа щета. Въпреки това, следствието посочило, че не всички убийства са били осъществени заради самозащита. Убийствата й били умишлени и изглеждали част от по-дълбок психически проблем.

През 1990 година полицията почнала да свързва убийствата посред им, като всички жертви били мъже, които Уорнос срещала в разнообразни питейни заведения. Тя умъртвила седем мъже в границите на към година. След като правила убийствата, тя нормално грабела парите и персоналните движимости на жертвите си.

Арест и развой:

Айлин е задържана през януари 1991 година, откакто тя и нейният другар, Тайрън Бъндри, били упрекнати в убийството на един от жертвите й. При следствието, Уорнос признала убийствата и почнала да дава разнообразни пояснения за претекстовете си. В някои изявленията тя декларирала, че е работила в самоотбрана, до момента в който в други проявявала признаци на психологично разстройство и експанзия.

Широката аудитория разбра за тази дама благодарение на Чарлийз Терон и филмът „ Monster “.  Цялата история е изключително цветна и трагична, само че дано се фокусираме върху последното ядене. Преди да бъде екзекутирана, Уорнос е поискала единствено една чаша с кафе.

Тимъти МакВейн

 

Тимъти МакВейн е американски терорист, причинител на атентата в Оклахома Сити през 1995 година, който е най-смъртоносният терористичен акт на територията на Съединени американски щати до 11 септември 2001 година. Той е наказан за убийството на 168 души, в това число 19 деца, и раняването на над 600 души.

Ранен живот:

Тимъти Джеймс МакВейн е роден на 23 април 1968 година в Дънди, Ню Йорк. Той е отгледан в дребна и бедна фамилна среда. Неговите родители се разделили, когато той бил още дете, и той израснал с майка си, която го е отглеждала сама, като постоянно изпитвал неодобрение и гняв от отношението на татко си към него. МакВейн имал сложни връзки с майка си и самичък се определял като обществено изолиран и не изключително сполучлив възпитаник.

През 1988 година МакВейн записал военна работа в армията на Съединени американски щати. Той служил в 1-ва бронетанкова дивизия и бил ситуиран в Германия, където показал положителни военни умения, само че в същото време почнал да показва неприязън към управляващите и държавното управление. През 1991 година МакВейн напуснал армията, откакто се завърнал в Съединени американски щати. Тогава почнал да показва все по-радикални политически възгледи, като изпадал в меланхолия и антиправителствени настроения.

Мотиви за офанзивата:

МакВейн беше стимулиран от няколко неща:

Антиправителствено настроениe: МакВейн считал, че държавното управление на Съединени американски щати е корумпирано и че федералните управляващи постановат от ден на ден надзор върху живота на хората. Той бил въодушевен от събития като нападението на федералния комплекс в Уако, Тексас, през 1993 година, при което 76 души, в това число дами и деца, починаха в конфликт с управляващите. Това събитие изигравало значима роля в образуването на неговите извънредно анархистки възгледи и предпочитание за възмездие против федералното държавно управление.

Насилие като отговор: Той се чувствал афектиран от въздействието на държавните закони и бил решен да се бори против тях посредством принуждение. Това може да се дефинира като една от главните аргументи, заради които МакВейн избрал да нападна точно федералната постройка в Оклахома Сити.

Атаката в Оклахома Сити:

На 19 април 1995 година, МакВейн сложил бомба в камион и я взривил пред федералната постройка „ Алфред П. Мъри “ в Оклахома Сити. В резултат на детонацията починали 168 души, измежду които 19 деца, и ранените били над 600. Това бил най-смъртоносният терористичен акт в Съединени американски щати по това време.

Бомбата била направена от торове и нитрати, и употребила 2 000 кг експлозиви. МакВейн избрал тъкмо тази постройка, тъй като там се намирали федерални чиновници, които той считал за знак на властта, която не одобрявал. Той възприемал офанзива против федералната постройка като акт на „ наказване “ за дейностите на държавното управление против „ елементарните хора “.

Арест и правосъден развой:

Тимъти МакВейн е задържан единствено няколко дни след офанзивата, когато бил разпознат с помощта на свидетелски показания и следствия. В съда той бил упрекнат в убийството на 168 души и в други закононарушения, свързани с тероризъм.

През 1997 година, след нескончаем правосъден развой, МакВейн е наказан на гибел. Той признава виновността си за нападението и демонстрира малко или никакво страдание за своите дейности. В някои изявленията той даже изглеждал невъзмутим и не съжаляващ за терористичния акт.

През 2001 година МакВейн бил екзекутиран посредством смъртоносна инжекция в пандиза „ Терминал “ в Индиана. Той бил първият човек, екзекутиран в Съединените щати след офанзивата от 11 септември 2001 година.

Последици и завещание:

Атаката в Оклахома Сити довела до съществени промени в американската политика за сигурност. След детонацията държавното управление почнало да преглежда въпросите за тероризма и вътрешната сигурност доста по-сериозно, като това довело до основаването на нови ограничения за отбрана и засилена инспекция на жителите.

Също по този начин, бомбата в Оклахома Сити и дейностите на МакВейн били измежду първите огромни прояви на вътрешен тероризъм в Съединени американски щати, които не са свързани с задгранични терористични групи, и това предиздвикало държавното управление да се концентрира и върху тероризма, произхождащ от вътрешността на страната.

Личност и логика на психиката:

Психологически, МакВейн е образец за човек, който е бил надълбоко отчаян от обществото и държавното управление и е построил идеология, основана на ненавист и принуждение. Въпреки че бил образован и добре осведомен, той бил изолиран и изпаднал в меланхолия и гняв, което го довело до екстремистки възгледи и дейности. МакВейн вярвал, че насилието е метод да изрази недоволството си против федералното държавно управление.

Той е също по този начин образец за това по какъв начин човек, който има дълбоки обществени и психологични проблеми, може да бъде подтикнат да извърши ужасни закононарушения. Въпреки че има някои паралели с радикализацията, която следим при терористите, претекстовете на МакВейн са доста по-свързани с персоналната му омраза към държавното управление и обществената система.

Заключение:

Тимъти МакВейн остава едно от най-запомнящите се имена в историята на тероризма в Съединени американски щати, като неговият акт на принуждение е оставил бездънен отпечатък върху американската политика и общество. Въпреки че неговите претекстове и дейности може да бъдат обсъждани като самостоятелни и свързани с неговото психологично положение, те също по този начин демонстрират по какъв начин радикализацията може да докара до трагични последствия.

Той не е сериен палач, а терорист.  Събитието остава в историята като „ Градският атентат в Оклахома “. Последната поръчка на Тимъти също е скромна – един кг сладолед.

Тед Бънди

 

Тед Бънди е един от най-известните и ужасающи серийни убийци в историята на Съединени американски щати. Той е виновен за убийствата на най-малко 30 дами през 70-те и началото на 80-те години, макар че самият той не е признал за всички свои жертви. Неговата персона и закононарушения са оставили бездънен отпечатък върху криминологията и обществото.

Ранен живот:

Тед Бънди е роден на 24 ноември 1946 година в Бърлин, Вирджиния. Той бил израснал в семейство, което имало доста проблеми. Майка му, Лоїс, го ражда, когато е едвам на 22 години и не е омъжена. Тед израства с подправено усещане, че неговата майка е неговата сестра, а не майка, заради стигмата и обществения напън. Това основава у него възприятие за комплицираност по отношение на своята еднаквост.

Той е обществено затворен, не съумява да се приспособява в учебно заведение и стартира да демонстрира признаци на нападателно държание още в детството си. Въпреки това, през по-късните години от живота си, той съумява да построи сполучлив облик на образован и обаятелен юноша, което ще му разреши да прави ужасните си закононарушения, без да бъде обвинен незабавно.

Начало на убийствата:

Престъпленията на Бънди стартират през 1974 година Той избира млади дами, които изглеждали беззащитни и лесни за манипулиране. Типичната му тактика беше да се показва за човек, който има потребност от помощ – да вземем за пример, той се преструвал на ранен или седи в колата си и моли за помощ. След това, когато жертвите се съгласявали да оказват помощ, той ги отвеждал на самотно място, където ги нападал и убивал.

Тед Бънди употребявал своята прелест, просветеност и сексапил, с цел да примами дамите. Повечето от жертвите му били с дълга тъмна коса, които той избирал, тъй като се напомняли за някогашната му другарка, с която бил доста прочувствено обвързван, само че несполучлив в връзките си. След убийствата той правил ужасни действия с телата на жертвите, което още повече акцентира психопатичната му натура.

Арест и правосъден развой:

Бънди бе задържан през 1975 година откакто бил обвързван с отвличането и нападението на жена в Юта. Въпреки че в началото не били събрани задоволително доказателства за убийствата, следствията посочили голям брой сходства с предходни закононарушения, свързани с него. Въз основа на съвпадения в методите и държанието му, почнали да го проверяват като главен обвинен.

През 1979 година почнал правосъдният развой против Бънди. Той бил упрекнат за убийствата в разнообразни щати като Колорадо, Флорида и други. По време на процеса, Бънди успявал да манипулира хората към себе си и даже се опитал да пази самичък себе си, което го прави още по-зловеща фигура.

Съдът го осъдил на гибел за убийството на две дами във Флорида, само че той бил обвинен и за още десетки други убийства, които той не признал.

Психология на Тед Бънди:

Психолозите разказват Бънди като типичен образец за умопобъркан. Той не показвал никакви признаци на емпатия и страдание за своите дейности. Неговият сексапил и просветеност му разрешавали да манипулира и да основава илюзията за естествен човек. Той не изпитвал никакви морални задръжки и след убийствата му постоянно се държал невъзмутимо и не се разкайвал за дейностите си.

По време на следствията и правосъдните процеси, Бънди разказвал разнообразни версии за убийствата, като от време на време твърдял, че е изпадал в положение на „ неуправляем подтик “. Но за разлика от други серийни убийци, които могат да демонстрират страсти, Бънди в никакъв случай не се е посочил като изключително прочувствен, а по-скоро като човек, който изпитва наслада и надзор над страха, който предизвиква.

Наследство и културен резултат:

Историята на Тед Бънди е въодушевила голям брой книги, филми и документални сериали. Той е стал знак за манипулативни и психопатични убийци, а историята му е постоянно употребена за проучване на държанието на серийните убийци. Един от най-известните филми, основан на неговия живот, е „ Злокобен сексапил: Тед Бънди “ (2019), в който ролята на Бънди играе Зак Ефрон.

Също по този начин, Бънди е бил предмет на голям брой криминологични проучвания, които се концентрират върху логиката на психиката на серийните убийци и по какъв начин те могат да манипулират обществото към себе си. Изучаването на неговото държание е помогнало за по-доброто схващане на механизма, по който серийните убийци могат да се показват като „ естествени “ хора, до момента в който в действителност са в положение да правят най-страшните закононарушения.

Заключение:

Тед Бънди е образец за това по какъв начин изключителният разум и обаяние могат да се употребяват за манипулиране на хора и системи, като в същото време се крият тъмни, психопатични пристрастености. Историята му е ужасяващ, само че и значим урок за обществената логика на психиката и проучването на престъпността. Той е оставил диря в обществото и криминологията, като ослепителен образец за това по какъв начин доста убийци могат да бъдат вградени в обществото и да правят ужасни закононарушения, до момента в който останат неразпознати за дълго време.

Екзекуция:

Тед Бънди прекарал 9 години в пандиза, в очакване на осъществяването на смъртната присъда. Въпреки че по време на престоя си в пандиза, той се опитал да манипулира правосъдната система и да избяга от наказване, той бил екзекутиран посредством електрическия стол на 24 януари 1989 година в пандиза „ Флорида Стейт Пениентиъри “.

В последните си дни в пандиза, той признал част от убийствата, само че отказал да разкрие точния брой на жертвите си, което основава още повече загадки към неговия случай. Някои специалисти считат, че той може да е умъртвил доста повече дами, в сравнение с са доказани публично.

Бънди има право на последно хранене от пандиза, само че го отхвърля. Затворът избира последното сервирано от предходна присъда – пържола, яйца, препечена филийка с масло, желе, сок, кафе и мляко. Тед не допира нищо.

Стивън Уейн Андерсън

 

Стивън Уейн Андерсън не е толкоз прочут случай, само че е сериозен и драматичен образец за вътрешен тероризъм и принуждение в Съединените щати. Въпреки че не е толкоз публикуван в медиите, случайът му също акцентира значимостта на разбирането на логиката на психиката на насилниците и методите, по които обществото може да реагира на сходни закани.

Ранен живот:

Стивън Уейн Андерсън е роден на 17 септември 1963 година в Съединените щати. Той израснал в семейство с набожен генезис и в общественост, която интензивно взе участие в църковния живот. Въпреки тези корени, в персоналния живот на Андерсън почнали да се образуват някои признаци на неустойчивост и нападателно държание.

От ранна възраст, Андерсън изпитвал възприятие на обществена изолираност. Според някои източници, той имал компликации в връзките със своите връстници, което го карало да бъде по-затворен и прочувствено дистанциран. Въпреки че не съществуват ясни доказателства за съществени душевен разстройства в неговото детство, неговото държание стартира да се трансформира с времето и събитията в живота му.

Престъпленията:

Стивън Уейн Андерсън става прочут през 2002 година, когато прави серия от набези, които водят до гибелта на доста хора. Неговото главно закононарушение е обвързвано с всеобща пукотевица. Той прави нахлуване в Църквата на Божията благосклонност в Спокан, Вашингтон, на 23 април 2002 година. В резултат на офанзивата, Андерсън убива четирима души и ранява още няколко. Стрелбата се случва по време на обедна работа, когато доста хора се намирали в храма.

Мотиви:

Мотивите на Андерсън са извънредно комплицирани и изпълнени с религиозни и персонални контузии. Изследователи на случая настояват, че той е изправен пред съществени вътрешни спорове, които се демонстрират посредством неговото принуждение. Според специалисти, той е бил човек, изпаднал в меланхолия и отчаян от обществото и религията. Може би тъкмо тези усеща на изолираност и обезсърчение го подтикнали към осъществяване на това закононарушение.

Един от главните претекстове, които се появяват по време на следствието, е фактът, че Андерсън наподобява е имал персонална омраза към хората, които той възприемал като „ незаслужено ” или „ неправилно ” възприемани в религиозната общественост. Също по този начин, имало спекулации, че може да е бил в търсене на възмездие за това, че чувствал, че е бил отритнат от тях по някакъв метод.

Арест и правосъден развой:

След като направил нападението, Андерсън съумява да избяга, само че след няколко дни е открит от полицията и задържан. Той бързо е изправен пред съда и признал виновността си за нападението. Процесът му бил необятно отразяван, като доста хора, които бяха наранени от нападението, разясниха ужасността на осъщественото от него. Съдиите вземат решение, че той е рисков и душевен неустойчив, и го осъждат на гибел.

Андерсън не е признал всичките си дейности за жалост. Според проверяващите органи, той показвал малко страдание за убийствата, които е направил. Той бил депортиран в затвор с най-строга защита, където към момента извършва наказването си.

Психологически профил:

Тед Андерсън може да бъде избран като умопобъркан с огромни антисоциални пристрастености. Той няма страдание за дейностите си и се държи манипулативно в доста връзки. Психологическият профил на Андерсън включва характерности, които са типични за хора, които се отдават на принуждение и съсипия поради вътрешни спорове и персонални разочарования.

Някои специалисти считат, че той е направил убийствата поради вътрешен спор с религиозните вярвания, с които е бил учтив. Тези персонални битки може да са изиграли съществена роля в подбудите му за закононарушенията.

Наследство:

Случаят с Андерсън слага значими въпроси по отношение на успеваемостта на психиатричната помощ и по какъв начин обществото може да помогне на хора, които се намират в рецесия, и се усещат изолирани или отхвърлени. Този случай също по този начин демонстрира заплахите от хора, които не получават нужната поддръжка и терапия, и се намират в тежки душевен положения.

Заключение:

Стивън Уейн Андерсън е сериен палач, чиито претекстове се коренят в персонални и психически спорове. Неговият случай е ослепителен образец за това по какъв начин вътрешните демони и недоволството от обществото могат да доведат до рискови дейности. Той също по този начин слага въпроси за ролята на обществената поддръжка и психотерапията при предотвратяването на сходни нещастия.

В деня на страшния съд, Андерсън си поръчва два сандвича с топено сирене, една порция пушено сирене, царевица, къс от праскови, сладолед с шоколадови пръчици и салата от репички.

Джон Мартин Скрипс

 

Джон Мартин Скрипс, прочут с прякора „ Туристът от пъкъла “, е заплашителен образец за серийни убийци, които употребяват своите умения и професионални знания за убийства, причиняващи смут и потрес в разнообразни елементи на света. Този случай не е необятно прочут в главните медии, само че в случай че се преглеждат съществени закононарушения, като това, Скрипс оставя дълготраен отпечатък със своите жестокости и обсега на закононарушенията си.

Ранен живот и претекстове:

Джон Мартин Скрипс е роден в Англия и почнал живота си като елементарен човек, само че събитията и житейските му избори го довели до съществени психопатични пристрастености. Той работил в месарски завод, където научил съществени умения за работа с ножове и огромно внимание към детайлите, което по-късно употребявал по метод, който го прави извънредно рисков.

Мотивите му за убийства остават значително неразбираеми, само че едно от най-страшните му качества е, че той не се колебаел да убива по метод, който да бъде бърз, ефикасен и, в някои случаи, даже кървясъл и нечовечен. Той не оставял следи и постоянно се преструвал на безопасен екскурзиант, обикалящ страните, което му разрешавало да заобикаля съмнения и да минава през разнообразни граници, без да бъде засечен незабавно.

Престъпленията:

Твърди се, че Джон Мартин Скрипс е умъртвил най-малко шест души в разнообразни страни: Сингапур, Тайланд, Белийз, Мексико и Съединени американски щати. Разпределението на неговите закононарушения по страни демонстрира, че той е освен сериен палач, само че и доста мобилен, което го прави мъчно откриваем и осезаем от управляващите.

Една от доказаните жертви на Скрипс е убита в Сингапур, което се явява част от незаконната му кариера. Други две жертви били регистрирани в Тайланд. Жертвите му постоянно били избирани в задгранични среди, което му разрешавало да бъде по-трудно хванат, защото следствията не постоянно се прехвърляли дейно сред разнообразни страни.

Възможно е част от неговите дейности да са били стимулирани от избрани персонални контузии или просто от психопатичните пристрастености, които изразявал при ликвидиране на своите жертви. Престъпленията му били осъществявани с самообладание и успеваемост.

Арест и наказание:

Скрипс беше задържан в Сингапур през 1995 година, откакто управляващите почнали да го свързват с няколко убийства в разнообразни елементи на света. След задържането му бяха открити доказателства, които го свързват със гибелта на най-малко шест души, както и детайлности за методите, по които правил закононарушенията. Властите в Сингапур бяха шокирани от неговите способи, които включвали месарски умения за обработка на тялото на жертвата.

В последна сметка, Джон Мартин Скрипс беше наказан на гибел посредством обесване. Странно е, че в последните си моменти, той изискал последно ядене, което включвало пица и парещ шоколад – нещо, което разкрива неговото успокоение и липса на страдание за осъществените закононарушения. Това е типичен образец за сериен палач, който остава безсърдечен към своите дейности до последно.

Психологически профил:

Скрипс демонстрира типичните признаци на умопобъркан — неявяване на страдание, самообладание при осъществяване на убийства и изключителна манипулативност. Психопатите като него постоянно изпитват наслаждение от управление на своите жертви, както и от напрежението и страха, които провокират у тях. Възможно е той да е употребявал опита си в месарския завод, с цел да прави убийства с висока точност и да прикрива следите си, което го прави извънредно рисков.

Наследство и културно въздействие:

Историята на Джон Мартин Скрипс не е толкоз известна като тези на други серийни убийци, само че тя акцентира един значим аспект: по какъв начин професионалните умения могат да бъдат употребявани за незаконни цели. Той е живото доказателство за това по какъв начин един човек, кадърен да се слива с обществото и да наподобява изцяло естествен, може да бъде олицетворение на същински психопатичен килърка.

Въпреки че той не е толкоз прочут в всеобщата просвета, историята му демонстрира по какъв начин логиката на психиката на серийните убийци може да бъде обвързвана с професионални умения и търсене на задоволство от насилието. Историята му евентуално е въодушевила разнообразни книги и документални проучвания за сходни случаи.

Заключение:

Джон Мартин Скрипс е образец за заплахата от хора, които наподобяват изцяло естествени, само че които в действителност крият доста по-страшни, психопатични пристрастености. С неговото извънредно самообладание, дарба за операция и потребление на професионални умения, той съумя да извърши серия от убийства в разнообразни страни, преди да бъде хванат и наказан. Неговата история е блестящо предизвестие за заплахите, които могат да се крият зад елементарни лица и по какъв начин мъчно може да бъде разпозната същинската същина на такива нарушители.

Скрипс си поръчва пица и парещ шоколад за неговото последно ядене.

Марион Албърт Прют

 

Марион Албърт Прют е един от по-малко известните серийни убийци в историята на Съединени американски щати, чиито закононарушения обаче оставят дълготраен отпечатък в престъпната история на страната. Неговият случай е забавен освен поради самите убийства, само че и поради персоналните условия, които, съгласно него, са играли роля в осъществяването на закононарушенията му. Прют е бил приет за отговорен за пет убийства, в това число на брачната половинка си, и е наказан на гибел. Неговата история включва разкрития за използването на опиати и някои странни детайлности към последната му поръчка за храна.

Престъпленията и карцерът:

Марион Албърт Прют убива най-малко пет души през 70-те и 80-те години. Един от най-ужасните му актове е убийството на брачната половинка му, Памела Сю Баркър, през 1981 година Тялото на Памела е намерено в Ню Мексико, премазано от голям брой удари. Прют признал, че е умъртвил брачната половинка си след мощен скандал и че убийството е било осъществено под въздействието на опиати.

Прют е признал, че е направил убийствата, когато бил в положение на наркотична взаимозависимост, като той също твърдял, че множеството от убийствата са били осъществени, с цел да прикрият други закононарушения, като да вземем за пример обири. Въпреки че той не изглеждал като характерен серийни палач, защото избирал жертви от близкото си обграждане и бил прочут с насилието, което упражнявал върху тях, неговият случай демонстрира по какъв начин наркозависимостта и персоналните спорове могат да доведат до убийства.

Изпълнение на смъртната присъда:

След като бил наказан за убийствата, Прют бил изпратен в пандиза, където минал през дълъг развой на обжалвания и правосъдни дейности. През 1999 година, след повече от 15 години в пандиза, Прют е извършил смъртната си присъда посредством обесване в пандиза в Ню Мексико.

Психологически профил:

Психологически, Марион Албърт Прют се вписва в облика на противообществен личностен разстрой. Неговото принуждение е било систематично и безсърдечно, изключително по отношение на околните му, в това число брачната половинка му. Той е признавал, че закононарушенията му били осъществени, до момента в който е бил под влияние на опиати, само че не е показвал страдание за дейностите си, което е типично за психопатични персони. Прют употребявал своето принуждение, с цел да получи надзор върху хората към себе си, без да изпитва скрупули.

Признанията му в съда, че е правил убийствата под въздействието на опиати, повдигат въпроси за вероятното му психическо положение и дали опиатите са изигравали роля в деградацията на неговото държание. Въпреки че опиатите може да са усилвали експанзията му, те не оправдават закононарушенията, които е направил. Много психолози считат, че личностните му черти, като импулсивност и податливост към принуждение, също играят основна роля в неговото държание.

Заключение:

Историята на Марион Албърт Прют е драматичен образец за това по какъв начин персонални спорове, взаимозависимост от опиати и психопатични пристрастености могат да доведат до трагични събития. Неговата липса на страдание и самообладание, даже когато е изправен пред смъртната си присъда, демонстрира какъв брой рисков може да бъде човек, който не усеща прочувствено свързване с другите.

През годините се е натрупала известна медийна гласност към случая му, защото фактът, че е умъртвил брачната половинка си и други близки хора, акцентира трагичността на неговата персона и закононарушенията му. Като сериен палач, който се е опитал да прикрие убийствата си с опиати, Прют дава скъпи уроци за разпознаването на рискови психопатични държания в обществото.

 Екзекуцията се извършва през 1999 година с меню от Pizza Hut с хрупкава коричка, четири огромни бургера, пържени картофки, пържени яйца, пържена бамя, цялостен орехов къс и три бутилки Pepsi. Прют е мислил да си поръча единствено печена патица, само че се е отказал.

 

Фриц Харман

 

Фриц Харман (роден на 25 октомври 1879 г.) е един от най-ужасните и добре известни серийни убийци в немската история. Наречен „ Хищникът от Хановер “ (или „ Портовият див звяр “), той е виновен за убийството на най-малко 24 души сред 1918 и 1924 година, макар че специалисти считат, че действителният брой на жертвите му може да бъде по-висок. Неговите закононарушения шокирали както немската, по този начин и интернационалната общност.

Ранен живот:

Фриц Харман израснал в Хановер, Германия, и от ранна възраст показвал признаци на психопатични пристрастености. Родителите му имали проблеми в фамилията, а татко му бил непоколебим и принудителен, до момента в който майка му била преобладаваща и контролираща. Харман също по този начин бил жертва на полово принуждение, което се счита за значим фактор, който може да е повлиял на неговото психическо развиване.

Той имал компликации в учебно заведение и не съумял да приключи гимназия, а вместо това работил на разнообразни непостоянни работни места. Отначало бил помощник в месарски магазин и развил огромни умения в работата с ножове. Също по този начин, бил прочут със склонността си към принуждение и полови отклонения.

Престъпленията:

Фриц Харман е правил убийствата си главно сред 1918 и 1924 година, в интервал след Първата международна война, когато доста млади мъже, бездомни и в невъзможност, се намирали на улицата. Харман привличал жертвите си, като им обещавал работа или леговище в жилището си. Той започвал да ги изнасилва, а по-късно ги убивал, нормално посредством удари с нож по главата или шията.

Повечето от жертвите му били млади мъже и младежи, които постоянно били безработни или били