WSJ: Европа е заплашена от деиндустриализация
В продължение на десетилетия европейската индустрия процъфтяваше с помощта на непрекъснатите доставки на на ниска цена съветски газ, който течеше без спиране от времето на Студената война и други интервали на напрежение сред Москва и Запада. Липсата му ще докара Европа до ръба на рецесията и заплашва да нанесе трайни вреди на индустриалните ѝ предприятия.
За разлика от Съединени американски щати, през последните десетилетия Европа разчиташе на производството и тежката индустрия, с цел да поддържа стопанската система си в напредък. По-голямата част от стопанската система ѝ се базира на стоманодобивни предприятия, производители на химикали и коли.
Енергийната рецесия в Европа остави малко предприятия незасегнати - от производителите на стомана и алуминий до производителите на коли, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия. Някои браншове, като енергоемкия металургичен бранш, затварят фабрики, които съгласно анализатори и ръководители може в никакъв случай да не бъдат отворени още веднъж, което заплашва хиляди работни места.
Въпросът е дали сегашната болежка е краткотрайна, или бележи началото на нова епоха на деиндустриализация в Европа. Съюзът търси по света различни доставки на газ, като подписва покупко-продажби за закупуване на газ от Съединени американски щати, Катар и други страни. Но континентът може би в никакъв случай повече няма да има достъп до евтиния съветски газ, който му оказа помощ да се конкурира с богатите на запаси Съединени американски щати и да компенсира високите разноски за труд, строгите правила за претовареност и строгите екологични разпореждания.
В град Жиар над Хронон, Словакия, работи към 70-годишна фабрика за алуминий, която доставя производителите на автомобилни елементи на целия континент, някои се опасяват за финансовото си бъдеще.
„ Това евентуално е краят на производството на метали в Европа “, споделя Милан Весели, който през целия си живот е работил в Slovalco, чийто мажоритарен притежател е норвежката Norsk Hydro AS A, следвайки стъпките на родителите си.
Slovalco е измежду фирмите, наранени от неустойчивостта на цените на електрическата енергия в Европа, породена от понижените съветски доставки на газ за произвеждане на електрическа енергия. В продължение на години заводът е бил най-големият покупател на електрическа енергия в Словакия, като е консумирал 9% от електрическата енергия в страната, множеството от която е създадена от нуклеарна сила. Преди цените на силата да стартират да се повишават предходната година, Slovalco плащаше към 45 евро (около 45 долара) за всеки мегаватчас електрическа енергия. През 2022 година до момента тя е плащала 75 евро по договорка, подписана през предходната година. В края на август цените доближиха 1000 евро в цяла Европа.
Slovalco не възобнови контракта си за електрическа енергия за 2023 година, което щеше да коства 2,5 милиарда евро при неотдавнашния пик на енергийните пазари. Г-н Весели, шеф на завода, приключва производството на първоначални метали, оставяйки дребна активност за преработване. Той също по този начин уволнява 300 от общо 450 служащи. „ Волатилността на цената на електрическата енергия в наши дни - това е полуда “, споделя той. „ Това е методът, по който в действителност убиваме промишлеността “.
Съкращенията и затварянето на заводи икономисват гориво в устрема на Европа да понижи търсенето. Заедно с търсенето на неруски доставки, това разреши на Европейския съюз да натрупа задоволително газ, с цел да запълни над 80% от потенциала си за предпазване, което евентуално ще е задоволително, с цел да стигне до пролетта без наложени от държавното управление квоти, даже в случай че президентът Владимир Путин понижи доставките до нула, споделят анализатори.
Преценката на множеството държавни управления е, че забавянето и затварянето на заводите в този момент е за предпочитане пред спирането на електрозахранването на лечебните заведения и учебните заведения през зимата. Според компанията за данни за суровините ICIS през август Европа е консумирала с 10% по-малко газ от междинното за този интервал на годината. Европейски Съюз се стреми да понижи търсенето с 15%.
Затварянето на заводите е обвързвано със съсипващи разноски. Предприятията от енергоемките браншове настояват, че са изправени пред банкрут тази зима без държавна поддръжка. Сложните вериги за доставки в браншове като автомобилната и хранително-вкусовата индустрия се задъхват, увеличавайки инфлационния напън тъкмо в миг, когато се следят признаци на намаляване на пандемичните усложнения.
Норвежкият торов колос Yara International AS A, който употребява газ в софтуерния развой, понижи с 65% производството на амоняк в европейските си фабрики.
„ Мислим за неща, за които не смеехме да мислим преди една година “, сподели Михаел Шлауг, общоприет шеф на завода на Yara в Слюискал, Нидерландия, който спря втората от трите съоръжения за амоняк в края на август. Инженерите пренастройват машините, с цел да могат да одобряват вносен амоняк с по-високо наличие на вода, защото предприятието се насочва към доставки от Съединени американски щати, Тринидад и други страни, с цел да размени продуктите, които е произвеждало преди.
Холандската компания за произвеждане на торове OCI NV внася повече амоняк през Ротердам. Тя възнамерява да утрои потенциала си на пристанището до идната година и уголемява оборудването си в Бомонт, Тексас, с цел да създава амоняк, който може да се транспортира до Европа и Азия.
„ Това в действителност накланя везните в интерес на Съединени американски щати “, споделя основният изпълнителен шеф Ахмед Ел-Хоши за енергийните разноски.
Намаляването на индустриалния потенциал на Европа би задълбочило зависимостта от материали и елементи, създадени в чужбина, в миг, когато държавните управления се стремят да приближат веригите за доставки на възобновима сила, електрически транспортни средства и военни оръжия до дома.
Производителите на метали, за чието разграждане и формиране на химични връзки е нужна забележителна сила, са в челните редици на рецесията. Цените на електрическата енергия се усилиха повече от два пъти през тази година, за което способстваха високите цени на газа, проблемите в нуклеарните електроцентрали на Франция и слабото произвеждане на електрическа енергия от Водноелектрическа централа.
ArcelorMittal SA, един от най-големите производители на стомана в света, ще затвори доменната пещ в Бремен и по този начин наречения цех за директна редукция на желязо Хамбург, от което се е произвеждала нерафинирана стомана. В Германия ArcelorMittal към този момент е понижила търсенето на газ с към 40% спрямо това, което е възнамерявала да използва при започване на годината.
„ Никога до момента не сме имали такива разтърсвания в цените на силата “, сподели Райнер Блашек, основен изпълнителен шеф на немския бизнес на компанията. „ Всичко, което е обвързвано с голяма неустойчивост в кратковременен проект, за нас като комерсиално дружество е, меко казано, чиста отрова “.
„ Трябва да се премисли цялата верига на енергийните доставки в придвижване “, добави Блашек.
ArcelorMittal Германия купува гъбено желязо от Съединени американски щати, вместо да го създава на място, употребявайки газ.
Според лобистката група на металургичната промишленост Eurométaux запасите от цинк в Европейски Съюз са съвсем изчерпани, което кара клиентите да внасят метал от Китай. Анализаторите настояват, че производството на примитивен алуминий в Европа е на изчерпване, като на континента остават интервенции за преработване, които създават метал, подобаващ за промишлености като пакетирането, само че не и за главини на колела, спирачки или елементи за самолети.
Алуминиевите фабрики не са в положение да възобновят договорите си за доставка на електрическа енергия. Според немската асоциация на металурзите, WV Metalle, за производството на един метричен звук примитивен алуминий са нужни 15 мегаватчаса електрическа енергия, което при последните цени на електрическата енергия коства 9 000 евро, до момента в който един метричен звук може да бъде продаден за по-малко от 2 500 евро.
„ Нуждаем се от незабавна незабавна помощ в този момент, в противоположен случай сме застрашени от деиндустриализация в Германия “, съобщи Франциска Ердле, общоприет управител на WV Metalle.
Алуминиевият цех San Ciprián на Alcoa Corp. в Испания, цинковият цех Portovesme на Glencore PLC в Италия и цинковите фабрики на Trafigura Group в Нидерландия, Франция и Белгия ограничиха или затвориха производството. Половината от потенциала на Европейски Съюз за произвеждане на алуминий и цинк не работи, като към тях се прибавят и рестриктивните мерки при производството на силиций и феросплави, се споделя в писмо на Eurométaux до Европейски Съюз.
Том Прайс, началник на отдел „ Стратегия за суровините “ в Liberum, съпоставя шока с внезапното повишаване на цените на силата, което унищожи японската алуминиева промишленост през 70-те години на предишния век. „ Това е толкоз тежко събитие, а промишлената база на Европа е станала доста мощно подвластна от Русия за евтини енергийни запаси “, сподели той. „ Възможно е да не успее да се възвърне “.
По-ниското произвеждане на европейските фабрики заплашва да се популяризира по веригите за доставки. Производителите на коли са наранени както от личната си взаимозависимост от газ за електричество и отопление, по този начин и индиректно посредством проблеми с доставките. Volkswagen AG заяви, че е натрупал ресурси от стъклени артикули, като прозорци и предни стъкла, опасявайки се, че дефицитът на газ може да засегне производителите на стъкло.
Говорителка на Safran SA, френски производител на самолетни мотори и съоръжение за защитата, съобщи, че нестабилната верига за доставки е лимитирала опциите на компанията да усили производството си. Досега компанията е съумяла да закупи метал от съществуващите снабдители, само че тя следи обстановката.
В производството на храни фабриките за захар се зареждат с природен газ. Федералният орган за защита на конкуренцията на Германия съобщи този месец, че на четирите производителя в страната ще бъде разрешено да си сътрудничат при положение на спиране на доставките, да вземем за пример като си дават взаимно потенциал. Ако заводите за захар спрат работа, огромна част от реколтата от цвекло евентуално ще изгние и цените ще се покачат за потребителите, които към този момент се сблъскват с инфлацията при храните.
Компаниите се надпреварват да търсят различни източници на сила, с цел да поддържат производството на захар. Осигуряването им е мъчно, защото изисква нови логистични и складови уреди, съобщи Südzucker AG, една от четирите компании.
Някои заводи, като да вземем за пример цинковите, могат да стартират още веднъж работа бързо, когато икономиите се възстановят. За други, в това число производителите на стъкло и алуминий, повторното отваряне е дълъг и безценен развой, който може в никакъв случай да няма финансов смисъл.
Дори производителите на тоалетна хартия усещат рецесията. Този месец Hakle GmbH, немски производител на тоалетна хартия и хигиенични артикули, разгласи несъстоятелност и потърси отбрана от кредиторите, защото към този момент не може да покачва цените, с цел да компенсира по-високите разноски за хартия, дължащи се на цените на силата.
Милан Весели продаде електрическата енергия, която компанията беше закупила до края на годината, като по този метод получи 160 млн. евро. Той ще похарчи тези пари за налози и за обновяване на производството в бъдеще, в случай че това е допустимо. Операторите са заети със прекъсването на електролизните вани, където алуминият се трансформира в разтопен алуминий. Тази голяма зала е сърцето на завода. Това е и най-слабото звено, защото баните би трябвало да бъдат захранвани с 285 000 ампера ток.
Десет от 226-те кафези не престават да работят, само че до края на годината би трябвало да бъдат изведени от употреба. Повторното стартиране на фабриката в деяние ще изисква замяна на електрическите им връзки - развой, който ще отнеме една година и ще коства до 90 милиона евро, сподели Весели.
„ Всички са обезпокоени “, сподели Томаш Криен, който работи в Slovalco от 1993 година и е оператор в прилежащата постройка, където разтопеният алуминий се оформя в твърди цилиндри. Мариан Харезник, специалист по процесите, сподели, че работата носи добра, постоянна заплата и възприятие за колегиалност. „ Никой не е очаквал, че ще бъдем в такава обстановка – в никакъв случай “, споделя той.
Общинският чиновник Мартин Балаж съобщи, че огромното му терзание е обвързвано с 2500-те работни места в фирмите, които доставят и обслужват Slovalco. В една от локалните компании, Remeslo Strojal, s.r.o., 50 чиновници, чиято работа е била да поддържат клетките на завода, търсят нова работа, добави той.
Бранислав Стричек, основен изпълнителен шеф на компанията за комунални услуги Slovenské Elektrárne, A.S., която доставя електрическа енергия на Slovalco, се притеснява, че доста повече словашки компании ще затворят, тъй като по негови оценки повече от половината не са закупили електрическа енергия за 2023 година
„ Тези цени на електрическата енергия са заболели “, сподели той и добави, че е в странното състояние да ръководи дружество за комунални услуги и да желае държавното управление и Европейски Съюз да подхващат ограничения за ограничение на цените. „ Вашите клиенти няма да оцелеят, тъй че няма да има на кого да доставяте електрическа енергия “, разяснява Стричек. /БГНЕС
Джо Уолъс, Дейвид Уберти, Георги Кънчев и Уилям Бостън. Техният разбор е оповестен в „ Уолстрийт джърнъл “. Материалът е преведен от интернационалния отдел на БГНЕС.
За разлика от Съединени американски щати, през последните десетилетия Европа разчиташе на производството и тежката индустрия, с цел да поддържа стопанската система си в напредък. По-голямата част от стопанската система ѝ се базира на стоманодобивни предприятия, производители на химикали и коли.
Енергийната рецесия в Европа остави малко предприятия незасегнати - от производителите на стомана и алуминий до производителите на коли, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия. Някои браншове, като енергоемкия металургичен бранш, затварят фабрики, които съгласно анализатори и ръководители може в никакъв случай да не бъдат отворени още веднъж, което заплашва хиляди работни места.
Въпросът е дали сегашната болежка е краткотрайна, или бележи началото на нова епоха на деиндустриализация в Европа. Съюзът търси по света различни доставки на газ, като подписва покупко-продажби за закупуване на газ от Съединени американски щати, Катар и други страни. Но континентът може би в никакъв случай повече няма да има достъп до евтиния съветски газ, който му оказа помощ да се конкурира с богатите на запаси Съединени американски щати и да компенсира високите разноски за труд, строгите правила за претовареност и строгите екологични разпореждания.
В град Жиар над Хронон, Словакия, работи към 70-годишна фабрика за алуминий, която доставя производителите на автомобилни елементи на целия континент, някои се опасяват за финансовото си бъдеще.
„ Това евентуално е краят на производството на метали в Европа “, споделя Милан Весели, който през целия си живот е работил в Slovalco, чийто мажоритарен притежател е норвежката Norsk Hydro AS A, следвайки стъпките на родителите си.
Slovalco е измежду фирмите, наранени от неустойчивостта на цените на електрическата енергия в Европа, породена от понижените съветски доставки на газ за произвеждане на електрическа енергия. В продължение на години заводът е бил най-големият покупател на електрическа енергия в Словакия, като е консумирал 9% от електрическата енергия в страната, множеството от която е създадена от нуклеарна сила. Преди цените на силата да стартират да се повишават предходната година, Slovalco плащаше към 45 евро (около 45 долара) за всеки мегаватчас електрическа енергия. През 2022 година до момента тя е плащала 75 евро по договорка, подписана през предходната година. В края на август цените доближиха 1000 евро в цяла Европа.
Slovalco не възобнови контракта си за електрическа енергия за 2023 година, което щеше да коства 2,5 милиарда евро при неотдавнашния пик на енергийните пазари. Г-н Весели, шеф на завода, приключва производството на първоначални метали, оставяйки дребна активност за преработване. Той също по този начин уволнява 300 от общо 450 служащи. „ Волатилността на цената на електрическата енергия в наши дни - това е полуда “, споделя той. „ Това е методът, по който в действителност убиваме промишлеността “.
Съкращенията и затварянето на заводи икономисват гориво в устрема на Европа да понижи търсенето. Заедно с търсенето на неруски доставки, това разреши на Европейския съюз да натрупа задоволително газ, с цел да запълни над 80% от потенциала си за предпазване, което евентуално ще е задоволително, с цел да стигне до пролетта без наложени от държавното управление квоти, даже в случай че президентът Владимир Путин понижи доставките до нула, споделят анализатори.
Преценката на множеството държавни управления е, че забавянето и затварянето на заводите в този момент е за предпочитане пред спирането на електрозахранването на лечебните заведения и учебните заведения през зимата. Според компанията за данни за суровините ICIS през август Европа е консумирала с 10% по-малко газ от междинното за този интервал на годината. Европейски Съюз се стреми да понижи търсенето с 15%.
Затварянето на заводите е обвързвано със съсипващи разноски. Предприятията от енергоемките браншове настояват, че са изправени пред банкрут тази зима без държавна поддръжка. Сложните вериги за доставки в браншове като автомобилната и хранително-вкусовата индустрия се задъхват, увеличавайки инфлационния напън тъкмо в миг, когато се следят признаци на намаляване на пандемичните усложнения.
Норвежкият торов колос Yara International AS A, който употребява газ в софтуерния развой, понижи с 65% производството на амоняк в европейските си фабрики.
„ Мислим за неща, за които не смеехме да мислим преди една година “, сподели Михаел Шлауг, общоприет шеф на завода на Yara в Слюискал, Нидерландия, който спря втората от трите съоръжения за амоняк в края на август. Инженерите пренастройват машините, с цел да могат да одобряват вносен амоняк с по-високо наличие на вода, защото предприятието се насочва към доставки от Съединени американски щати, Тринидад и други страни, с цел да размени продуктите, които е произвеждало преди.
Холандската компания за произвеждане на торове OCI NV внася повече амоняк през Ротердам. Тя възнамерява да утрои потенциала си на пристанището до идната година и уголемява оборудването си в Бомонт, Тексас, с цел да създава амоняк, който може да се транспортира до Европа и Азия.
„ Това в действителност накланя везните в интерес на Съединени американски щати “, споделя основният изпълнителен шеф Ахмед Ел-Хоши за енергийните разноски.
Намаляването на индустриалния потенциал на Европа би задълбочило зависимостта от материали и елементи, създадени в чужбина, в миг, когато държавните управления се стремят да приближат веригите за доставки на възобновима сила, електрически транспортни средства и военни оръжия до дома.
Производителите на метали, за чието разграждане и формиране на химични връзки е нужна забележителна сила, са в челните редици на рецесията. Цените на електрическата енергия се усилиха повече от два пъти през тази година, за което способстваха високите цени на газа, проблемите в нуклеарните електроцентрали на Франция и слабото произвеждане на електрическа енергия от Водноелектрическа централа.
ArcelorMittal SA, един от най-големите производители на стомана в света, ще затвори доменната пещ в Бремен и по този начин наречения цех за директна редукция на желязо Хамбург, от което се е произвеждала нерафинирана стомана. В Германия ArcelorMittal към този момент е понижила търсенето на газ с към 40% спрямо това, което е възнамерявала да използва при започване на годината.
„ Никога до момента не сме имали такива разтърсвания в цените на силата “, сподели Райнер Блашек, основен изпълнителен шеф на немския бизнес на компанията. „ Всичко, което е обвързвано с голяма неустойчивост в кратковременен проект, за нас като комерсиално дружество е, меко казано, чиста отрова “.
„ Трябва да се премисли цялата верига на енергийните доставки в придвижване “, добави Блашек.
ArcelorMittal Германия купува гъбено желязо от Съединени американски щати, вместо да го създава на място, употребявайки газ.
Според лобистката група на металургичната промишленост Eurométaux запасите от цинк в Европейски Съюз са съвсем изчерпани, което кара клиентите да внасят метал от Китай. Анализаторите настояват, че производството на примитивен алуминий в Европа е на изчерпване, като на континента остават интервенции за преработване, които създават метал, подобаващ за промишлености като пакетирането, само че не и за главини на колела, спирачки или елементи за самолети.
Алуминиевите фабрики не са в положение да възобновят договорите си за доставка на електрическа енергия. Според немската асоциация на металурзите, WV Metalle, за производството на един метричен звук примитивен алуминий са нужни 15 мегаватчаса електрическа енергия, което при последните цени на електрическата енергия коства 9 000 евро, до момента в който един метричен звук може да бъде продаден за по-малко от 2 500 евро.
„ Нуждаем се от незабавна незабавна помощ в този момент, в противоположен случай сме застрашени от деиндустриализация в Германия “, съобщи Франциска Ердле, общоприет управител на WV Metalle.
Алуминиевият цех San Ciprián на Alcoa Corp. в Испания, цинковият цех Portovesme на Glencore PLC в Италия и цинковите фабрики на Trafigura Group в Нидерландия, Франция и Белгия ограничиха или затвориха производството. Половината от потенциала на Европейски Съюз за произвеждане на алуминий и цинк не работи, като към тях се прибавят и рестриктивните мерки при производството на силиций и феросплави, се споделя в писмо на Eurométaux до Европейски Съюз.
Том Прайс, началник на отдел „ Стратегия за суровините “ в Liberum, съпоставя шока с внезапното повишаване на цените на силата, което унищожи японската алуминиева промишленост през 70-те години на предишния век. „ Това е толкоз тежко събитие, а промишлената база на Европа е станала доста мощно подвластна от Русия за евтини енергийни запаси “, сподели той. „ Възможно е да не успее да се възвърне “.
По-ниското произвеждане на европейските фабрики заплашва да се популяризира по веригите за доставки. Производителите на коли са наранени както от личната си взаимозависимост от газ за електричество и отопление, по този начин и индиректно посредством проблеми с доставките. Volkswagen AG заяви, че е натрупал ресурси от стъклени артикули, като прозорци и предни стъкла, опасявайки се, че дефицитът на газ може да засегне производителите на стъкло.
Говорителка на Safran SA, френски производител на самолетни мотори и съоръжение за защитата, съобщи, че нестабилната верига за доставки е лимитирала опциите на компанията да усили производството си. Досега компанията е съумяла да закупи метал от съществуващите снабдители, само че тя следи обстановката.
В производството на храни фабриките за захар се зареждат с природен газ. Федералният орган за защита на конкуренцията на Германия съобщи този месец, че на четирите производителя в страната ще бъде разрешено да си сътрудничат при положение на спиране на доставките, да вземем за пример като си дават взаимно потенциал. Ако заводите за захар спрат работа, огромна част от реколтата от цвекло евентуално ще изгние и цените ще се покачат за потребителите, които към този момент се сблъскват с инфлацията при храните.
Компаниите се надпреварват да търсят различни източници на сила, с цел да поддържат производството на захар. Осигуряването им е мъчно, защото изисква нови логистични и складови уреди, съобщи Südzucker AG, една от четирите компании.
Някои заводи, като да вземем за пример цинковите, могат да стартират още веднъж работа бързо, когато икономиите се възстановят. За други, в това число производителите на стъкло и алуминий, повторното отваряне е дълъг и безценен развой, който може в никакъв случай да няма финансов смисъл.
Дори производителите на тоалетна хартия усещат рецесията. Този месец Hakle GmbH, немски производител на тоалетна хартия и хигиенични артикули, разгласи несъстоятелност и потърси отбрана от кредиторите, защото към този момент не може да покачва цените, с цел да компенсира по-високите разноски за хартия, дължащи се на цените на силата.
Милан Весели продаде електрическата енергия, която компанията беше закупила до края на годината, като по този метод получи 160 млн. евро. Той ще похарчи тези пари за налози и за обновяване на производството в бъдеще, в случай че това е допустимо. Операторите са заети със прекъсването на електролизните вани, където алуминият се трансформира в разтопен алуминий. Тази голяма зала е сърцето на завода. Това е и най-слабото звено, защото баните би трябвало да бъдат захранвани с 285 000 ампера ток.
Десет от 226-те кафези не престават да работят, само че до края на годината би трябвало да бъдат изведени от употреба. Повторното стартиране на фабриката в деяние ще изисква замяна на електрическите им връзки - развой, който ще отнеме една година и ще коства до 90 милиона евро, сподели Весели.
„ Всички са обезпокоени “, сподели Томаш Криен, който работи в Slovalco от 1993 година и е оператор в прилежащата постройка, където разтопеният алуминий се оформя в твърди цилиндри. Мариан Харезник, специалист по процесите, сподели, че работата носи добра, постоянна заплата и възприятие за колегиалност. „ Никой не е очаквал, че ще бъдем в такава обстановка – в никакъв случай “, споделя той.
Общинският чиновник Мартин Балаж съобщи, че огромното му терзание е обвързвано с 2500-те работни места в фирмите, които доставят и обслужват Slovalco. В една от локалните компании, Remeslo Strojal, s.r.o., 50 чиновници, чиято работа е била да поддържат клетките на завода, търсят нова работа, добави той.
Бранислав Стричек, основен изпълнителен шеф на компанията за комунални услуги Slovenské Elektrárne, A.S., която доставя електрическа енергия на Slovalco, се притеснява, че доста повече словашки компании ще затворят, тъй като по негови оценки повече от половината не са закупили електрическа енергия за 2023 година
„ Тези цени на електрическата енергия са заболели “, сподели той и добави, че е в странното състояние да ръководи дружество за комунални услуги и да желае държавното управление и Европейски Съюз да подхващат ограничения за ограничение на цените. „ Вашите клиенти няма да оцелеят, тъй че няма да има на кого да доставяте електрическа енергия “, разяснява Стричек. /БГНЕС
Джо Уолъс, Дейвид Уберти, Георги Кънчев и Уилям Бостън. Техният разбор е оповестен в „ Уолстрийт джърнъл “. Материалът е преведен от интернационалния отдел на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ