Кой да търси чудесата на Турция?
В продължение на десетилетия задгранични археолози търсят и разкриват чудесата на Турция. От няколко години насам обаче турското държавно управление им основава съществени проблеми. Каква е повода?
В продължение на повече от век Турция е същинска съкровищница за немските археолози. Докато англичани и французи копаят най-вече в Египет, Месопотамия и страните от Магреба, германците се концентрират основно върху района сред Егейското крайбрежие и източните Таврийски планини. Германският археологически институт има към днешна дата общо 10 плана в Турция. Към това се прибавят и археологическите планове на обособените немски университети. Само че ерата на немските археологически изследвания в Турция може скоро да завърши. Признаци за това имаше още през 2010 година, когато турското държавно управление насочи опасността, че в случай че Германия не върне на Турция сфинкса от Хатуша, немските археолози небрежно ще се простят с лиценза си за разкопки в Турция.
![Hethiter Relief Hattuscha Türkei Anatolien Löwentor Flash-Galerie Hethiter Relief Hattuscha Türkei Anatolien Löwentor Flash-Galerie]( https://static.dw.com/image/6122824_7.jpg )
Хатуша е столицата на античната Хетска империя. Намира се покрай днешното населено място Боязкале в централната част на Анадола. На фотографията: Лъвската врата в Хатуша
За да увеличи националния си авторитет и с цел да усили оптимално приходите от комерсиалното потребление на античните забележителности, Турция желае да поеме археологическите разкопки напълно в свои ръце. Като начало Германия изгуби лиценза си за разкопки в гръцко-римския град Айзаной /Язония/ в Западен Анадол, където немските археолози работят от 1926 година насам. През тази година бе лишен и лицензът за Троя. Два френски екипа също се сбогуваха с лицензите си, а до множеството нови археологически обекти се позволяват единствено турски учени.
Шовинизъм?
Някои немски археолози дефинират всичко това като чиста проба национализъм. На това мнение е и реномираният турски историк Едем Елдем, професор в Босфорския университет в Истанбул. Три са аргументите за проблемите на непознатите археолози в Турция, споделя Елдем. Първо: турското държавно управление употребява лицензите за разкопки като средство за изнудване. Казвайки, че лицензите няма да бъдат продължени, в случай че не си получи назад експонатите, към които има искания, Анкара де факто изнудва страните, които изпращат свои археолози в Турция. Втората причина е тази, че през днешния ден, за разлика от преди 20 години, положителните археолози в Турция не са по никакъв начин малко. А Анкара, естествено, избира да повери най-престижните обекти на " свои хора ". И на трето място: с приказките си за " задгранични иманяри " турското държавно управление обслужва избрани националистически сантименти.
![Sphingen von Hattuscha im Pergamonmuseum FLASH Galerie Sphingen von Hattuscha im Pergamonmuseum FLASH Galerie]( https://static.dw.com/image/6465115_7.jpg )
Сфинксът от Хатуша " се изселва " в Германия още през 1917 година
При това е известно, че археологическите екипи по предписание са интернационалните. В противоположен случай те не биха могли да бъдат конкурентоспособни. А и археологическите полезности от дълго време към този момент не напущат страните, в които са били открити. А що се отнася до експонатите, отпътували за Европа и Съединени американски щати през 19-ти и началото на 20-ти век - за тях просто би трябвало да се откри рационално компромисно решение. Като това да вземем за пример: в музея край Троя, плануван от турското държавно управление, биха могли да се демонстрират на ротационен принцип всички полезности, свързани с това място - в това число и тези, които са били изнесени и се намират в непознати музеи.
АГ, ДПА, ТАЦ, ЮГ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел
Източник: dw.com
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ